Путин пред Карлсън: С Украйна рано или късно ще се разберем, а Западът да мисли какво да прави нататък
Вижте ключовите тези на руския президент, изразени в интервю за американския журналист на 6 февруари в Кремъл
Обратно в новинатаКоментари - Путин пред Карлсън: С Украйна рано или късно ще се разберем, а Западът да мисли какво да прави нататък | Днес.dir.bg
Коментари
Да ти кажа, твоите бесни думи са едни приказки на някакъв диванен воин. Путин точно си го е казал за Украина. Аз ще допълня само едно нещо: ако не беше разширението на НАТО и Украинският майдан, Путин най-вероятно нямаше да е още на власт. другото са си само казани с пяна на уста хейтвания.
Аз лично не прочетох нещо по-различно от Вагиналния от Кремъл. Все същите политико-исторически обсесии и измишльотини. Човекът бута масло вече, това е очевидно.
Класически диктатор, нацист, империалист, кръвожаден и ненаситен. 22 години да е император не му стигнаха. Иска да наложи с кръв своите си мераци на целия свободен свят.
Руският президент Владимир Путин вдъхна нов живот на Русия и й върна статуса на суперсила, каза Джон Миършаймър, професор по политически науки в Чикагския университет. „Факт е, че така нареченият еднополюсен момент приключи. Изчезна в огледалото за обратно виждане. Днес живеем в многополюсен свят. След 90-та година САЩ изгряха като единствената суперсила на планетата. Три десетилетия по-късно обаче вече имаме не една, а три суперсили: САЩ, Китай и Русия. Смятаме Русия за суперсила, защото Владимир Путин, идвайки на власт през 2000 г., успя да спре свободното пропадане и да върне руснаците от онзи свят. Повечето от вас знаят, че през 90-те години след разпадането на СССР, Русия по същество умря – беше на смъртно ложе. Путин й вдъхна нов живот и само за 20 години я издигна до суперсила“, каза ученият по време на реч в Центъра за независими изследвания, цитиран от InoSMI. Днес в света има три такива мощни държави, подчерта Миършаймър. „Русия е суперсила, Китай е суперсила и, разбира се, Чичо Сам също. Важно е да се разбере, че чичо Сам все още има най-мощната държава на планетата. Но Китай е сериозен съперник. Икономиката му расте, армията му укрепва и постепенно наваксва изоставането си от САЩ. Ето защо от дълго време казвам на всички, че истинската заплаха за Съединените щати е Китай. Русия е икономически най-слабата от трите суперсили. Трябва да разберем това. Това е основната архитектура на настоящата система. Преминахме от еднополярност към многополярност. Вместо една суперсила, вече има три и това не е нещо, което ние, американците, можем да променим”, обясни професорът. Миършаймър предположи, че влиянието на Съединените щати в света ще намалее значително. „Предвиждам, че Съединените щати ще затънат в Украйна и в Близкия изток още по-дълбоко, отколкото в момента. И проблемът няма да изчезне – и в двата случая. За нас ситуацията в Украйна само ще се влошава с времето. И ситуацията в Близкия изток, имам предвид палестинско-израелския конфликт – също. И в двата региона ни очаква тъмнина и мрак“, – заключава ученият.
ти не беше ли психопата от в. Дума? мръсната ръчичка на късака Ал. Симов? откъде ви намират такива олигофрени? сигурно имате специален кастинг....
Украйна се появява след ПСВ, като има 4 нови държави и 3 се обединяват в Украйна и не достигат Черно море. Преди това Киев (майката на руските градове) си е към Русия някъде 3 века. Водили са се преди малоруси, а на юг и изток великоруси. Украйна преди СССР съществува 1917-1921г. Ленин им подарява огромната Новорусия. При грузинеца Сталин получават западни територии като компенсация за ВСВ. Украинеца Хрушчов им подарява Кримска автономна съветска социалистическа република 1954г по случай 300 годишен съюз. Русия произлиза от Киевска Русь. След разпада на СССР около Коледа на 1991г, въпреки същата година референдум в УССР СССР да остане с 70+%, още 1992г Автономна република Крим и град Севастопол (те със съвсем неясен статут и руски войски там) обявяват за първи път независимост. Путин е предупреждавал запада, че дойдат ли комунистите, веднага ще си върнат Крим. Втори на изборите за президент бе комунист. Проблема в Украйна е още от ПСВ. Но сегашният е от привържениците на фашиста психопат Бандера, писал есе "Фашисти ли сме?" и че несъмнено са такива, нищо че е обучаван от Третият Райх. Навремето по концлагерите бандеровци са били охранители. А от жестокостта им се е възмущавал дори Хитлер. Още 2010г президент издига Бандера за национален герой. Минимум от тогава е проблема. И май тръгва покрай футболни фенклубове. Та те викаха всички руснаци да се избият, а неукраинците да се изгонят. Точно това си каза един "охраняващ" парламента с автомат от филма на Елена Йончева, Пътят към Славянск. Понеже считат себе си за руснаци, наричат другите москали. На сайта защитаван от Тагарев кого да се убие, пишат Москалия.
