Разстрелът на поета
"Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!"
Обратно в новинатаКоментари - Разстрелът на поета | Днес.dir.bg
Коментари
който лъже и осквернява безбройните българските патриоти е или лихварин или тяхна проста слуга и подлога ,с една дума гнусарин или гьотверен !
Нормално е евтините грантови плъхове да не са способни да проумеят, какво остава да оценят, величието на хора, като Вапцаров.....
целия - една част чрез комунягите, другата - с реклами, третата - с войни. А видяхме ли злободневен поет при соц-а? Дори разказващите вицове пращаха в Белене и не се връщаха оттам. А какво щеше да стане с Вапцаров, ако беше дочакал соц-а?
Един истински герой.Това е толкова тъжно, как за кратко време Българите забравиха историята. Скоро и от Вашингтон ще започнат да се възмущават от про фашисткото тълкуване на историята от някои наши неграмотни журналисти. Как е възможно някой да нарича Вапцаров терорист? Просто не вярвам на очите си!?
Не са го убили заради поезия, това да не са комунягите. Участвал е в подривна, антидържавна дейност, поръчана и платена от чуждо правителство. Комунягите да кажат защо избиха горяните. Те не са били платени чужди агенти, а само борци за идеи.
Попитах демократите за копие от присъдата. Вижте с какво ми отговарят диктаторите на власт.
комунягите - те засекретяват делото на 10 септември 1944 г., вадят документи от него, после пък добавят и така до 2011 г., в която вече се правят на демократи, ама са си същите, и дават делото на роднините да се запознаят с така манипулираните документи.
трябва да я научим, че да я забравим. При толкова засекретени, а и манипулирани документи, как да научим истината? За Вашингтон сте се загрижили - те колко истини крият.
Попитах, какво ви пречеше до сега да разсекретите присъдите и да ги обявите официозно в медиите на прокопиев, или не бяхте на власт?
Ами тогава е имало действащи закони. А защо трябва да ни занимавате с екзекутирани комунистически терористи?
другари. Когато троловете са безпомощни, започват с обиди и форумът се скапва. Стар трик.
нямам такава власт, иначе всичко щях да разсекретя. Защо изобщо са ги засекретили, питайте. Това е грешка на "фашистите", защо ги крият?
ти си безработна циганка ма проститутке. модераторка и на медияпуул и на говната на прокопиев - антибългарина.
педрастията на циганизацията пак опропасти поредния форум. пожелавам го на прокопиев, да му се скапе вестника на циганизацията, чрез парите на сорос. сякаш пък не стигнаха на дъното на гласовете, които отразяват.
лично много добре знам какво е факт и какво - обида. В моите коментари излагам много факти, без да обиждам, но не всеки го може. За мнозина е достъпно само да обиждат. Такова им е нивото, явно.
предвид троловете от двете страни, но обръщението другари важи и за двете, понеже те само привидно се нападат, иначе са си първи дружки с общ шумкарски произход.
след толкова много думи и няколко думи от обвиняемия: Един сляп Един слеп свири на чело в кварталното кино. И теб ти се струва, че чуваш на тройка в степта необятна звънци и виждаш дори как мъж и жена се целуват. Облечени в боброви шуби, снегът ги милува... А те са сами далече от хората груби. О, колко различен е нашият слух и колко далече сме с тебе сега!... Аз виждам: разкаляна вечер. Тъга притиска квартала... И знам, че там зад всяка стена и ограда страда един отхвърлен син на живота. Притихва последната нота на този миньорен пасаж. Ти още живееш със своя далечен, загубен мираж. Не чувстваш, че вече покоя е само привиден. Сега за мене дори е обида да креташ със куха тъга, да хленчиш, задето умира в Испания рицар. Защо, когато светът е миниран със ново идейно ядро; когато над твоите степи, покрити от белия сняг, преминал е пролетен ветър, преминал е бързия влак на новите хора, донесли слънца от Кавказ и Урал, и няма ни спомен далечен от дивата степна печал. Послушай, и в свежия ручей на този съсзвучен поток умий си очите, и гледай светът е широк! Светът е в тебе и мен и в тази тълпа, която наричат безлична. Но аз я обичам, защото тя крачи нагоре, към новия ден, защото се бори!
пример за обида. Как раз вовремя, както казват там, откъдето ви плащат. Аз винаги съм си извън НС и никога - вътре. Нямам нищо общо с другарите. Това пък е факт.
Не, сега не е за поезия... Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно сърце? Ти започваш да пишеш и ето вместо рима избухва снаряд, озаряват небето ракети и пожари обхващат града. Позатихва. Но в твоя бележник вместо нежни, парфюмни слова на листата в полетата снежни се строяват ловджийски ята. Те се впускат далече задружни, помирисали някъде стръв. И тогаз забелязваш със ужас: не с мастило, ти писал си с кръв. Не, сега не отива поезия, и да искаш, не мож я изпя. . . . . . . . . . . .