Коментари - Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки) | Днес.dir.bg

Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки)

Демонтажът на Паметника на съветската армия в София започна по същество на фона на протести през целия ден

Обратно в новината

Коментари - Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки) | Днес.dir.bg

Коментари

Дори и тук ,троловете русофили пишат десетки антибългарски коментари с различни псевдоними,преобладават антируските настроения ,да не говоря за открита и силна омраза.

Тази отрязана ръка с автомата може да се превърне в оригинална арт инсталация. Може ей така както е изрязана да се забучи пред някое посолство.

Това беше грозна сцена и със сигурност мнозина ще прокълнат този , който отрязя ръката с автомата. Толкова ли не можаха да свалят цялята статуя непокътната?

Ти малоумна ли си, бе лелче? Или не си виждала и на снимка, това което защитаваш. С каква машина точно ще го вдигнат?

Хахо, за всяко нещо си има решение, лелиното.

Хахич, със същата с която е инстсалирано. Елеменрарно е, но не е за всеки.

Щеше да е по-джентълменско да я свалят цяла. Със сигурност има такъв вид кран и пр. А с този евтин ПР, който си направиха няма да останат в историята като революционери. Смешковци.

Да рушат,крадат,лъжат,подменят.... Ние си ги избрахме,де! Хората от един камък история правят,бре дебили жълтопаветни!

Паметника на МОЧА е свален , отрязаната ръка с автомата е символ на победата на доброто над злото, на мира над войната. Да живее България!

Марш в Авдиийййвка!

А Д.П. ако е символ на доброто, тогава нищо хубаво не ни чака.

Това ако не е показно премахване на паметника друго едва ли е. Снимката с отрязаната ръка и оръжието говори достатъчно. Само си мисля, другите известни юмручета във въздуха как ще бъдат премахнати.

Тези областни чиновници да не се чудят ако по някое време им се случи нещо. На тях и на техните семейства.

Не заплашвай!

Това са народни пари и един ден ще се потърси сметка. Освен историческата истина.

А комундетата каква карма има да чистите.

Аз само да се присъединя. Мамка ви руски уроди. Това ви е най-малкото . Сега почваме.

Почнахте да пълните траповете щото мрат ваксърите.

