Русия иска наказания за ”оскверняването” на паметника на Съветската армия
Говорителят на руското Външно министерство Александър Лукашевич заяви, че властите в България "реагират недостатъчно" на оскверняването на паметници на съветските воини. Русия иска наказания.
Обратно в новинатаКоментари - Русия иска наказания за ”оскверняването” на паметника на Съветската армия | Днес.dir.bg
Коментари
тия са присвоили половината земя и половината земни ресурси и ламтят за остналата , все квичат че са жертви. И за какво им е всичко това н, като себе си не могат нормално да устроят . Нечут инфантилизъм- приличат на недорасло дете , което иска да заграби всичко и не го дава, пък не знае какво да прави със заграбеното и как да го ползва и само тиранства и се оплаква. Айде влезте малко поне в пубертета , братушки.
Последно са планирали да ни натрапят руски светец, като канонизират някакъв /серафим соболев / руски поп в България , който документирано предавал и топил българските свещенници и митрополити на руските комунисти Ни срам , ни грях, безогледна наглост дори и в най-свяото място.
Коментарът ти е малко объркан. Сега, става въпрос за паметникът на Съветската армия, нали?Единственото гробище на войници от Съветската армия - около 300 бойци, се намира край Видин. Те са погребани там, след сражение с германска част, базирана на територията на Сърбия. Има един съветски войн, загинал на територията на България, при "битова злополука". А паметници - много...
Еми да,ама не само да иска а и да го наложи на марионетката си съветският гражданин Сергей Дмитриевич,че тя каква стана,уж техен човек а един паметник символ на мракобесието и комунизма не може да опази? Еми щом не може ...в Гулак!!!
Тези пък, те ни оскверниха държавата и заради тях сега сме по зле от кения. Седнали са обаче да реват за паметника на изметта наречена червена армия.
Случило се,е, както по план Съветският съюз е трябвало да нападне Германия на 23.07.1941 год.Обаче германците ги хващат по бели гащи.Ешелони,дислокация,разминирани граници и,мостове и железопътни линии,стоварени боеприпаси в граничната полоса,построена и обзаведена в лукс болница в Брест,летища изнесени в граничната полоса,скрита мобилизация под формата на учения.СТОЯ ЗАД ДУМИТЕ СИ: ВЪПРЕКИ ЧЕ ХИТЛЕР Е ИЗБИЛ/НЕ ЛИЧНО-СТАЛИН СЪЩО НЕ Е ИЗБИВАЛ ЛИЧНО,ЛИЧНО СА ИЗБИВАЛИ ЖУКОВ,БЕРИЯ,КАГАНОВИЧ,КИРОВ,ЯГОДА/ ЗАСЛУЖАВА ДА МУ БЪДЕ ИЗДИГНАТ МОНУМЕНТ/НЕ ПАМЕТНИК/ ЗАРАДИ ТОВА ЧЕ Е ИЗПРЕВАРИЛ СТАЛИН И Е ОСУЕТИЛ ПО РАНШНА СЪВЕТИЗАЦИЯ НА ЕВРОПА.ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ГЕРМАНИЯ ЧЕ ИЗПРЕВАРИ СТАЛИН. АВЕ ДОЙЧЛАНД САЛЮТАТ-АКО ГО ПИША НА ЛАТИНСКИ НЯМА ДА МЕ РАЗБЕРЕШ.АВЕ ДОЙЧЛАНД АВЕ САЛЮТАТ.
Писна ми от таз нахалници...130 години все ни освобождават....да си взимат паметника у руссията- армията на сталин унищожи 3-тото Българско царство и го замени с губерния управлявана от крадци на кашкавал и семето им... За какво са ни и те и паметницит е им??
Първо Братушка,няма Български войник който да е участвувал през първите години на 2рата световна война няма български евреин пратен концлагер и вие ми говорите за Фашизъм в България.После ,после измряха хиляди Българи по време на в "Отечествена война" за какво са я определили като такава българската компартия .
