Коментари - Путин пред Меркел: Русия ще построи и сама "Северен поток 2" | Днес.dir.bg

Истината за руският газ-народът из селата в сибир нямат газ и китайците изтребват руснаците: Всю Россию распродали! После китайцев ничего не растёт. https://www.youtube.com/watch?v=kpTgpqdwJnw

Бедни тъпи русофилчета, Американците построиха в Европа 21 терминала за разтоварване и съхранение на сгъстен газ. Ето защо те похарчиха 60 милиарда долара. Още през 2016 г. американците започнаха да разтоварват газа си в Португалия, Испания и Италия, Полша, Гърция ... В момента в САЩ се изграждат 7 инсталации за втечнен природен газ. До 2020 г. Америка ще може да увеличи износа си 5 пъти, изпреварвайки Катар, заемайки първо място в света освен по производство, но и по търговия с втечнен природен газ . Включително и в Европа, с която Тръмп вече се съгласи да закупи част от този Катарски износ. Ватни партенки, пет години, останали на вашата бензиностанция. Преди около 5 години: САЩ поръчаха изграждането на цял флот от супертанкери в Южна Корея. И когато строителството им приключи, ще дойдат лоши времена за Газпром.

Как му го "забиха" на Газпром! 160 километра до края и - ГРЕДА. Путин щял да го дострои, ама няма с какво. Корабчето му е хилаво и не може да полага тръби на такава дълбочина а външните фирми бягат от него, като от прокажен. Американците пак излязоха по терикати.

С всеки изминат ден все по-далече от крадците от "братската" гъзпром, която ни дереше кожата с 230-240$ за газта. Сега ще си внасяме газ от терминала в Александруполис какъвто си поискаме - Катар, Америка, Норвегия, през тръбата от Азербайджан, а по-късно и от Туркмения...Кипър, Израел… Цените варират около 150 до 130 долара. Идва неизбежният край на ватната бензоколонка... Икономически закон : Колкото по далече от русия си - толкова по-богат си. Пазете си мозъците от руската пропаганда и троловете.

Големи учени и професори има тук направо се чудя как България не е прозъфтяла до сега с тия "мозъци".

ще го достроите ама на двойна цена след три години, а до тогава САЩ ще са превзели 85% от европейския пазар

След 7 години Русия няма да има евтин газ

България се нуждае спешно от ефтин втечнен газ през Гърция до Марица изток 2

в Източното Средиземноморие, открити след 2009 г. съдържат около 3 500 млрд. м3, съгласно проучванията на Геофизичния институт на САЩ. Находищата са в Израел и Кипър

