Коментари - Потоп отне живота на 10 войници в река Върбица: 30 г. по-късно един от оцелелите разказва | Днес.dir.bg

Основна вина за трагедията осят 2-та лейтенанта! По устав през брод преминава САМО една машина, друга НЕ влиза докато предходната не стъпи на отсрещният бряг!А в конкретният случай и танковете и МТЛБ-тата са влезли заедно/успоредно/ защото са се състезавали кой ще мине пръв през брода!Приваденето машините бяха бключени на 3-та скорост!?!?

ако някой чете тези коментари ,и си спомня 17 декември 1979 година ,когато можеше да се случи същата трагедия ,която стана 11 години по късно ,нека пише ,тогава командир на полка беше майор ДУДОЛОВ,а командир ,а командир на баталъона ,капитан АРСОВ

аз също служих в това поделение и тогава на 17 декември 1979 година стана идентично положение с нашата рота тогава при учение трябваше да форсираме реката ,когато дойде приливна вълна ,но за щастие беше по малка ,и се разминахме само с изгубени автомати от войниците ,който в последствие бяха наказани за това ,а командирите ,които ни бяха заповядали това учение,

Дойде книгата за славния 4-ти СС Панцер Корпус и е велика! Това трябва да ни е идеалът, страхлива, скотска измет!

Сред моите спомени от казармата преди повече от 30 години стои едно правило че когато се преодолява река в брод, във водата трябва да се намира само една машина. Това се прави, за да може ако угасне машината, лесно да бъде изтеглена. А там май във водата едновременно са били повече машини. Същото важеше и при минаване по малки мостове - машина по машина. Също не се смесваха в колона машини от различна теглова категория. Пак - ако стане нещо с тежка машина, като танк - пред или зад нея да има друга тежка машина, дето може да тегли или избута закъсалата. Сакатлъци в армията стават при нарушаване на повече от едно правило за безопасност. Мир на душите на загиналите. Малии са били наказанията на командирите.

напишете и за онези войничета работили на "Манаститски лоивади" избити до краг ( не знам дали имат паметник ) , по времето на Виденов , който играеша тогава хоро в Копривщица ! Бяха 14 мисля и никой не остана - лека им пръст !

Относно коментар по-дОлЕ...Възродителният процес отдавна бе минало по време на въпросното събитие. Нещо повече,половин година по-рано-на 10.06.1990 г.-бяха проведени първите демократични(относително) избори в България и част от новосформираното Велико Народно събрание беше и ДПС! Това като лека,историческа вметка за младоци и атеросклеротици;)

Отвратителна трагедия.Помня я все едно бе вчера. По същото време бях зам.командир на взвод в кашишкия батальон в Ямбол(при все,че бях артилерист). Дори събирах парите от сънаборниците(събирахме средства в помощ на роднините на загиналите в р.Върбица войничета...повечето наши набори) Имам вина към едногова,когото диря вече 30 г. Взех 4 лв от касата за две кутии цигари(тъкмо ги бяха вдигнали от лев на два),а той ми услужи да ги възстановя.Малко след това ме прехвърлиха в Харманли и....така и не съм ги върнал тези пари и до днес. Не помня името на момчето--беше или мой набор('71), но толуп(ще рече нередовен...тъй се зовяха влезлите в казармата през март) или набор '72. Ако го видя ще го позная.Името(фамилията,де...в казармата се знаехме на фамилия) не помня. Длъжник съм и искам да се издължа...не с 4 лв,разбира се. Още веднъж,Поклон пред загиналите невинни момчета...какви времена....

Нека почиват в мир! А некадърните им командири в ада да горят!!

дилетантска работа! Така си заминаха и нашите в Кербала! От дилетанти командири! Защото скапани нещастни генерали и полковници са окупирали кадровата политика в МО и решават кои свои хора да издигнат! Проклети да са!

Затова наборна армия не трябва да има, независимо колко им се иска на патриотите.