Би трябвало българското общество да се е извинило на чехите и на словаците много отдавна и всеки един от нас да им се извинява всеки ден, но не за сметка на достойнството на друг народ. Неодобрявам профанизацията на моралните и етични ценности и тяхното политизиране. Палячовщина, пробутвана за гражданско съзнание! Не драги, не с тия номера! Няколко манипулирани бабаити, търсещи обществено внимание и значимост в собствените си очи, смелчаци за които най-важно е шоуто и шумотевицата. Какво рискуват ли нашите герои? най-много нощ в дрънголника от където ще излязат с дивиденти поне за сред своите авери, а може би и с някой друг лев в повече. Началото на 80-те години на миналия век. По това време следвах в Чехословакия. Няма да се спирам на това защо бях скъсан и изгонен от съветски доцент на изпита по научен комунизъм, няма да се спирам на това защо съм предлаган за изключване от комсомола. Явявах се на поправителен изпит при шефката на катедрата, която ми даде да развия и щекотливата тема за ролята на братските страни от Варшавския договор при изпълнението на интернационалния си дълг през 1968г.. Професорката внимателно ме слушаше и настояваше да разбере моето лично отношение по въпроса а не само владеенето на материала. Тогава, накрая реших да си сложа главата в торбата (дали бях глупак?) и заявих, че аз лично несподелям изложеното до момента от мен становище. Шок, и минута гробна тишина! След което продължих: може би очаквате госпожо професор да кажа,че се гордея с това, че ние българите сме ви помогнали да осъзнаете грешката си и да влезете в правия път. Но, не госпожо професор, аз изпитвам срам и вина не само заради нашите войници нахлули тук като окупатори. Срам ме е да погледна моите чехски и словенски приятели в очите. Срам ме е да ги погледна в очите и заради всички българи изпитващи гордост от недостойната си роля на вярно куче на могъщ стопанин. Изпитвам срам, че съм техен земляк. Като че ли товар се стовари от плешките ми, бях готов да приема съдбата, каквато и да е тя. Само погледите ни се срещнаха за известно време. Останахме и двамата без думи....
Всеки народ има право на свобода при избора си как да живее Другарю а не да се налага чужда държава с танкове.Това си е чист Империализъм точно както вие си го казвахте.Вие Пурковци където излязохте с по два различни цървула и сложихте ОФ лентата на 9септември вие сте чумата .И както ми казваха баба ми дядо ми комунисти станаха най гладните и мързеливите и тези същите ни управляваха и още ни управляват.И нали се сещате вярвам на тях а не на това което ни учиха в училище
Винаги съм казвал че,комунизмът/социализмът/ е диагноза.Вижте по долу мнението за събитията 1956г,1968г. И тези аз незнам как да ги нарека,оправдават избиването на хора.Това са болни мозъци,затова природата ви даде живот 70-СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ.Остана Северна Корея. Ами вървете с Петното,Митю Шамара,Олигарски,Станишев,Р.Овч.,Манолова,Нинова,Р.Петков,Кутев,Сидеров и други там.Вървете и си правете комунизъм на друга територия, не в България-прекалено много обичам страната си зада допусна такова нещо.А доколкото руския народ,верно славяни са,обаче до 1917 год.Евала на Питер,евала на Суворов,евала на Кутузов,Столетов,почваме култура-руска, не съветска,Чайковски,Глинка,Менделеев,Пушкин,Толстой,много пропуснах, ОТБЕЛЯЗВАМ РУСКИ,А НЕ СЪВЕТСКИ,за съветски как да говорим-комедията"17 мига от пролетта","Тихият дон" ,"Разораната целина",Солженицин не съветски-"Един ден на Денисович",Висоцки не е съветски,кой и каква култура има след 1918г. Какво измислиха сами,освен танкове,изтребители,минохвъргачки-абе всичко е свързано с война. Интелекта на един човек,нация,или общество не се измерва с спечелени войни, а с избегнати конфликти.Това комунистите не го могат.Затова природата която ни е създала да създаваме, а не да рушим,не ги иска,и им даде живот седемдесет години.Обаче трябва да помним грешки те си като/комунизъм,социализъм/за да не ги повтаряме.Еволюцията на природата се дължи на грешки.Без грешки няма еволюция.Затова тези паметници трябва да се запазят/нямам нищо против че някой проявява творчеството си там/за да ни напомнят грешките които сме допуснали,за да не ги повтаряме.Човешко е да се греши,непростимо е обаче да повтаряш грешките си.