Новият проект за газопровод заменя проекта „Южен поток" и протича по почти същия маршрут. „Турски поток" води от Русия към Турция, като тръгва от компресорна станция близо до Анапа в Русия. Преминава през Черно море и прави спирка в турското градче Мидия. Газопроводът минава почти 230 км. в руски води - под Черно море, преди да навлезе в турски води, където продължава около 700 километра. Тръбопроводите по суша и под вода са два и са успоредни един на друг. Единият ще се свърже със съществуващата газова мрежа в турския град Люлебургас, а другият ще продължи към турско-европейската граница, където ще бъде свързан с трансбалканската тръбопроводна система. Капацитетът му е за транзит на 31,5 милиарда кубически метра природен газ годишно. Тръбите, които лежат на дълбочина до 2200 метра, са произведени от немски, руски и японски компании. Всяка от участващите страни в Югоизточна и Централна Европа отговаря за продължаването на тръбите от газопровода на своята територия. Първоначално проектът е струвал 11,4 милиарда евро. Но действителната цена, отчитайки инфраструктурата на сушата, вероятно е 160% по-висока от официалните данни, според оценките на анализаторите на най-голямата търговска банка в Русия - Сбербанк CIS. Стартът на проекта е само формален, тъй като за руската страна газопроводът все още не е завършен. От двете тръби на "Турски поток" засега само една изпълнява изцяло предназначението си - тази, която снабдява турските потребители. Втората тръба, която трябва да транспортира газ към основния пазар на "Газпром" - страните от ЕС, досега не предлага съпоставимо по мощност продължение на територията на Евросъюза и още поне година и половина ще работи с много снижен капацитет, отбелязва Андрей Гурков, икономически анализатор на Deutsche Welle. Какво означава "Турски поток" за Европа Въпреки европейските усилия за диверсификация на енергийните източници, много от държавите в ЕС все още са зависими от руския газ. С новия тръбопровод „Турски поток" тази зависимост не намалява - за радост на руския президент Владимир Путин. За Кремъл e важно, че новият газопровод заобикаля Украйна (двете страни са в конфликт от 2014 г.). А Турция се радва на своя възход като основен газов хъб в региона. Всичко това се случва на фона на руската кампания за дезинформация на Запад, европейски санкции срещу Русия за анексирането на Крим и войните в Либия и Сирия, където Турция и Русия подкрепят противоположни страни. От гледна точка на разходи, проекти като „Турски поток" и „Северен поток" са по-скоро политически, отколкото икономически, смятат някои анализатори. Една от политическите мотивации на Русия може да се разглежда като наказание за Украйна и шестгодишния им конфликт. Според експерта Сергей Капитонов, анализиращ природния газ в енергийния център „Сколково" в Москва, Русия е решила да избегне транзитните рискове по отношение на стратегията си за износ на газ и затова са проектирани „Северен поток", „Северен поток 2" и „Турски поток". Предвид подписания миналия месец петгодишен договор за транзит на газ с Украйна, това е по-скоро възможност, а не „наказание", на фона на нарастващата ниша за внос на газ в Европа от средата на 2020 г. Освен това в Русия са изградени огромни коридори за транспортиране на газ за "Южен поток", а за частта по суша са поръчани тръби. "Когато проектът "Южен поток" се провали (първоначалният проект на „Южен поток" имаше два пъти по-голям капацитет от "Турски поток"), "Газпром" трябваше или просто да бракува инвестициите, които вече е направил, или по някакъв начин да ги "спаси" под формата на тръбопровод с намален капацитет, в случая "Турски поток", обяснява Капитонов. Извън това, „Газпром" доставя около 40% от целия европейски внос на газ по три основни тръбопровода: "Северен поток 1", друг тръбопровод, който минава през Украйна, и трети през Беларус. Неговият най-голям европейски клиент е Германия. "Северен поток" доставя една трета от общото количество природен газ, който Германия консумира. Всъщност Германия преминава през енергиен преход, далеч от ядрената и въглищната енергия, и е избрала руския газ като добра алтернатива, за да доведе този преход по край. Европа до голяма степен зависи от вноса на газ от трети страни, като Норвегия, Русия, Катар, Алжир или САЩ. Две трети от потреблението на газ идва от чужбина. По-важната тенденция според експерта е намаляващото производство на газ в рамките на Европа, което представлява една трета от европейското потребление. До 2022 г. газовото находище Гронинген, Нидерландия, което беше люлката на газовата промишленост в Европа, ще бъде окончателно затворено. Производството на газ в Норвегия непрекъснато намалява в Северно море (Обединеното кралство, Холандия, Дания, Германия). Нарастващото търсене на газ и намаляването на вътрешното производство са двата фактора, които осигуряват допълнителна ниша за внос в средносрочен план. Остава въпросът откъде Европа ще вземе този газ - от Русия или от световни пазари? Блокадата на Катар, водена от Саудитска Арабия, също е потенциална заплаха за пътя за доставка до Европа. Новият тръбопровод „Турски поток" дава алтернативи на европейските държави в случай, че това се случи. Износът на природен газ е основна роля на Русия в продължаващите конфронтации между Изтока и Запада. Всички усилия на страната за дестабилизиране на някои европейски държави чрез дезинформационни кампании, разузнаване и други средства изглеждат незначителни в сравнение с лоста, който има по отношение на енергията. Някои критици се притесняват, че Кремъл не само използва „Турски поток" за финансово въздействие върху Украйна, но и да дестабилизира европейската енергийна сигурност. През март 2019 г. органът на Европейския съюз за надзор на енергетиката (Energy Community) заяви, че новият газопровод ще навреди на конкуренцията в региона. И все пак „Газпром" трябва да спазва европейските антимонополни правила. Според едно от тях енергийните компании не могат да притежават транзитна инфраструктура и да продават газ по нея едновременно. Тоест „Газпром" не може едновременно да изгради тръбопровода, и същевременно с това да го снабдява, заради което някои балкански страни участват в изграждането на разширенията. Предвид зависимостта на Европа от руския природен газ, е открит въпросът дали Русия някога ще преустанови доставките на газ на Стария континент, както направи в Украйна през 2000 г. заради дълга. И все пак според експерти за Русия би било самоубийство да спре доставките на газ за Европа. Самата руска федерация е зависима от приходите от газ, продаден в Европа. Продажбите представляват около „15 на сто от всички приходи на Русия от износ". Освен това пазарите на газ са се променили през последното десетилетие и Европа сега е готова да замени изцяло руския газ с природен втечнен газ от световните пазари. Както във всеки голям енергиен проект, и при „Турски поток" има и победители, и губещи. От участващите в изграждането и разширяването на тръбопровода, победители са Русия, Турция, България и Сърбия до известна степен. Губещите са Полша и някои балтийски държави, както и Словакия, които ще бъдат лишени от транзитни тарифи, тъй като трасето на транзитния газ от Украйна прогресивно губи значение, смята Капитонов. А иначе новият газопровод ще оптимизира транспортните разходи, но не за всички. За някои клиенти транспортното разстояние ще се увеличи, за други ще намалее. За страни като Украйна, Молдова, Румъния приходите от транзит ще намалеят, докато за Турция ще се повишат. И все пак това не означава, че газът непременно ще поскъпне. Договорите обикновено са дългосрочни и някои от тях продължават след 2030 г., а много от тях вече са оценени на база европейски газови центрове и техният дял ще расте в бъдеще. Отношенията на Турция и Русия Турция и Русия имат доста сложни отношения, които могат бързо да променят режима, особено във военно отношение. И двете страни подкрепят противоположни страни в конфликта Сирия-Русия, но въпреки това имат силни икономически връзки. Строителството и планирането на „Турски поток" беше временно спряно, когато Турция стреля по руски изтребител през ноември 2015 г. Двете страни възстановиха дипломатическите си отношения през лятото на 2016 г. и подписаха споразумение за газопровода през октомври 2016 г. Строителството започна отново през май 2017 г. и завърши през януари 2020 г. Положението не е оцветено само в черно и бяло според Капитонов, предвид техните военни ангажименти. Той припомня, че Русия е продала противоракетни системи S-400 на Турция - стратегически ход далеч отвъд търговията със селскостопанска или енергийна промишленост. Управляващите и в двете страни залагат сериозно на стратегически съюз между Русия и Турция. Друг въпрос е дали ще се осъществи. По отношение на енергийния съюз Турция се приближава към това да е газов център. Този тип контрол върху газовите потоци може да осигури "значителни финансови ползи за дадена страна". Предвид факта, че Турция почти няма собствени запаси от енергия и внася повечето, това е доста добра позиция. Според Кемал Кириши, експерт от Брукингския институт "Путин има интерес" Турция да продължи да внася природен газ и да плаща за него. Освен това, Русия трябва да поддържа отношения с Турция, „което позволява на Путин, доколкото е възможно, да отлепи Турция от НАТО и Европейския съюз, и по-скоро НАТО, отколкото ЕС". Какво общо има Украйна с това? Украйна и Русия са в конфликт от февруари 2014 г. Напрежението драстично се увеличи, когато същата година Русия анексира Крим. В отговор ЕС и много други държави наложиха санкции срещу Русия. В последната година напрежението между двете държави намаля, откакто президент на Украйна стана Владимир Зеленски, но въпреки това то остава високо. Повечето експерти са съгласни, че „Турски поток" е част от плановете на Русия за заобикаляне на Украйна, която понастоящем е основен транзитен път за доставки на газ в Европа. Въпреки това страните от ЕС все още правят бизнес с Русия по отношение на енергийните проекти. Също така през 2014 г. „Газпром" прекъсна зимните доставки на газ за Украйна заради неплатен дълг. По принцип новите руски газопроводи оказаха влияние върху Украйна и нейните приходи от такси за транзит на газ. Всъщност транзитът на газ през страната падна с приблизително 40% между 2011 г. и 2014 г., след като тръбопроводът "Северен поток 1" се появи, но той до голяма степен се възстанови до 2017 г. Пренасочването на газ обаче даде възможности и за Украйна. Страната не е внасяла руски газ директно от 2015 г. Вместо това вносът й идва от Европа през Словакия, Унгария и Полша. В края на миналата година, точно когато руските и украински договори за природен газ трябваше да изтекат, двете страни финализираха няколко договора, за да се уверят, че руският газ все още може да бъде транспортиран до Европа. Тези договори ще позволят на Украйна да получи поне 7 милиарда долара транзитни плащания от Русия през следващите пет години. Сделката облекчи европейските страхове от прекъсване на доставките на руски газ. А изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милър определи набора от споразумения като "голяма пакетна сделка, която възстанови баланса на интересите между страните".

