Коментари - Руски военни самолети са били прехванати край Аляска и близо до Полша | Днес.dir.bg

Че го напипат рушняците. Само с водка и бомби не става.

Добре. ЛГБТИ+ сбърканячето на чичко.

Лъжеш руска гнидо

ти си бай Вътрак

Рано сутринта на 14 октомври, когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от 17 руски военноплавателни съда навлиза в българските териториални води и наближават Варна. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 кораба на Руския черноморски флот. Около 7,30 часа в празничния ден камбанен звън подканва хиляди варненци да се запътят към храмовете, когато в небето над града откъм морето се появяват 2 хидроплана, следва ги още един. Те правят пълна обиколка над града, като хвърлят безразборно бомби. После отлитат обратно към корабите си. Това е прелюдията към предстоящия артилерийски обстрел. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. После мишени стават централната градска част. Бомбардирането на Варна продължава час и 7 минути. Снарядите сеят смърт и разрушение - деца, млади и възрастни са още в постелите си или закусват. Ужасени се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън - корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето, за да избегнат минните заграждения. Изведнъж канонадата спира и руската ескадра дава заден ход „на бегом”. Принуждават ги двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по телеграфа разбират за започналите бомбардировки, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Модерните за времето си подводни лодки прогонват ескадрата, като от UB7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - „Пантелеймон”, който потъва. Торпилиран е реномираният броненосец "Три Светители", той се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това той успява да се измъкне и да се добере до края на деня в пристанището на Севастопол. Вечерта на 14 октомври 1915 г. двете немски подводници акостират в пристанище Варна. Когато се показват над водата, хиляди варненци вече ги очакват на кея и ги посрещат с „Ура“. Немският консул във Варна и гражданството дават на екипажите богата вечеря.

И вие, и Русия, сте взели писменост и религия от гърците. Буквите са ви гръцки, а светците ви са с гръцки имена.

А гърците - от македонците. А Македонците - от Българите.

Краят на XIX век 1890 (-?) г. - Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота. 1890 г. - Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес. 1891 г. - Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население. 1891 г. - Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас. 1892 - Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини. 1893 (-?) г. - Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и анексират държавата. 1894 г. - Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити. 1894 г. - Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс. 1894-1895 г. - Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война. 1894-1896 г. - Корея, окупацията на Сеул. 1895 г. - Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция. 1896 г. - Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто. 1898-1900 г. - Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание. 1898-1910 (-?) - Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци. 1898-1902 (-?) - Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война. 1898 г. (-?) г. - Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война. 1898 (-?) г. - Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база. 1898 (-?) г. - Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч. 1898 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур. 1899 (-?). - Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона. 1899 - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс. 1899-1901 - Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d'Alene. Първата четвърт на XX век 1901 г. - Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк. 1901-1914 г. - Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала. 1903 г. - Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията 1903-1904 г. - Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията. 1904-1905 - Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война. 1906-1909 г. - Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори. 1907 - Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“. 1907 г. - Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа. 1908 г. - Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес. 1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто. 1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война. 1911-1941г. - Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания. 1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война. 1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите. 1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ. 1912-1933 г. - Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните. 1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира. 1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго. 1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите. 1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите. 1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието. 1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”. 1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация. 1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат. 1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина. 1918-1922 г. - Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките. 1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”. 1919 г. - Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания. 1919 г. - Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация. 1920 г. - Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти. 1920-1921 г. - Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите. 1922 г. - Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна. 1922-1927 г. - Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание. 1923 г. - Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ. 1924-1925 г. - Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания. 1925 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка. В средата на ХХ век 1927-1934 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна. 1932 г. - Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти. 1932 г. - Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война. 1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града. 1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите. 1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната. 1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет. 1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия. 1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война. 1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР. 1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите. 1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук. 1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе. 1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай. 1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха. 1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците. 1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании. 1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците. 1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците. 1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт. 1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван. 1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите. 1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г. 1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната. 1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена. 1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война. 1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза. 1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби. 1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала. 1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви. 1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания. 1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците. 1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити. 1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници. 1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос. 1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран. 1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам. 1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“. 1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток. 1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде. 1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници. В края на ХХ век 1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война. 1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит. 1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците. 1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията. 1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити. 1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията. 1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази. 1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив. 1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ. 1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“. 1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет. 1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. 1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix. 1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат. 1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити. 1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война. 1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел. 1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни. 1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната. 1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади. 1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите. 1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война. 1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора. 1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети. 1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство. 1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго. 1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите. 1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството. 1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването. 1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО. Началото на XXI век 2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити. 2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО. 2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември. 2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната. 2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ. 2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао. 2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода. 2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази. 2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната. 2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната. 2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове. 2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците. 2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити. 2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани. 2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции. 2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари. 2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите. Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон. Подробно за всяка операция д-р Гросман разказва на брифинг, представен под формата на презентация. В края на доклада си Гросман пише: „Една от най-опасните идеи на XX век, е че „хора, подобни на нас“ не могат да извършват зверства срещу цивилни граждански лица. Гражданите на Германия и Япония вярваха в това, но техните въоръжените сили убиха милиони хора. Британците и французите вярваха в това, но техните въоръжени сили водиха брутални колониални войни в Африка и Азия. Гражданите на Израел вярваха в това, но тяхната армия масово изби и избива палестинци и ливанци. Арабите вярваха в това, но терористите самоубийци и похитителите атакуват американските и израелските цивилни лица. Американските граждани вярваха в това, но техните войски убиха стотици хиляди души във Виетнам, Ирак и другаде".