Тази сутрин в 0130Z (2330 UTC), Галя от Посолството беше спешно събудена по телефона от майор Том Уилямс - сътрудник към CIA-отдела на Посолството и дежурен по Internet Monitoring на БГ-Интернет пространството. Майор Уилямс беше доста разтревожен. Майор Уилямс: Мисис Галя, тук е майор Уилямс. Съжалявам, че ви будя толкова рано, разрешете да доложа. Галя от Посолството: Доложи. Майор Уилямс: Код Алфа Чарли Танго Зулу(Code ACTZ). Забелязвам обезпокоително раздвижване след интервюто на онзи негодник Тъкър с Путин. Българите масово се кефят и радват на интервюто с Путин. Галя от Посолството: Fuck... По дяволите, звъни веднага на нашите тролове почиваща смяна, събуждай ги и ги пускай незабавно по амбразурите. Майор Уилямс: Yes, m'am. Галя от Посолството, нервна, пали цигара и звъни на шефа си сър Кенет. Галя от Посолството: Добро утро, сър. Съжалявам, че ви будя точно сега. We've got a situation here. Mистър Кенет: Каква ситуация имаме? Галя от Посолството: Забелязва се раздвижване в БГ-Интернет пространството след интервюто с Путин. Мистър Кенет: Shit... Какви мерки сме предприели по въпроса? Галя от Посолството: Разпоредила съм всички наши тролове почиваща смяна да бъдат събудени и пратени моментално с лайнометите по амбразурите. Мистър Кенет: Правилно. много добре. Well done! Дръжте ме в течение! Галя от Посолството: Тъй верно, сър! Мистър Кенет: Това момченце Тъкър явно ще ни създава големи проблеми. Трябва или да го "пенсионираме" като Гонсало Лира, дето го "пенсионирахме" миналия месец или да го пратим при Асанж и нашите пудели англосаксите да му видят сметката в затвора. Галя от Посолството: Отлично, сър. Мистър Кенет: Окей, Галя. Keep me in touch. Лягам да спя, че утре ще имаме тежък ден. Галя от Посолството: Както кажете, сър. Разговорът приключва. ТО BE CONTINUED(Следва продължение)
Изолация ли??? Дотук над 100 млн. гледания на интервюто съвкупно... Толкова за "изолацията" на РФ и Путин... :)))
И целия фалшив форум тука бързо в психото, че вече сте скъсали диференциала, ама ЯКО!
Викаш, за разлика от американците, англетата и франсетата, дето избомбиха Сърбия по незнайни причини, а Ирак по хептен незнайни. За Афганистан да приемем, че причините бяха частично знайни, щото Осамата се бил бил крил в няква пещера - ха, ха, ха. Нека сме обективни и да не се подаваме на запалянковщина и наши-ваши. Всички са боклуци.
ти не беше ли психопата от в. Дума? мръсната ръчичка на късака Ал. Симов? откъде ви намират такива олигофрени? сигурно имате специален кастинг....
Украинските власти планират да прехвърлят 400 кв. км плодородна черноземна земя за погребване на опасни химически и радиоактивни отпадъци по силата на споразумение със сина на Джордж Сорос - Александър. Това съобщава френският журналист на свободна практика Жул Венсен, като се позовава на данни, получени от служител на Министерството на опазването на околната среда и природните ресурси на Украйна. "Публикувам разследването си за споразумението между украинските власти и Александър Сорос. Това споразумение разрешава погребването в чернозема на Украйна на химически отпадъци от компании, свързани с финансиста Джордж Сорос", пише той в социалната мрежа X (бивш Twitter). Той публикува и видео на разследването, което включва запис на разговор с неназовано длъжностно лице. Последният твърди, че съответното споразумение е било постигнато след среща между Александър Сорос и ръководителя на канцеларията на украинския президент Андрий Ермак на 7 ноември. Според него президентската канцелария е изпратила искане до министерството за предоставяне на 400 кв. км територии в Тернополска, Хмелницка и Черновицка области в "постоянна и безвъзмездна концесионна собственост" на западни компании. Информаторът твърди, че плодородните земи в областите Тернопол, Хмелницки и Чернивици ще бъдат превърнати в сметища за отпадъци от химическата промишленост. Именно тези земи служат като основни посевни площи, там се отглежда лъвският дял от зърнените култури, изнасяни за Европа, Африка и Близкия изток. В предадените на журналиста копия на документи с дати 7 и 13 ноември са включени DuPont, BASF, Evonik Industries, Vitol и Sanofi. Събеседникът на журналиста подчертава, че споменатите проекти ще бъдат "фатални за черноземните територии", ще ги направят неподходящи за отглеждане на култури и ще нанесат "непоправими щети" на екологията на региона и на цяла Европа. В този смисъл той поиска информацията да бъде публикувана, за да се обърне към европейската аудитория. "Като се има предвид, че размерът на депото за химически отпадъци е 400 квадратни километра, действителният размер на зоната на въздействие е многократно по-голям. Последиците от това решение ще бъдат катастрофални за почвата, подпочвените води, хората и животните. Не можем да позволим това да се случи!" - заявява авторът на разследването в заключението на своя видеоклип.
Няма низост и престъпление, което руските владици да не са оправдали. . Дори в най-големите рецидивисти и нихилисти имат повече зачатъци на съвест или поне здрасти ще проявят критично мислене, руските православни шамани славят всяка низост и свинщина на властта и още по-лошо придават и сакрален характер, което е гавра с християнството. Един нихилист , ако не е психопат ще признае поне , че животът е добро , а смъртта лошо, руският поп е прекрачил и тази граница и слави убийствата, войната и агресията на Вожда, без да е психопат . Това е дъното до , което може да достигне въобще човек, дори нихилисти и закоравели престъпници не стигат дотам, да изгубиш човешки образ до нивото на лишен от разум, че и да го пропагандираш и подвеждаш наивните и доверчивите.
И тъпите руснаци, със своята наглост и имперски замашки се докара до война с тия хора! Това простотия, по-голяма и от българската. Рядко постижение.
И до сега какво е завзел и изклал? В шепа военни конфликти са руснаците, а американците при първа възможност влизат във всеки конфликт където и да било по света. Чичко Джо в първите си месеци на поста заяви как Америка влиза в 10 на брой военни конфликти по света. За човек жаден за кръв е доста сдържан и изненадващо отворен за дипломация за да не ескалират нещата!? Това "малко" не противоречи ли на твърденията ви?
