В Кравария и в скапания Запад( където всички руснаци искат да отидат), украсяват Коледни елхи, запалват им светлините за радост на хората . В Русия взривиха влак с боепршпаси в тунел, уж пак за радост.... Два свята....

Как и да се връти, гъзо ще му и все отзаде... Време му е до се обади вече на Байдъна, но оня дали ще го разбире?!? Къдно е Вовачка за китка...

Будем срать в рот Байдена.

Путин увеличава армията, но не заради Украина. Има учения в ЦВО и ИВО, които изискват определен брой БЕ. В ЦВО и ИВО (чийто армии не участват в конфликта с украината) има над 400 000 военнослужащи. В същото време Китай за ученията изпрати над 1 милион и 200 000 БЕ.

Путин увеличи армията г-н Зеленски я намалява..ха.ха.ха

Абе, гопници, Авдийвка кога?

330 - те хиляди слушатели на Кобзон влизат ли в тези сметки?

Напълно ествствено решение на агресора в резултат на огромните загуби понесени от войните на светлината защитаващи своята древна и вечно млада родина.

Полетное задание - на Вашингтон. Если хочешь попасть в Америка, давай, поступай в ракетньie войска Российский федерации. После нас только тишина.

Перфектният мъж - Президентът на РФ. Искам го - интимно сега и завинаги! Подписвам му всякакви декларации каквито поиска, дори и празен лист хартия (или много такива), на който може да напише каквото поиска, само да мога да бъда щастлива в реалното му присъствие.

Да горят в ада ,,братушките,,

Путин изглежда все по-самоуверен, а Зелю... вижте сами, ха ха ха! Защо ли!

На хохлите сами виноватие!!!

Слава Кокаине всички 12 годишни да се яват на служба.

Както съм писал много пъти, този конфликт заприлича като война между чифутски кланове. Още откакто белязания урод, масон, кукла на конци, предаде съюза. Проспиването на усрайна от Путин също с хазарочифутска жилка, пращането на стотици хиляди зомбирани усраински малоумници от зеления мърсол, гнусен хазарочифут да мрът за интересите на други чифутски олигарси. Общо взето гоите да се избиват за радост на деградиралите глобалисти, бизнеса да си върви.

доходоносен бизнес тази война, вече втора година миларди изтичат при зеленски

Но Зеленски е наредил да я намалят...

Не върви тридневната операция, Пипи парясаното, не върви....

До нова година войната спира Залужни в момента преговаря

От векове тайното оръжие на раша е да отлежда нещастни отчаяни, необразовани, диви и облъчени ватници! Тези нещастници са били винаги в основата на руските бойни успехи- за Родину, за Матушка нещастниците биват убивани с милиони! На това се дължи и огромният брой загубили живота си руснаци през ВСВ- неграмотните им командири са ги хвърляли в месомелачката! Същото е и сега- заради болните амбици на едно ниско и емоционално нестабилно джудже-ченге стотици милиони руснаци ще страдат, ще бъдат дамгосани за поколения напред като чумави.. жалък и слаб народ, живеещ в робската си нещастна действителност и обслужващ шепа бандити