Току-що бяха публикувани последните доклади на Европейската комисия за пазарите на газ и електроенергия, които обхващат второто тримесечие на 2019 г., съдържащи широк спектър от данни за предлагането и използването на електроенергия и газ в ЕС. Докладът за пазара на газ показва, че след няколко четвърти намаление потреблението на природен газ в ЕС нарасна с 20% през второто тримесечие на 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година. Консумацията на газ се увеличи особено при производството на електроенергия (с 39% в сравнение с годината). Тъй като цените на газа на едро на европейските хъбове паднаха до няколко годишни минимуми, производството на електроенергия с газ стана конкурентоспособна и тъй като цените на въглерода останаха високи, въглищата бяха изтласкани от сместа за производство на електроенергия в Европа, оставяйки повече място за възобновяеми източници и природен газ. Това по-голямо потребление на газ бе удовлетворено от увеличения внос, тъй като вътрешното производство на газ в ЕС продължи да намалява. Вносът на втечнен природен газ през второто тримесечие на 2019 г. на практика се е удвоил на годишна база, което представлява почти 25% от общия внос на газ в ЕС през това тримесечие, а през април и май втечнен природен газ стана вторият източник на внос на газ в ЕС след Русия и временно пред Норвегия. До края на юни 2019 г. газовите хранилища в ЕС бяха запълнени със 73% от общия капацитет, най-високият през последните осем години през този период на годината. Високото съхранение бе подпомогнато от ниските спот цени на газа, очакванията за бъдещите увеличения на цените и рисковете за сигурността на доставките, произтичащи от изтичането на договора за транзит на газ през Украйна, които влияят върху вноса на руски газ. Пазарните участници следят отблизо тристранните преговори за бъдещето на транзита на газ по този маршрут с участието на ЕС, Украйна и Русия. Докладът за пазара на електроенергия подчертава как през второто тримесечие продължи интензивното превключване на въглища към газ в ЕС благодарение на спадащите цени на газа и повишаването на цените на CO2. В някои страни се случи и преминаването на лигнит към газ. Докато производството на електроенергия на базата на въглища и лигнитни въглища през второто тримесечие намалява с 16% на годишна база, производството на електроенергия от газ скочи с 39%, измествайки въглищата и смекчавайки много слабата водна продукция в Южна Европа. През юни въглищата и лигнитни въглища достигнаха най-ниския си дял в рекорда на енергийния микс в ЕС - 13%. В резултат на това вносът на термични въглища извън ЕС е спаднал с 22% на годишна база до 20.2 млн. Тона, най-ниското регистрирано количество. Цената на квотите за емисии нарасна с 20% през второто тримесечие, счупвайки многогодишни максимуми по пътя си нагоре. Оттеглянето на квоти в резерва за стабилност на пазара, намаленото предлагане, произтичащо от обемите на Обединеното кралство, блокирано от навлизане на пазара и засиленият интерес на по-широката общност от инвеститори, повлияха на развитието на цените. Общото комбинирано производство на слънчева енергия, вятър и биомаса през тримесечието се е увеличило със 7,5% на годишна база до 145 TWh. Цените на едро на едро паднаха на повечето пазари в ЕС благодарение на по-ниските цени на енергийните суровини и увеличаването на възобновяемата продукция. Европейският бенчмарк е намалял с 19% в сравнение с предходното тримесечие. На 7 юни се случи много рядко събитие за отделяне на няколко западноевропейски пазари, изкривяващи трансграничните потоци и влияещи на цените на едро от Лондон до Братислава през този ден.