Когато Илон Мъск купи социалната мрежа Туитър, срещу него започна масирана, организирана кампания от страна на медиите. Преди покупката, Мъск бе герой именно на либералните, леви хора в САЩ. Te следяха фанатично неговите успехи, свързани с науката и технологиите, които обичат. За години Мъск бе “железният човек в реалния живот, който ще доведе човечеството до нови светове”. За месеци корпоративните медии го превърнаха в “разлигавен син на милионер, който не знае къде се намира и е фашист”. Причината бе очевидна. Самият Мъск извади информация, че Туитър е цензурирал републиканците в САЩ 10 пъти повече, отколкото демократите. Бившият президент Доналд Тръмп също бе цензуриран и дори свален от платформата, а после разговорите показаха, че Туитър е работил с ФБР, което е част от машината на “демократите”. 98% от работещите в Туитър са давали пари на Демократическата партия и разкрити разговори показват, че там е била общоприета омразата към Тръмп и цензурата, налагана върху него, е до голяма степен на основа лични политически предпочитания. Днес Мъск се опитва да обясни, че битката в света е между “хората, обичащи човечеството” и “хората, мразещи човечеството”. Но конкретно за Туитър, битката бе много проста - демократи срещу републиканци. Мъск дори не е републиканец, но изваждайки Туитър от прекия контрол на партията, той им отне един от основните инструменти за контрол и така им засегна пряко интересите. Тук трябва ясно да се разграничи Демократическата партия от държавата САЩ. Те са статуквото в САЩ само в момента и не представляват държавата като цяло. Те са политическа партия, не държава. Трябва да се разграничи и статуквото в Европейския съюз от самият Европейски съюз. Да, в момента сме под властта на ляво-либерално-зеленото статукво, сформирано от християндемократите, социалдемократите и либерал-демократите. Но това е само временното статукво и дори в момента е в процес на сериозна промяна. За Мъск конфликтът с демократите бе просто цената на свободата на словото. Но както ясно сме научили и както виждаме в България от техните сателити, Демократическата партия искрено мрази свободата на словото. Тя отдавна се превърна в партията на корпорациите и корпоративните интереси, партията на капитала и на сенчестите сделки. Свободата на словото е в интерес на гражданите, не на бизнеса. Европейската комисия всъщност веднага започна да напада Туитър, вече прекръстен на Х, и почна да изисква от Илон Мъск да спазва регламентите в ЕС. Тогава още не беше ясно - следва ли сегашното статукво на Европейския съюз линията на Демократите или просто си налага интересите? В крайна сметка, Туитър беше американска медия, нормално е да се изисква от тях да спазват правилата на ЕС. Но това, че се стигна до дело с цел наказване на Туитър показва, че сегашното статукво в Европа е под строг контрол на Демократическата партия. Делото не е случайно и се случва редом с бойкота на фирми като Дисни, които спряха рекламата си в Х, за да накарат Мъск да клекне към политическите им пристрастия. Не трябва да се пропуска, че Марк Зукърбърг подчинява Мета (Фейсбук и Инстаграм) на практика изцяло на Демократическото статукво в САЩ. Същевременно, Комисията отказва да проведе дело срещу тях, въпреки, че има много съмнителни условия. Наскоро стана ясно, че в Инстаграм има масова порнография и дори се появиха съмнения, че определени групи в Южна Америка ползват мрежата, за да продават деца в робство. Въпреки, че са непотвърдени, Европа мълчи по въпроса. Също така не е тайна за никого, че в крайна сметка коалицията начело на Европа от християндемократите, социалистите и либералите, се оформи около президентството на Обама и налагането на Демократичната партия в света, след като превзе ФБР и медиите. Всички си спомняме как САЩ мина от “ценен съюзник” към почти противник по време на президентството на Доналд Тръмп и Ангела Меркел уж беше негов съперник, който се опитва да запази толкова важният евроатлантически либерализъм. Разбира се, всяко статукво си има своите политически позиции. Когато европейците гласуват за социалдемократи, християндемократи или либерал-демократи, прекрасно знаем, че става въпрос за партии под влиянието на Демократическата партия. Проблемът е същият като този в САЩ - посягайки на Х, те действително посягат на свободата на словото, а тя е ценна за абсолютно всички хора, независимо от политическите им позиции. Х може да не е много популярна в България, но тя представлява конкуренцията, която пречи на Фейсбук да има пълен монопол над социалните мрежи в Европа. Нови европейски избори и нова комисия ще има след едва няколко месеца. А нека не забравяме какво каза Илон Мъск на Дисни, когато решиха да спрат да рекламират в социалната му мрежа: “Който иска да ме контролира с пари - ходете и се ”
Само сравнете в какви палати живеят мосю ПутлЕр и свитата му, на фона на руската мизерия и бедност! Сравнете палатите на Кремъл с администрацията в в САЩ или Великобритания... бореца срещу дълбоката държава мост ПутлЕр, хахаха
Избомбиха Сърбия не по незнайни причини, а заради 10 годишните войни там. В които загинаха 250 000 човека. След бомбардировките, тая работа приключи. Повече загинали няма. И на сърбите три пъти им обясняваха, какво се очаква от тях, ама на Милошевич властта му бе по-мила от съдбата на Сърбия.
Мисля, че разбирането на Путин за американския политически пейзаж е забележително. Това написа в социалната мрежа X бившият офицер от американското разузнаване на Скот Ритър. „Просто като даде интервю на Тъкър Карлсън, той отприщи поток от саморазрушителна злоба сред американския политически естаблишмънт, което още повече го отдалечава от ценностите и принципите, които твърди, че защитава“, смята Ритър.