Проклятието „българофил в Русия“ 26.03.201626 март 2016 Николай Цеков Българските заселници в Украйна са били смятани за врагове на СССР, а обвинението в българофилство е означавало разстрел или концлагер. Ново изследване разкрива факти за геноцида срещу българите по съветско време. Снимка: picture-alliance/dpa РЕКЛАМА В резултат от войните между Русия и Османската империя през 18-ти и 19-ти век почти 200 000 българи се преселват в Бесарабия и Южна Украйна в търсене на свободен живот и бъдеще за децата си. Създадените от тях десетки колонии превръщат дивите степи край северните брегове на Черно и Азовско море в цветущи градини, пшенични ниви, лозя и пасбища. Първоначалното одобрение и подкрепа от царското правителство, което събира добри приходи от дейността на заселниците, постепенно се сменя с политика на неприкрита русификация и гонения по национален признак. След болшевишката революция създаденото от българските, германските и гръцките колонисти бързо се превръща в проклятие за техните наследници. В изследването си за принудителните миграции на българите в Таврия между 1917-та и 1945-та историкът Владимир Калоянов възкресява ужасната съдба на своите сънародници в приазовските степи. В продължение на сравнително кратък период те изпитват последствията на имперски гонения, кървави междуособици, нечувани по мащабите си репресии, апокалиптичен глад и чудовищни депортации. Защо българите са трън в очите на империята? В украинската област Таврия българските заселници се появяват през 1860 г. след конфликти и гонения в Бесарабия, тогава част от Молдова. Император Александър Втори съдейства българите да получат част от земите на прогонените татари. Няколко години по-късно представител на Петербургския статистически комитет с почуда констатира колко бързо българите са успели да превърнат обраслите с високи треви степи в китни земеделски райони. „Българите са извънредно трудолюбиви“, установява чиновникът. Новите обитатели бързо усвояват от германските си съседи-колонисти нови занаяти и съвременни методи за обработка на земята. Themenbilder Gulag Няколкостотин българи са осъдени като "агенти" на Царство България и изпратени в Гулаг.Снимка: picture-alliance/akg Българските селища са добре благоустроени и в тях скоро израстват училища и черкви. Преброяванията пък показват, че делът на неграмотните сред българите е по-нисък от този сред местното население. Таврия се превръща в основна житница на Русия, а италиански кораби започват да извозват ежегодно десетки хиляди тонове от много търсената твърда пшеница сорт „Загорка“. Свободолюбието и стопанският просперитет обаче не са по вкуса на империята, която се стреми да русифицира новите си поданици. Те стават изкупителна жертва и на противодействието на България срещу опитите за подчинение от страна на Санкт Петербург. През 1910 г. имперското правителство изпраща 100 български семейства на заточение в Сибир. Това обаче не попречва на българските села в Таврия да съберат огромна за времето сума и да изпратят на свои разноски цяла военно-полева болница в Свиленград за лекуване на ранените си събратя по време на избухналата през 1912 г. Балканска война. Болшевишкият ад Животът и имуществото на българските заселници в Южна Украйна бързо стават разменна монета в Гражданската война в Русия след болшевишкия преврат през 1917 г. Стотици български младежи загиват при отбраната на белогвардейски Крим от Червената армия. Последвалите страшни години на глад между 1921-ва и 1923-та вземат много жертви в българските колонии в Украйна, защото Москва нарежда конфискации на цялото зърно за сеитба и на домашните животни. По изчисления на Калоянов, смъртността сред българите по време на първия голям глад в болшевишка Русия надвишава шест пъти раждаемостта. В опита си да намери подкрепа сред малките народи, болшевишкият режим решава вместо граждански права да им даде национално самоуправление. В Таврия и Одеска област са създадени няколко български района. „Националата идилия“ обаче бързо приключва след решението на Сталин за изземване на земите и инвентара на селяните и вкарването им в колхозите. Украйна обаче се съпротивлява и през 1930 г. , въпреки масовите разстрели, близо половината от стопанствата отказват да се „колективизират“. Изпратените наказателни отряди не само разстрелват съпротивляващите се „кулаци“, но и отнемат абсолютно цялата храна на цели села и райони. Жертвите на последвалия страшен глад се равняват на жертвите на Холокоста и арменския геноцид, взети заедно. Българските села отново са сред най-тежко пострадалите от гладната смърт и последвалите епидемии. Symbolbild - Gulag Депортирани в СССР, "предателите" са изпращани на принудителен труд. Много от тях умират от болести и глад.Снимка: imago/Hohlfeld Дори по официални данни, които включват само умрелите в градовете, броят на българите в Украйна намалява с над 17 хил. души. Майката на изследователя Калоянов свидетелства за талиги, които през деня събирали просналите се от пълно изтощение по улиците и дворовете на нейното село полуживи или вече починали от глад хора. И добавя: „Хвърляха ги в огромна яма, а нощем чувахме стоновете на погребаните все още живи хора“. Само в приазовския град Бердянск от глад умират между 20 000 и 30 000 души, от които близо 5000 българи. Кръговете на червения терор След глада и холерата Москва режисира нов кошмар за Украйна и българите в нея. Първоначално в инсценираните показни процеси срещу „украинския национализъм“ серийно се издават смъртни присъди. Много българи са изпратени в ГУЛАГ с чудовищни обвинения, че са били българофили и агенти на Царство България. Унищожена е почти цялата българска интелигенция и духовенство, а в българските селища са сринати всички църкви. Закрити са българските национални райони, а обучението на български е признато за форма на антисъветски национализъм. Няколкостотин български политемигранти и хиляди „кулаци“ са изпратени в ГУЛАГ, а броят на разстреляните и досега не е известен. По изчисления на проф. Михаил Станчев от Харковския университет, за периода между 1917-та и 1939-та в СССР са репресирани 39 хиляди българи - при официално установен брой на малцинството малко под 100 000 души. Насилствената колективизация и стихийната урбанизация разхвърлят десетки хиляди българи в големите градове, където те се русифицират и губят своите език и култура. Понастоящем едва 11 % сред над 200-те хиляди българи, живеещи на територията на Украйна, могат да разбират и говорят своя език, посочва историкът. Българският Шиндлер На фона на преживяното по време на съветската власт, много българи в Украйна възприемат нападението на Хитлерова Германия срещу СССР като избавление от мъките си. Скоро обаче на илюзиите им е сложен край, тъй като нацистите не правят разлика между националностите при подбора за първоначално доброволната, а след това не съвсем доброволната депортация на млади хора за работа в Германия. Но принудените да се трудят в германски фабрики български младежи и девойки намират изход от тежкото си положение. Те се свързват с българския консул в Кьолн Георги Шишков, който по този повод установява връзка с известни българи от Таврия като писателя Мишо Хаджийски. Ходатайствата на двамата пред цар Борис Трети и премиера Богдан Филов водят до сключването на българо-германска спогодба. Желаещите да се завърнат в България млади българи от Украйна са освободени от трудовите лагери в Германия, а германската администрация в Украйна се съгласява да съдейства на търсещите убежище от настъпващата Червена армия българи. Vladimir Kalojanov Porträt Historiker Bulgarien Владимир КалояновСнимка: Nikolai Tzekov До България след много мъки и перипетии успяват да пристигнат около 3000 преселници. Царското правителство им дава поданство, намира им жилища и ги оземлява - предимно в Североизточна България. Но с нахлуването на Червената армия в страната трагедията не отминава и завърналите се български колонисти. Независимо от желанието им да останат, заповедта на Сталин е, че те трябва да бъдат отново депортирани в СССР. Българските комунисти и тяхната Народна милиция започват трескаво да съставят списъци и да търсят криещите се от отмъщението на болшевишката империя страдалци. Едва стотина души успяват с помощта на приятели и на църквата да се изплъзнат от страшната съдба, която очаква депортираните в СССР български „предатели“. Повечето са изпратени на заточение в Сибир и Таджикистан. Много от тях умират от болести и глад. При посещение в Одеса по покана на своя господар Брежнев Тодор Живков обявява, че в Украйна българи няма. България остава мащеха за своите чеда дори и след падането на комунизма. „Моята родина така и не можа да изработи действена стратегия за подпомагане на желаещите да се завърнат украински българи. Тези, които го направиха през 90-те години, бяха принудени да се изселят отново заради липсата на перспективи за трайно пребиваване в своята прародина“, заключава с горчивина д-р Владимир Калоянов.