Ако не бяха руските “уроди” ти сега щеше да говориш на турски

Те не защитават МОЧА, а партията си и властта, за да живеят щастливо децата им на Запад 12.12.2023 Сбогом... Защитниците на паметника на съветската армия – бесепари, леви, от „Възраждане“ и пр. опровергават дори собствената си логика: Бият се за миналото, а не за бъдещето. Всички революции по света, колкото и спорни да са, целят налагането на нещо ново. Било парламентарно управление (Англия, Франция), диктатура на пролетариата (Русия, Германия), отмяна на робството (САЩ), национално освобождение, сваляне на диктаторски режими (цветните революции). Същото се отнася и за т.нар. културна, сексуална, информационна, технологична, информационна и пр. революции. Учението на Дарвин също е наричано революция, защото поставя човека в равна роля спрямо останалите същества в заобикалящия ни свят. Кратко казано, революция означава промяна, внезапен поврат, новост. Депутатът Георги Свиленски получил нараняване по време на физическо противопоставяне между защитници на ПСА-МОЧА и областни служители, които си изпълнявали задълженията по демонтиране на фигурите. И е произведен в герой, жертва на силите на мрака, може би... Веднага лидерът на БСП Корнелия Нинова произнесла патетични слова, сякаш се водят сражения за Бастилията или Зимния дворец в Петроград. Нищо подобно. Вместо за бъдещето, едни хора са готови да се бият за завръщане в миналото, за реставрация на нещо, което историята вече е отрекла. Никой и по никакъв повод не е отричал ролята на Съветския съюз за победата над нацизма и Хитлер. Заедно с останалите държави, воювали от 1939 до 9 май 1945 година срещу хитлеризма. Сред тях са Полша, Белгия, Норвегия, Франция, Великобритания, Югославия, Гърция, САЩ, Канада, Австралия и др. Но руснаците били дали най-много жертви. Не е вярно. 8 милиона от 23-е милиона съветски граждани, загинали във Втората световна война са украинци. Милиони са също от Азърбайджан, Беларус, Узбекистан, Казахстан, Армения, Грузия и др. в състава на СССР по онова време. Двойно повече обаче са изгубили живота си в сталинските лагери. Според Александър Солженицин са над 60 милиона, но руски учени и историци сочат цифрата от около 40 милиона. Няма точна статистика и до днес. Такава била цената, за да се задържи диктатурата на пролетариата и социалистическия обществен строй. ПСА символизира точно тези времена и този строй. Народите са дали своя дял и жертви във войната с Хитлер. Процентно на глава от населението Полша и Югославия са дали повече жертви от СССР в сблъсъка с хитлеровите пълчища. Но не претендират за „златен медал“ и непрекъснато говорене за преживяното от света. Нито евреите заради Холокоста. Пазят спомена за онези кървави времена, почитат жертвите и вървят напред. Няколко нови поколения строят бъдещето и преодолявайки всякакви трудности, се стремят да живеят добре, както и да осигурят на своите деца още по-добър живот. В България съществува странен феномен: Корнелия Нинова брани Русия и властта в Кремъл, но синът й завършва американски престижен университет и работи в американска банка. Ваня Григорова, заклет защитник на съветския паметник е изпратила своя син да учи архитектура в Италия. И в Русия имало добри университети, но в Италия било по-добре. Иван Таков, лидер на столичните социалисти и внук на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков завършва McGill University, Монреал, Канада. Слави Василев, горещият защитник на ПСА и на президента Радев е завършил Бостънския университет в САЩ, а не институт в Челябинск, например. Всички те са готови да се бият за миналото с етикет на Сталин, а не за бъдещето на европейска, модерна България. Да, проблеми има в днешно време и не са малко, но предизвикателството да вървим напред, да падаме, да ставаме и да бъдем все по-силни и успешни, е без алтернатива. Моето поколение се опита да направи нещо в тази посока, но или не знаехме точно как или не ни достигна смелост. Бяхме и наивни - повечето от нас. Паметника са съветската армия е лицемерие, защото е творение на пропагандата във времена, които днес самите социалисти и леви са отрекли. Вълко Червенков и Васил Коларов – взелите решението за ПСА са в черния списък на самата БКП… Истински вярващите в идеалите на комунизма са били жестоко подведени, защото социализмът не се оказа онзи справедлив строй, за който са дали силите, а някои и живота си, а нещо неясно, което в един момент се самосрина под тежестта на собствената си непригодност. Не връщайте внуците и децата си в онова минало. От учебници, книги и филми ще научат какво е било. Ако им е ценно, ще го запомнят, ако пък не – ще подминат и ще продължат в своята посока. Светът се е развивал по този начин от хилядолетия и така ще бъде и занапред, въпреки фалшивите вопли по нещо вехто с дъх на нафталин… Червеноармейците и техните привърженици у нас не ви интересуват. Ценни са ви "левите" гласове, чрез които сте в политиката и се борите единствено за партийна кариера и власт. Част от вас са и зависими от Кремъл. Това е реалността. Няма значение дали ви харесва и дали ще я признаете. Огнян Стефанов

Peдеpast

Аман от глупости и опити за интелигентно мислене.

Искам да я питам митрофана какво ги бърка руснаците ние какво си правим с нашите паметници? Това си е наша лична работа . Чакам с удоволствие да видя как режат главата на войника окупатор с флекса !

Никой и по никакъв повод не е отричал ролята на Съветския съюз за победата над нацизма и Хитлер. Заедно с останалите държави, воювали от 1939 до 9 май 1945 година срещу хитлеризма. Сред тях са Полша, Белгия, Норвегия, Франция, Великобритания, Югославия, Гърция, САЩ, Канада, Австралия и др. Но руснаците били дали най-много жертви. Не е вярно. 8 милиона от 23-е милиона съветски граждани, загинали във Втората световна война са украинци. Милиони са също от Азърбайджан, Беларус, Узбекистан, Казахстан, Армения, Грузия и др. в състава на СССР по онова време. Двойно повече обаче са изгубили живота си в сталинските лагери. Според Александър Солженицин са над 60 милиона, но руски учени и историци сочат цифрата от около 40 милиона. Няма точна статистика и до днес. Такава била цената, за да се задържи диктатурата на пролетариата и социалистическия обществен строй. ПСА символизира точно тези времена и този строй.

