Коментари - "Най-добрата тайна служба в света": Какво се знае за работата на ЦРУ | Днес.dir.bg

Незнам как са толкова добри, като нямат един шпионин в България. Виж, руснаците са друго нещо - цели 70

Ами знае се, че когато се издъни, обича да вози треторазрядните си служители по колесниците на военнотранспортните си самолети. Някои от тях не успяват да се задържат и падат като круши от височина около 100-200 метра. Абсолютен сеир, но пък обичат да забавляват понякога с квалитетно шоу целият свят.

Най-добрата тайна служба в света е турската МИТ, учредена още 1926 г от Ататюрк, по-късно преобразувана. Благодарение на МИТ терористът Абдула Йоджалан е заловен и арестуван в Кения, при което никой в целия свят не разбра, докато официалните турски власти не оповестиха информацията и разпространиха видеоматериал от самолета. Йоджалан се отрече от всичко кюрдско и се призна за планински турчин - терорист и заяви, че много съжалява.

Толкова са добри, че още търсят иракските химически оръжия.

Най-добрата е Мосад и това е безспорно, Евреи управляваха КГБ, ЩАЗИ и свялаха президенти в САЩ, по тяхно успотрение, а и в САЩ политиеската им класа са болни на тема женитби за Евреиски семейства особено от такива с Руски произход

В класацията за "най-добра" на върха са винаги Мосад. Безкрупулни, долни, кръвожадни и безмилостни. Дъното на дъното. ЦРУ са едни сатанисти опитващи се да приличат на Мосад, но видимо нямащи капацитет. Украинската "операция" показа, че дори да се съберат с МИ6, колективно са некадърници, разлигавени от липсата на адекватен противник последните 20-30 години. Сега ще си плащат цената за занижените критерии при подбор на кадри и политически мотивираните си решения:)

САЩ = Основната терористична държава в света

Има не една по добра служба от тези смешници.

От това, което чета в статията, разбирам, че работата на ЦРУ е да сваля неудобни правителства и да слага такива, които защитават американските интереси на другия край на света. Разбирайте икономическо робство.

2018-2019 г. ....и като му казахме че един кур в гъза ще му дойде като бонус и избяга като бит педераст нищожеството..... Бай Дамян..... и още не сме го виждали от тогава.....

