Коментари - Президентът: Прокуратурата дава тон за погазване на закона и подпомага кризисния пиар на премиера | Днес.dir.bg

Единственият достоен политик е Радев, обаче въпроса е къде е опозицията, ако това се беше случило по време на ореха, мутрата щеше постоянно да спи по медии да облъчва матряла за скандалите

Тролчетата на Бибитко и на Шиши, лека нощ. В нощното шкафче е истината.

Радев е един от малкото достойни политици в България, защитаващ винаги справедливостта !!! Всички трябва да го подкрепим в борбата му с октопода на мафията!!

Ясно е само кой е идеологът на манипулацията "скандален запис"... Парашутистът все повече се държи като "наакано инфантилче", с илюзията, че някой ще се хване на бавното му напоително говорене... Недоволните се увеличиха, но тъпаците силно намаляха!

Г-н Гешев първоначално не искаше да става главен прокурор, но после неочаквано смени позицията си и по такъв начин (не без съдействието на властимащите), попадна в миризливото “блато” на политиката, от където излизането е трудно. Той като заговори, хората си спомнят ситуацията около избирането му, това, кои бяха против него и кои бяха за него, спомнят си категоричния първоначален отказ на президента да го назначи. Много хора си обясняват точно с това последващия нездрав “интерес” на г-н Гешев към президентската институция, с която той по конституция и закон няма право да се занимава . Но ако се помисли спокойно, ще се види, че г-н Гешев може би не е чак толкова виновен защото: 1-во, безконтролността на фигурата на главния прокурор, независимо кой е той, е създадена от сбърканата ни в това отношение система, установена с Конституцията и законите. Ако тези актове даваха само представителни функции на главния прокурор, от него нямаше да зависи образуването и движението на делата по същество. Но не, сега те му дават ръководни, методически, контролни и кадрови функции. Всички прокурори са му пряко подчинени, поради което прокуратурата действа като военизирана организация. При това положение се нарушава принципа за обективност и справедливост в наказателния процес, което се подсилва от факта, че не всички прекратителни актове на прокурорите подлежат на преглед от съда. Така се отваря “вратичката” за някои хора (нашите хора), да не получат вниманието на съда, макар и да са извършили тежки престъпления (особено ако са свързани с политиката или олигархията, която пък според парите си, винаги е “уплетена” с управляващите). Да не говорим, че няма кой да разследва самият главен прокурор, ако по някаква причина извърши престъпление. Спомняме си думите на вече покойния Ив.Татарчев – “За сега аз съм главен прокурор и над мене е само Господ…”. Господ дали го чу не се знае, но го прибра скоро след като му свърши мандата. Тази ненормална и крайно недемократична ситуация около длъжността на главния прокурор в държава член на ЕС, обезпокои силно европейците още преди години. Знае се, че Веницианската комисия предложи на България (разбираме Парламента, управляващите), да промени законодателството си и да отстрани недоразумението. Разбира се, по чисто балкански манталитет, управляващите не предприеха нищо и нямат намерение да направят нещо, ако смятат, че контролират главния прокурор. Че то “келипир” има в тая работа, от какъв зор да “режат клона” на който седят или да махат “чадъра”, дето ги пази от ударите на НК. А на заемащите длъжността “главен прокурор”, въобще не им минава “еретичната” мисил за това, кой да ги разследва, ако “згазят” закона. Положението е “бетонирано” с правото на управляващите да избират 11 от 25-те члена на Висшия съдебен съвет. Видя се какво значи това при избора на сегашния, пък и на предишния главен прокурор. В този си вид, като постоянно действащ орган, ВСС е съмнително полезен за съдебната власт. Преди години ВСС заседаваше веднъж в седмицата – през останалото време прокурорите и съдиите решаваха дела – и пак си вършеше успешно работата. Сега, бивши магистрати, са превърнати в бюрократи, които за пет години забравят професията. През тези пет години им остава само нескончаемото хвалебствие, че са “висши магистрати” макар, че не са – те по закон заемат изборни административни длъжности, а не длъжности на съдии и прокурори. Именно поради това остават в съвета дори и след навършване на 65 годишна възраст – по конституция прокурорите, съдиите и следователите се освобождават при навършване на 65 години. По горните въпроси може да се напише монография. Дори ми е доста неудобно, че ангажирам толкова дълго вниманието на хората от форума. Затова, само няколко изречения по най-важния въпрос: Има ли изход от този омагьосан кръг ? Разбира се. Необходима е малка конституционна реформа и леки промени в Закона за съдебната власт, а именно: 1-во, главният прокурор по конституция и закон трябва да има само представителна власт. Тогава управляващи и политици незабавно ще изгубят интерес към неговото назначаване; 2-ро, да се премахне задължението на президента да издаде указ при повторно предложение от страна на Висшия съдебен съвет (не само за главния прокурор, но и за останалите, които назначава). Указът да подлежи на обжалване пред съд – дали ще е Конституционния или Върховния административен, законодателят ще реши; 3-то, при определени, предвидени в закона условия, президентът да може сам да отмени указа си, което му решение да подлежи на обжалване пред съд. 4-то, Висшият съдебен съвет да не е постоянно действащ длъжностен орган, а заседаваш веднъж или повече пъти в седмицата според нуждите. През останалото време магистратите да си изпълняват задълженията като съдии, прокурори и следователи, което естествено ще важи и за външните членове на съвета. 5-то, другите две власти – законодателната и изпълнителната, да не могат да избират членове на ВСС; 6-то, ръководителите на съдилищата и прокуратурите да се предлагат от работещите в тях съдии и прокурори; 7-мо, всички прокурорски актове, пресичащи пътя за търсене на наказателна отговорност, да подлежат на съдебен контрол защото, по конституция правосъдието се осъществява само от съдилищата; Измененията на конституцията са от такъв характер, че могат да се направят от обикновеното народно събрание. Експертите по горните въпроси сигурно ще предложат и други промени в нормативната база, стига да има кой да ги чуе. До сега десетки години оправданието е, че “липсва политическа воля”. Идва естествения въпрос – ако на политиците им липсва воля за правова държава, тогава за какво имат воля ? Няма обаче кой да отговори, а и народа за сега мълчи.