В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удави водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.” Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11) Сега ще се спра на едно трагично събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя нерадостната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи, през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Цар Борис III откликва на молбата им. Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР. Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР. Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова време българската държава си е свършила много добре работата. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци … Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”. След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия. С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.” След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития. Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи като нас. …Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.” Друг жив свидетел от същото село, вероятно пожелал анонимност, си спомня за това насилствено изселване: „Първо една вечер дойдоха червеноармейци и прибраха – арестуваха само мъжете и ги отведоха, а след 3-4 дни арестуваха и отведоха и останалите – жени, деца и възрастни.” Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г. и израсъл в село Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.” Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!” Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта. Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.” Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. И още нещо. Арестуван бил в самата класна стая, пред децата ученици и отведен за депортиране от органите на Червената армия – насилствено. Този учител се е казвал Милчев, искал е тук в България, в своята прародина да остане, но кой ще уважи желанието на родоотстъпника, изменника на Родината и най-вече на Бащицата? Въпреки насилието, целият клас, а той бил и класен ръководител, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.” И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.:”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг…ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…” Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия. Децата и жените са ги отправили за СССР.” Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото . Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.” Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др. В Инструкция от 45 точки КАА /08.113 Москва, 2.VI.1947г. НК/ 00347 за управлението на окупираните източноевропейски държави на Съветската армия й се вменяват задължения като разписаните в точки 3,4,6,40. Акцент в тях е словосъчетанието „ да се ликвидират”, (разбирай „да се избият”). Цитат от т. 40:„…Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления”. (сп.„Анти”,бр.I/2011г.). След Инструкцията резултатите от нея по т.40 не закъсняват. Опозицията в България е ликвидирана физически- Никола Петков, Кръстьо Пастухов… Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския й подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския й и транспортен флот. Но това е друга тема. Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти, получили властта си от нея на тепсия. Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.

