Руски оръжеен концерн благодари на Макрон за доставките на самоходни оръдия на Киев. Американските РСЗО HIMARS вече са на фронта
Украйна поиска още въоръжение от Запада
Обратно в новинатаКоментари - Руски оръжеен концерн благодари на Макрон за доставките на самоходни оръдия на Киев. Американските РСЗО HIMARS вече са на фронта | Днес.dir.bg
Коментари
Е чак 95% едва ли. Има много български продадени и чешки - може би 65% китайски и останалите наши и на другите соц.страни от онова време. Едно време по неписано правило страните от СИВ продаваха навън леко въоръжение и боеприпаси, а СССР тежкото.
а убитите бадева za кефа му невинни руски солдатчета Бог да Ги Прости , как ше ги навакса тоя пигмей zалухав Вовата ?
Пипнаха една самоподвижна артилерия и се радват, че чак я прибират да я изследват като некво чудо невиждано, все едно дошли с москвичите и се качили на Рено или Ситроен разбириш ли. Тия дето тоалетна чиния не са виждали . А украинците прибраха де що имаше руски железа работещи и ги обърнаха срещу тях.
Попринцип артилерията в съвременната война е безсмислена до голяма степен с иззети от ракетните войски функции но такива Цезар а и други системи се продават на бедничките държави като Гватемала Бурунди Мавритания и тн а немците па оъжат с поредният вундреваффен и пробутват на балъците като финландия швеция и тн.
Зеления е в ролята на живота си, хонорарът е милиарден, но времето му да се измъкне и харчи в САЩ намалява. Този път 'Холивуд' май преиграха повечко.
Слава на Русия! Ахмат Сила!!!! Жалко,че Сталин не е жив!!!! ВВП е много внимателно пипа.....
за кадроваците от ул. Козяк да им напомня. Преди часове бешв 73:0.2, но .... мамка ви проста вече е 77:0.2 (все още жив) Скоро Одеса,, а после и вас.... Предполагам следващата седмица ще правим с охота охота ') на някои системи. Просто украинците не искат да се бият и бягат. Айде със здраве и да поизляза пак на лов с другарите.....
....а да споделя, че Драгунов е стара пръчка, ама безорказна е... 77:0.2 Скоро Одеса, а после каквото ще да става и ми се иска и БълГЕЙрия да попрочистя, че един парламент иммае и вътре, като в тоалетните на Централна ЖП гара
Ами не е точно така, защото ще е голям смях да ползваш ракета за дистанция 5-50 км и то като ти трябва голямо покритие (1 км2), която струва 200 000 долара (ще ти трябват поне 4-5 ракети), вместо да използваш артилерия, която ще ти излезне всичко на всичко 1000 долара в снаряди да покриеш този 1 км2. Ракетите са удачно решение при единични ценни цели и на голями разстояния. Това коментираха преди 2 седмици военни аналитици в САЩ, че се оказва голям проблем в днешно време подценяването на важността на артилерията - не случайно и казват: царят на войната
За тях е чест да се бият за страната си, когато става въпрос за нацизъм, но за да го разбере това човек е нужно да е руснак или да е живял там дълго време. И при нас го е имало това разбиране, но много отдавна и вече няма нищо останало в хората от това чувство/усещане/разбиране. За съжаление днес сме се маргинализирали твърде много.
се доберат до американските системи HIMARS. Тези системи се обслужвар само от американци, а украинците са само помощен и охранителен персонал - не са дорасли за друго!
Жалко. Даде источна Тракия на гърците, даде западните покрайнини и Македония на Югославия, да се подмаже на Тито. След като се скараха си му ги остави. Изби милиони невинни граждани на СССР. Колко жалко наистина?! Ако най големия изверг роден от жена, беше тук ние може би нямаше да сме живи, да гледаме как руски еничари продават родината и хвалят врага. Жалко.
Добре кака така 10:1, а Украйна още съществува? Да не би да Украинците да са купили още перални с които да отвличат вниманието на руския солдат?