Един от най-големите производители на различни видове техника в света General Electric спечели договор за 900 милиона долара, за да изгради 1 500-мегаватова електроцентрала с природен газ и комбиниран цикъл на производство в Бразилия. Проектът ще се превърне в най-голямото подобно предприятие в Латинска Америка, съобщи агенция Reuters. Очаква се официално американската корпорация да обяви договора в рамките на няколко дни. "Тази централа е първият толкова голям ключов проект", обясни Рейналдо Гарсия от General Electric. Компанията очаква приходите й от този и други подобни бъдещи проекти да се удвоят. Съоръжението ще се намира в близост до бразилския град Аракажу. Населеното място е столица и най-голям град на щата Сержипи в североизточната част на страната. Централата ще е оборудвана с три газови турбини клас H с повече от 62 процента ефективност. Те ще използват втечнен газ, предоставен от американската петролна компания Exxon Mobil Corp. Планира се строителството да започне през ноември, а самата централа да отвори врати през 2020 година.

"Бълнарския" добитък квичи, мучи и более на гладно и на умрело. Хората си прекарват гАз, подобряват си условия на живот, а българския добитък го кара както през тъмното средновековие на кюмюр. Навсякаде е пушилка от горенето на кюмюр, гуми, стари дюшеци, парцали и т.п. боклуци докарани даже от Европа хаха шот у бълнарско си нямате ваши боклуци. Смешни м жалки щерюпитешки човекоподобни същества.

"Бълнарския" добитък квичи, мучи и более на гладно и на умрело. Хората си прекарват гАз, подобряват си условия на живот, а българския добитък го кара както през тъмното средновековие на кюмюр. Навсякаде е пушилка от горенето на кюмюр, гуми, стари дюшеци, парцали и т.п. боклуци докарани даже от Европа хаха шот у бълнарско си нямате ваши боклуци. Смешни м жалки щерюпитешки човекоподобни същества.

