Коментари - Арестант почина в Съдебната палата в София | dnes.dir.bg
назад

Арестант почина в Съдебната палата в София

Арестант е починал днес в столичната Съдебна палата. Според свидетели по главата му е имало следи от насилие. Министерството на правосъдието започна проверка.

Обратно в новината

Коментари - Арестант почина в Съдебната палата в София | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Ето още примери как са се справяли преди в България с престъпността: "Предците на днешните ни депутати в следосвобожденска България са имали воля да създадат строго наказателно законодателство, което да изтреби разбойниците в страната и да предпази населението от посегателства над личността и имотите му. Управниците са действали с твръда ръка и не са се поколебали да въведат военно положение, след като са преценили, че ситуацията е чрезвичайна и няма друг начин бандитите да бъдат прибрани бързо зад решетките. Даже не е било необходимо да се говори за гражданско общество, защото тогава го е имало. Сега наследниците на някогашните парламентаристи дълго обсъждат законите, а докато премятат бумагите, престъпниците вилнеят на воля безнаказано и раздават правосъдие помежду си на улицата. --------------------------------- Първият закон за изтребление на разбойничеството е приет на 10 май 1880 г. На тази дата княз Александър Батенберг издава указ за обнародването му в "Държавен вестник". Депутатите предлагат на княза три текста, за да се спре мародерството над населението в източната част на страната. След войната се появяват множество банди, които грабят търговците по пътищата, нахлуват в домовете на хората, убиват и безчинстват. Чрез този закон Батенберг всъщност въвежда извънредно положение в страната. Според първия текст от него той отнема правомощията на тогавашния министър на вътрешните работи и ги делегира на военния министър, "като му се подчиняват всичките военни и граждански власти, които имат отношение към разбойничеството". Военното положение се обявява във Варненски, Силистренски, Разградски, Шуменски, Провадийски и Ески Джумайски окръзи и Търновско-Еленската околия. Военният министър има право да отстранява от длъжност полицейските чиновници до окръжни началници да "ги заместя с други по свое благоусмотрение". Последният текст от този закон отнема правомощията на вътрешния министър за тази част на страната. Очевидно военното положение си е свършило добре работата по изтребление на разбойничеството, защото 4 месеца по-късно законът е отменен. Прекратяват се "чрезвичайните" права на военния министър и се връщат правомощията на шефа на вътрешните работи. Сред серията от закони, които НС изработва, е този за ограничаване кражбите, убийствата, тежките телесни повреди и палежите, приет на 19 юли 1920. Той е от 30 много простички текста и е действайл най-дълго, макар че често е променян. В него се определя кой разследва разбойниците Това е специална комисия, която включва кмета на населеното място, където е извършено престъплението, двама общински съветници и двама "известни като почетни и безпристрастни жители, предимно съседи на пострадавшия". Секретар на комисията е един от местните учители, а "ако нема такъв, едно грамотно лице". Комисията се назначава от кмета до 24 ч. след като пострадалият или близките му са подали заявление. Ако е убийство, то трябва да се подаде до 6 месеца от извършването му. За всяко друго престъпление срокът е една седмица. Работа на комисията е да отиде на местопрестъплението, да разследва щетите, да събере доказателства и да състави протокол за обезщетение на жертвата. Ако деянието е убийство, близките могат да получат до 10 000 лв., в случай че лицето е загинало при изпълнение на служебния си дълг, обезщетението е до 15 000 лв. Обезщетението се заплаща равномерно от всички стопани на населеното място, е записано в закона. Кметът и секретар-бирникът носят отговорност за събирането на сумите. Според Наказателния закон, който е приет през 1896 г., убийството се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 г., решетки до живот или смърт. За детеубийство майката получава решетки до 5 г. Който причини другиму тежка телесна повреда, е получавал строг тъмничен затвор от 3 до 10 г. За кражба законът предвиждал от 3 до 10 г. затвор. Най-тежко са били наказвани мародерите, които са крадели по време на пожар или друго природно бедствие. Този, който си позволи да граби чуждо имущество, отивал на топло за 10 г. За присвояване на чужда вещ, "която случайно или по погрешка му се паднала на ръка", извършителят получавал до 6 месеца затвор. Изнудвачите лежали зад решетките до 5 г. Корупцията се регламентира с наредба едва през 1934 г. Тогава цар Борис III установява диктатура, забранява партиите, става деветоюнският преврат и България е във възход. Този държавен служител, който си позволи да поиска подкуп на работното си място, е можел да прекара от 5 до 15 г. в затвора. Признатите за виновни се осъждат и на глоба, равна на причинената от деянието вреда или на получената сума. Тъй като по онова време не е имало катастрофи по пътищата, притежателите на талиги или коне, които "препускат на произвол по пътищата, без да се погрижат за безопасността на лицата" били глобявани с 1000 лв. С толкова пари олеквал и джобът на водачите, които "ездят из градовете на шейни без звънци, както и онези, които карат или ездят на слаби или разглобени кола". А в Наказателния закон откриваме още, че за мъжеложство (педерастия) наказанието е било тъмничен затвор не по-малко от 6 месеца. "