Прав сте за всичко, освен какво символизира. Такъв паметник има и в Берлин. И символизира точно победата над фашизма. За мен това не е бъдещето- да събаряме паметници, да се ровим в историята и да се разделяме като нация. Всички държави независимо от строя, дори и африканските бутат напред, Индия гледа към космоса, арабите строят чудеса, само Европа е заета да събаря паметници. И последно, за мен този акт не е демократичен, прочетете в историята кой руши паметници.

Край с МОЧА, всички видяхме че отвътре е кухо като кратуните на българските рашисти. Това да защитаваш комунистически монумент е пълно безумие. Нали не очаквате отрязаната ръка с автомата да се върне на мястото си. Днес свърши прехода, радвайте се!

и я навря заедно с автомата в циганския гъз на Кос Вгъзрожденков Късопишков!

И така е направена поредната голяма дипломатическа простотия от евроатлантиците.

Сутринта Медвед като обърне две големи водки ще започне да хвърля атомни бомби по България.

Кога Русия ще върне Източна Прусия? Кога Кьонинсберг ще бъде свободен?

..

?

И в Афганистан така се вихриха краварските марионетки ама по едно време местните ги изклаха - баси кефа.

Господ да съмне над София без контурите на един от символите на съветското и руско мракобесие в България . Добро утро нова България !

Отрязаха ръката на Окупатора с флекс и Свиленски влезе в болница, пребит с ограда. Когато отрежат главата на Окупатора с флекс, Свиленски ще влезе в Майчин дом.

Слава Усрайна!

1. САЩ ще върне Северна Америка на индианците, мексиканците и ескимосите 2. САЩ ще плати Репарации 3. Всички кравари идните 50 години ще пикаят по три пъти на ден върху знамената си, а веднъж годишно в Деня на Позора ще серат върху тях 4. Шолц ще върне ГДР и половината Берлин на Русия 5. Фърчилото, Грантаджиите и Цялата тролска "стратегическа сган" американски хибриди и натоофилски паразити ще пере парцалите на убийците с език.

Само така, режи и хвърляй!!!

Изсирам се в устата на всички путинофили, русороби, рубладжии, и Вгъзрожденци. Мощно. Със засилка. След дълго задържане. С накъсани, придружаващи пръдни за разкош.

Хаха не е за вярване , Софйянци и Столичните Педераси режат чуркалото от която Пикат Къпането в Мизерия да Продължава

А къде са сега българските политици от еврейски произход при поредния ход за реставрация на фашизма в Европа, този път в центъра на София? Особено тези еврейски политици с отношение към забележителностите на София. Например бившия външен министър Соломон Паси, който преди двайсет години организира празненство тип безвкусен бардак пред Александър Невски, заради вкарването без референдум на България в НАТО. Нещо не се чува, подобно на редица други негови бивши колеги и колежки дипломати, сънародници. Или бившия кмет Стефан Софиянски, за когото приоритет беше не само как да се вземе от софиянци част от парк, за да се даде на американското посолство, но и съществуваха тогава обмисляния как да се огради Руската църква със сгради, така че да не се вижда толкова много (като не стана ясно дали е изпълнявана само поръчка или е от тези, които като се придвижват към работата си, не искат да виждат храмове по пътя си). А социалиста от украински еврейски произход и бивш министър председател Сергей Станишев и той ли подобно на организирания евреин Коломойски и след това Зеленски не само не се безпокои от попълзновенията и реставрацията на нацизма, но и го подпомага, ако не явно и всячески като тях, то все така позорно с позицията си или липсата на такава?

В този момент рашия подкрепя Иран и Хамас. Не очаквай който и да било евреин да скокне. Особено след като най-червеният от тях, Анжел Вагенщайн, вече го няма.

С ТОРа ли избиваш комплекс а? Де ви копат бе???

Кога, че режеме главата на Съветската Армия с флекс ? Да ви еба майката руска

Флексът част от реставрацията ли е?

Нацяло на тоя паметник можеше добри пари да му се вземат. Ама нарязан на ръце и крака само за вторични суровини става.