По покана на китайското правителство Джефри Сакс се яви като свидетел на срещата на Съвета за сигурност на ООН и произнесе знакова реч, в която обвини Запада, че се опитва да подпали „трета световна война с мрежов характер“. Представяме ви речта на Джефри Сакс, под която има и видео от изявата му: Господа Президент, посланици, Генерален секретар, госпожо президент на НБР Русеф, уважаеми дипломати, дами и господа. Днешната среща се провежда в разгара на няколко големи войни. В свидетелството си ще се спра на четири от тях – Украинската война, която започна през 2014 г. с насилственото и незаконно сваляне на законно избрания президент на Украйна Виктор Янукович, Израелско-Палестинската война, която се подновява постоянно от 1967 г. насам, Сирийската война, която започна през 2011 г. и Сахелската война в Африка, която започна през 2012 г. в Мали, а сега се разпростря из цялата област Сахел. Тези войни може да изглеждат трудно разрешими, но не са. В действителност и в четирите войни могат да бъдат приключени бързо чрез споразумения в рамките на Съвета за сигурност на ООН. Една от причините това да не се случва е, че те са част от една голяма Трета световна война, която има мрежов характер и по тази причина тези конфликти са подхранвани отвън, с външни финанси, както и с външно въоръжаване. Съветът за сигурност на ООН може да вземе решение да потуши тези ужасни войни като възпре външното им финансиране и въоръжаване. Това ще изисква споразумение между великите сили. Другата причина, поради която тези войни могат да свършат бързо е, че те са в резултат на икономически и политически фактори, които могат да бъдат разрешени чрез дипломация, вместо чрез война. Разрешавайки пораждащите ги политически и икономически фактори, Съветът за сигурност може да създаде условия за мир и последващо устойчиво развитие на засегнатите от конфликта страни. Ще разгледам всяка от тези четири войни поотделно и накратко. За войната в Украйна има две основни политически причини. Първата е опитът на НАТО да се разшири на територията на Украйна, въпреки навременните и постоянни възражения на Русия от години това да не се случва. Русия смята присъствието на НАТО в Украйна за сериозна заплаха за сигурността си. Втората политическа причина е етническото разделение между Източна и Западна Украйна, отчасти по лингвистично-етнически и отчасти по религиозни оси. След свалянето на президента Янукович през 2014 г. три от етнически руските региони в Украйна (Крим, Донецк и Луганск) се отцепиха от правителството след преврата и призоваха за защита и автономия. Споразуменията от Минск 2, подкрепени от настоящия Съвет с резолюция 2202, призоваваха регионалната автономия на Донецк и Луганск да бъде включена в конституцията на Украйна, но споразуменията никога не бяха приложени от Украйна, въпреки подкрепата за това решение на Съвета за сигурност на ООН. Икономическата причина за войната е резултат от факта, че икономиката на Украйна е обърната както към Запада и Европейския съюз, така и на Изток, към Русия, Централна Азия и Източна Азия. Когато ЕС се опита да договори споразумение за свободна търговия с Украйна, Русия изрази загриженост, че нейните собствени търговия и инвестиции в Украйна ще бъдат подкопани, в случай че не се сключи тристранно споразумение между ЕС, Русия и Украйна, за да се гарантира, че украинско-руските търговия и инвестиции ще продължат да се развиват, наред с търговските отношения между ЕС и Украйна – това е добре познато явление в търговските преговори. За жалост, ЕС категорично отказа да преговаря с Русия за подобно тристранно уреждане и конкурентната двойна източно-западна ориентация на украинската икономика така и не беше разрешена. След 2014 г. Вашингтон и Брюксел наложиха на Украйна да прекъсне всичките си икономически връзки с Русия – включително много изгодните за Киев такива. Съветът за сигурност на ООН може да прекрати войната бързо, като разреши породилите я политически и икономически причини. На политическия фронт петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност трябва да се съгласят да разширят гаранциите за сигурност на Украйна, като същевременно се съгласят, че НАТО няма да се разширява на територията на Украйна и по този начин разрешат опасенията на Русия от разширяването на НАТО. Съветът трябва също да работи за постигане на трайно управленско решение за украинските етнически разделения. Там двата най-големи етноса – руснаци и украинци вече не могат да се понасят и едва ли ще е възможно да продължат да живеят в една държава. В икономически план има две съображения – едното е в политиката, а другото във финансите. В политическо отношение в най-висш интерес на Украйна е да се присъедини към Европейския съюз, като същевременно поддържа отворена търговия и финансови отношения с Русия и останалите страни от Евразия. Търговската политика на Украйна трябва да е инклузивна, а не разделителна, и да позволява на Украйна да бъде жизнен икономически мост между изтока и запада на големия свръхконтинент ЕврАзия. Във финансово отношение Украйна ще има нужда от финансиране за възстановяване и за нова физическа инфраструктура, като железопътна мрежа, нови енергийни мощности, 5G и модернизация, нови производствени мощности. Както описах по-горе, препоръчвам на Съвета за сигурност да създаде нов Фонд за мир и развитие, за да подпомогне мобилизирането на финансиране в помощ на Украйна и на други военни зони да загърбят войната и да се обърнат към възстановяване и дълготрайно устойчиво развитие. По същия начин можем да разгледаме войната в Израел и Палестина. Тук войната също може да бъде приключена бързо от Съвета с прилагането на множеството резолюции на Съвета за сигурност, които са изготвени отдавна – в течение на няколко десетилетия, призоваващи за завръщане към границите от 1967 г. и прекратяване на заселническите действия на Израел в окупираните територии, както и прилагане на решението за две държави, включително на резолюции 242, 338, 1397, 1515 и 2334 на Съвета за сигурност на ООН. Ясно е, че Израел и Палестина са неспособни да постигнат споразумения в съгласие с тези резолюции на Съвета за сигурност и хардлайнерите от двете страни многократно са разочаровали посредниците, които търсят мир въз основа на решението за две държави. За това според мен е крайно време Съветът за сигурност на ООН да наложи своите решения, прилагайки справедливо и трайно решение, което е в интерес както на Израел, така и на Палестина, вместо да позволява на хардлайнерите от двете страни да игнорират волята на този Съвет и по този начин да застрашават глобалния мир. Моите препоръки са този Съвет незабавно да признае независима държава Палестина в рамките на дни или седмици и да приветства Палестина като пълноправен член на в Обединените нации, със столица в Източен Йерусалим и със суверенен контрол над ислямските свети места. Съветът трябва да предостави мироопазващи сили основно от съседните арабски страни, за да се подпомогне осигуряването на сигурността в Палестина. Такова едно решение отразява преобладаващата воля на международната общност и е в интерес както на Израел, така и на Палестина, независимо от яростните възражения на твърдите реакционисти от двете страни на разделението. Тази политическа стратегия трябва да бъде придружена от икономическа стратегия. Главното е новата суверенна