За никого не е тайна, че имперското величие на Русия, размахвано пред публиката е главно за вътрешна употреба и за копейкаджиите на руска грантова захранка , не струва пукнат грош.По данни на руския сайт by24.org, който цитира кап. I ранг Константин Сивков, д-р на военните науки, Русия отстъпва на САЩ: • по самолетоносачи 12 пъти; • по броя на крайцери – 6,5 пъти; • по ескадрени миноносци – 5 пъти; • по многоцелеви атомни подводници – 4 пъти. ВМФ на Русия превъзхожда ВМС на САЩ единствено по броя на неядрени подводници и на кораби от крайбрежната зона: корвети, малки ракетни кораби и катери с различно предназначение. Но това предимство на Русия се компенсира от огромното количество и качествено разнообразие на малки кораби във ВМС на другите страни от НАТО, пише libertarium.ne. Във въздушно-космическата област положението е същото: по брой на бойни самолети (изтребители, бомбардировачи и щурмови самолети за поддръжка на Сухопътните войски) американските ВВС превъзхождат ВВС и руската морска авиация 4 (четири) пъти, като руските самолети са две поколения по-стари от американските. Ако бъдат добавени транспортни и други осигуряващи самолети, превъзходството на САЩ нараства до 8 пъти. Русия разполага с отлични образци на ново въоръжение като изтребителя от пето поколение Су-57, но броят им е твърде незначителен за постигане на паритет или превъзходство над САЩ. Русия катастрофално изостава и по брой на боеспособни сухопътни съединения, и по приетите на въоръжение високоточни оръжия. Константин Сивков не е първият руски военен експерт, който признава пълната несъстоятелност на РФ при хипотетичен военен сблъсък със САЩ. Още през октомври 2015 г. докторът на техническите науки проф.Пьотр Белов заяви, че „Русия вече не притежава „ядрен щит” поради изтичане срока за годност на огромен брой балистични ракети. Единствените комплекси, които биха могли да бъдат задействани, са 40 стари ракети „Сатана”, чиито ресурс неведнъж е бил удължаван. А през март 2019 г. не кой да е, а вицепремиерът Дмитрий Рогозин, който отговаря за военно-промrшления комплекс, в мигове на откровение заяви, че „при реален военен конфликт със САЩ Русия ще загуби войната само за шест часа”.

Абсолютно сериозно. Нарича се се прЕхващане (както за парите се казва обрАщение), чрез изтребител-прехващач. Тук редакторът не е сбъркал.