видехте ли сега ..12 години бех на власт ...над 18 години управлявах Софето ..при мен не се случи това ..което се случва сега ..идете при Фигуранта и го питайте ..Zaщо си трае в момента на ряzането Zа паметника ..Zaщо вдигна юмрук и ме свали с протести от власт ..Zaщо наZначи Кирчо и Асенчо в негово служебно правителство и Zащо каZа .че ако има повече Кирчовци и Асенчовци БГ ше цъфне и върже ?

12 години не ти ли стигат бе толуп? Колко искаш да си цар ? 100 години ли? Тоя паметник на поробителя трябваше ти да го махнеш, не да се мазниш с кучета на путин.

а бе ти не раZбираш ли от пародиране и саркаZъм ..не ми стигат 12 годин ..само ще ти кажа ..че ФСБ мина в друга фаZа на zаконспириране и легендиране на своите агенти ..маскира ги като най хард турбо хипер русофоби и антипуткинисти !“

Дир, въведете някакъв регламент да се пише не повече от 10-12 реда. Има разни откачалки пишат спам по над 1000 реда

и ти въведи ред в Zаднио си двор ..пускаш по 10-12 души да ти прекопават дълбинно с прави кожени лопати Zaдното ти раZградено дворче !?

Е те не пишат. То е копи-пейст.

Много ни обичат братушките,а?Сипят заплахи на най-високо ниво ще реши човек,че още сме им губерния.

Костя да си вземе няколко плочи за спомен, да си облицова тоалетната

Георги Димитров: Диваци и варвари в България са само фашистите. (И сегашните им наследници от ПП!)

… са наследници на комунистите, ха ха ха. Усещаш ли се?

По-точно на ДС

По-точно на ДС.

В Лас Вегас до един руски ресторант има статуя на Ленин без глава но сочи с ръка напред в бъдещето

Да им пратим главата на някой от моча да не седи безглав Владимир Илич

да знаете

Щото предадохте родината си на Москва

Сами ни обявиха за враждебна държава а и няма да стоят паметници на враждебни армии тук.

ккк

има колония

От 1878.

комунисти се правят на демократи

И сега какво стана ,за руслямците и ние станахме нацисти.Знапи спешно всички с руско самосъзнание трябва да се изпратят обратно в кочината,поради опасност от терористични атаки от тяхна страна.

Просто си нямаш на идея в каква разпадаща се кочина живееш, педер! Без чест, без достойнство, на колене, със свалени гащи и гълтайки негърско-краварско семе.

Да бе руски,всеки,който не иска да живее я рускии мир е нацист.

лапа

Тая държава я превърнаха в комина тия дето им бутнаха паметника. 45 години промиха и изпиха мозъка на хората, и разпределиха поравно мизерията. После се пребоядисаха и така вече 33 години.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

Ах как ли боли да ви го отпери вашето момче, нали?

Копейките загубиха най-важната битка от основаването на партията им. И не знаеха какво да правят, и сега не знаят - само псувни, квичене, клетви (които ще им се върнат до девето коляно), и истерия. Розовите комсомолци им бутнаха пред очите идола, на който се кланяха, и сега вече са ненужни на Москва. Един паметник не успяха да защитят, камо ли да изпълняват поръчките на Москва.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

А сега този ФЕТИШ НА ТЪРГ а парите за детски градини.

Спри д дългия спам, никой не го чете.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

Колко си отчаян, вместо да спамиш тука бегай да заваряваш шмайзера

Ама как така ще събаряте паметника на поробителя?

барабар с шмайзер може да запълни много нацистки задници!

...

На вас само пълнени задници са ви в мечтите. Един Москвич не можахте да сделате.

Мисълта ми е че и русофобите и русофилите, които не правите разлика между СССР и Русия сте пълни олигофрени. Едните се страхуват от нещо което го няма - СССР, а другите искат да се върне нещо,което вече се провали - тия дето тъгуват по соца. И двете групи обикновено са дърти тъпанари над 50 те. За щастие младите подкрепят сегашна Русия - капиталистическа Русия, а не СССР. СССР фалира и беше създадено от запада с цел да имат враг и да оправдаят огромни харчове пред малоумните си данъкоплатци. Уж имало желязна завеса ама тя била само за долните слоеве иначе корекоми, долари, децата на запад учили, а запада пък пазарял евтина газ - ебати и цирка.

Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.

си отворко отвсекъде, 100% си падаш и по големи паламарки да ти запълват дупките. Предполагам че си започнал да се отваряш в някой градски кенеф още по времето на соца.

Дека ше мочаме?

даващ 10 евро на митничара и вкарваш 10 кг

Със СССР. Става въпрос за група армии "Украински трети фронт". Те ни окупират. Това е историчеки факт. Те са част от СССР и окупационните войски всъщност са украинци. И паметника е на украинци. Не на русняци, а на украинци. В СССР.

Е що тогава руските прасета квичат толкова?

През посочения времеври период СССР е съставен от 15 "независими републики". Понеже, те са най-големи по територия се възприемат като "държава правоприемник". Народат ви е незначителен пълнеж на гробове.

Кмете, поне в един град да имахте кмет от възграждане, нямаше да се стигне дотук, нали? Ама как ви боли!

Ама вярно ли са му отрязали карабината?

а евро ?

Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.

абе вие луди ли сте да мислите , че ще ви пазя тая кочина ... утре по малко от 50 евро не взимам

Коментари - Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки) | Днес.dir.bg

Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки)

Демонтажът на Паметника на съветската армия в София започна по същество на фона на протести през целия ден

Обратно в новината

Коментари - Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки) | Днес.dir.bg

Коментари

Дори и тук ,троловете русофили пишат десетки антибългарски коментари с различни псевдоними,преобладават антируските настроения ,да не говоря за открита и силна омраза.

Тази отрязана ръка с автомата може да се превърне в оригинална арт инсталация. Може ей така както е изрязана да се забучи пред някое посолство.

Това беше грозна сцена и със сигурност мнозина ще прокълнат този , който отрязя ръката с автомата. Толкова ли не можаха да свалят цялята статуя непокътната?

Ти малоумна ли си, бе лелче? Или не си виждала и на снимка, това което защитаваш. С каква машина точно ще го вдигнат?

Хахо, за всяко нещо си има решение, лелиното.

Хахич, със същата с която е инстсалирано. Елеменрарно е, но не е за всеки.

Щеше да е по-джентълменско да я свалят цяла. Със сигурност има такъв вид кран и пр. А с този евтин ПР, който си направиха няма да останат в историята като революционери. Смешковци.

Да рушат,крадат,лъжат,подменят.... Ние си ги избрахме,де! Хората от един камък история правят,бре дебили жълтопаветни!

Паметника на МОЧА е свален , отрязаната ръка с автомата е символ на победата на доброто над злото, на мира над войната. Да живее България!

Марш в Авдиийййвка!

А Д.П. ако е символ на доброто, тогава нищо хубаво не ни чака.

Това ако не е показно премахване на паметника друго едва ли е. Снимката с отрязаната ръка и оръжието говори достатъчно. Само си мисля, другите известни юмручета във въздуха как ще бъдат премахнати.

Тези областни чиновници да не се чудят ако по някое време им се случи нещо. На тях и на техните семейства.

Не заплашвай!

Това са народни пари и един ден ще се потърси сметка. Освен историческата истина.

А комундетата каква карма има да чистите.

Аз само да се присъединя. Мамка ви руски уроди. Това ви е най-малкото . Сега почваме.

Почнахте да пълните траповете щото мрат ваксърите.