И този Сталин ще си отиде. Друг ще дойде, те крепостниците това си харесват. Да ги експлоатират в супер богата държава и да мрат като мухи, с идеята че са "Велика нация".

Налратко: Александър Сорос, синът на Джордж Сорос, започва да заравя токсични химикали, продукти от дейността на световни химически и фармакологически концерни гиганти на украинска територия!

Други кубински новобранци разказват по-мрачни истории. Някои от тях споделят, че са били примамени в Русия под фалшив претекст, като например са пристигнали, за да работят като шофьори, а вместо това са били призовани на фронта. Последвалите доклади от Хавана показват, че повече кубински граждани са били принудени или измамени да служат, отколкото тези разкрития предполагат. През септември кубинското правителство обяви публично, че е идентифицирало и разбило мрежа за трафик на хора, която е събирала новобранци за военните действия на Русия. Въпреки че Кремъл запази мълчание по отношение на съобщението на Хавана

Лесният за манипулиране Зеленски трябваше да каже 5 думи и война нямаше да има: Украйна няма да влезе в Нато Войната в започна през 2014 г САЩ които финансираха 10 г. преди това неонацистите с 5 млрд.д. и през ноща когато Янукович подписа договора за евроразвитие с гаранти Германия,Франция и Полша. Бандеровците по команда на ЦРУ извършиха незаконен въоръжен преврат. Представете си ,че Русия направи това в Мексико За три дни то ще бъде на пепел.

Съвсем нормална постсъвецка настояща руска губерния. И в Русия назначени мутри и назначени олигарси! В Бълхария тоже. Не знам какви други очаквания имаш. Руските националистически парти в българския парламент са колкото и в руския?!? А санкционираните по Магнитски от американците в българския парламент са само малко по малко от руската дума ама все пак там е метрополия а тука е губернията