В то же время военный обозреватель "Известий" Алексей Рамм считает, что HIMARS вряд ли смогут прорвать систему ПВО России. По его словам, система формально занимает промежуточное положение между российскими "Ураганами" и "Смерчами". "При этом у американской РСЗО очень маленький боекомплект, всего шесть ракет, тогда как российские системы могут за один раз выпустить в противника в три раза больше", – заметил Рамм. По словам специалиста, в арсенале американской РСЗО есть еще несколько типов управляемых ракет с коррекцией по спутниковым системам навигации. Однако на Украину поставят только обычные неуправляемые боеприпасы, а также несколько типов управляемых ракет. В то же время военный обозреватель "Известий" Алексей Рамм считает, что HIMARS вряд ли смогут прорвать систему ПВО России. По его словам, система формально занимает промежуточное положение между российскими "Ураганами" и "Смерчами". "При этом у американской РСЗО очень маленький боекомплект, всего шесть ракет, тогда как российские системы могут за один раз выпустить в противника в три раза больше", – заметил Рамм. По словам специалиста, в арсенале американской РСЗО есть еще несколько типов управляемых ракет с коррекцией по спутниковым системам навигации. Однако на Украину поставят только обычные неуправляемые боеприпасы, а также несколько типов управляемых ракет.
Щеше ли да има България на картата ако не бяха руснаците? И да се обосноват кой щеше да ни освободи.
това с пералните се изтърка и потърси видеа, войниците дето отмъкват перални са с украински ленти
============КОМУНИСТИЧЕСКИ ТРАГЕДИИ==================== Вторник, 19 декември 1967г. Черен вторник! Черен ден за 14 български семейства! Денят е снежен. На пост пред караулното помещение е млад войник. В един момент влиза и почва да стреля с автомата си. Казват, че е гонен и тормозен от старшина школника (началник на караула) и другите войници. Равносметката- 7 убити и 7 ранени. Само един от по-леко ранените войници съобщава за трагедията. До ден днешен за едно от най- кървавите убийства в социалистическа България се мълчи. Каква е съдбата на убиеца? А на останалите живи момчета? Никой нищо не говори! Защо? В далечната 1967 година на погребите на “Голямата звезда”, на 30 км от Харманли и на 20 от Тополовград, премръзнал на пост войник в яда си застрелва с автомат “Калашников” почти от упор, в караулното помещение, 14 свои колеги, седем от които умират веднага, другите оцеляват по чудо. Част от простреляните е можело да бъдат спасени, ако не са били неадекватните мерки на военните, които не допуснали лекарски екип веднага.Денят 19 декември 1967 година е снежен. Започналият да вали още през нощта сняг не спира през целия ден, трупа непрекъснато, все повече и повече. Същия ден в близкото село Черепово прожектират съветски филм със сюжет от Втората световна война. Гледат го осем от войниците, охраняващи военните погреби под “Голямата звезда”.В съседното село Българска поляна в къщата на Ангел Кларнетиста е шумно и многолюдно, на първия етаж се намира местната сладкарница.В Тополовградската болница вървят обичайните прегледи. За нощно дежурство се стягат младата медицинска сестра Станка Андонова, шофьорът на линейка Никола Василев – Кольо Гърчето. Той даже отива и малко по-рано, за да провери автомобила, защото никой не може да каже накъде ще се наложи да пътува през снежната нощ. За дежурство се стяга и тогавашния главен лекар на болницата д-р Чаушев.