"Бълнарския" добитък квичи, мучи и более на гладно и на умрело. Хората си прекарват гАз, подобряват си условия на живот, а българския добитък го кара както през тъмното средновековие на кюмюр. Навсякаде е пушилка от горенето на кюмюр, гуми, стари дюшеци, парцали и т.п. боклуци докарани даже от Европа хаха шот у бълнарско си нямате ваши боклуци. Смешни м жалки щерюпитешки човекоподобни същества.

Кого триеш ве въшко мищерна? Ше ми уплашмш курр тиква майката чалгаджииска разпрана.!. мбууухахаха "Бълнарския" добитък квичи, мучи и более на гладно и на умрело. Хората си прекарват гАз, подобряват си условия на живот, а българския добитък го кара както през тъмното средновековие на кюмюр. Навсякаде е пушилка от горенето на кюмюр, гуми, стари дюшеци, парцали и т.п. боклуци докарани даже от Европа хаха шот у бълнарско си нямате ваши боклуци. Смешни м жалки щерюпитешки човекоподобни същества.

https://www.youtube.com/watch?v=RYdcTjvC0Ps

От важно значение за България е включеният в проекта „Свързана Европа“ газопровод 7.1.5 България – Австрия, през Румъния и Унгария, с краен пункт – Баумгартен – Австрия. България ще получава от този газопровод 2,2 млрд. м3/год. Общата дължина на трасето е 1318 км. Срокът за завършване е 2018 г., което означава, че в 2019 г. той трябва да влезе в експлоатация, захранван с газ от терминала в Александруполис, частично от находището „Шах Дениз 2“ и от Транскаспийския газопровод със суровина от Туркменистан.

Южният коридор се удължава и разширява с няколко газопровода: Транскаспийският газопровод, който към 16 –те млрд. м3 от находището „Шах Дениз 2“, би добавил 30 млрд. м3 от находищата в Туркменистан и Казахстан. Газопроводът Гърция – България, който през омотини – Стара Загора дава възможност 5 млрд. м3 да бъдат транзитирани към България и Румъния. Газопроводът Гърция – Италия (ITGI), който по маршрута Комотини – Отранто, служи за директна доставка на 8 млрд. м3 газ през Йонийско море до Италия (807 км.; 1,1 млрд. евро). Йонийският газопровод, който служи за доставка на газ (5 млрд. м3) за Западните Балкани: Черна Гора, Босна и Херцеговина, Хърватия. Връзката Александруполис – Комотини, която ще позволи към Южния газов коридор да се добавят около 3 млрд. м3 газ от терминала НБУ, корпус II, стая 708 | riskmlab@nbu.bgГЕОПОЛИТИЧЕСКА ПРОГНОЗА: ПРИРОДНИЯТ ГАЗ 2020© ЛУР 2014 Всички права запазени7 / 16в Александруполис. От важно значение за България е включеният в проекта „Свързана Европа“ газопровод 7.1.5 България – Австрия, през Румъния и Унгария, с краен пункт – Баумгартен – Австрия. България ще получава от този газопровод 2,2 млрд. м3/год. Общата дължина на трасето е 1318 км. Срокът за завършване е 2018 г., което означава, че в 2019 г. той трябва да влезе в експлоатация, захранван с газ от терминала в Александруполис, частично от находището „Шах Дениз 2“ и от Транскаспийския газопровод със суровина от Туркменистан.„Южен поток“ е следващият газопровод, предвиден да премине през България. Неговата дължина е 2386 км., от които 931 са морски участък през Черно море на дълбочина до 2200 м. Проектният капацитет на „Южен поток“ е 63 млрд. м3. Началният пункт е пристанището Анапа на руското черноморско крайбрежие. На континента тръбата преминава през България, Сърбия, Унгария, Словения и завършва в Северна Италия. Условията на функциониране на „Южен поток“, договорени между Русия и изброените пет страни, противоречат на Втория и Третия либерализационен пакет на ЕС, относно конкуренцията и либерализацията на енергийния пазар. Поради това, Европейската комисия, представлявайки петте страни, започна преговори с Русия, с цел клаузите по споразумението да бъдат хармонизирани с правилата на Съюза. Рисковете за България от реализиране на проекта „Южен поток“, както и противоречията Брюксел – Москва по него, са задълбочено разгледани в два доклада на ЛУР.