да вземе да си нахрани народа, не да се чуди как да ги требе

Накратко за СВО. Период 25 ноември - 2 декември 2023г. : Въоръжените сили на Руската федерация нанесоха 27 групови удара с високоточно оръжие и БПЛА по инфраструктурата на военните летища, арсенали, складове за артилерийски боеприпаси, оръжие, военна техника и гсм. Освен това бяха поразени позиции на подразделения на украинските въоръжени сили. ▫️ На купянското направление подразделенията на групата войски „Запад“ подобриха обстановката по ЛБС в района на село Синковка, Харковска област и отблъснаха 18 вражески атаки. С въздушни удари и артилерийски огън са поразени личен състав и техника на 10-та планинско-щурмова, 57-ма мотопехотна, 14-та, 43-та, 53-та и 67-а механизирани бригади на ВСУ в районите на Синковка, Ивановка и Кисловка в Харковска област. Загубите на противника възлизат на над 315 военнослужещи, два танка, осем бойни бронирани машини, 15 автомобила и седем полеви артилерийски оръдия. ▫️ На краснолиманското направление подразделения от групата войски „Център“, с подкрепата на авиация, артилерийски огън и тежки огнехвъргачни системи, отблъснаха тринадесет атаки на щурмови групи от 12-та бригада със специално предназначение, 47-ма и 67-ма механизирани бригади на ВСУ. Освен това бяха поразени съсредоточенията на жива сила на 31-ва бригада на Националната гвардия, както и на 117-та и 125-а бригади на териториалната отбрана в районите на Торское, Красний Лиман, Серебрянка и Григоровка в ДНР. Общите загуби на ВСУ възлизат на повече от 950 военнослужещи убити и ранени, седем бойни бронирани машини и 21 автомобила. ▫️ На донецкото направление частите на групата войски „Юг“ с подкрепата на авиацията и артилерийския огън продължиха да подобряват обстановката по ЛБС и освободиха село Артьомовское в ДНР. Нанесени са поражения на жива сила и техника на ВСУ в районите на Маринка, Курдюмовка и Клещеевка в ДНР. През изминалата седмица руските подразделения са отбили 17 вражески атаки на това направление. Загубите на противника възлизат на над 1680 военнослужещи, шест танка, шест бойни бронирани машини, 31 автомобила и 19 оръдия на полевата артилерия. ▫️ На южнодонецкото направление подразделенията на групата войски „Восток“ отразиха три вражески атаки. Въздушни удари и артилерийски огън са нанесоха поражение на подразделения от 58-ма мотострелкова бригада, 72-ра механизирана бригада и 128-ма бригада за териториална отбрана на ВСУ в районите на Новомихайловка, Старомайорское, Николское, Шевченко, Константиновка и Новодонецкое в ДНР. Загубите възлизат на над 880 военнослужещи, един танк, шест бойни бронирани машини, 20 автомобила и пет полеви артилерийски оръдия. ▫️ На запорожкото направление руските войски водят активна отбрана, по време на която са отразени 14 атаки на противника в районите на Работино и Вербовое, Запорожка област. Освен това са поразени жива сила и техника на 71-ва егерска, 82-ра десантно-щурмова, 33-та, 65-та и 118-а механизирани бригади на ВСУ в районите на Малая Токмачка и Новоандреевка, Запорожка област. Загубите на ВСУ през този период възлизат на до 315 военнослужещи, пет танка, седем бойни бронирани машини, 21 автомобила и пет полеви артилерийски оръдия. ▫️ На херсонското направление противникът направи неуспешни опити да стовари бойни групи на островите и левия бряг на Днепър. В резултат на превантивните действия на руските войски и артилерийските удари загубите на ВСУ в това направление за седмица възлизат на до 450 военнослужещи, 13 оръдия на полева артилерия, 23 катера и 26 автомобила. Унищожени са две ДРГ на противника. Също така, подразделения на 35-та, 36-а и 37-ма бригада морска пехота на ВСУ бяха поразени в районите на Тягинка, Токаревка и Садовое, Херсонска област. Освен това бяха пленени 14 украински военнослужещи.

Москва разкрива нарастващо отчаяние. Армията разчита на чужденци в редиците си Миналия месец украински изследователи и кореспонденти на "Политико" разкриха, че са идентифицирали близо 200 кубинци, които са се присъединили към руската армия през последните седмици, като възрастта на новобранците варира между 19 и 69 години. В интервюта кубинските новобранци разказват за редица руски тактики за осигуряване на нов персонал. Мнозина от тях посочват парични стимули и перспективата за руско гражданство - привлекателна атракция за младите мъже в страна, засегната от продоволствена несигурност и безработица. Други кубински новобранци разказват по-мрачни истории. Някои от тях споделят, че са били примамени в Русия под фалшив претекст, като например са пристигнали, за да работят като шофьори, а вместо това са били призовани на фронта. Последвалите доклади от Хавана показват, че повече кубински граждани са били принудени или измамени да служат, отколкото тези разкрития предполагат. През септември кубинското правителство обяви публично, че е идентифицирало и разбило мрежа за трафик на хора, която е събирала новобранци за военните действия на Русия. Въпреки че Кремъл запази мълчание по отношение на съобщението на Хавана, през ноември той подписа ново споразумение за търговско и икономическо сътрудничество с Куба - ход, който може да изглади разбунените пера и потенциално да проправи пътя за продължаване на вербуването в бъдеще. Това не са изолирани или необичайни събития. Търсенето на чуждестранни новобранци от страна на Москва по-скоро дава полезни сведения за състоянието на режима на Владимир Путин, неговата увереност и възгледите му за военните усилия на Русия - всичко това подсказва, че съдбата на управляващия мъж изглежда все по-отчаяна. Търсене на подкрепа Доказателствата за отчаянието на Москва далеч надхвърлят няколкостотин кубински войници. Всъщност Русия многократно и вероятно все по-често използва чуждестранни новобранци по време на войната си. Преди повече от година Москва използва юридически маневри, за да си осигури възможност за призоваване на украинци, попаднали в анексирана територия. Според сведенията, предоставени на "Телеграф", изглежда, че Русия е дала на украинските си наборници избор: да се бият или да бъдат хвърлени в затвора. Набирането на руски военнослужещи в чужбина не е било само принудително. Месеци след началото на войната Путин публично даде одобрението си за набиране на военнослужещи от чужбина и скоро се обърна към сирийското правителство за предоставяне на работна ръка. Почти веднага Дамаск отговори, като отправи директен призив към ветераните в своята армия да се включат в конфликта в Украйна. През изминалата година Кремъл предприе подобни стъпки, за да събере доброволци и ветерани от Централна Азия, Либия и Сърбия. През последните седмици стотици доброволци от Колумбия и Непал - включително опитни военни ветерани - бяха подканени по подобен начин да облекат руски униформи в условията на ограничени икономически перспективи в родните им страни. Според други доклади властите се опитват да мобилизират чужденци, които вече се намират в законните граници на Русия. По време на бягството на руснаците в началото на войната, гражданите на бившите съветски републики, работещи в Русия, също са избягали. Някои от тях се завърнаха у дома с разкази, че им е било предложено ускорено руско гражданство в замяна на служба. Сред тези, които впоследствие са се записали в армията, новобранците съобщават, че са получили големи бонуси като стимул за служба. Според други свидетелства руските власти са търсили и чуждестранни студенти на обмен, особено тези от Африка на юг от Сахара.