1927 Г СССР кръстосва маймуни с хора ! Ражда се СПИН ! Малко след Болшевишката революция след 20-те г на 20 век в Съветския съюз се раЖда скандален проект да се създаде хибрид между маймуна и човек. Начинанието е повече от съмнително както от морална , така и от научна гледна точка !В очите на управляващата върхушка и лично на диктатора Сталин проекта е направо безценен ! Идеята за хибридни маймуночовечи , от които се очаква да обладават огромна физическа сила , недоразвт мозък , така че лесно да бъдат управлявани , както и да са нечувствителни към болка , издръжливи и непрентециозни към храна е манна небесна за него ! Според замъсъла полученото ново същество щяло да бъде нещо като бойните орки на Самуран от романите на Толкин ! Очаква се , че с помощта на хибридите може да се изгради непобедима армия , а също и здрава работна ръка , която ще бъде използвана във въгледобивните шахти и за стрителство в Сибир и Арктическите райони ! За това през 1926 г съветския диктатор дава благословията си за секретен план по създаване то в лабораторията на такива същества ! Автор на проекта по Евгеника е прочутия в онези години селекционер Иля Иванович Иванов ! Ученият се ражда в град Шчигра , Курска област , през 1870 г , в която е роден и Ленин и още в Царска Русия има блестяща научна кариера ! Завършил Харковския университет през 1896 г „ Там младия биолог изучава физиологията на животните , а понеже бил от заможно семейство си уиредил и задгранична командировка на свои разноски до института "Луи Пастьор " в Париж , където преминал практически и теоретичен курс по бактереология ! Когато се върна през 1898 г обаче променил интересите си и се ориентирал към физиология на размножаването и започнал работа в Импрераторския Институт по експериментална медицина ! По късно се заел да провежда експерименти и в лабораторията на Иван петрович Павлов , а също и в специалната зоологическа лаборатория на Академия на науките под ръководството на световно известния ембриолог А.О. Ковалевски . На 36 г станал професор заради разработката си на метод за изкуственно осеменяване на кобили . Своите опити Иванов започна в световно известния резерват Аксиния - Нова в Херсонска област . Там учения успешно кръстосвал мишки с плъхове и морски свинчета , различни породи зайци , магарета и зебри , зубри и домашни крави , обикновенни коне с див кон Пржевалски , както и бикове със сърни . При това целеустремения биолог не само създавал успешно хибриди , а и внимателно проследявал тяхното поведение .А за това , че е напълно възможно не само да се правят различни хибриди , а и маймуна да бъде кръстосана с човек Иванов съобщава още през 1910 г на Световния конгрес на зоолозите , състоял се в Грац тогавашна Австро-Унгария . При това "прилагането на метода" по думите му " щяло премахне всякаква възможна критика от морална гледна точка " , която според Иванов е абсурдна . " Как може свързването на две клети да е неморално- безнравственно - питал риторично учения , - при положение че не се свързват човеки и маймуна , а само техните клетки ". Все пак през ония години в Родината си той не споменавал за своите възгледи , тъй като с право се опасявал , че ретроградни елементи , повлияни от Църквата , нямало да възприемат " напредничавите му идеи " .