Черно море. Геофизичните проучвания показват, че в изключителните икономически зони на Украйна, умъния и България има потенциални запаси на природен газ, оценявани на повече от 200 млрд. м3: Украйна. През ноември 2013 г. бе сключен договор с „Eni“ и „EDF“ за проучване на шелфа на Крим, а месец по-късно – с Exxon Mobile за проучване в шелфа на украинското Западно Черноморие. Очаква се в 2020 г. да се извличат 5 млрд. м3 годишно; Румъния. След проведени сеизмични проучвания от „OMV Petrom“ и „Exxon Mobile“ в блок „Domino 1“, от няколко месеца се звършва първи сондаж, като доказаното находище е 42,8 млрд. м3. Очаква се индустриален добив на газ през 2019 – 2020 г.; България. Първото находище на природен газ в черноморския шелф е „Галата“ (1,5 млрд. м3), което понастоящем практически е изчерпано и се обсъжда то да бъде трансформирано в хранилище на природен газ. Съгласно проекта „Свързана Европа“ такова хранилище трябва да се въведе в експлоатация не по-късно от 2017 г. В момента природен газ се добива от находища в Каварна и Калиакра (2,5 млрд. м3), които осигуряват около 15% от потреблението

Източно Средиземноморие. Откритите находища от природен газ се намират в изключителната икономическа зона на четири държави: Израел, Кипър, Ливан и Йордания, но проучвания са направени само във водите на първите две. Най-големите са: Левиатан (Израел) – 450 млрд. м3 – все още в процес на роучване; Тамар (Израел) – 300 млрд. м3 – разположен на 92 км. от брега, в процес на експлоатация, риродният газ се транспортира по газопровод до LNG терминал в Ашдод, Южен Израел, където се втечнява и изнася; Афродита (Кипър) – 280 млрд. м3 – в процес на сондиране, върху площ от 1250 мили. Общо находищата в Източното Средиземноморие, открити след 2009 г. съдържат около 3 500 млрд. м3, съгласно проучванията на Геофизичния институт на САЩ. Част от тях са обект на териториални спорове между изброените по-горе страни.

Производството на газ от Каспийския регион нараства с 44 % от 2000 г. до 2012 г. и достига 170 млрд. м3 / год. От тях на Туркменистан се падат 60 – 65 млрд. м3, от които 10,9 млрд. м3 продава на „Газпром“. Узбекистан добива 59 млрд. м3 като продава на Русия 8,2 млрд. м3. Казахстан за 2012 г. е продал 29 млрд. м3, от които 12,45 млрд. м3 на „Газпром“. Азербайджан увеличава добива на газ 3,5 пъти от 2004 г. (5 млрд. м3) до 2012 г. (17 млрд. м3). Рязко повишаване на добива от тази страна ще настъпи с пускане в експлоатация на находището „Шах Дениз 2“ в края на 2018 г. Общо доказаните находища в Каспийския регион се оценяват на 2550 млрд. м3 природен газ.

Русия е най-големият производител на природен газ до 2010 г. Добивът обаче през 2012 г. бележи спад с 16 млрд. м3 и достига 661 млрд. м 3 . Намалява и износът с 33 млрд. м3 . Най-големият руски производител – „Газпром“ – намалява производството си до 487 млрд. м3 , което е второто най-ниско ниво за последните 10 години. Русия запазва нивото на производство на газ, благодарение на добива от други компании – „Новатек“, „Роснефт“, „Лукойл“, „TNK – BP“ и др. Като цяло, производството на газ в Русия е във видим застой, поради липса на нови разработени находища. САЩ: В резултат на бързото развитие на производството на шистов газ, произведеният газ в периода 2010 – 2012 г. се повишава с около 13% (млрд. м3 ) и понастоящем страната е световен лидер в производството на газ с 681 млрд. куб. м2 . До 2018 г. САЩ ще увеличат производството си с нови 17%, достигайки 797 млрд. м3 годишно, докато при Русия темпът е близо три пъти по- нисък – 6,8% (706 млрд. м3 ).

Обща тенденция в развитието на световната енергетика е повишаване на използването на природен газ за сметка на електроенергията. Това се дължи на физическите особености на преобразуване на първичното гориво (най-често въглища) в електроенергия. При влагане на единица гориво в термичните централи, до крайния потребител достига едва 25% от нея. Докато природният газ е първичен ресурс, при който няма никакви преобразувания по пътя към превръщането му в топлина и затова коефициентът му на полезно действие достига 90%. При изгарянето на природен газ не се отделят сяра, азотни окиси и прах, а парниковите емисии са значително по-малки в сравнение с тези при изгарянето на въглища. Всички тези съображения водят до интензивни проучвания за добив на все по-големи количества природен газ.