Около 19 часа хората в къщата на Ангел Кларнетиста чуват викове ”Помощ, избиха ни!” и излизат да видят какво става. Пред вратата стои войниче, без шинел, цялото треперещо и непрекъснато повтаря: “Избиха ни, избиха ни, помощ”, стискайки автомата в ръце, не чувстващ ни студ, ни каквото и да е. Не може да обясни къде и какво точно е станало. Понеже и то и другарите му редовно идвали да си купуват разни неща от сладкарницата, хората вече разбрали че момчето е от охраната на погребите и че нещо страшно е станало там, имало е стрелба, убити, ранени. Момчето е в шок, леко ранен е и по чудо е успял да се измъкне от касапницата. Обаждат се в болницата и МВР в Тополовград. След това се вдигат ловната дружинка на селото и доброволният отряд и тръгват към погребите. Какво е станало в Тополовград разказват шофьорът на болницата Никола Василев и медицинската сестра Станка Андонова – двама от основните действащи лица в тогавашната нощ. “Беше студен и снежен зимен ден. Отивахме на смяна – тя започваше в 7 часа вечерта. Мина визитацията и някъде около 19.30 – 20 часа се обадиха от село Българска поляна, че е станала стрелба на погребите на „Голямата звезда” и има убити и ранени, обаче никой не може да каже какво точно е станало – нападение ли е, диверсия или нещо друго. Главния лекар д-р Чаушев беше дежурен и нареди да сформираме група и подготвим всичко необходимо за първа помощ и то в по големи количества, защото не знаем какво е станало и какво ще заварим.” Групата е докторът, медицинската сестра Станка Андонова и шофьорът на линейката “УАЗ” Никола Василев. „Преди да тръгнем се обадихме на поделението на Вишеград, на заставата в Радовец и на полка в Симеоновград (тогава все още Марица). От там ни разпоредиха да не отиваме, тъй като охраната на погребите била тяхна, освен това била военна работа и те веднага щели да потеглят за Звездата с техника. Ние си останахме в пълна готовност в Тополовград…” Христо Макрика от село Българска поляна разказва плачейки: „Вечерта ми се обади Слави доктора – “Ставай, вика, военните се изтрепали”. Димитър Ангелов запали газката и заедно с Крути Златев, Иван Йочев тръгнахме нататък. Спряхме на високото, там имаше един войник с автомат, който не ни пускаше и ние не знаехме какво става. След малко дойде линейката.” След два часа военните от Марица (сега Симеоновград) се обадили на медицинските лица да тръгват, тъй като те закъсали с техниката по пътя – не могли да пробият снега. Разказва медицинската сестра Станка Андонова: “Ние потеглихме, даже бяхме сложили в колата и ловната пушка на доктора заедно с пълния патрондаш, така за всеки случай – не знаем точно какво е станало и от какво ще имаме, не дай си Боже, нужда. Именно заради това забавяне тогава 2-3 от момчетата си отидоха ей така, не защото бяха ранени тежко, а от кръвозагуба.” Медицинските лица тръгнали по пътя за Вишеград, където също има погреби, а те не знаели за кои става дума. Снегът бил голям, но уазката била нова. На едно място им изскочила сърничка и те спрели да не я блъснат. Шофьорът Никола Василев: „На първите погреби тихо – няма нищо и никой. Продължихме към тези на Голямата звезда и там сварихме 50-100 човека от селото, които стояха на разстояние от бариерата към погребите. Спряхме и хората ни викат да не отиваме по-нататък, защото войникът ще ни простреля – този, който стоеше пред бариерата, а това бе същото момче, което се бе спасило, съобщило в селото, върнало се и застанало на пост пред бариерата и не пуща никой навътре, явно още в шок. Пуснахме прожектора на покрива на колата, доктора и сестрата с бели престилки и аз с чантата полека се придвижвахме към него и му обясняваме, кои сме, че идваме да оказваме помощ, непрекъснато и спокойно му говорехме, и лека полека се доближихме до него, но той пак държи автомата насочен към нас. Никола Василев продължава: “В този момент аз сложих санитарната чанта пред гърдите и съвсем се доближих да момчето, каквото става да става – идваме все пак помощ да окажем. То малко се поуспокои и ни пусна нас тримата да влезем” Бай Христо Макрика разказва: “Взехме автомата на войника, защото не знаехме кой е стрелял. Даде ни го доброволно. Тогава тръгнахме към караулното – вървяхме на по 20 метра разстояние, за да не може да ни застреля някой накуп. Отидохме до прозореца и отвътре чух скимтене. Д-р Чаушев и медицинската сестра започнаха да дават първа помощ на живите и да ги карат към линейката. След малко дойде и милицията, а след това и военните. Наблизо видях един хвърлен изпразнен пълнител на земята.” Шофьорът Никола Василев: “Наближихме към караулното помещение, което беше заедно със спалното. Гледам на снега нещо се чернее отпред и викам на другите това мина ли е, бомба ли – разсъждаваме на глас. Към този момент все още никой от тези, които сме отвън, не знае кой е стрелял, какво е станало. Отвътре чухме глас на едно от останалите по чудо живи, ранени, но живи момчета , че няма мина, а че техен другар ги е прострелял. Чувайки този глас и виковете за помощ, аз се хвърлих през прозореца и влезнах вътре. Забравих и предпазливост и всичко, а там тъмно, не се вижда нищо – няма ток, всичко изпотрошено. Същото това момче, което се обади като наближихме и което се оказа със два счупени крака, ми даваше наставления къде е лампата, кибрита, печката, свещите, за да мога да дам светлина.” Сестрата Станка Андонова: “Влязохме вътре и не можем да видим и разберем къде стъпваме, само усещаме, че стъпваме по човешки тела – трупове. Чак като Кольо запали лампата и като ни привикнаха очите можахме да видим ужасната картина. Нямаше време за мислене, заехме се да помагаме на живите, които молеха за помощ”. Шофьорът Никола: “Запалихме лампата и свещите и какво да гледаш – ужас. Началникът на караула старшина-школникът както полегнал на едно диванче, така и останал. Всичко около него – надупчено от куршуми, но той улучен в главата само от един, а ръката му на пистолета. Явно се е опитвал да го извади при първите изстрели, но не е успял. В спалното по наровете, по земята в различни пози убити или умрели от раните войничета. На едно от тях в коридорчето просто му бе отнесена половината глава, няма мозък, няма нищо – празен като чаша остатък от череп. Докторът и Станка превързаха и помогнаха на ранените, помагах и аз да ги подготвим за транспортиране да болницата. Горе долу придобихме представа как е станала цялата трагедия от това което ни казаха оцелелите, доколкото можеха в това шоково състояние в което са изпаднали”.Случката допълват и хора из селата наоколо. През деня повечето от войниците са ходили на кино в Черепово, където са гледали съветски военен филм и като са се върнали, почнали да празнуват Никулден, по нов стил на 19 декември. Този, който ги е прострелял, е бил на пост – млад войник със същото име, а в казармата деленето на млади и стари беше едно от най-лошите неща. Забавили са се да го сменят, а той, афектиран и премръзнал, едвам издържал (това впоследствие е и обяснявал, когато са го заловили и разпитвали). В един момент подчасият, който също е бил в караулното помещение, бил пратен от старшина школника, който е началник караул, да го повика, но не да го сменят, а само да го повика. Влизайки в помещението със зареден автомат, младият войник насочва автомата и първо застрелва в гръб подчасия и после започва наред. Като изпразва единия автомат, взема друг зареден от пирамидата. Продължава да стреля докато е сметнал, че вече няма живи, което и твърдял, когато са го заловили. Думите които са чули от него били: ”Ваш’та мама сега ми паднахте”. След това грабва два автомата и изчезва, вероятно мислейки да мине границата. Сестрата Станка. “Някъде вече към 4 часа сутринта, когато бяхме спасили това, което успяхме, и ги натоварихме на линейката, пристигнаха и от полка в Марица – много войници и командири, успели да пробият снега и да дойдат. Като видяха какво е положението, войничетата се разплакаха. Чак тогава и ние се разплакахме. Момчетата викаха “Дайте ни го, дайте ни го, жив ще го разкъсаме”. Да но него го няма, на другия ден го хванаха, но какво стана с него – убиха ли го, съдиха ли го, не знаем. Тогава по тези неща много-много и не се говореше. Спомняме си, че от поделението се упрекваха, че не са ни разрешили да дойдем по-рано, да спасим още някой”. Убиецът избягал покрай две цистерни, качил се на тях и излязъл през оградата. На снега нарисувал един автомат, спомня си бай Христо. Заловен е на другия ден сутринта в една кравеферма край с. Младиново от двамата гледачи на животните. Призори при гледачите отива премръзнал и уморен