Ако не бяха руските “уроди” ти сега щеше да говориш на турски

Те не защитават МОЧА, а партията си и властта, за да живеят щастливо децата им на Запад 12.12.2023 Сбогом... Защитниците на паметника на съветската армия – бесепари, леви, от „Възраждане“ и пр. опровергават дори собствената си логика: Бият се за миналото, а не за бъдещето. Всички революции по света, колкото и спорни да са, целят налагането на нещо ново. Било парламентарно управление (Англия, Франция), диктатура на пролетариата (Русия, Германия), отмяна на робството (САЩ), национално освобождение, сваляне на диктаторски режими (цветните революции). Същото се отнася и за т.нар. културна, сексуална, информационна, технологична, информационна и пр. революции. Учението на Дарвин също е наричано революция, защото поставя човека в равна роля спрямо останалите същества в заобикалящия ни свят. Кратко казано, революция означава промяна, внезапен поврат, новост. Депутатът Георги Свиленски получил нараняване по време на физическо противопоставяне между защитници на ПСА-МОЧА и областни служители, които си изпълнявали задълженията по демонтиране на фигурите. И е произведен в герой, жертва на силите на мрака, може би... Веднага лидерът на БСП Корнелия Нинова произнесла патетични слова, сякаш се водят сражения за Бастилията или Зимния дворец в Петроград. Нищо подобно. Вместо за бъдещето, едни хора са готови да се бият за завръщане в миналото, за реставрация на нещо, което историята вече е отрекла. Никой и по никакъв повод не е отричал ролята на Съветския съюз за победата над нацизма и Хитлер. Заедно с останалите държави, воювали от 1939 до 9 май 1945 година срещу хитлеризма. Сред тях са Полша, Белгия, Норвегия, Франция, Великобритания, Югославия, Гърция, САЩ, Канада, Австралия и др. Но руснаците били дали най-много жертви. Не е вярно. 8 милиона от 23-е милиона съветски граждани, загинали във Втората световна война са украинци. Милиони са също от Азърбайджан, Беларус, Узбекистан, Казахстан, Армения, Грузия и др. в състава на СССР по онова време. Двойно повече обаче са изгубили живота си в сталинските лагери. Според Александър Солженицин са над 60 милиона, но руски учени и историци сочат цифрата от около 40 милиона. Няма точна статистика и до днес. Такава била цената, за да се задържи диктатурата на пролетариата и социалистическия обществен строй. ПСА символизира точно тези времена и този строй. Народите са дали своя дял и жертви във войната с Хитлер. Процентно на глава от населението Полша и Югославия са дали повече жертви от СССР в сблъсъка с хитлеровите пълчища. Но не претендират за „златен медал“ и непрекъснато говорене за преживяното от света. Нито евреите заради Холокоста. Пазят спомена за онези кървави времена, почитат жертвите и вървят напред. Няколко нови поколения строят бъдещето и преодолявайки всякакви трудности, се стремят да живеят добре, както и да осигурят на своите деца още по-добър живот. В България съществува странен феномен: Корнелия Нинова брани Русия и властта в Кремъл, но синът й завършва американски престижен университет и работи в американска банка. Ваня Григорова, заклет защитник на съветския паметник е изпратила своя син да учи архитектура в Италия. И в Русия имало добри университети, но в Италия било по-добре. Иван Таков, лидер на столичните социалисти и внук на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков завършва McGill University, Монреал, Канада. Слави Василев, горещият защитник на ПСА и на президента Радев е завършил Бостънския университет в САЩ, а не институт в Челябинск, например. Всички те са готови да се бият за миналото с етикет на Сталин, а не за бъдещето на европейска, модерна България. Да, проблеми има в днешно време и не са малко, но предизвикателството да вървим напред, да падаме, да ставаме и да бъдем все по-силни и успешни, е без алтернатива. Моето поколение се опита да направи нещо в тази посока, но или не знаехме точно как или не ни достигна смелост. Бяхме и наивни - повечето от нас. Паметника са съветската армия е лицемерие, защото е творение на пропагандата във времена, които днес самите социалисти и леви са отрекли. Вълко Червенков и Васил Коларов – взелите решението за ПСА са в черния списък на самата БКП… Истински вярващите в идеалите на комунизма са били жестоко подведени, защото социализмът не се оказа онзи справедлив строй, за който са дали силите, а някои и живота си, а нещо неясно, което в един момент се самосрина под тежестта на собствената си непригодност. Не връщайте внуците и децата си в онова минало. От учебници, книги и филми ще научат какво е било. Ако им е ценно, ще го запомнят, ако пък не – ще подминат и ще продължат в своята посока. Светът се е развивал по този начин от хилядолетия и така ще бъде и занапред, въпреки фалшивите вопли по нещо вехто с дъх на нафталин… Червеноармейците и техните привърженици у нас не ви интересуват. Ценни са ви "левите" гласове, чрез които сте в политиката и се борите единствено за партийна кариера и власт. Част от вас са и зависими от Кремъл. Това е реалността. Няма значение дали ви харесва и дали ще я признаете. Огнян Стефанов