И какво излезе сега. Някакъв треторазРяден актьор на всичкото отгоре и наркоман разказа играта на руската армия търсят попълнения предните ги изБиха. На последното изложение на оръжия Говняшка няма нито една сделка подписана ама нито една. Говняшка от производител на железа и анимации се оказа вносител на ирански такива хахаха. Иран си продава жлезата до последния жив пияндурник

Какво стана с 300 000 мобилизирани и 100 000 доброволци?????? Ватниците тука се лъжат един друг че избили 1 милион цялата украинска армия тогава срещу лого ще се бият ти нови орки които ще мобилизират? Май да ви взели за шарани?!?

Зеления наркоман,май ще гризне дръвцето.

Очите са големи!

Да мобилизират украинките...нали жените и мъжете са равни.

Путин увеличава руската армия.. а г-н Зеленски я намалява..ха.ха ха ха

Обаче киевския наркоман на снимката е леш. Минимум 3-4 магистрали.

Ятаган в гърба: 370 турски танка отиват в украиската армия срещу руснаците, в Кремъл скърцат със зъби 02.12.2023 Ердоган отново отсвири Путин... Докато руският външен министър и отявлен антисемит Сергей Лавров хулеше в Скопие НАТО, че губи влияние и отношенията с Турция, например, са в криза, стана известно, че 370 турски танка отиват в украинската армия. Става дума за американските М48 и М60, които са на въоръжение в турските въоръжени сили. Те ще попълнят редиците на вече изпратените към Киев американски Abrams, британски Сhallenger 2 и немски Leopard 2. Получава се бронирана армада от над 1000 танка, която несъмнено ще се отрази благоприятно на боеспособността на украинската армия, коментират новината експерти. Информацията предизвика мълниеносна реакция в проправителствените руски медии, които заподозряха таен заговор на Лондон с Анкара срещу Москва. Появиха се и коментари, че Владимир Путин не бил силно нервиран от факта, че турският президент Ердоган зад гърба му въоръжава украинците и влиза в сговор с Лондон и Вашингтон. Путин бил гневен и заради това, че тайните служби на Кремъл с голямо закъснение научили за договорката за танковете и Лавров е изглеждал жалък (наистина така изглеждаше...) на срещата на ОССЕ, заплашвайки Молдова, която била на прага да се превърне във втора Украйна, без да знае, че през това време Турция забива ятаган в гърба на уж приятелска Русия. Танковете М48 и М60 са модернизирани няколко пъти, като за последно са били подсилени и преоборудвани с нов клас оръжия и оръдия от израелска военна компания Israel Military Industries. Припомняме, че още през втората половина на 2022 г. Турската компания, производител на безпилотни летателни апарати „Байкар“ реши да подари на Украйна дроновете "Байрактар". Парите за тяхното закупуване от дарителска кампания в подкрепа на украинската армия, но от "Байкар" отказаха да приемат събраната сума. От компанията настояха набраните средства в рамките на кампанията да бъдат предоставени на украинската армия и за украински деца. Това бе поредното дарение на турския производител за Киев. Информацията, че президента Ердоган е знаел предварително за предоставените безвъзмездно турски дронове за Киев вбеси руското ръководство, което реагира остро срещу даренията. На среща с Путин обаче Ердоган заяви, че никой не може да казва на Анкара какво да прави и какво не. Освен това Турция остро предупреди Русия да спре със заплахите по отношение на корабоплаването в Черно море, защото може да се стигне до челен сблъсък, в който Москва щяла да претърпи тотален провал.

