Коментари - Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки) | Днес.dir.bg

Това беше грозна сцена и със сигурност мнозина ще прокълнат този , който отрязя ръката с автомата. Толкова ли не можаха да свалят цялята статуя непокътната?

Марш в Авдиийййвка!

А Д.П. ако е символ на доброто, тогава нищо хубаво не ни чака.

Не заплашвай!

А комундетата каква карма има да чистите.

Почнахте да пълните траповете щото мрат ваксърите.

Ако не бяха руските “уроди” ти сега щеше да говориш на турски

Peдеpast

Аман от глупости и опити за интелигентно мислене.

Прав сте за всичко, освен какво символизира. Такъв паметник има и в Берлин. И символизира точно победата над фашизма. За мен това не е бъдещето- да събаряме паметници, да се ровим в историята и да се разделяме като нация. Всички държави независимо от строя, дори и африканските бутат напред, Индия гледа към космоса, арабите строят чудеса, само Европа е заета да събаря паметници. И последно, за мен този акт не е демократичен, прочетете в историята кой руши паметници.

..

?

Слава Усрайна!

В този момент рашия подкрепя Иран и Хамас. Не очаквай който и да било евреин да скокне. Особено след като най-червеният от тях, Анжел Вагенщайн, вече го няма.

12 години не ти ли стигат бе толуп? Колко искаш да си цар ? 100 години ли? Тоя паметник на поробителя трябваше ти да го махнеш, не да се мазниш с кучета на путин.

и ти въведи ред в Zаднио си двор ..пускаш по 10-12 души да ти прекопават дълбинно с прави кожени лопати Zaдното ти раZградено дворче !?

Е те не пишат. То е копи-пейст.

… са наследници на комунистите, ха ха ха. Усещаш ли се?

По-точно на ДС.

Да им пратим главата на някой от моча да не седи безглав Владимир Илич

Щото предадохте родината си на Москва

ккк

От 1878.

Просто си нямаш на идея в каква разпадаща се кочина живееш, педер! Без чест, без достойнство, на колене, със свалени гащи и гълтайки негърско-краварско семе.

Ах как ли боли да ви го отпери вашето момче, нали?

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

...

На вас само пълнени задници са ви в мечтите. Един Москвич не можахте да сделате.

Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.

си отворко отвсекъде, 100% си падаш и по големи паламарки да ти запълват дупките. Предполагам че си започнал да се отваряш в някой градски кенеф още по времето на соца.

Е що тогава руските прасета квичат толкова?

Кмете, поне в един град да имахте кмет от възграждане, нямаше да се стигне дотук, нали? Ама как ви боли!

а евро ?

Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.