Звездия час на зоолога настъпил с идването на съветската власт . Скоро след установяването на комунистическия режим идеите на Иванов намерили силна подкрепа ! Разбира се в онези гладни години трябвали и значителни ресурси , за да може да се осъществят експериментите на " чевения Франкенщайн" и за това връзките били от решаващо значени . В това отношени първоначално много му помогнал лекарят Владимир Николаевич Розанов ( 1872-1934 ) . Хирургър имал дружески отношения с много от съветските вождове , които с охота му доверявали здравето и живота си . През 1922 г той дори оперирал Ленин и успял да извади куршума , с който още през 1918 г Фани каплан простреляла вожда . Розанов бил почитател и последовател на доказния шарлатанин Сергей Воронов и по негов пример се опитвал да подмладява хора , като им присажда семенни жлежи от маймуни . Според слуховете , на подобна операция по смяна на тестисите при Розанов преминал и страшния наркон Хенрих Ягода шефа на ОГПУ и НКВД . Дже след разобличаването на парижкия аферист Воронов , Розанов не се отказал от идеите си и просто казвал , че гнилите империалисти не са оценили гениалния учен . По тази причина и с всички сили поддържал и още по "революционния " Иванов ! А самия шеф на тайната служба Ягода приел проекта присърце ! През 1918 г Иванов успял да построи Централна Опитна Станция по размножаването на домашни животни към Наркома на земеделието . Подобно на други свои колеги и той бил изпратен в странство , за да търси начини за да преодолее страшната изостаналост " на първата държава на разботниците и селяните" , така през 1922 г Иванов е изпратев във Франция и в Германия , за да закупи инструменти ,необходими за изкуственно осеменяване на домашни животни . По време на тази своя командировка той намерил топъл прием в Института Пастьор .От Париж Иванов пише на своя познат американски биолог Р Перл за публикация в съветското списание " Семена" от времето на експедиция на професор Иванов в Африка за плановете за осеменяване на маймуни с човешка сперма , а също и за желанието да си намери допълнително финансиране за проекта от Европа и Америка . Вследствие на това идеята става популярна , тъй като американския биолог е публикувал известие и на 12 юни 1924 г при поредната си командировка във Франция директора на институтаЛ. Пастьор Емил Ру , самия той съратник на патрона , както и заместника му Алберт Калмет характеризират опитите му като " възможни и желателни " и дори " със Световно значение" И двамата се съгласяват да предоставят необходимите за опитите шимпанзета , които се намират в резервата за маймуни във Френска Гвинея , само че не могат да помогнат със средствата за експедицията . Големия руски и съветски учен Владимир Вернадски , който по това време се намира в Париж , също дава ласкава оценка за намеренията на Иванов след среща с него . " Очевидно болшевиките ще му дадат пари " - прогнозира той .И действително планираните експерименти чудесно се вписват в целите на ръководителите на Съветска Русия . В онези години огромната страна е разгърнала небивала атеистична пропаганда , а успех на подобни опити би бил от решаващо значени за отричането на идеята за Божественното сътворение на човека .На 17 септември 1924 г Иванов пише от берлин докладна до наркома по просвещението А.В. Луначарски с която го моли за финасова помощ в размер на 15 000 $ за провеждане на опитите по хибридизация - Проф. Иля Иванович Иванов "в интерес на руската наука и пропаганда на естественно-историческия мироглед на масите " .Писмото е придружено не само с благотворната оценка на френските учени , а и от това на служещия в търговското представителство в берлин проф. Новиков , спред когото " Опитите биха могли да бъдат използвани в борбата против идеализма и витализма , а също и в ' Научно-материалистическата антирелигиозна пропаганда " . Л.Х. Фридрихсон друг съветски представите от същото ведомство в Берлин , пък пише за работата на Иванов "Тя може да нанесе решителен удар на религиозното вероучение и предразсъдъци и би било удачно да се използва за агитация за освобождаване на трудещите се от гнета на църкватА

