Коментари - Русия спря с вето санкциите на ООН срещу застрашаващите мира в Мали | Днес.dir.bg

цялото човечество е срещу руския империализъм и колониализъм .русия защо води война..... не е за територия.. а за пазара и влияние!!!! Русия иска като при СССР да има абонирани купувачи на руски боклуци както при СИВ.. Всичко руско е боклук защото руснака е такъв .. Той се научи само да лапа докато робските народи го хранят. Това удоволствие почна да им се изплъзва и всеки поробен народ си иска свободата... и природните ресурси продавани днес от руската мафия.

Всеки преврат който ме е организиран от Запада е лош преврат и недемократичен!! Западните преврати са добри,демократични и хуманни....без значение колко стотин хиляди цивилни умират(Украйна,Ирак,Сирия.......)

Тия тъпотии си ги коментирайте в Прайда..... И си вЕрвайте!

"пич", фиаското идва за сещ, БИВШ световен хегемон.

Президентът на Никарагуа Даниел Ортега подписа указ, разрешаващ изграждането на руски военни бази на територията на страната и разполагането в тях на крилати ракети, включително и такива с ядрени бойни глави...

20 цента от Сорос ...

нАмали бЕлото !!!

верно си Уй... При това, сплескан.

През последните седмици наблюдаваме поредната подмяна на дневния ред на обществото. Вместо да се обсъждат наистина важните теми като продължаващият недостиг на детски градини (въпреки демографската катастрофа), предстоящите изменения в Закона за енергетиката и повсеместната корупция и кражби на властта. За да не ни кажат истината, че Западът фалира, нас ни занимават с това трябва ли или не да бъде демонтиран един паметник. Този на Съветската армия – и по-точно казано – на Трети украински фронт. Това е продължение на културно-цивилизационната война на Запада срещу Русия, насадена отвън и последователно налагана от слугуващите на колонизаторите български антиелити. Съзнателно използвам именно този термин, защото властващите службогонци нямат нищо общо с реален субектен национален елит. Не се заблуждавайте – темата с демонтажа на Паметника на съветската армия не е породена от исторически причини. Ако демонтират този паметник, те ще се насочат към Альоша, а в един момент, а на един последващ етап и към Шипка. Войната е срещу историческата памет, защото глобалисткият модел има за цел да атомизира обществата до съставните им части и да разкъса всякакви социални, културни и цивилизационни връзки. А именно те формират едно общество! Западът сега ускорява този процес на глобализация, защото му предстои фалит. А фалиралите метрополии трудно биха могли да задържат колониите си, ако последните продължават да са национални държави с народи, които имат своята историческа памет. Историческата памет значи суверенитет. Стигна се до такава словесна перверзия, че настоящият кмет на София, вместо да определи всяка форма на насилие и агресия за недопустима, да отклонява въпроса с питане какво са правели 3 жени в центъра на София в 11 часа, близо до неправомерно поставени палатки. Вече има поставен вечерен час за жени в Княжевската градина или аз нещо не съм разбрал? Ако властта е неспособна да се справи с 30 момченца с факли и димки, а обвинява жертвите че са били там, що за управление е това? В една адекватно функционираща система, властта трябва да се грижи поне за базовата сигурност на гражданите. В противен случай хората с право ще се запитат – за какво плащаме данъци? Неслучайно насочвам въпроса именно към властимащите, защото именно те използват темата за отклоняване на вниманието на хората и задават политическия дневен ред. Проблемът не са нито някакви хулигани, нито поставените палатки. Че темата се използва политически е повече от очевидно. Но когато политици са готови да направят такова разделение в обществото, което да провокира физически сблъсъци, то те вече стават заплаха за националната сигурност. И съпротивата срещу такива елементи вече се превръща в дълг. Тези хора са готови да стигнат и до подклаждане на гражданска война, само и само да запазят властовите си позиции. Тоталната липса на обществена отговорност и провокирането на постоянни раздори между хората ще продължи до момента, в който тези външно управлявани инструменти имат властови правомощия. На практика това означава,че към момента опозиционните сили в България водят не политическа битка за промяна на някакво статукво, а национално-освободителна борба. Големият въпрос на днешна България не е дали трябва да запази един или друг паметник, а дали искаме да помним, за да имаме бъдеще. И дали най-после сме узрели България да се управлява отвътре, а не чрез “съгласуване” с чужди посолства. Предстои да разберем, но изборът зависи от всеки един от нас! Автор: Тодор Беленски, политически анализатор

20 цента от Сорос ...