Зависимостта на Европа и особено на България от външни доставки на природен газ водят до значителен риск от загуба на благосъстояние, вследствие липсата на конкуренция между потенциални доставчици. Основният доставчик – Русия, открито използва газа като инструмент за упражняване на политическо влияние. Ето защо диверсификацията на доставките е от ключово значение за решаването на проблема с енергийната сигурност. Търговията с природен газ се глобализира; все по-голямо значение придобиват новите начини за добив, транспорт и търговия. Заедно с това, изграждането на единен газов пазар, ще позволи на държавите от ЕС да търгуват с енергия много по-свободно отколкото досега, ще увеличи сигурността на доставките и ще намали цената на газа. От съществено значение е и фактът, че все по-широкото използване на природния газ допринася за повишаване на енергийната ефективност и опазването на околната среда.

Сигурно е едно - като спрем ТЕЦ-овете на въглища и частично ВЕЦ-овете поради намаляването на водния ни ресурс, на нас също ще ни трябват нови енергийни източници. Затова трябва да достроим Балкански поток - обективна необходимост за развитието на енергийния сектор на страната. Но както са тръгнали нещата, дано да съм лош пророк, може да се наложи на Русия да дострои не само СП-2, а и Балкански поток. Все пак Борисов не е Меркел, а и провалена България не е велика Германия...

България и в частност държавният газов доставчик „Булгаргаз” е единствената компания в региона, която не преговаря с Румъния за доставки на синьо гориво. По негови думи това се дължи на политически лобита, които действат в услуга на Русия. копирано от: https://debati.bg/ilian-vasilev-samo-balgaria-ne-pregovarya-za-rumanski-gaz/

Тя Русия една прахосмукачка не мой произведе тоя А тръба под морето говори.

Споровете около цените на природния газ и ролята на КЕВР само доказват колко абсурден и далеч от европейските стандарти на либерализация и конкуренция е българският пазар – изкуствен, администриран и пленен. Най-много се оплаква най-големият виновник за казуса – “Булгаргаз”, който се превърна в търговски офис на “Газпром”, търгува само с негов газ по идиотска формула, която обрича неговите клиенти, включително индустриални, на тотална невъзможност да управляват енергийните си уравнения. И как да го правиш, като твоите конкуренти в други страни отчитат текущите алтернативи за доставка и цени на газ, докато у нас трябва да гледаме 6 – 9 месеца назад и да се молим КЕВР да не отразява цялото поскъпване в решенията си. Да, понякога си на плюс, защото цените по тази формула са по-изгодни, понякога са по-неизгодни, но при всички случаи са извън това, което конкурентите на нашите фирми имат като опции – и в Гърция, и в Румъния, и в Турция. Благодарение на измислени счетоводни кухи сметки за надвзети и недовзети приходи – т.е. отново извън пазара. Какво трябваше да направи “Булгаргаз” – като минимум да има много източници на природен газ, за да може да балансира в микса и предлага на клиентите най-доброто текущо съотношение. “Булгаргаз” е единствената компания в района, която не се интересува от покупка на газ от находището Нептун в румънското Черно море, въпреки че формулата е изгодна!? Второ, “Булгаргаз” сам да участва в добив- да купува газ на едро от находища – така щеше да подобри собствения си финансов резултат. Трето, трябваше да намери други клиенти в района за решаване на уравнението на финансовата си рентабилност в по-големи регионални, отколкото национални рамки. С тези хора начело толкова, тяхната цел и мисия е да съхранят максимално дълго монопола на “Газпром”, което е престъпление срещу националната сигурност. Няма никаква логика, повтарям никаква, КЕВР да продължава да определя цени. Има борси, има множество предлагащи газ фирми – просто изчистете от всякакви пречки входовете към българския газов пазар, които са завардени за “Газпром”. Единствената причина за ситуацията е “Булгаргаз” и неговото монополно положение. на фона на абсурдната му политика и липса на конкуренция. На границата има достатъчно природен газ от различни източници, в Черно море също. Страх ги е да обявят търг за доставка на природен газ, защото ще лъсне цялата абсурдност на поведението на правителство и “Булгаргаз”. Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

За пренос на хиляда кубически метра руски газ руската компания плаща около 6 долара за транзит през България, докато всички останали, включително българските компании, плащат средно около три пъти повече - 18 долара, което представлява зле прикрита форма на некоректна търговска практика и незаконна държавна помощ.

Откакто кинтонемията запуши устата на руската тролеферма, няма хибридни новини с по 700+ коментара отдолу. Ха хахаха...

Главният проблем е, че големите европейски газови компании предпочитат да сътрудничат с Газпром, отколкото да се конкурират с него и в много отношения му помагат да блокира достъпа на втечнен природен газ от глобалния пазар, включително от САЩ, в Югоизточна Европа.