Джамбазки тия работи не ги е виждал четете и мислете, какво чака наборните войници, ако върнат казармата (Джамбазки пак няма да служи, както не е служил и преди) Отделно, по мое време ок. 30 % от войниците бяха с не български имена, нищо лошо нямам предвид, само имайте предвид , че ако се върне, тоя път ще са 70% и тежко им на българчетата (за справка - в руската армия кавказците са мнозинство, прочетете из интернет какво им се случва на русначетата)

Мъчно ми е за момчетата. Нека почиват в мир. Но колкото и цинично да звучи, такива неща просто трябва да приемем, че се случват и да се надяваме да се случват по-рядко и да правим каквото можем, за да ги предотвратим. Никой не е застрахован от нищо. Никога. Просто случая е една отвратителна конфигурация на много лош късмет, неправилна реакция и закъсняла помощ. Твърде много са факторите.

ЖЕРТВИ НА ВЬЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. ОТИВАТ КЬМ ТУРСКОТО СЕЛЦЕ БАЛАБАНОВО С ЦЕЛ.....??????? ЖАЛКО ЗА ВОЙНИЧЕТАТА А ТОДОР ЖИВКОВ ...

Служих 1997 до началото на 1999 в същото поделение 36050. Подполковник Кольо Кушията беше командир на поделението. Братът на загиналият Самуилов беше при нас лейтенант. Адски депресивно поделение и много много депресивни офицери. Толкова жалко за Момчетата. Всеки ден минавахме край Върбица. И аз бях танкист и 6дни в седмицата на полигона в Балабаново.

Си изкарах добре. Бях ОХР и имах доста наряди, но се свикваше. Все чаках да почне да става много трудно или страшно, ама докато дочакам - казармата свърши. Е - бях ВВС, там е по-леко. Една година - бях вишист. Най-якото беше стрелбата с картечница - леле, това е като електронна игра, това въобще не мърда и цели много точно.

Помня го този случай. Жалко за погубените млади момчета! Това е резултат от безхаберието на командващите пияници и безхаберници. Как се пускат всичките машини заедно да форсират река?!? Пише си една по една машините преминават водното препядствие! 92-ра се озовах в родната ни армия и се нагледах на какво ли не. Най фрапиращия случай беше едно момче следствено година и няколко месеца не беше излизало от следствения арест на военната полиция в Сливен. Помня го все едно вчера беше, защото ротата в която бях давахме наряди да пазим тази маза. Не знам какво беше направил, но година и няколко месеца единственената му разходка беше от килията 2 на 1.5м без прозорец, пълна с хлебарки и влага до тоалетната. Това момче се обеси на блузта си през нощта... Аз и още двама от наряда му сваляхме трупа след като сутринта като му занесоха парче хляб за закуска и офицерите забелязаха, че не си е взел закуската... В ротата имаше едно момче от новобранците което заекваше, от старите(на 6-месеца идваха новобранци) имаше един циганин, който редовно пребиваше това момче, защото заеквало. И какви ли още не простотии... Загубени 1 година и 6 месеца. Освен простотии друго не видях.

“Върнете казармата” казват... по-голяма загуба на време не съм имал никога. Страшна глупост, уникално прости началници и още по-скапан плаж в ШЗО-то в Плеен. 99% от хората, които служеха с мен мразеха всеки ден в тъпата казарма, а останалит 1% де мислеха за Рамбо/Майор Пейн, а всъщност това беше единственито място, където не изпъкваха като най-глупавите хора. Нека почиват в мир! Семействата им 30г години вече носят тази мъка... ужас.