Така е, и словаците, и чехите знаят и разбират, че са ни докарали като роби в тяхната родина. Те не осъждат и народите на истинския агресор СССР. Те нямат нужда от нашето извинявай, а ние за да осъзнаем в какъв престъпен театър сме били статисти.
Първо не правда а се казва истина ,второ дори да е така всяка една държава си има необходимите органи за да се справят с това а не чужди сили да влизат в суверенна територия това си е истинско нашествие.Нали така наричате войната в Ирак,Афганистан.Дайте да няма две мерилки едните да са "освободители" а другите агресори.
За нас българите съветската армия никак не е приятна.ОКУПАЦИОННА е.КОМУНИСТИЧЕСКА е.Не трябва да боядисваме нелепия паметник,а да го разрушим.
Девети май е официален празник на Европеският съюз.РепубликаБългария го е приела. Какъв е проблема.
Великата Червена армия съкрушила фашизма и избавила света от хитлерофашистката сган поробила половината свят през периода 1939-1945. Слава, Слава, Слава. Поклон на милионите съветски войници изгубили живота си с хитлерофашистите и японските им солташаци. Позор и смърт за всички съвременни профашисти
ненавиждащи фашизма, Червената армия е символ на свобода и уважение. Въпрос на гледна точка според това на 09.09.1944г. кой от коя страна на барикадата е бил. За фашизма или срещу фашизма. Така че гошка, или си много прост или си фашист.
наясно ли си, че Толбухин/Добрич замаааалко, ама много малко не е върнат с цяла Южна Добруджа на Румъния. Добре, че е БКП и участието на -ва българска армия....
да ни се извинява на нас на всеки кръгъл час и да ни върне 37-милиарда откраднати от българския народ
За забравилите комунистическите способности: 1945 обмяна чрез деноминация 1952 обмяна чрез деноминация 1962 обмяна чрез деноминация 1999 обмяна чрез деноминация междувременно облигационен заем- три пъти заем от Москва- три пъти отчуждаване на едра градска собственост, покрита градска собственост дребна градска собственост доброволен труд от всички слоеве на обществото 45 години ангария по заводи, пътища, мини,бригади и какво ли не и ПОРЕДЕН ФАЛИТ ПРЕЗ 1990 ГОДИНА С МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ДЪЛГА! Такива престъпници няма на планетата. Представяте ли си да плащаха за всеки час работа, както по света? За какъв социализъм и комунизъм говорите- това си е чист грабеж пред щиковете на червената армия през годините.
Както на времето за другарите болшевики нямаше граници и се бяха вкопчили в другарска прегръдка, така и сега пред олигархията и олигархистичните кръгове граници няма. Има само интереси интернационални, глобални интереси, има търсене и използване на предоставени възможности. Пропуските се наказват с излизане от играта. Така е и в България, така е и в Чехия, и в Русия, и в демократична Европа и в още по-демократична Америка.
Когато червената армия завзема и Бургас, генерал Толбухин изпраща депеша до Сталин, в която заявява, че градовете Русе,Добрич,Варна и Бургас са превзети и окупирани! На вас мама ви стара продажна всякаква съдба ви е малко, затова животът,който водите в мизерия ви е напълно заслужен, защото се кланяте на престъпници, убийци и поробители!
Нас ни продадоха англичаните и американците на руснаците, а сега се чудят защо има толкова комунисти и икономиката ни е непрокопсала? С такива помияри, такава икономика! А паметникът не е паметник, а повод да ни се напомня всеки път, че сме завладяни и окупирани от червената армия и е добре да го помним в отношението си към тях.