Руснаци са за нищо не стават! Те НИКОГА няма да построят: А. Син поток. Б. Северен поток. В. Кримският мост. Г. Силата на Сибир. Д. Южен поток. Ето и сега Северен поток 2 го чака съдбата на предишните проекти на Путин, нали? Тоест ще бъде построен!

Всъщност „Северен поток“ 2 трябва да бъде разглеждан на три различни нива, смята Ромас Сведас – правно, икономическо и от гледна точка на европейските ценности. Правните аспекти са ясни – съзвучие с Третия либерализационен пакет на ЕС, който всъщност спъна развитието на „Южен поток“. От икономическа гледна точка ЕС трябва да реши дали да позволи този проект, който не намалява, а напротив – увеличава зависимостта на общността от Русия в енергийната сфера, допълва експертът. Най-сложният анализ обаче се пада на допустимостта на „Северен поток“2 от гледна точка на европейските ценности. На първо място Европа трябва винаги да си дава сметка кой реално контролира „Газпром“, посочва Сведас. „Купувайки газ от „Газпром“ e равносилно да го купуваме от Кремъл и нещо повече – да подкрепяме неговата политика, която сега е враждебна към Европа и нейните интереси“, допълва той. По статията работих

Добивът на природен газ в Европа намалява и според много оценки Старият континент ще разчита на суровината, идваща от Русия. В същото време трябва да се анализира наистина ли природният газ е нужното гориво за прехода към нисковъглеродната икономика, към което се стреми ЕС, категоричен е експертът.

дядо Иван, или чичо Сам ? Кой, това е въпросът.

Наемат заварчици и хамали да дърпат тръбите в морето.

Ако Меркел не беше легнала на Путин и България нямаше да строи тръба на Русия за 4млрд лева

Берлин трябваше да послуша ЕС и САЩ, а не КГБ в лицето на Путин

В случая обаче САЩ имат право. "Северен поток-2" е политически проект на руското ръководство, който вреди на европейската сигурност. Изграждането на газопровода подкопава успешните усилия, които ЕС предприе след като в руско-украинския газов спор в края на 2005/2006 година Кремъл демонстрира как използва енергийните си ресурси като политическо оръжие.

"Северен поток-2" е политически проект на руското ръководство, който вреди на сигурността в Европа. А Берлин не трябваше да слуша германските мениджъри, които Путин награждава с ордени за приятелство

Разглеждането на „Северен поток“ като изключително икономически проект беше наивно и несериозно

Меркел - "Това е преди всичко икономически проект. Вярваме, че "Северен поток 2" Точно това е проблема - никой не вижда икономическа логика - и за това САЩ казват че проекта е политически!

на др. Путин му през оная работа на хамериканските мераци и бъщолевения за величие ма почна да заразява и шваби и франсета сал грозноватите ингилизи се дърпат кат ущипъна мома англичанка. И на мен май ще ми е през пожарникарския шланг то не беше мънкане за МОЯ газов поток па и ме излагаха за самолетчетата антики ма Цецо е виновен и оня тюфлек.

В момента тече газ от Русия до Германия по Северен поток 1 който е с капацитет 55мрд куб м ЕС е наложил ограничение от 22мрд куб м поради защита от конкуренция. Не мога да разбера за какво им е Северен поток 2 който ще увеличи капацитета на 110мрд куб м. А руското находище е само 800мрд куб м. - ще го изцедят за 7 години, а после? 10 милиарда долара отиват в Германия и Швейцария за тръби и строеж - а кога ще спечели Газпром никой не може да каже. Поради липса на икономическа логика САЩ откриват само политически мотиви и казват Санкции!

От къде на къде сащ ще се месят за газопровода в европа и на балканите?

"Това е преди всичко икономически проект. Вярваме, че "Северен поток 2" все още може да бъде завършен въпреки санкциите от САЩ. Искам да повторя, че за всички политически конфликти със САЩ не считаме санкциите за правилни и затова подкрепяме този проект както преди", допълни германският канцлер.

Газ по „Северен поток-2” може да потече в края на годината, обяви Путин до Меркел

Ще стигнеш сам до Берлин и ще им пуснеш газта, нали товариш? :)

"От своя страна германският канцлер изрази надежда, че проектът ще бъде реализиран и заяви, че Германия продължава да го поддържа. Меркел също така каза, че Берлин отхвърля екстериториалните санкции на САЩ по отношение на Северен поток 2 и подчерта, че това е търговски проект." По принцип САЩ в своята историческа битност ,са нация на бакали и търговци,като при тях цялата им политика се базира на модела на търговията.И когато, някой приел този модел и първоначално подлъган ,че ще получават нещо по-евтино,след време бавно,но системно ,след като са изпаднал в зависимост ще почне да плаща повече.