Сашко от Перник се изгуби пак, но вече отново е в прегръдките на баща си
Полиция, жандармерия, както и екипи на Аварийна помощ към Столична община са участвали в издирването, открили го за час
Обратно в новинатаКоментари - Сашко от Перник се изгуби пак, но вече отново е в прегръдките на баща си | Днес.dir.bg
Коментари
Ама за сега се правя да луд, че така ми е по-лесно в живота, грижете се за мене, храните ме, обличате ме, няма нужда да ходя на тъпото училище.
Сашко трябва да се разхожда само на каишка ... а вече е голям и един намордник няма да е излишен.
Нямаме детска болница, лифт до Витоша, медицинска въздушна помощ, магистрали, детски градини, образование и още куп неща. Но на първа линия е новина, че някой се изгубил за пореден път и го "спасили".
Ако го накарат да плати поне част от разходите по търсенето на откачения му син, със сигурност ще вземе истински мерки.
Минах да видя за коментари и ето че има. Думата аспи е добила гражданственост и си се използва, защото е точната дума. Всички "професионалисти", които те самите не са аспита, да се заврат да не уточнявам къде. Думата не се използва най-вече по политически причини, защото Ханс Аспергер е работил за фашистите, вероятно не по собствено желание. Спектърът е доста широк и има значение от коя част на спектъра си - дали си от тази, която физически не ти е възможно сам да се гледаш и интелектът ти е като на хлебарка, или си от високофункционалната част на спектъра. Аз и повечето ми близки (с малка част от тях имам кръвна връзка, а пък и генетичният компонент е минимален фактор) сме аспита, поради което съм изчела планини от информация по темата - основно казуси на английски, защото на български няма толкова много казуси, а само заучените фрази от дебелите книги на кухите глави "специалисти"! Аспи се е наложило, защото нито ние от тази част на спектъра искаме да сме в един кюп с тези от другата му част (които им е физически невъзможно сами да се гледат), нито те (по-точно родителите им, защото те самите не осъзнават такива неща) искат да са в един кюп с нас.
Зависи от коя част на спектъра са тези деца. Иначе ние тук почти всички сме си аспита и всеки си е башкА луд - това направо предлагам да е официалното мото на аспизма, както съм го кръстила, защото това е точната дума. Иначе от индивиди от друга част на спектъра за добро или за лошо нямам представа, но от това, което съм чела (не съм го виждала лично, а само чела - доста е различно) класическият аутизъм си е страшно нещо. :(
Една каузите, по които от време на време се включвам, е аспизъм - да, това е от аутистичния спектър, но слава богу не е класически аутизъм и вероятно поне 10% от хората са аспита, само че още не сте осъзнали. Аутизъм идва от ауто - сам, самостоятелен. Не знам дали е валидно за всички аутисти, особено тези, които не могат сами да се грижат за себе си, но ние имаме нужда, физиологична потребност от време на време на останем сами. Например на неговите години аз имах навика като пак ме завлекат на морето, да се отскубна от моите дъртаци (на години и майка ми, а най-вече баща ми могат да са ми баба и дядо), да доплувам до шамандурата, да си я гушна като футболна топка и така да стоя с часове. Майка им въобще не може да плува, баща ми плува ютия или като като пирон у кисело млЕко, така че докато намерят някой да доплува до шамандурата и да завлече на брега, аз съм си осигурила спокойствие за себе си и почти съм докарала инфаркт на майка си на брега. Е, баща им бързо ме надцака и ми назначи персонален спасител - любимият му първи братовчед беше морска фуражка, така че известно време ходихме на море само на Варна и то по странно време (началото на юни, края на септември), защото тогава чичо ми си е у Варна, а не по морета и океани. Щях да седна и да напиша повече случки с мен и с мои близки аспита, защото на български много малко има по темата, а точно от казуси, само че основно на английски (тоест не всичко е приложимо у БГ или най-малкото ни е различна народопсихологията) съм научила най-много.
Нещо не е както трябва тука. Тези измишльотини да ги разправят на някой друг. Отскубнало се загубило се и някакви разходки между села и гори. Явно го изгубват но то оцелява и пак се връща!
Сигурно и от аутизъм си станала кошче за спермолин на мутрите. Нали ти се пишеше гангста мама доскоро?
Мога да отделя още малко време и да понапиша нещо полезно за (родители на) аспита. Сашко е достатъчно голям и може да му бъде обяснено, че това, което прави е опасно за него, а и близките му се притесняват. Примерно тогава чичо ми си спомням, че бързо ми наби у главата концепцията за граници: - Шамандуро, до шамандурата - отвъд шамандурата и аз няма да ходя да те спасявам! - Шамандуро, тая шамандура тук е сложена не за красота, а заради такива шамандури като тебе! - Шамандуро, шамандурата не е спасителен пояс! Никога не се е налагало да ме изнася на гръб от морето - само доплува до мен на дюшек, мята спасителен пояс (аз естествено се дърпам, че не ми трябва спасителен пояс, но след кратки преговори успява да ме убеди, че се налага за всеки случай) и заедно доплуваме до брега. Знаеше къде около Варна морето е плитко, съответно шамандурата е на стотици метри навътре и мога да си поплувам на воля и там ходехме, въпреки че плажът примерно е камънак. От всичките ми чичовци, почти всичките фуражки, този ми е любимият и може би това е една от причините той да успява да излезе с мен на глава. Явно съм го признала за авторитет и затова (почти) всичко което ми казва, аз слушам и изпълнявам. Към този момент майка ми явно вече си е поизгърмяла патроните, баща ми май още не, любимата ми леля адв. В явно на морето не е в свои води, та вероятно дори и тя не е можела да се справи с мен, но баща ми все пак е успял да намери решение (и да "назначи" правилния кадър за мой персонален спасител). Аспитата наистина сме различни от обикновените/нормалните хора, както и един от друг - вероятно затова майка ми толкова трудно ме разбира, както и аз нея или примерно (пак) бившата ми половинка, също аспи, на когото милион и един пъти съм му признавала, че той много по-добре ме разбира, отколкото аз него, въпреки че поне се опитвам да го разбера - и той е първата от мойте няколко десетки бивши половинки, които аз въобще ще опитвам да разбера.