Студени досиета: 14-те живи факли на Околовръстното Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига около 22.30 ч. в участъка между Люлин и Филиповци, докато се връщат от строителен обект към поделението си. Товарният камион ГАЗ-53А, с който пътуват, се удря челно в трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД от софийското село Белчин, и се запалва. 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов са изпепелени. Шест от телата са овъглени до неузнаваемост и трябва да се идентифицират чрез кръвни проби. Единственият оцелял е 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. И до днес обаче той отказва да говори за трагедията. Шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки - се разминава с леки наранявания по главата и още същата вечер е изписан от „Пирогов“. На мястото на катастрофата са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. Оказва се, че сред свидетелите е Иво Карамански - знакова фигура в българския ъндърграунд през 90-те години, който е шофирал зад камиона и се опитал да помогне на войниците. Пожарът обаче вилнял около 15 минути и е бил потушен след пристигането на първата пожарна кола в 22,54 ч. Тройната техническа експертиза доказва, че огнището е възникнало от деформирания и пробит от удара резервоар на газката в съприкосновение с нагорещения двигател. Най-вероятно взривоопасната смес се е запалила от електрическа искра или от нагорещени частици по изпускателния колектор. Температурата на пожара е била 1000–1100°С, като първоначалната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до максимум токсичния дим. След разпити на около 80 свидетели и 30 експертизи по делото, то е прекратено на 20 април 1996 г. и е с гриф "Строго секретно" заради класифицираната информация. Причините за катастрофата и до днес не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа повреда до заспиване на шофьора, прилошаване, неравност в пътя и дори неуспешна стрелба по колата на Карамански. Единственото сигурно нещо е, че по шосето не са открити следи от спирачен път. Родителите на загиналите войници получиха по 60 000 лева кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лева. Почернените майки искаха да съдят държавата в Страсбург, но впоследствие се отказаха. Днес получават по 111 лв. наследствена военноинвалидна пенсия от държавата. "Трудно, много трудно живеят родителите на загиналите войници. С част от тях поддържам връзка и до днес. Някои от загиналите - като Ботьо Шарков, имаха и дечица. Днес те вече са големи. Нещата се забравят, а истината едва ли ще излезе наяве. Но за тази трагедия трябва да се припомня, защото тези 18-19-годишни момчета отдадоха живота си за България", коментира пред Дир.бг председателят на Комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата Юлия Симова, чийто син Мартин Симов също е убит през 1993 г. в казармата. Днес единственото, което напомня за трагедията от преди 22 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират близките на загиналите войници.

Завиждам на тия момчета че не видяха в каква разруха нагазва родината, късметлии!

прослужих 7год 6 месеца и 5 дни в това поделение Освен това сьм и рибар и ходех по нея за аклама Локва която никога не е вдигала ниво повече от метьр Нещастно стечение на обстоятелствата Когато си я пресичал стотици пьти преодоляването и се преврьща в рутина Момчетата са се случили на неточното място в неподходящия момент Светла им памет

Висшите военни никога не получават справедливи присъди. Бог да ги прости загиналите войници !

Туй всичко ми мяза на трагедията с Гюро Михайлов (който е чувал за него). Ами какво да кажем за загиналите не от природни стихии, а за загиналите от приятелски огън... Това е живота на ВОЙНИКА !

Бог да ги прости, светла им памет!

Азбучна истина е ,че в брод следващата машина влиза едва тогава,когато предната е ЗДРАВО СТЪПИЛА НА ОТСРЕЩНИЯ БРЯГ!!! Същото важи и при стръмно спускане и изкачване. Всичко друго е бабитлък и самонадеяност! Бог да прости момчетата!

Нищо не се знае и за овакантените момчета от 24160 през пролетта на 90г на корен свидетел

Грешка определено е имало- не да очаквали приливна вълна и затова малините не са влезли в реката една по една и на бавни скорости, а са се състезавали и са влезли едновременно и в момента, в който затъват машините в пясъка, тръгват да превключват скорости и двигателите засмукват вода и гаснат. По-късно в диви зоната работилница в Хасково като са разглобили скоростните кутии са били на 3 и 4-та скорост. Това е по разказ на баща- офицер от ГВ, който лежа във военната болница с началника на работилницата. Лейчоците са били на 3 месеца служба

В горното течение на река Върбица, на нейни притоци, има два средноголеми язовира-Бенковски и Домище. Напълно възможно е да е изпусната вода от тях, контролирано или вследствие на проливните дъждове водата да е преляла през язовирните стени. Това обаче никой не се е постарал да разследва или поне няма публично оповестени данни за това. Гледали са набързо да потулят тази трагедия...

Помня случката. Тогава се надигна голямо възмущение, както и при случая с Цветан Булиев. Момчетата станаха жертва на родно безхаберие и командирска незаинтересованост за човешкия живот - остатък от отминало време, в което са били обучавани командирите. Беше се чуло и че войниците върху машините в реката са искали разрешение от командирите на брега да напуснат машините, докато още е било възможно. Но онези от брега им наредили да останат. Не помня дали се доказа това. Може да не са герои момпетата, но определено са жертви на родното безумие. Светла им памет! Добрият командир е онзи, който се грижи за състава и свежда загубите до минимум, останалите са просто комплексари с болтове и звезди.