Червената армия е окупационна, както другаря Толбухин е посочил в телеграма до другаря Сталин и е уместно да не се забравя, че сме окупирани, а после са дошли едни руски другари, говорещи на русеещ български и са поръчали убийствата на сума народ, взели са имуществото, земята, стоката,животните и така 45 години не са спрели да взимат, докато не се свърши тяхната власт и сега гледат като обрани цигани.
Я колко весело може да стане! При липса на комуникация с Москва е достатъчно малко водна боя да се забърка, после репортаж в медиите и молба да не вали дъжд, че отиде работата и ето на другия ден от Москва ще има грухтящ съвет за братство и обич,които не трябва да се забравят. Весело, колко весело може да стане!
С приближением очередной годовщины капитуляции фашистской Германии, британские и французские СМИ традиционно начинают публикацию материалов, посвященных памятным событиям 60-летней давности. Хотя за эти годы, о войне, казалось бы, было уже написано все, журналисты пытаются найти все новые факты, относящиеся к тому времени, и, как выясняется, не все из них приятны для российского читателя. Сегодняшняя британская The Independent в своем видеоблоге, со ссылкой на французскую телекомпанию France24, публикует заметку и телесюжет, посвященный судьбе немецких женщин, изнасилованных советскими солдатами летом 1945-го года. По утверждению европейских журналистов, бойцы Красной Армии изнасиловали 2 миллиона немок. Американские войска оставили восточногерманский город Галле, и в него вошла русская армия. Мои подружки тут же сбежали из города, но я не могла последовать за ними, так как у меня была повреждена нога. Русские ворвались в мой дом и начали меня насиловать, приводит The Independent слова одной из немецких женщин, изнасилованных в 1945 году. Это случилось в конце июля 1945 года. 19-летняя Руфь Шумахер была изнасилована четырьмя русскими солдатами. Подобную судьбу разделили примерно 2 миллиона немецких женщин, которые в конце Второй мировой войны довелось столкнуться с солдатами Красной Армии. В течение многих десятилетий эти женщины хранили молчание. В послевоенные годы внимание мировой общественности было сосредоточено на преступлениях нацистах, и никто не хотел прислушиваться к страданиям немцев. В Западной Германии эта тема была табуированной, так как немцам навязывали комплекс вины за развязывание мировой войны, говорит Сибил Дрехер, член ассоциации депортированных немцев
В оккупированной советскими войсками Восточной Германии, людям также не разрешали говорить о злоупотреблениях и преступлениях, совершенных советскими солдатами. Лишь только многие годы спустя женщины смогли рассказать о полученных тогда травмах. Но только сейчас начинаются первые научные и исторические исследования этой темы. В университете Грефсвальд, в Северо-Восточной Германии, психиатр Филипп Куверт собирает свидетельства очевидцев женщин, изнасилованных советскими солдатами. Мы прольем свет на то, что случилось тогда, заявил профессор Куверт. Только теперь, спустя 60 лет после окончания Второй мировой войны мы имеем возможность рассмотреть это явление во всех нюансах. На этом примере мы видим феномен реального развития коллективной памяти немцев. Одна из наших целей также состоит в том, чтобы разработать новый вид терапии для пожилых женщин, изнасилованных в 1945-м. Эти события случились очень-очень давно. Однако травма, полученная тогда, остается для них очень чувствительной до сих пор. sharpnews*ru/news/3415/chtotvorilisnemkamisoldatykrasnojjarmiinedlja_slabonervnykh/detail
Правилно. Не може всеки идиот да прави каквото си иска. Защо го направиха през деня? Знаят, че е нередно.
"Не бива да се драматизира прекалено случилото се" - така външният министър Кристиан Вигенин отговори вчера устно на острата реакция от Москва по повод на оцветения в розово паметник на съветската армия в София.
Гърция може да е в криза, но изглежда като разцъфнала градина на фона на съсипаните от комунизма България и Румъния. Това пише в блога "Оста на доброто" известният публицист Гюнтер Едерер след обиколка на трите страни, предаде "Дойче веле".
