Четвърт век след „Пустинна буря“ - поуките
В момент, когато западните политици се мъчат да измислят съгласувана стратегия за разгром на „Ислямска държава“, се навършват 25 г. от първата война в Залива*.
Обратно в новинатаКоментари - Четвърт век след „Пустинна буря“ - поуките | Днес.dir.bg
Коментари
Е, англичанина трябва да си хвали страната... Но нещата както обикновено са малко по-различни от пропагандните идеологеми. След като Джордж Буш старши поздрави кувейтчаните с донесената им от иракчаните Демокрация, под формата на парламент и кувейтско гражданство за всички които дотогава са живели в емирството, Саудитска Арабия се уплаши от приказките на Садам Хюсеин че ще продължи с демократизирането на Арабския полуостров та затова заедно със Сирия и Йордания сглобиха анти-иракската коалиция в която след като бяха изнудени със заплахата за нефтено ембарго се включиха и страните които открито подкрепяха иракската инвазия в Кувейт, сиреч Франция и САЩ, а след тях към антииракската коалиция се присъединиха Германия и Англия. Според официалната хронология приета от американското правителство сухопътните действия започват в 4 часа саудитско време на 24 Февруари като отговор на поредното иракско нападение срещу Саудитски военни части, след което съкомандуващия на обединеното командуване генерал Кхалид бин Султан с разрешение от министъра на отбраната на Саудитска Арабия започва офанзива и настъпва в Кувейт, застигнат от събитията съкомандвуващия Шварцкопф, и то с два часа закъснение, звъни посред нощите на президента си и Буш старши отменя забраната си за участие на американците в сухопътни действия което позволява на Шварцкопф да започне бойни действия така че двете дивизии морски пехотинци намиращи се в района и една бронирана дивизия тръгват да догонват настъпващите вече саудитци. На 27 Февруари части от мобилизирани в Саудитска Арабия кувейтски бежанци вдигат флага на Емира в столицата Кувейт и с това прокламират освобождаването на Кувейт. Разходите на всички воюващи страни за освобождаването на Кувейт се плащат от Япония, Германия и Кувейтското кралско семейство, което пък съчетано с първоначалната позиция на САЩ относно окупацията на Кувейт беше причината Емира на Кувейт да иска заплащане в троен размер на дължимите корабни такси за американските кораби ползващи Кувейтски пристанища по време на Втората война в Залива.