Диетите са миналия век! За да отслабнете, вече не е нужно да се изтощавате с диети. Четох за една нова и здравословна загуба на тегло, тук - https://bit.ly/ketodibg Опитах толкова много неща, всички диети, фитнес, е, можех да отслабна с 2 кг, а с този инструмент можех да отслабна с 15 кг за един месец. Чувствам се прекрасно! Съветвам всички!

Излишно чесане на езиците ,на някой тук командирите са им виновни ,социализма,руснаците и дядо Коледа сигурно а кой беше виновен в село Бисер където стана точно същата трагедия ,загинаха също десет души ,но и имаше десетки разрушени къщи и умряха над сто животни и птици .

И аз бях тук бог да се смили за тези които загинаха язък за нищо умряха

нека всеки да знае - Загиналите при трудова злополука и удавените от порои не са герои. Убития Шарков не е герой, а тъкмо обратно. Герои са победителите.

Русофилите обичат измъчения трудов руски народ. Обичат руската литература и живопис. Русофилите не обичат руските комунистически диктатори и българските им протежета. Русофил съм.

Ей за това където видя офицер, плюя. Винаги се измъкват плужеците, пагоните ги спасяват. Те си отглеждат шкембетата, а който си няма болтове - гние.

времената когато комунизма ударно и безнаказано избиваше български граждани.

Требва да се изписва подразделението съгласно военната номенклатура, а тя по онова време е "(1-ви, 2-ри или съответно 3-ти ) батальон от състава на 78 -ми МСП на 17-та Хасковска МСД дислоциран в Момчилград". Ако батальона / дивизиона не е част от полк , а е самостоятелен се изписва например така "самостоятелен зенитно -ракетен дивизион на 17- та Хасковска МСД дислоциран в Димитровград".

Бог да прости момчетата...А що се отнася до офицерите, докато служех сред низсшите и среден ранг офицери имаше само един офицер, който наистина може да кажеш че е ОФИЦЕР! Капитан Юнак както му викахме....Отнасяше се добре към войниците и наистина обичаше работата си и вярваше в това което защитава и за какво служи...Останалите бяха чисто и просто, нагаждачи, подмазвачи и психопати и то тотални, като Злото куче и Сатаната. Виж високия ранк офицери подполковници, полковници и генерали, се отнасяха добре и бяха нормални хора вишисти.

като командирите масово бяха пълни неграмотници и се натегаха на политиките,моя батареен в елхово беше един от кадърните офицери и не цепеше басма на никой и затова го мразеха и накрая го изгониха от армията поради това че беше човек и то кадърен артилерийки офицер,цялата гнусотия на некадърниците водеше до това че загиваха невинни момчета,и затова я имаше дивотията по тия поделения

Това е комплекс от грешки на командирите. В казармата в критични ситуации не знаеха как да реагират, страх ги беше да поемат отговорност. Там ме учеха да крещя да говоря тъпо и неразбрано.

Приливът е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а отливът е периодичното отстъпателно движение на океанската и морската вода от сушата, под влияние на Луната и Слънцето.

Какви хубави неокомунистически времена бяха. Тогава БКП се преименува в БСП. Човешкия живот още не беше от значение. Лошите неща не бяха новина, за разлика от сега.

Не потоп отне живота на войниците, а новите Западни Опорки, които сините фашисти предприеха за показ пред западните господари, които им докараха мечтата на тепсия.

От Мадан вода няма как да дойде към Кърджали, затова първо се информирайте и тогава пишете – с догадки не става

При социализма в БГ такива трагедии бяха ежедневие-и в индустрията, и в БА, навсякъде !

почете тези достойни мъже загианали като войни! Уважение!

навремето пазехме Москва от "западния империализъм и капитализъм " умираха млади хора за комунисти и руснаци....И ква стана. Руснаците без бой се предадоха на капитализма..ха.ха

Да кажем и едно браво на местните турци, които с риск за живота си са помогнали на тези момчета, да не забравяме, че това се случва точно след един болезнен за месните период на репресии и тормоз,от страна на режима с участието на военните

Абе аз през 1990 защо не съм чул за такъв случай?

Това е резултата от грешна преценка на конадирите - че машините са достатъчно тежки , за да не ги отнесе водата, както и херметически - което е абсурдно...но, голямата тема както обикновенно е , колко велика е старата руска техника...