Поредното доказателство, че нищо в тази държава не е наред. И това на безумното препускане на политиците( някои и с държавни коли) за спечелване на избиратели с едничката цел да ни оправят, пардон да се оправят. Такива деца трябва да са в домове под постоянно наблюдение защото по този начин не ги чака нищо добро. Един човек не може да се справи и няма как да бъде 24 часа на разположение, при положение че трябва и да ходи на работа.
Мога ли да те светна, че и от мутрите има доста аспита, а те не обичат пе.ераси като теб да им се правят на отворени? Мъжкият тип аутизъм, който се среща и прпи двата пола, върви с повишена склонност към насилие, поради което и доста престъпници, главорези или просто военни също са от спектъра. На живо на някоя двуметрова дали така ще се изрепчиш?! Всъщност, благодаря ти за коментара - е заради такива капути като тоя, аспитата не искаме да сме в един кюп с хората с да кажем класически тип аутизъм, които пък също не искат да са в един кюп с нас.
Айде сега ти не ходи на работа и си гледай детето да те видим с какво ще го правиш. Може би с писане на безумици в нета.
Абе ти в ред ли си? Няма домове за деца с аутизъм никъде, като вземете да ми обобщавате "само в България" тва и онова, а сте ходили най-много до Тасос и то на екскурзийка.
Не съм никакъв привърженик на чипирането, но в този случай е много необходимо. Горко му на този баща
Той не беше ли нотариус? И беше предложил 100 000 лв награда предишния път доколкото си спомням? Не щя да е много беден...
Аре стига с тия шамандури вече, само за това пишеш. Ясно е, че си абсолютна откачалка, честно, на никой не му пука.
бащата е нотариус, така че не го мисли! не работи от 8 до 8 и не се страда от липса на пари!
Тази работа намирисваше още с първото спасяване, но сега вече сериозно смърди. Не мога да схвана от какво е и цялостната идея, но нещо не е наред.
Пак ти повтарям няма такова нещо като аспи и не се използва от никого , който е диагностициран или има дете, роднини диагностицирани официално. Има аутист с еди какъв си профил. Като думата Аспергер не се използва от деситилетия, защото е ретрограден и неточен термин , както като клинична картина , така и в разговорния език между хора с диагноза.
направете го телевизионна звезда... и ни информирайте по-чест ко прай че да можем да спим спокойно
Вече се включвах по тази тема, но понеже гледам, че е още е сред Акцентите, пак да се включа. 1. Тънкият момент е от коя частна Спектъра е Сашко. Дори и да е само аспи, пак може да е сложно - ето, аз на 6 годинки се опитвам да избягам от Египет и да се спася, защото по каналния ред помощ не получавам. Освен "Нищо ви немъ! Шъ свикнете и аз така бех като дойдох" от баща ми, "помощта" от майка ми беше нещо от рода на, "Миличко, изтърпи още малко" - е до кога да търпя? Докато от климата, храната и водата пукна ли, дотогава ли да търпя? Ако е по навътре у Спектъра, образно казано е Отвъд Шамандурата, там идея си нямам какво се прави и не мога да помогна. Дано да има специалисти, които да могат да помогнат! 2. Ако бащата не е също аутист, било то и само аспи, ще му много трудно да разбере хлапето и да излезе на глава с него и определено има нужда от помощ. В нашия случай почти всички сме аспита, всеки си е башкА луд, много сме различни един от друг или от нормалните/обикновените хора, но пък са имали правилните кадри - първо леля ми, адв В, която въпреки че е доста различна от мен, има само момчета (тоест няма опит как се гледа момиче, а това е доста различно), криво-ляво успява да се справи с мен, въпреки че поне десетина пъти и тя вдига ръце от мен. Освен нея се включват и морския ми чичо Шамандурата, с когото се виждам само веднъж годишно, но въпреки всичко и той много ми е дал и малкия ми вуйчо, дунавския ми вуйчо, Адаша, също зодия Лъв, който почти всеки месец по 1 седмица е командировка в София е живее у нас, поради което много активно е присъствал у живота ми. Списъкът с мои "звероукротители" се допълва от педиатърката ми (тая жена, може би и самата тя да е била аспи, просто е била феномен на детската психология), треньорката ми по джудо, плюс още няколко (основно жени), които трябва да седна и помисля кои точно и в каква степен бяха.
Предишния пост стигнах лимита символи, така че още малко от мен: Бащата определено има нужда от поне МЕТОДИЧЕСКА ПОМОЩ как да излезе на глава със собственото си синче - дано да има къде да я намери.