държава Палестина да бъде икономически жизнена и аз ще дам няколко примера как това може да бъде постигнато. Но най-вече Израел и Палестина трябва да станат част от интегриран устойчив план за развитие за Източното Средиземноморие и Близкия Изток, който осигурява благополучие както на двата народа, така и на техните съседи. По подобен начин Съветът може да прекрати войната в Сирия. Сирийската война избухна през 2011 г., когато няколко регионални сили и Съединените щати обединиха усилия, за да свалят правителството на сирийския президент Башар ал-Асад. Тази дълбоко погрешна операция за смяна на режима се провали, но тя отприщи продължителна война с огромни кръвопролития и разруха, включително на древни места и обекти на световното културно наследство. Съветът трябва да изясни, че всичките пет страни, постоянни членки и страните, съседни на Сирия са в пълно съгласие, че всякакви опити за смяна на режима са вече напълно безсмислени и че Съветът за сигурност на ООН възнамерява да работи тясно със сирийското правителство за възстановяването и развитието. В икономическо отношение най-доброто, на което Сирия може да се надява, е да бъде тясно интегрирана с Източното Средиземноморие и близкоизточния регион, особено чрез изграждането на физическа инфраструктура, свързваща Сирия с Турция и Близкия Изток и средиземноморските страни. Войната в Сахел има сходни причини с войните в Сирия и Либия– точно както Съединените щати и НАТО, заставайки зад местни опозиционни сили в тези две държави, се опитаха да свалят техните правителства – на Башар ал-Асад през 2011 г. и на Муамар Кадафи, опитвайки се да го направят, силно надхвърлиха правилата на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която беше оторизирала защитата на сирийското и либийското цивилно население, но със сигурност не беше оторизирала водените от НАТО войни за смяна на режимите там. Насилственото сваляне на либийското правителство бързо се разпространи в бедните страни от региона на Сахел. Бедността направи тези сахелски държави изключително уязвими от набезите на въоръжени групировки и милиции. Резултатът беше насилие, което продължава и до днес, и множество преврати, които сериозно пречат на икономическо развитие на тези държави. Страните от Сахел представляват естествено обединение за регионални икономически инвестиции в инфраструктура. Целият регион спешно се нуждае от инвестиции в електрификация, дигитален достъп, вода и хигиенни съоръжения, както и в железопътния и пътния транспорт, социалните услуги и най-вече в образованието и здравеопазването. Тъй като Сахел е сред най-бедните региони на света, ако не и най-бедният, местните правителства нямат никаква възможност сами да финансират нужните инвестиции. Тук също, вероятно повече отколкото във всеки друг регион, Сахел се нуждае от външно финансиране, за да направи преход от война към мир и от крайна бедност към устойчиво развитие. Всяка от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, както и целият свят, понесоха сериозни последици от продължаването на тези войни. Всички страни плащат цената във вид на финансово бреме, икономическа нестабилност, риск от тероризъм и риск от по-всеобхватна война. Съветът за сигурност е в позицията да предприеме решителни действия за прекратяване на войните, именно защото е ясно, че интересът на всички членки на Съвета за сигурност, и най-вече на всички пет постоянни членки, е тези продължителни войни да бъдат доведени до техния край, преди да ескалират в още по-опасни конфликти. Съветът за сигурност е натоварен със значителни правомощия от Хартата на ООН и когато постигне консенсус между всичките 5 страни-членки, той може да разполага миротворци и дори армии, ако е необходимо. Той може да налага икономически санкции на страни, които не се подчиняват на резолюциите на Съвета за сигурност. Той може да предоставя гаранции за сигурност на държавите. Той може да прибягва към Международния наказателен съд, за да спре военни престъпления. Накратко, Съветът за сигурност е в състояние да наложи своите резолюции, ако реши да го направи. В името на глобалния мир, нека Съветът сега избере да приключи тези войни. Съветът за сигурност на ООН може също да подсили своя инструментариум, ангажирайки се в икономическо изграждане на мира, наред с обичайните решения относно граници, мироопазващи сили, санкции и други подобни. Вече няколко пъти съм споменавал идеята за създаване на нов Фонд за мир и развитие, който Съветът за сигурност може да използва, за да създаде позитивна динамика за устойчиво развитие и да работи с други инвеститори, като Световната банка, МВФ, регионалните банки за развитие, като НБР и други, за съвместни инвестиции в изграждането на мир. Бих препоръчал три ориентира за подобен фонд. Първо, да бъде финансиран от големите сили, чрез прехвърляне на част от техните военни разходи за глобално миротворство. САЩ например сега харчат грубо 1 трилион долара годишно за оръжие. Китай, Русия, Индия, Саудитска Арабия са следващите по разходи, чиято обща стойност на оръжейните разходи се равнява на половината от тази на САЩ. Ако приемем, че тези страни намалят военните си разходи само с 10% и пренасочат спестените средства към Фонда за мир и развитие – само това ще освободи 160 милиарда долара на година. Второ, Фондът трябва да набляга на регионалната интеграция. Това е задължително за постигането на мир, както и за успешното развитие. На Украйна ще се помогне да се интегрира както на Запад, така и на Изток. На Израел, Палестина и Сирия ще се помогне да се интегрират в мрежата на източното Средиземноморие и Близкия Изток. На страните от Сахел ще се помогне да разчупят изолацията си и липсата на услуги чрез мрежа от инфраструктура. Трето, Фондът за мир и развитие ще си партнира с други финансови потоци, като китайския „Един Път, един Пояс“, Глобалния портал на ЕС, глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на Г-7 и засилени заеми от Бретънудските институции и регионалните банки за развитие, както Генералният секретар на ООН г-н Гутериш призова. Интересното е, че Фондът за мир и развитие може да бъде носител на по-големи инвестиционни партньорства, свързващи Китай, ЕС, САЩ и Г-7, което също би било принос към мира, не само към прекратяването на днешните войни, но и към засилване на сътрудничеството между големите световни сили. Точно на отсрещната страна на улицата е стената на Исаия с визионерските думи на големия юдейски пророк от 8 век пр. Хр. „Ще изковат мечовете си в рала и копията си в сърпове. Народ срещу народ няма да вдига меч и вече няма да се учат на война“. Време е да почетем думите на Исаия като прекратим тези безполезни и разрушителни войни, орежем военните разходи и превърнем спестеното от отказа ни от войни, в нови инвестиции в образование, здравеопазване, възобновяема енергия и социална грижа. Като американец съм горд, че най-великият ни президент Франклин Делано Рузвелт беше визионерът, който предвиди създаването на тази велика институция – ООН. Твърдо вярвам в капацитета на Обединените нации и на този Съвет за сигурност да пазят мира и да промотират устойчивото развитие. Когато всички 193 държави членки на ООН, или 194 с… вярвам скорошното членство на суверенната държава Палестина, започнат да живеят според Хартата на ООН, ние ще имаме нова глобална ера на мир и устойчиво развитие. Благодаря ви!