Преди събитията от 11 септември Карлос Чакала бе без съмнение най-известният международен терорист в света. В продължение на няколко десетилетия този изкусен и интелигентен наемник беше един от най-търсените мъже на планетата. Роден под името Илич Рамирез Санчез, той е син на преуспял адвокат с марксистки възгледи. За младия Санчез било напълно естествено да започне да проявява интерес към комунизма и южноамериканските комунистически герои, като например Че Гевара. Първи удар В неделя на 30 декември 1973 г. един млад мъж отворил вратата на богатото лондонско имение, в което работел като иконом, само, за да застане лице в лице срещу друг млад и мургав мъж с пистолет. Непознатият насочил оръжието си към иконома и със силен акцент настоял да бъде отведен при собственика на къщата Джоузеф Сийф. Шестдесет и осем годишният Сийф бил един от най-влиятелните еврейски бизнесмени в Лондон. Той бил президент на търговската верига „Маркс енд Спенсър“, но по-важно за неговия неканен гост било това, че той също бил почетен вицепрезидент на „Британската ционистка федерация“ – една организация, която се занимавала с набиране на милиони средства за благотворителни каузи в Израел. Джоузеф Саиф Джоузеф Сийф С пистолет опрян в гърба икономът Мануел Перлойра повел непознатия към стълбището, което водело към спалнята на господаря. Докато се качвали, съпругата на Сийф, Луиз, ги видяла, бързо се заключила в спалнята си и започнала да набира номера на полицията. Полицейският диспечер приел сигнала й в 19:02 ч. През това време Сийф бил в банята и се готвел за вечеря. Чувайки иконома да вика името му, той отворил вратата и се изправил срещу облечена в ръкавица ръка, стискаща автоматичен пистолет. Преди да може да реагира, оръжието произвело 9-милиметров изстрел от по-малко от метър разстояние, който разкъсал лицето му. Сийф се свлякъл на пода сериозно ранен, а непознатият пристъпил към него, насочил пистолета си в главата му и дръпнал спусъка за втори път. Оръжието засякло. Преди да може да изчисти оръжието и да довърши задачата си пред къщата спряла една полицейска кола, която пристигнала само две минути след обаждането на г-жа Сийф. Стрелецът избягал, като нито икономът, нито Луиз го забелязали да напуска къщата. Сийф оцелява като по чудо. Куршумът, който проникнал в главата му точно над горната устна, бил отблъснат от зъбите му и се заклещил в челюстта му. Пътят на куршума минавал само на един милиметър от югуларната му вена. Той бил откаран в болницата, където хирурзите прекарали няколко часа в отстраняването на куршума и фрагменти от него от челюстната му кост. Няколко седмици по-късно той се възстановява достатъчно, за да може да говори и разказва, че всичко, което си спомнял е облечената в ръкавица ръка, стискаща оръжието, последвано от удара в лицето му. Този дързък опит за покушение бил първият акт на жестокост, проявен от един млад човек с необичайно име. Макар да не съумява да довърши смъртоносната си задача, той успява да се измъкне невредим. Ако бил арестуван в онази студена декемврийска вечер, може би никой никога нямаше да чуе името на „Карлос Чакала“ – най-прочутият терорист в света. Роден революционер Карлос е роден в Каракас Венецуела на 12 октомври 1949 г. Неговата майка Елба Мария Санчез възнамерявала да му даде християнско име, тъй като твърдо държала на католическите си убеждения. Но бащата на момчето Хосе Алтаграсия Рамирез Навас имал други идеи. Като всеотдаен марксист, той настоявал първородният му син да бъде кръстен на неговия герой Владимир Илич Улянов, по-добре известен като Ленин. Упорито игнорирайки протестите на съпругата си, Хосе регистрирал сина си под името Илич Рамирез Санчез. Хосе Алтаграсия Рамирез Хосе Алтаграсия Рамирез За ирония, в младините си Хосе бил постъпил в Католическата семинария с намерението да става свещеник. Но след като прекарал там три години той се обявил за атеист и се върнал в дома си в град Мичелена. По-късно бил обвинен от местните власти в укриване на изгнаници, обявили го за комунист и го изгонили от родния му град. Ядосан от това развитие, той преминава границата с Колумбия и се записва да учи право в университета в Богота. Скоро след като започнал образованието си той се влял в редиците на една лява фракция и, още преди да получи дипломата си, се превърнал в предан на лявата идея марксист-ленинист. Убеден, че Илич не бива да прахосва времето си в преследване на християнските идеали, Хосе учел сина си на марксистката доктрина и го гощавал с истории за геройствата на многобройните леви революционери, подвизаващи се в Южна Америка. Неговата майка, от друга страна, отказвала да стои и да гледа как синът й се откъсва от църквата, и тайничко го покръстила. Понякога, когато съпругът й отсъствал, тя го водела на църковните литургии, опитвайки се по този начин да разводни ученията на мъжа си. Макар да обичал майка си и да уважавал отказа й да се преклони пред догматичния й и нетърпящ възражения съпруг, по-късно Илич прегръща Марксизма като своя „единствена истинска религия“ и обръща завинаги гръб на църквата. Елба Мария Санчез Елба Мария Санчез През 1951 г. се ражда неговият брат. Хосе отново настоял на своето и кръстил момчето Ленин. Седем години по-късно се ражда третият му син, който получава името