Грях е да се отнема човешки живот. Но когато престъпността се разрасне се налагат по-сурови мерки за справяне с проблема. Ето как са действали прадядовците ни: "ЗАКОНЪ за изтребление на разбойниците Утвърденъ съ Указъ 721 отъ 7.12.1922 г., обн., ДВ, бр. 205 от 12.12.1922 г. Чл. 1. Разбойникъ се счита онзи, който по навикъ или занаятъ самъ или съ други лица извършва грабежъ, насилие или убийство съ цель за ограбване. Чл. 2. Изтреблението на разбойниците въ околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тая сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийскиятъ началникъ може да образува потери, съ които да ги преследва. Въ всяко населено място където се забележатъ разбойници, кмета веднага назначава потера за преследването имъ и донася на околийския началникъ. Чл. 3. За началници на потерите ще се назначаватъ лица, каквито околийския началникъ намери за добре. Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение отъ общия кредитъ, който се отпуска за изтребление разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава отъ Министра на вътрешните работи. Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойникъ, получава награда отъ 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва бъде убито, семейството му получава до 50.000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда до 20.000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускатъ съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи. Чл. 6. Околийскиятъ началникъ или началника на потерата се разпорежда до общинската власть за храненето на потерите отъ самото местно население, дето това е най удобно за потерата. То е длъжно да имъ дава и квартири когато това се намери за нуждно. Чл. 7. Ако някое лице, посочено отъ общинската власть за членъ въ потера, искана отъ околийския началникъ умишлено откаже да участвува въ нея или като участникъ въ нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите давани му отъ началника, наказва се съ тъмниченъ затворъ до 1 година. Съ същото наказание се наказватъ и ония административни и общински власти, които умишлено не изпълнятъ постановленията на настоящия законъ. Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нуждно, специални лица агенти за преследване разбойниците, които агенти могатъ да бъдатъ изпращани въ разпореждане на околийските началници въ борбата имъ съ разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щатъ изработенъ отъ Министра на вътрешните работи, одобренъ отъ Министерския съветъ. Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно съ другата въоръжена сила, преследватъ разбойниците. Като общъ началникъ на тая сила въ окръга е окръжния управитель, а въ околията - околийския началникъ. Чл. 10. За разбойници се обявяватъ и ония лица, за които полицията, възъ основа на събрани доказателства донася на надлежния областенъ съдъ, че те са извършили разбойничества. Съдътъ на другия день следъ получаване полицейското донесение, прави публикация въ най-близкия местенъ вестникъ и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойникъ, и ако въ двадесеть-дневенъ срокъ никой отъ роднините или познатите на това лице не установятъ къде се намира, съда го обявява за разбойникъ и обнародва това въ "Държавенъ вестникъ". Чл. 11. Заловените разбойници се съдятъ отъ областния съдъ въ околийския центъръ, въ района на който са заловени, въ 7-дневенъ срокъ отъ залавянето имъ по закона за углавното съдопроизводство (чл. чл. 649-656). Съдътъ веднага съ пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото. Забележка: Всички власти са длъжни да даватъ най-голяма спешность на разпоредбите на съда. Чл. 12. Осъдениятъ на смърть разбойникъ се обесва на публично място въ центъра на околията. Чл. 13. *) Осъждатъ се на повече отъ 5 години строгъ тъмниченъ затворъ, или на доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ, онези лица, които като узнаятъ положението и качествата на разбойниците, имъ ставатъ укриватели безъ да са били принудени за това съ насилие. ) Чл. 13 отъ закона за изтребление на разбойничеството, доколкото се отнася за дела за грабежи се отменява съгласно 3 отъ закона за допълнение на някой отъ наказанията и на съдопроизводството по делата за грабежи - обнародванъ въ "Държавенъ вестникъ" брой 264 отъ 23 февруарий 1922 година. Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намиратъ разбойниците и не донесе веднага на властьта, се наказва съ тъмниченъ затворъ до 1 година. Чл. 15. Настоящиятъ законъ отменя всичките закони, които му противоречатъ. "