трябва да познаваме добре историята си и да се учим от нея, особено днес! Вземането на страна в даден конфликт неминуемо те въвлича в него...

Не съди за другите, по себе си, бляд :)

Това е лъжлива, соросоидна история. Истинската е, че българи и руснаци не застават едни против други. Когато това се случиб лагодарение на националните предатели във властта, България фалира. След това идва Народния съд

Русия има произведени само няколко пробни ПРОТОТИПА Су-57. Само три от тях можеха да летят, но два от тях паднаха. Имат и няколко за наземни изпитания, които не могат да летят.

Това се отразява благоприятно на българите

"Съединението на Източна Румелия и Княжество България безспорно е най-успешният и най-величавият акт в новата българска история". Това заяви пред БНР проф. Веселин Янчев, ръководител на катедра "История на България" в СУ "Св. Климент Охридски". Той уточни, че Съединението има най-положителните и най-дълготрайните последици върху цялостното развитие на обществото и на страната. По думите му урокът от този исторически акт е, че колкото по-величави са целите, толкова по-величави са и усилията и резултатите. В предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" проф. Янчев заяви: "Не бива да си поставяме краткосрочни, дребни цели. Като нация и като общество трябва да преследваме високи цели, за да постигаме и високи резултати". По думите му след дипломатическото признаване на Съединението на България никой вече не разглежда Източна Румелия като отделна административна област, изключвайки османските управляващи среди. Той припомни, че министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов е смятал, че страната не е готова за едно такова изпитание - финансово и икономически, и се е съмнявал в успеха на подобно дело. Затова организаторите на Съединението не са поддържали преки контакти с него, а с Княз Александър I. "Когато разбира, че Съединението е факт, Каравелов застава зад делото и прави всичко, което е по силите му, по силите на държавата и на армията, за да защити Съединението на Източна Румелия и Княжество България", обясни проф. Янчев. За позицията на Русия във връзка с този исторически акт историкът коментира: "Съединението се случва в момент, в който Русия има изключително негативно отношение и се готви за радикални действия в България за промяна на нейното политическо и държавно управление. Тя е влязла отдавна в конфликт, непредизвикан, с Княз Александър I. Русия действително контролира българската армия, действително има руски офицери и в армията на Княжество България, и на Източна Румелия. Русия принципно не е против Съединението, но тя е против Съединението, извършено от самите българи в този момент, без нейно знание и съгласие". По думите на проф. Янчев Русия е виждала в Съединението удобен повод да задейства своя план за отстраняването на Княз Александър I и затова тя изтегля своите офицери и военния министър от България. "Това е една недалновидна стъпка, която не отчита, че Съединението не е дело на княза, а е акт на българския народ и на неговия стремеж за обединение и просперитет". Историкът разказа любопитни факти, свързани със Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Неблагоприятно на соросоидните продажници. Те чукат камъни докато са живи в Белене

Съединението се случи, ВЪПРЕКИ Русия.

Те "останаха в международното въздушно пространство и не навлязоха в суверенното въздушно пространство на САЩ или Канада" Е то оставаше и да навлязат..., те си знаят "игрите", както едните, така и другите. Тук номера е да се запълни графата "новини" и да се накара простолюдието да цъка с език и да се нерви на едните или на другите. За трафика да не говорим,който е в основата на подобни глупотевини.

Ко? Нье! Това кой ти го пошушна - на опашката за еФтини трици ли?

Ние българите винаги ще мразим руските поробители.

но не безплатно

Добре че са американците иначе целия свят щеше да е един голям колхоз....

Твоята история не е българаската история. И фактите са избрани и допълнени, а не истинските.

Аляска-стара руска територия,като Киевска Рус!

Продадена на САЩ.