Че тва работа на западняците ли е? Що не избомбиха Руанда, след като там геноцидът отнесе не 250 000 за 10 години, както казваш ти, ами милион за месец? Що не бомбят Саудитска Арабия заради войната й срещу половин Йемен? Що не бомбят Русия, след над милион убити за две години? Значи няма принципи, има конюнктура. Ама и ти си половинчат апологет - за Сърбия имаш версия, ама за Ирак си премълча. Та, защо съсипаха Ирак и региона, в резултат на което възникна и ИДИЛ? Ирак за кое беше виновен конкретно? Двата небостъргача е ясно, че си бяха вътрешна работа с израелците, ама барем да бяха намерили някое прословуто WMD - пак не е никакво основание за война, ама барем да има за какво да се хванат.
The American Conservative: Тиранията идва Днес американците имат „свободата“ да бъдат ограбвани, претъсрсвани, подслушвани, инжектирани, цензурирани, да бъдат обезоръжавани, бити, очерняни, задържани и може би застрелвани от правителствените агенти. Политиците са адски амбицирани да защитават гражданите от всичко, освен от Чичо Сам. Превръща ли се Америка в демокрация в клетка, в която избирателите просто легитимират поредното разрушаване на техните права и свободи? – пита Джеймс Бовард, редактор в The American Conservative. „Живеем в свят, в който всичко е криминализирано“, предупреди съдията от Върховния съд Нийл Горсъч. В момента има над 5200 отделни федерални престъпления, което е с 36% повече от 90-те години на миналия век, както и десетки хиляди щатски и местни такива. Повече закони означават повече нарушители, които могат да бъдат сурово наказани по команда, което води и до арести на над 10 милиона американци всяка година. Благодарение на Върховния съд полицията може да затвори всеки, обвинен в „дори много леко криминално престъпление“, като например незакопчан предпазен колан в автомобил. Бащите-основатели са смятали, че правото на собственост е „пазител на всяко друго право“. Но на днешните политици никога не им липсва претекст за ограбване на гражданите. Въпреки че не са обвинени в каквото и да е престъпление, през последните десетилетия половин милион американци са били ограбени от правителствени агенти на улицата, магистралите и летищата на страната. Федералните правоприлагащи органи произволно конфискуват повече имущество от американците всяка година, отколкото всички крадци в страната. Данъчните служби заграбват повече пари от частни банкови сметки поради предполагаеми грешки в документацията, отколкото е общата сума, ограбена от банковите обирджии в цялата страна. От началото на века полицията е убила над 25 000 граждани, но федералното правителство дори не си прави труда да преброи жертвите. Екипите на спецчастите използват тарани (за разбиване на врати бел. ред.) и гранати, за да атакуват 50 000 жилища годишно, като тероризират хора, заподозрени в „подли престъпления“ като рисуване на графити или организиране на игри на покер. Полицаи в много градове са хванати да подхвърлят оръжия на нещастни мишени, а корумпирани полицейски лаборатории са изфабрикували десетки хиляди фалшиви присъди за наркотици. Собствениците на оръжие са най-бързо растящата „престъпна класа“ в Америка. Един след друг щатите въвеждат закони от типа „Покажи ни оръжието, пък ние ще открием престъплението“. Федералните служби смятат, че всички над 20 милиона потребители на марихуана, които притежават огнестрелно оръжие, са престъпници (освен ако фамилията им не е Байдън). Президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън със задна дата забраниха широко разпространените аксесоари за огнестрелни оръжия, създавайки легиони от потенциални лишени от свобода. В същото време, когато много федерални агенции се запасяват с автоматични оръжия, а Байдън призовава за забрана на полуавтоматичните пистолети и пушки, притежавани от 50 милиона американци. Политиците и бюрократите се възползват от пандемията COVID-19, за да забранят всякакви свободни дейности – от ходене на църква до това да идеш да си купиш разсад за градината. Губернаторите на повечето щати на практика забраниха на стотици милиони граждани да напускат домовете си. Политиците все повече разделят американците на две класи – тези, които работят, за да си изкарват прехраната, и тези, които гласуват, за да си изкарват прехраната. Програмите за субсидии се разрастват дори по-бързо от етичните скандали в Конгреса. Федералната помощ стимулира увеличаването на таксите за обучение в колежите, което превърна завършилите студенти в нова класа длъжници, непрестанно настояваща за облекчения. Субсидиите за земеделие предизвикват хаос на пазарите, като същевременно осигуряват привилегии за богатите собственици на земя. Броят на получателите на помощи се е увеличил повече от два пъти от 1983 г. насам, а федералните власти изхранват повече от 100 милиона американци. Държавните помощи в крайна сметка са последвани от регламентирани ограничения, а зависимостта често се превръща в подчинение. Крайната жертва на на подаянията може да се окаже самата демокрация. Докато политиците се хвалят, че раздават безплатни подаръци (помощи), данъците са се превърнали във финансов мракобес. Американците са принудени да плащат повече данъци, отколкото са общите им разходи за храна, облекло и жилище. Данъчните закони са написани неразбираемо, а в същото време данъчните служби налагат на хората десет пъти повече глоби, отколкото в предходните десетилетия. Администрацията на Байдън се надпреварва да наеме нови 87 000 нови агенти и служители на IRS, за да изстиска много повече пари от богатите и бедните данъкоплатци. Инфлацията се превърна в най-жестокия данък, тъй като покупателната способност на долара спадна със 17 %, откакто Байдън встъпи в длъжност, ограбвайки всеки гражданин със спестовна сметка. Федералното наблюдение не оставя убежище за инакомислещите. Според федерален доклад от 2023 г. правителствените агенции тайно натрупват