Ей ама братушките съвсем се забравиха Ха-ха-ха наказания иска ли а да се гръмнат не щат ли събудете се чугунени глави руски България не е, повтарям не е част от Русия и никога няма да бъде! Fucking idiots.
Главните сили на групата армии "Южна Украйна" - немските дивизии - бяха съсредоточени по яшкото и кишиневското направление, а на фланговете бяха разположени двете румънски армии. Немскофашисткото командване използва широко всички естествени препятствия като реки, гори и блата, за да създаде дълбоко ешалонирана отбрана пред 2-и и 3-и Украински фронт, напълно развита в инженерно отношение и с много дълговременни отбранителни съоръжения. Планирайки операция с решителна цел - да обкръжи и разгроми основните сили на групата армии "Южна Украйна", - съветското командване реши да нанесе удар с войските на 2-и Украински фронт от района северно от Яш и друг удар с 3-и Украински фронт от плацдарма в района северно от Бендер в общо направление на Хуши. След унищожаването на немскофащистката групировка силите на двата фронта трябваше да развият бързо настъпление в дълбочина на румънска територия. За решаването на тази задача 2-и Украински фронт трябваше да нанесе удар от района северозападно от Яш в направление на междуречието между р. Серет и р. Прут към Хуши и да сключи обръча на обкръжението заедно с войските на 3-и Украински фронт. За развитие на успеха след пробива на тактическата зона на противниковата отбрана и двата фронта създадоха мощни подвижни групи. Настъплението на войските на 2-и Украински фронт започна сутринта на 20 август след мощна артилерийска подготовка. В направление на главния удар на фронт от 32 км бяха струпани няколко хиляди оръдия. Още през първия ден отбраната на противника беше пробита в цялата й тактическа дълбочина. В пробива беше въведена 6-а танкова армия, която проникна до 22 август на 60 км дълбочина и обхвана яшко-кишиневската групировка на хитлеристите от запад. За спиране проникването на 6-а танкова армия командващият немскофашистката група проведе контраудар с три пехотни и една танкова дивизия. През време на подхождането и развръщането им обаче те бяха разбити от 6-а танкова армия и авиацията на 2-и Украински фронт. На 22 август настъпващите към Яш 52-а армия и 18-и танков корпус овладяха града. След мощна артилерийска и авиационна подготовка и войските на 3-и Украински фронт атакуваха немските позиции. Още през първия ден тактическата зона на отбраната бе пробита. Сутринта на 21 август в пробива бяха въведени 4-и гвардейски и 7-и механизиран корпус. През нощта срещу 22 август съединенията на 46-а армия, подкрепени от Дунавската флотилия и авиацията на Черноморския флот, форсираха Днестровските лимани и десантираха в района на Акерман. Стоварени бяха и нови сили, след което 46-а армия обхвана десния фланг на 3-а румънска армия. Вечерта на 22 август главните сили на 3-и Украински фронт проникнаха на 70 - 90 км, обхванаха от юг яшко-кишиневската противникова групировка и изолираха 3-а румънска армия от 6-а германска армия. През същия ден немскофашисткото командване реши да оттегли 6-а армия зад р. Прут, а 3-а румънска армия зад р. Дунав при Браила, като планира през това време да проведе и контраудар срещу проникналите в тила на 6-а армия сили на 3-и Украински фронт. Планът на хитлеристите бе провален от стремителното настъпление на съветските войски. На 23 август 2-и Украински фронт се придвижи още на 35 км на юг, а на следващия ден танковите му съединения овладяха Хуши и Бърлад. Предни отряди излязоха в района на Леово и Леушени, където се съединиха с войските на 3-и Украиски фронт. С това задачата за обкръжаване на немскофашистката групировка бе изпълнена. На 24 август 7-а гвардейска армия, която нанасяше спомагателен удар, форсира р. Серет и с внезапни действия овладя гр. Роман и Бакеу. Същия ден Дунавската флотилия стовари десант в устието на р. Дунав. Овладени бяха пристанищата Вилков и Килия, с