руска гнидо, ще ми казваш каква ми е историята? бляд

"Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха", пише Александър Трети броени дни след обединението на Княжество България и Източна Румелия. Защо българското Съединение разгневи толкова силно Руската империя? Отговор на въпроса дава Николай Цеков в анализ за Deutsche Welle. Само шест дни след обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия, император Александър Трети пише следното до началника на Руския генерален щаб генерал Обручев: „Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно. Заради последните действия на българите, които ние не одобряваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!“. "Русия винаги търси признателност и послушание" Този възглед на самодържеца вече е бил доведен до знанието на всички руски офицери, останали след Руско-турската война да обучават младата българска армия. Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството Михаил Кантакузин, руски княз и генерал-майор, и подчинените му руски военнослужещи колективно напускат министерството и своите гарнизони. Така те оставят българската войска без професионално ръководство пред надигащата се опасност Османската империя да нахлуе в обединената българска държава под предлог, че Съединението нарушава Берлинския договор от 1878 година.

Щом пишеш тук, евентуално, можеш и Google да ползваш - погледни кой е на 1 място по употреба на алкохол. А пък за водката - в Русия водката отдавна не е на първо място за употреба, да не говорим, че приказките за "пияни мужици" отдавна са история, за "drunk redneck" има доста повече клипчета...

Някакъв соросоиден тъпак пише лъжливи истории за Съединението и ПСВ. А Съединението е извършено от българи, въоръжени с руско оръжие и обучени от руски офицери. Другото е дипломация, където Русия е номер 1. А през ПСВ Кобургът вкара България в съюз с Германия и Турция, против Русия. И я изкара с национална катастрофа

Алоууу съединителя...що спря с Източна Румелия...на умряло куче нож ли вадиш!? Що не продължи със Македония, Тракия - беломорска и Одринска...Северна добруджа Ммм!? Кво сподели''историкът''

Deutsche Welle - е какво повече да говорим...

Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството Михаил Кантакузин, руски княз и генерал-майор, и подчинените му руски военнослужещи колективно напускат министерството и своите гарнизони. Така те оставят българската войска без професионално ръководство пред надигащата се опасност Османската империя да нахлуе в обединената българска държава под предлог, че Съединението нарушава Берлинския договор от 1878 година.

Жалко че не е цитирано от ТАСС. Абе какво беше ТАСС? Нещо като Комсомолска Правда?

Написах го, ама не го хареса модератора. Там пишеше нещо за руски бомби над Варна и Балчик.

По традиция ние българите мразим руския поробител до дъното на душите си.

Ми естествено...да вкарат страната си във война щото Ганьо решил да се съединява ли!? Отде да знае той че граници не се променят щото така ти е скимнало, а със война или по взаимно съгласие... Я сега пробвай да се ''съединиш'' с Македония да видим НАТО няма ли се изтегли

Ъхъ...и американски над София... Ма не и 1885

Но сигурация желаем усраина да я няма!

Под наем!

Пилотират си ги!

.....Според мен, докато княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно......

КАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ИСТОРИЯ: БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ Е ОТ ЕГИПЕТ. РУСКИЯТ ЕЗИК Е СТАРОБЪЛГАРСКИ Всички български букви са от ново египетската КОПТСКА азбука. Българският език е аналитичен с частицата НА, както и коптският. Половината от българите са с хаплогрупа Е, от модификация възникнала преди 11,000г в делтата на Нил. Нашите предци са основателите на Египет!!! В българският език има заемки от египетски, шумерски, древно ирански, санскрит и тюркски. Това е пътят на българите - от Египет към Индия и обратно към Балканите по северният път. От всички езици в Европа, най-стар е българският. Нужни са хиляди години за да може синтетичен език да стане аналитичен. Синтетичен език е преславското наречие от средата на 9 век. Той е официален и литературен език на държавата по това време. Същият е като църковно славянският и като такъв става “руски” в Киевска Рус и после в наследницата на Волжска България - Московия.

боли ме чепа за усрайна и за говняшка

Продадена е на САЩ за 7.2 милиона долара https://tinyurl.com/3znzjbjt Мужиците пак свършили парите за пиенето.

И как са ги прехванали с тия ръждавейка бе Зелета

Синтетичен е мозъкът ти. Т. е. от синтетика

Вий мангалити кат Бойку бюрЮсуф, Киру Циганина и Асан Фасилев итн Костуф не сте българи

Само Костя Купейкин, Болен Лидеров и лицето Малинов сме най-бугари.

За нас няма по-добър руснак от умрелия.