планини от данни, които могат да бъдат използвани за „изнудване, преследване, тормоз и публично опозоряване“ на американски граждани. Агенцията за национална сигурност следи американците чрез мобилните им телефони, тайно инсталира шпионски софтуер на лични компютри и третира всеки, който „търси подозрителни неща в мрежата“, като заподозрян в тероризъм. Патриотичният закон стимулира незаконното изземване на лична и финансова информация от десетки милиони американци. Митническите агенти могат да изземват и копират мобилните телефони, лаптопите и личните документи на всеки американец, който пресича границата на САЩ. Администрацията за борба с наркотиците изгражда тайна национална мрежа от скенери за регистрационни номера, за да следи всеки шофьор. Финансираните от федералните власти „центрове за синтез“ изготвят доклади за подозрителна дейност на туристи, които снимат забележителности, „хора, които избягват контакт с очи“, и всички, които „почитат личната свобода“. По същото време, когато шпионирането на гражданите се увеличава, Вашингтон спуска около себе си желязна завеса. Правителството извършва повече престъпления, отколкото гражданите някога ще разберат. Информаторите (на медии) и журналистите са преследвани, сякаш разобличаването на официалните лъжи е ерес срещу демокрацията. Всяка година федералното правителство поставя етикет „секретно“ върху трилиони страници информация – достатъчно, за да запълни 20 милиона шкафа за документи. Първата поправка се превръща в историческа реликва. Федералният съдия Тери Доути наскоро осъди администрацията на Байдън за потенциално „най-мащабната атака срещу свободата на словото в историята на Съединените щати“. Тази присъда беше ратифицирана през септември 2023 г. с решение на федералния апелативен съд, с което Белият дом и федералните агенции бяха осъдени за действия, довели до „потискане на милиони защитени публикации на свободни мнения на американски граждани“. Според съдебните решения федералните агенции са пирували като „Министерство на истината“ (по Оруел). Цензурата превръща гражданите в пленници. Вместо върховенство на закона имаме правителство на заплахите, сплашването и натиска. „Правителството на народа“ се изроди във вечно наказване на хората за тяхно собствено добро. Преди двадесет и пет години върховният съдия Рут Бадер Гинсбърг предупреди да не се дава на федералните агенции „извънредната власт… да произвеждат престъпления“. Схлужителите им фабрикуват престъпления, за да оправдаят увеличаването на бюджета си. Всяка от последните администрации е разширявала и използвала диктаторския потенциал на президентството. Бившият президент Ричард Никсън шокира американците през 1977 г., когато заяви по време на телевизионно интервю: „Когато президентът го прави, това означава, че то не е незаконно.“ Но лозунгът на Никсън е максимата на Овалния кабинет за новото хилядолетие.
Пък за Афганистан съвсем си затрая. Тях ги подпукаха що точно? Заради Осамата, ли? Който май отдавна беше умрял от бъбречна недостатъчност. Ми, що не избомбиха и Пакистан по същата логика? Нали в крайна сметка там го "намериха"...
Бихте ли ми обяснили на какво основание позволявате на очевидно платентол да задръства фоума с платени копипейстове? Всички тук очевидно знаем как да ползваме интернет и знаем как да търсим информация в интернет- и въобще не са ни необходими платени копи тестове на жалки същества като него.
Ама другари Путин на вас колко си мислите че ви остава да живеете???? Защото доколкото знам във вашата Русия все още не са изобретили безсмъртието пък вие сте си бая на години. При това на повече отколкото живее средният русак.
Напиши го на руски. Обичаме да си говорим парускому, нали сме братушки, давай на древный язык писать
Републиканците подготвят поредица от разследвания за участието на Джо Байдън в мръсните сделки на сина му Украинският главен прокурор е получил $7 млн., за да не разследва Постепенно американските избиратели се отвръщат от президента Джо Байдън. Много от гласувалите за него сега съжаляват, и това сочат социологическите проучвания. Някои казват, че ако са знаели за делата на Хънтър Байдън, никога не биха поверили на баща му президентството. По време на кампанията за президентските избори Републиканската партия подаде жалба до Федералната избирателна комисия във връзка с факта, че социалните мрежи Twitter и Facebook са цензурирали хиляди акаунти, които предаваха данни от New York Post за компютъра на Хънтър Байдън. Тези данни бяха класифицирани, но файловете в Twitter, разкрити от Илон Мъск, съдържат подробни доказателства, че ФБР и някои разузнавателни служби (вероятно ЦРУ) са се намесили в Twitter и Facebook, за да цензурират тази информация. Новото републиканско мнозинство в Камарата на представителите възнамерява да проведе редица разследвания, по-специално по темата за участието на Джо Байдън в мръсните сделки на сина му. Ако тези разследвания са успешни, те могат да поставят под въпрос независимостта на президента на САЩ и следователно да доведат до неговия импийчмънт. Припомняме, че когато Джо Байдън беше вицепрезидент на Барак Обама, украинският главен прокурор получи подкупи в размер на $7 млн., за да не се намеси в делата на украинския холдинг Burisma. Впоследствие този много ненаситен прокурор беше отстранен от Върховната Рада (парламента) под натиска на САЩ, ЕС, МВФ и Световната банка, които искаха да спасят собственика на Burisma и бившия премиер Юлия Тимошенко с по-малка цена. В една толкова пуританска страна като САЩ общественото мнение първо се фокусира върху честите посещения на Хънтър Байдън при проститутки и употребата му на наркотици, преди да стане ясно, че финансовите му дела са много по-важни. Сега случаят с Хънтър Байдън, който беше покрит от много високопоставени служители от разузнаването, представя тази история за „руска дезинформация“, но това вероятно ще