Коментари - Радев: Българите, като наследници на братята Кирил и Методий, сме длъжни да пазим наследството | dnes.dir.bg
назад

Радев: Българите, като наследници на братята Кирил и Методий, сме длъжни да пазим наследството

Ценим високо, че в тази благородна мисия сме заедно с Полша, каза президентът, който присъства на откриването на изложбата "Истории от глаголически времена" в Краков

Обратно в новината
| Редактор : Калина Петрова

Коментари - Радев: Българите, като наследници на братята Кирил и Методий, сме длъжни да пазим наследството | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Кой невежа е кръстил българско училище на НЕбългарката Дора Габе, една от виновничките, ако не главната, за смъртта на Яворов?

(македонски мангал) от българското с. Славяново - наследник на византийци, хахаха.

Ние българите още от 1878 г (и дори малко преди това!) та чак до 1989 г ,а дори и до наши дни честваме 24 май. А както се разбра след 1989 година, двамата братя НЕ СА НАПИСАЛИ нашата азбука. Чийто автор най-вероятно е Климент Охридски. Обаче! Единствено студентите празнуват 8 декември, денят на Климент Охридски. А ние по реда на някогашната ни заблуда, като на автопилот продължаваме да празнуваме Кирил и Методий, нямащи нищо общо с нашата азбука.

кирил и методи са ромеи! ромейски чиновници насаждащи ромейските ценности! те никога не са стъпвали на българска територия! и никакви славяни не са ограмотявали на някакъв "славянски език"

сигурно пише на онова дето са изобретили тия двамката братя!

на нашата азбука, обявена незнайно защо, а можеби знайно, за славянска пишат следните "славянски " държави България, башкирия, беларус, босна и херцеговина,бурятия, дегестан, ингушетия, кабардино-балкария, казахстан, киргистан, македония, марийска република, монголия, мордава, рассия, татарстан, тува, черна гора, таджикистан, удмурия, украина, чечня, чувашия! все славяни, ученици на кирила и методий!

можеби същия който е кръстил най големият ни храм на изрода александър невски!

Константин Кирил Философ и брат му Методий са гърци, синове на гръцки поковник. Те са живели в Солун, който никога не е бил български. Това се учи във всяко бългрско училище, ама тоя явно е залагал на началното военно У_бочение!

Вредно е да се пише без да се знае. Опасно е да се дейсва без да се знае.

оооо, минус?? сигурно ще прибавиш някоя държава към списъка? или ще махнеш някоя??

Колко пари са раздани в Краков за да дрънка зеленото чорапче тези глупости?! Защо не се пробва в Чехия или Словакия, където Кирил и Методий са били. Ще лети от прозореца. Жалка работа. Напълно изплиска лигена

От 1230 година до 1243 година ФАКТИЧЕСКИ Солун е наш...

Предложението за въздигането на храма-паметник „Св. Александър Невски“ е по решение на Учредителното народно събрание през 1879 г., състояло се в старата ни престолнина Търново (Царевград Търнов). Председател на събранието бил Екзарх Антим Първи, подпредседател — Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този начин се задължи „ нравстено“ народът“. Следвало храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на Цар Освободител – император Александър И, и руското победоносно войнство. Имало и друго предложение на това заседание, от д-р Петър Берон. Той намирал за уместно такъв храм да се построи на връх Св. Никола в Шипченския балкан. Предложението на д-р Петър Берон било отхвърлено от народните представители, а Каравеловото се приело с акламации. Веднага бил съставен КОМИТЕТ с председател Браницки епископ Климент (Васил Друмев). Нему възложили да организира работата по въздигането на храма-паметник. За набирането на парични средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и започнали да я продават между народа по 50 стотинки.( Общо волните пожертвования сарени от българския народ достигат над 2 100 000 тогавашни лева) През 1880 г. Второто обикновено народно събрание, по желание на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било прието в Учредителното събрание, храмът-паметник да се въздигне в София – новата столица на българите. Подпредседателят на това народно събрание Стефан Стамболов възразил: „храмът трябва да се построи в старата българска столица – Търново, защото тъй беше решено в Учредителното народно събрание!“. Но „(депутацията“ единодушно подкрепила желанието на Княз Батенберг.