което бяха прекъснати пътищата за отстъпление на 3-а румънска армия. През това време и главните сили на 3-и Украински фронт овладяха Леушени и Леово, и прекъснаха пътя за оттегляне на 6-а немскофашистка армия през р. Прут. На 24 август съветските войски овладяха гр. Кишинев и на следващия ден обкръжиха южно от града 22 неприятелски дивизии. Без да дават време на разстроения противник да се опомни, съветските войски започнаха неговото унищожение, а останалите сили на двата фронта предприеха стремително настъпление във вътрешността на Румъния. Обкръжената на 23 август 3-а румънска армия бе унищожена на следващия ден от 46-а съветска армия. До 29 август обкръжените при Кишинев немски дивизии бяха напълно ликвидирани. Намиращите се на външния фронт на обкръжението войски на двата фронта продължиха да преследват остатъците от немските и румънските войски. На 27 август съединенията на противника, които се отбраняваха южно от Фокмаши, бяха откъснати от войските, отбраняващи предпланините на Карпатите. С това бяха създадени условия за унищожението им по части и за разгръщане на широки настъпателни действия към Балканите и Унгария. Какво се случваше през това време в България? Запознатите с истинските събития зад граница партийци знаеха, че съветските войски с всеки час са по-близо до нашата граница, затова организираха серия от нощни подривни акции. До по-големите градове в цялата страна бяха организирани "литературни четения" - мощни тътени се чуваха, чак децата се напикаваха от страх, а зъбите на фашистите тракаха като телеграфи... Гърмяха части от 1001-а българска танкова дивизия и разказваха приказката "Али Баба и 40-те разбойника"... Давайки 40 залпа по предварително набелязани цели, те се оттеглиха след канонадата - на сутринта гражданите бяха информирани, че е имало вражеска бомбардировка от безмоторни и неуловими от радарите самолети, а оттогава много граждани всяка година на 22 срещу 23 август 1944 г. започнаха да си правят курбан за здраве, защото са оцелели след масирана бомбардировка... Тогава те осъзнаха, че ги баламосват и че не трябва да вярват на пресата, защото тя е в ръцете на фашистите - в рамките на една седмица след тази нощ към редиците на БКП поискаха да се присъединят стотици хиляди, но Партията разбираше, че между тях може да има вражески елементи, затова подходи изключително внимателно към кандидатите, проучвайки цялото им житие-битие. Вече обществото бе наясно, че съветските войски бият немскофашистките войски на Източния фронт, затова с нетърпение очакваха братушките, за да бъде строшен тежкият хомот, който бяха принудени да носят! Както казва Христо Ботев "страшен хомот ... гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в които са заковани и ръце, и нозе, и ум, и воля, и в кои ... пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове...". Наближаваше фашисткото иго да свърши и бедният Али Баба да стане богат, а 40-те разбойници да бъдат надхитрени и тяхното богатство да отиде в ръцете на Али Баба... В резулат на седемдневните решителни действия на 2-и и 3-и Украински фронт бяха унищожени 256 хиляди души на противника и групата армии "Южна Украйна" фактически престана да съществува. А от проведената акция през нощна на 22 срещу 23 август в рамките на следващите седем дни се появиха 256 хиляди желаещи да се присъединят към редиците на БКП! Поражението на немско-румънските войски доведе до сваляне на диктаторския режим на Антонеску и до отпадането на Румъния като съюзник на Германия. На 23 август в Румъния бе образувано демократично правителство, което обяви, че излиза от войната на страната на Германия, а на 25 август й обяви война. Румънските части успешно отбиха ударите на хитлеристите, насочени към Букурещ, и ги задържаха до пристигането на 6-а танкова армия на 30 август в района на Плоещ и на 53-а армия в Букурещ. През това време хитлеристкото командване предприе настъпателни действия и срещу