KAK ????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????

В смисъл? Имаш предвид войните, разпалвани непрекъснато от САЩ?

така е, бегай в Русия при доброто. Рубладжийска измет.

1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града. 1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите. 1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната. 1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет. 1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия. 1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война. 1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР. 1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите. 1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук. 1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе. 1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай. 1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха. 1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците. 1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании. 1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците. 1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците. 1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт. 1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван. 1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите. 1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г. 1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната. 1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена. 1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война. 1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза. 1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби. 1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала. 1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви. 1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания. 1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците. 1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити. 1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници. 1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос. 1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран. 1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам. 1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“. 1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток. 1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде. 1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници. В края на ХХ век 1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война. 1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит. 1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците. 1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията. 1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити. 1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията. 1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази. 1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив. 1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ. 1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“. 1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет. 1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. 1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix. 1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат. 1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити. 1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война. 1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел. 1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни. 1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната. 1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади. 1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите. 1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война. 1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора. 1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети. 1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство. 1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго. 1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите. 1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството. 1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването. 1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО. Началото на XXI век 2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити. 2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО. 2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември. 2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната. 2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ. 2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао. 2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода. 2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази. 2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната. 2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната. 2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове. 2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците. 2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити. 2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани. 2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции. 2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари. 2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.

не си българин, а кравар, при това сляп и малоумен.

Това, на което по света му викат "преврат", се оказа нормалният изборен процес в американсерските щати.

Вземи се замисли в каква посока ще е най-вероетния "заместник" и май ще ти се отще. Щото аз съм от злопаметните и помня много добре, че например, Навални започна политическата си кариера от крайно десните националисти. Не е ясно дали ако той стигне до върха на пирамидата в Кремъл, няма да се върне към началото на кариерата си.

За какво им е да идват? При няколко военни бази на чужди войски на наша територия, аокупаторите ни трябва само да повторят каквото сториха в Чешнегирово.

1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града. 1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите. 1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната. 1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет. 1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия. 1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война. 1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР. 1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите. 1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук. 1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе. 1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай. 1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха. 1954 г. - Виетнам, съвместно с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците. 1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании. 1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците. 1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците. 1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт. 1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван. 1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите. 1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г. 1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната. 1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена. 1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война. 1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза. 1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби. 1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала. 1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви. 1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания. 1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците. 1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити. 1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници. 1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос. 1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран. 1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам. 1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“. 1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток. 1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде. 1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници. В края на ХХ век 1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война. 1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит. 1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците. 1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията. 1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити. 1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията. 1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази. 1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив. 1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ. 1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“. 1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет. 1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. 1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix. 1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат. 1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити. 1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война. 1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел. 1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни. 1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната. 1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади. 1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите. 1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война. 1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора. 1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети. 1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство. 1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго. 1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите. 1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството. 1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването. 1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО. Началото на XXI век 2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити. 2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО. 2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември. 2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната. 2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ. 2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао. 2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода. 2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази. 2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната. 2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната. 2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове. 2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците. 2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити. 2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани. 2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции. 2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари. 2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.

Ама защо така с лошо! Богоизбрания нарирод, нали затова е богоизбран, за да дерибейства и да няма санкции срещу него.

В съвета за сигурност има ПЕТ държави постоянни членки, чиито гласове има значение. Другото е публика, непостоянни членове, които нямат право на вето.

Отвори прозореца и се огледай ... пък тогава пиши .

Полюциите на соросоидната сган нямат читатели !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Колкото гъза ти, дето го цепят редовно или не чак толкова ?

Джендър, пак си прекалил с тревата !?

При интимния ти приятел да те утешава с черната кожена пръчка !

Държавата им функционира терористична организация А главатаря им е масов убиец психопат На който му харесва Путин значи има серозно психически проблеми и има два обора за него Лечение или еднопосочен билет за Матушка.