:))) Както и да го увъртате, колкото и да тролите, колкото и да виете или по-точно да квичите, истината е една - укрофил = некрофил. В България официално има над 80 000 "украински бежанци". Някой да е чул да говорят на "мовата"? Няма такива. Всички перкат само на руски. Измислена страна, с измислена нация. Страната вече е 404, а украинец вече е мръсна дума в България.

За всички шорошоиди, които са се превъзбудили неправилно щото не са разбрали новината: Русия увеличава размера на армията си (не само хората) защото прави няколко нови военни окръга и сформира нови военни поделения около западните си граници, поради влизането на Финландия и Швеция в НАТу. Ако на подалите на мериканския напън скандинавски васали, дрънкането на оръжия им се вижда нещо далечно сега до тях и в тях ще се прицелят (превантивно) няколко стотин Искандера, Кинжала и много конвенционална техника...

Тридневната аперация буксува, Вова?

Нормално е за такава Държава с такива Ръзмери 1/3 от Сушата да увеличи войските си ! А Зеленски ги лови по пазари , Тържища и Улици насила ги праща на Фронта , Няма Укри , а жени ще мобилизира за фронта и точка !

Отново има опити, да се пишат глупости с използването на ника ми "az #СВО", който отдавна се е превърнал в запазена марка. Все едно, четящите и пишещите тук отдавна се научиха да различават многото ментета от оригинала!

При успешен удар нанесен с JDAM в Ювилене, Хероснска област са денацифицирани следните украински нацисти работещи за режима в Москва: - Майор Артур Юнусов -33 - Майор Володимир Новиков - 39 - Лейтенант Мерген Нимгиров - 46 - Капитан Серхий Новиков -45

Русофилите е добре да гледат работата на Терра в Донбас. FPV дроновете вършат чудесна работа по зачистване на танкове, БМП-та и всякаква орки https://www.youtube.com/watch?v=fAgH7M1cUv4

Соросите твърдят, че в Руската федерация нямало магистрали. Путин не бил построил нито една магистрала. Мога да ви убедя, че Путин редовно и дори всеки ден прави бели магистрали в Кремъл. Дори по самото му лице си личи и се вижда ясно, че е любител на магистралите.

Слушах една възрастна рускиня да каже в улично интервю следното: "Това безобразие, този позор трябва да спре веднага. Събират бендите жители на селата, които няма какво да правят да правят, плащат им пари и ги пращат на война да убиват. Това трябва да спре веднага."

Извънредно! В Киев и в цяла бивша Украйна е обявена въздушна тревога.

Тоя филм с надпреварата във въоражаването вече сме го гледали, и знаем как свърши. Една държава колабира и се разпадна. Както е казал Рейгън - "Ще ги накарам да ядат пушки"

До края на календарната година пари и оръжия от САЩ за Киев няма да има. След това започват първичните избори за президент на САЩ. Темата "Украйна" става свръхтоксична за администрацията във Вашингтон. Проектът "Украйна" постепенно, но сигурно отива на втори, трети, пети план... Най-вероятно съвсем скоро той изобщо ще изпадне от западното медийно пространство и тогава ще ни фокусират вниманието другаде, например в конфликта Венецуела/Гвияна, за да забравим напълно за Киев. В същото време руската армия работи целенасочено и планомерно, съобразно целите - Демилитаризация и Денацификация на бивша Украйна, при това вдига оборотите.