войник, като им разправя, че гонят избягал негов колега. Те му дават топло мляко да пие и той уморен задрямва край печката. Единия от животновъдите отива да селото да вземе хляб и други неща и там научава за станалото горе на Звездата и разбира за подадения сигнал до кметствата наоколо да внимават за въоръжен и опасен войник – беглец. Не казва на никого, а се връща обратно във фермата, извиква другаря си, обяснява му какво е положението и двамата издебват задрямалия и отпуснал се убиец, хвърлят се отгоре му и го завързват докато се обадят в кметството и дойдат военните да го приберат. Думите му към тях били: ”Ваш’та мама, трябваше и вас да застрелям”. Ранените са закарани в Тополовград в болницата и от там са се обадили до Пловдив и София за хеликоптер. Шофьорът Никола: “Аз отидох на стадиона и запалих огньове в четирите му краища за ориентация, каквито бяха инструкциите. Вдигнаха с хеликоптера някои от момчетата, две останаха при нас, като след няколко дена и тях вдигнаха нагоре за лечение. И до ден днешен не знам какво стана с тези войничета, а и никой не ни потърси и тогава, и досега, да попита как сме го преживели и как сме. И сега, когато ме попитат за този случай, всичко ми е пред очите, все едно е станало сега и аз съм там”. Сестрата Станка: “Никой от нас тогава не се сети да вземе имена и адреси на тези момчета, да разберем какво е станало с тях по нататък. Спомням си, че в очите им тогава имаше само страх и ужас и не бяха способни на нормално поведение. Едва ли животът им е бил лек и нормален след такова нещо. Аз самата тогава 10-ина дни бях обрината цялата и се чудех от какво е, докато д-р Маргаритов ми каза един ден – това е от изживения стрес и ще мине, но преживяното няма да забравиш докато си жива. Което си е така”. От разказа на капитан Вълчо Янакиев, който по това време е бил служител на Държавна сигурност се изясняват още подробности. Той твърди, че е отишъл втори на мястото на инцидента, а преди него там е бил началникът на милицията от Тополовград. Вълчо Янакиев разказва: “Когато влязохме видяхме едно хубаво момче, застреляно в съня му с единичен изстрел в главата от 20-30 см., имаше нагар по лицето. Подът бе целия в кръв. Буквално стъпвахме по кръв. В спалното леглата бяха на два етажа. Оцелелите бяха успели да скочат долу и да се скрият под леглата. Преди да избяга, убиецът беше скъсал всички кабели. Беше наблюдавал първите, които идват, и ги държал на мушка. При разпита казал: “Ако исках, можех да избия и други, но нямах мъст към тях. Само тези, които ме тормозеха.” Тръгнал към границата без да познава обстановката. Вижда стопанския двор край село Младиново, близо до границата с Турция, влиза и се свива в сеното. На сутринта краварите с вили затискат автомата му. В това време той се събужда, но не може да реагира. Тези хора са били инструктирани, като всички край границата. Момчето е било буйно, софиянче. Войникът е бил постоянно на пост, а когато почивал, го пращали до селото да им купува бисквити и други неща. Въобще много го тормозели. В пълно нарушение на устава за командир на караула изпращат старшина-школник, вместо офицер.” Равносметката от цялата тази трагедия е 7 убити и умрели от раните и 7, заедно с убиеца, оцелели. Седем зачернени семейства и седем помрачени човешки живота, защото такова нещо не остава без последствия, докато е жив човек. По непотвърдени данни превъртелият войник, избил наборите си, е 47-и или 48-и набор, от с. Габра, софийско. Убиецът вероятно е осъден на смърт и разстрелян, но никой не знае съдбата му, както и на оцелелите.
Да, щеше. Както другите народи се освобождават по-време на разпада на Османската империя. Накои преди руско-турската война с която Руската империя си присвоява Османски територии на исток. Ако нямяш други въпроси те оставям с думите на Васил Левски: “Който ни освободи той ще не пороби!”
Хахаха това ли ви е опорката сега?! Украинците били крали пералните? И тоалетните чинни ли сами са си откраднали? Жалълк, много жалък, плужек, русофил.