промени ситуацията драматично. Отричането на факти вече не е приемливо и се стигна дотам, че Харвардският университет току-що обяви закриването на своя проект за технологията и социална промяна, структура, която последователно и упорито наричаше съществуването на лаптопа на Хънтър Байдън за фалшива новина. Досега онези, които придаваха значение на този случай, бяха обявени за теоретици на конспирацията, ултрадесни привърженици на президента Тръмп и читатели на жълтата преса. И почти цялата управляваща класа смяташе това за клюки и фалшификати. Първите пред своите читатели, които разкриха тази измама бяха New York Post, а New York Times продължи да отрича това пред своите читатели. Сред многобройните финансови афери на президентския син се открояват две. Първата се отнася до китайския шпионин. Може да се квалифицира като търговия с влияние в полза на чуждестранна сила. Втората се отнася до дейността му в Украйна, по-специално до назначаването на него и на неговия приятел Дейвид Арчър (бивш съсед на Кристофър Хайнц, зет на Джон Кери по време на университетските им години) в борда на директорите на петролната и газова компания Burisma. Това е същата група, която президентът Владимир Путин нарече „шайка от наркомани и неонацисти“, когато призова войските си да прекратят гражданската война в Украйна в съответствие с Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на ООН. Но отскоро две на пръв поглед несвързани събития промениха картината. Хънтър Байдън нае един от най-известните американски адвокати Абе Лоуел. Лоуел призова за криминално разследване и изпрати писма до всички замесени в разкриването на лаптопа на неговия клиент, включително и бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани и бившия съветник на Тръмп Стив Банън. Той ги обвини в нарушаване на неприкосновеността на личния живот на клиента му и ги призова да се откажат от своите заключения, които са направили въз основа на съдържанието на компютъра, и по този начин да се погребе случая. В същото време делегация от Министерството на отбраната и Държавния департамент, както и USAID, пътуваха до Украйна, за да посъветват правителството на Зеленски как да разчисти бъркотията. Официално ставаше въпрос само за проверка дали парите на американските данъкоплатци не се ограбват от корумпираните украински служители. Но всъщност ставаше въпрос за елиминиране на пионките, които станаха излишни, без да се докосват останалите. За два дни станахме свидетели на оставката на цяла група от 14 човека. 5 областни управители (Валентин Резниченко (Днепропетровск), Александър Староух (Запорожие), Дмитрий Живицки (Суми), Ярослав Янучевич (Херсон) и Олексий Кулеба (Киев), 4 заместник-министри (включително Вячеслав Шаповалов (отбрана) и Василий Лозински (инфраструктура) и двама ръководители на държавни агенции напуснаха постовете си, в допълнение към заместник-ръководителя на президентската администрация (Кирил Тимошенко) и заместник-главния прокурор (Алексей Симоненко). Западните медии редовно съобщават за голямо почистване. Но най-важното се случи на третия ден и малко хора го съобщиха за това, когато служители на СБУ (Службата за безопастност на Украйна) нахлуха в къщата на олигарха Игор Коломойски, спонсора на президента Володимир Зеленски и на интегралните националисти, но преди всичко той е собственик на Burisma Holding, който той закупи от Николай Злочевски през 2011 г., тоест преди там да влезе Хънтър Байдън. Разбира се, статията на сайта на Центъра за антикорупционни действия за смяната на собствеността отдавна е изтрита. Арестът на лидера на мафията Игор Коломойски покрива следите на много проблеми. Той е ключов свидетел, свързващ президента Володимир Зеленски с интегралните националисти, тоест едновременно е защитник на демокрацията и е антидемократ, и като представител на еврейската нация, е свързан с масови убийци на евреи. За хората от кръга на президента Коломойски е най-важната украинска фигура, която трябва да бъде държана отговорна за корупцията на Хънтър Байдън и в крайна сметка и на самия Джо Байдън. Припомнете си, че през 2019 г. беше съобщено, че министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери е информирал Руди Джулиани по време на церемонията по инаугурацията за поверителните съобщения на президента Зеленски за Хънтър Байдън. След това президентът Доналд Тръмп поиска от украинците да разкрият информацията за своите разследвания. Но случаят придоби публичност и президентът Тръмп беше обвинен в действия, водени от отмъщение и срещу него беше започнат нов процес за импийчмънт. Случаят на Хънтър Байдън се отнася не само за участието му в Burisma, защото той е замесен и в дейността на американски военни лаборатории в Украйна. Последното беше извършено чрез Rosemont Seneca Technology Partners (RSTP), една от неговите компании, която той създаде съвместно с Кристофър Хайнц, зет на Джон Кери, специален представител на президента по изменението на климата, и който служи с него на борда на директорите на Burisma. (Превод за "Труд news" - Павел Павлов)
То е ясно, какво ще направи запада, един гей парад, една педерастка оргия, докато негрите и арабите им оправят демографската криза и генофона.
Европейския съюз подготвя и закон за платените тролове като тебе. И като го приемат ти пак ще си останеш мияч на чинии.
Естествено, че Вовата лъже, ама поне го прави без да зацикля на всяко втора дума и да гледа в далечината с поглед "аз ли съм?!", като един друг юнак. Толкова са паднали критериите.
Европейският съюз толкова закони подготвя, че накрая ще се срути под тежестта им. Толкова се отклони от първоначалния си идеал и толкова се изчерпа, че даже не е смешно.
Добре е че западните зеленчуци с промити мозъци ще чуят общоизвестни,лесно проверими факти. Да се надяваме че ще им е останал капацитет да ги осъзнаят! Бъдещето им зависи от това Осъзнаване на западняците!