румънските войски, развърнати по проходите на Северна Трансилвания, за да създаде отбрана на превалите. На 12 септември към проходите, заемани от румънските войски, се приближи 6-а танкова и 27-а съветска армия. От запад обаче настъпваха големи немски и унгарски сили. Румънските войски оказаха ожесточена съпротива и успяха да задържат превалите на Карпатите до подхождането на съветските войски. На 23 септември съветските и румънските войски разгромиха напълно немско-унгарската групировка и я отхвърлиха на запад. Поражението на немскофашистката група армии "Южна Украйна" измени военната и политическата обстановка и на Балканите. Българското монархофашистко правителство продължаваше да оказва всестранна помощ на хитлеристката армия, но съпротивителното движение в страната, ръководено от БКП, се разрастваше бързо. С навлизането на съветските войски в България на 9 септември 1944 г. народът се вдигна на въстание и свали фашисткото правителство. В страната бе съставено демократично правителство, което обяви война на Германия. Поради лошото качество на хляба и липсата на сол, а най-вече поради липсата на добре изглеждащи българки /визираните приличаха на смъртници с измъчените си измършавели лица/, БКП взе решение братушките да бъдат посрещнати със салют от пленената немска танкова дивизия. 111 танка бяха наредени на едно възвишение западно от мястото на форсирането на р. Дунав от съветските войски и обърнати в посока към Берлин те дадоха едновременно мощен залп, от който земята се разтресе, а снарядите се шльопнаха в р. Дунав. Според запознати това бил моментът от приказката "Аладин и Вълшебната Лампа", в който майката на Аладин потъркала Вълшебната Лампа, за да я лъсне... Братушките бяха изключително впечатлени от това посрещане и гърмяха във въздуха с леки стрелкови оръжия, а дори метнаха в р. Дунав и те по някой снаряд. Като дойдоха до българската танкова дивизия те я разгледаха внимателно. Тя имаше много странна отличителна емблема - немски фашистки кръст, задраскан от червен Х. Танкистите не бяха с униформи, а с цивилни дрехи, нямаха дори ушанки, а обикновени плетени наглавници, през които се виждаха само очите и устата им. Те нямаха пагони, но имаха по една червена лента на дясната ръка, без никакви инициали. Не отдаваха чест, а бяха ухилени до уши и зяпаха от люковете, а някой бяха излезли навън и ни поздравяваха с ръкостискане, спомня си очевидец на събитията. След това извадиха големи буркани с бяла и жълта течност, и показвайки ни, че е добра за пиене, те я пиеха пред нас - някой реши да опита течността, затова пое един буркан и изпи една глътка. Водка, водка - викаше руснакът и всички се спуснаха към него. Не беше водка, а нашенска ракия, произведена специално за братушките - 56 градусова ракия, най-високо качество. Цели 10 хил. литра ракия бяха пресушени за по-малко от 3 дни - имаше гроздова, джанкова, кайсиева и пр. Ето така бяха посрещнати братушките - със салют и нашенска ракия! Без мъдрото водителство на БКП щяхме да посрещнем братушките с хляб с вкус на плесен, без сол и с девойки живи мъртъвци, но се спасихме от този срам благодарение на Партията! Така успяхме да скрепим братството си със СССР и да провалим пъкления план на Хитлер да унищожи нацията ни, заграбвайки за "чистата" раса плодовете на нашата плодородна земя, а оставяйки на нас, черноработниците, глад, мизерия и смърт. Затова скоро погнахме по петите хитлеристките войски, но за това ще говорим по-сетне.
Абе ебал съм ви и паметника, много ми пука да го има или няма! За мен той не съществува. Минавам си покрай него, без да го гледам, и нито се дразня, нито му се радвам.
Бате, а защо се подписваш на английски ? Слушай сега - България също искаше от Македония наказания за дебилите, които оскверниха български паметници там. Какво ще кажеш, умник. Всяка уважаваща себе си държава реагира по този начин. А сега се опитай да смелеш с мозъка си това, което ти казвам.