мдаааа 79:0.2 Не съм си и помислял да видя линейка оборудвана с тежка картечница, но уви видях, а двамата вътре лека им пръст. Третият избяга в гората, момчеттаа ще го намерят. Мдааа скоро Одес
До човека наричащ себе си “така е”: 1. Други народи поробени от Османската империя са тук и днес, без да се възползват от Руско-Турската война. Не можеш обективно да кажеш, че и ние нямаше да се освободим. 2. Защо приравняваш Руската Империя със болшевиките? Същите избиват рода на ‘цар освободител’, барабар със пеленачетата. За зверствата им към мирните руски православни граждани да не говорим.
Тъжно е това, което се случва, два братски народа се избиват, заради подстрекатели, отвън. Укриии, спрете да искате оръжие, защото ще ви заличат от планетата. Зеленски не е у ред с главата, ... Продаде си народа за жълти стотинки. Ако бяхте признали двете руско-говорящи републики, щеше да има минимални щети, но ... САЩ и ЕС ви пързолиха по банановата кора. С Майдана 2014-та не можаха. Но, сега ви сготвиха.
Така ли не разбраха,че не могат да победят Русия тези 50 държавички? Да изпращат оръжие, ама всяка една държавичка се превръща в дарител на Русия , както става сега хаха
....линейката освен тежка картечница и двата трупа има и кутии с психотропни вещества. Наркоманска армия няма да победи...и при Хитлер са ги тъпкали с метамфетамини, ама йок файда... Съжалявам единствено за младите надъхани нарко-укри, щото обикновените хора им е все тази и ни хранят и се държат, като със семейство с нас. Не искат война, но знаят , что наше дело правое.... В селото укрите запалиха църквичката...ще им я построим отново. Аз дарих икона на Св. Димитър. Благодаря на нормалните украинци за отношението и да се знае, че това е война на интереси и народа го усеща. Козяшките тролчета да си гледат хляба, че скоро почваме надявам се и тях. Ей! Българи изчистете си кочинката, че паразитизмът е глобална пандемия...всякой иска на гърба на другиот ') 79:0.2 Скоро Одеса...
Царят на коя война Първата световна ама отдавна не сме 1916-та.Функцията на артилерията отдавна е изета от авиация и ракетни войски хеликоптери ударна авиация крилати ракети нурсове и тн.
Някой по долу поиска превод на думата “Кретен”. Превеждам: Русофил. Човек който твърди че е патриот, докато вярва на пропагандата на врага и му помага. Не прави разлика между руския народ и неговите поробители - преди болшевиките комунисти, а днес олигархията.
И русия която не може един ABS да направи ще ги дублира ли кво. Рашките съвсем скоро ще се върнат в 42 година технологично хаха
Така си е - прав си. Арабите примерно ги освободиха Англия и Франция след 1-та световна. После - след 2-та световна се освободиха и от освободителите. Кипър още не са се освободили напълно. Кюрдите - също. Арменците се освободиха - тези, които оцеляха, де. Та - да повторя - прав си.
"HIMARS" са системи за залпов огън с обхват 70-80 км. Всичко зависи от това какви снаряди ще се използват. Те обаче имат възможност да изстрелват и тактически ракети с обсег 300 км. САЩ заявяват, че не са предоставили на Украйна подобни ракети. Ако Украйна се сдобие с ракети с по-голям обсег, твърде е вероятно да си опита късмета с удар по стратегически важни цели. За такива се спрягат Кримския мост, Курск и Крим. Много спорно е дали опитът ще е успешен, защото това са обекти, които се охраняват от системите "С-400". Самият опит обаче може да подтикне Русия към по-радикални действия. Русия няколко пъти заяви, че ако това се случи, ще последва ответен удар върху "центрове за вземане на решения". Какво значи това? Ами значи, че центърът на Киев може да се окаже под обстрел, защото точно там се намират въпросните центрове. Ако са умни украинците не бива да правят това. Не им трябва на баир лозе. До сега Киев живее в пълен комфорт независимо, че е война. Има ударени само складове в предградията и толкова. Иначе в града си има ток, вода, газ, телевизионен и мобилен сигнал,Интернет; метрото не е спирало да работи, а движението в града е нормално.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}