Владимир. Години по-късно „Карлос“ казва: „Беше много глупаво от страна на баща ми да даде на децата си такива странни имена. Подобно нещо може да травмира едно дете. Аз лично извадих късмет, но нещата се подредиха другояче за братята ми. Те не се срамуват от имената си, но имаха много проблеми заради тях„. Благодарение на успешната си адвокатска практика, Хосе можел да си позволи да наеме частни учители за най-големия си син, които да му преподават тънкостите на комунистическата доктрина. Илич на 16 години Илич на 16 години С времето Илич пораснал на ръст и натрупал килограми и неговите приятели започнали да го дразнят, наричайки го „El Gordo“ (Дебелак). Той мразел този прякор и отвръщал на обидите им, заявявайки, че един ден те и целият останал свят ще се страхуват от него. Въпреки обидния си прякор, Илич станал естествен лидер на една група, състояща се от неговите братя и техни общи приятели. През 1958 г., провокирана от постоянните изневери на съпруга си, Елба взела синовете си и напуснала семейната къща, заминавайки за Ямайка, след това за Мексико, и после обратно в Ямайка, преди да се завърне в Каракас през 1961 г. Тези години прекарани в пътувания се оказали разрушителни за момчетата и особено за Илич. Учението му не вървяло, но той открил, че му се отдават езиците и се наслаждавал на различните култури, с които се сблъсквал. Периодът на отсъствие на Елба с нищо не помогнал за укрепването на семейното огнище. Хосе дори бил започнал да води любовниците си у дома. Двамата се развели две години по-късно. Илич бил само на тринадесет години, когато родителите му се разделили, но се почувствал облекчен, че раздорите в семейството му най-сетне са приключили. Обучението на терориста След развода Илич бил изпратен в лицея „Фермин Торо“ в Каракас. Училището, избрано от баща му, било известно със своите радикално леви учения и мнозина от учениците взимали участие в улични протести, насочени срещу забраната на либералното правителство за комунистическа партия. През януари 1964 г. Илич се присъединява към Венецуелската комунистическа младеж и се въвлича в нейните революционни дейности, които включвали бурни демонстрации срещу управляващата власт. По-късно Илич щял да се хвали със своите ученически подвизи и организационни умения, но според тогавашния президент на Венецуелската комунистическа партия Педро Ортега Диаз той не бил допринесъл с нищо съществено за каузата. Въпреки спорния му принос към комунистическата кауза, смята се, че през 1966 г. Илич се е подвизавал като обещаващ млад революционер под ръководството на не кой да е, а на Фидел Кастро и КГБ. Според твърденията, направени в най-различни публикации през годините, младият Илич бил изпратен от баща си в кубински лагер за индоктринация, където изучавал техники за саботаж и други терористични дейности. Въпросният лагер се наричал Кемп Мантанзас и бил под прякото ръководство на кастровската „Генерална дирекция разузнаване“ (DGI) и кастровския съветник от КГБ Виктор Семьонов. Според историите, Илич бил ценен ученик в лагера и бил лично обучаван от Антонио Дагес-Бувие – еквадорски експерт по партизанско военно дело и висш офицер в КГБ – в употребата на експлозиви, автоматични оръжия, мини, криптиране и фалшификация на документи. Друга история разказва за срещата му с прочутия отец Камило Торес – колумбийски свещеник, който става партизански лидер под ръководството на Че Гевара. Дали той наистина е бил обучаван от кубинците все още е под въпрос, но две неща са сигурни. Първо, той не би могъл да е срещнал отец Торес в Куба, защото свещеникът бил убит от колумбийската армия през февруари 1966 г. Освен това, генерал Семьонов става шеф на КГБ чак през 1968 г., около две години след предполагаемото лагерно обучение на Илич там. Тези и други истории, касаещи подготовката на Илич – очевидно пуснати в обръщение от ЦРУ – се основавали на информацията предоставяна от Орландо Кастро Хидалго – бивш служител на DGI, който дезертира от кубинското посолство в Париж. Предлолага се, че той бил казал на ЦРУ, че Илич е един от многото венецуелци, които са получили терористична подготовка в Куба. В близките години един бивш ръководител от антитерористичния отдел на ЦРУ признава, че ЦРУ никога не е разполагало с доказателства, подкрепящи това твърдение. Потвърдено е обаче, че през август 1966 г. Елба отвежда Илич и братята му в Лондон, където да продължат образованието си. След като семейството се установява в Западен Лондон, Илич се записва в колежа Стафорд в Кенсингтън. Неговите учители го помнят като дързък, самоуверен и мързелив младеж, който предпочитал да преписва, вместо да учи. Той също бил известен с това, че винаги се обличал в елегантни и скъпи дрехи. Въпреки тази лоша репутацията, Илич взима успешно всичките си изпити и се продължава образованието си в колежа Ърлс Корт. Смята се, че през този период от живота им Илич и неговият брат Ленин са били членове на Кралския оръжеен клуб в Кенсингтън, където се обучавали в боравенето с огнестрелно оръжие. В действителност не съществуват писмени данни за тяхното членство. Освен това разследването, проведено от антитерористичния отдел на Скотланд Ярд, установява, че братята никога не са имали нещо общо с клуба. Времето прекарано от Илич в Лондон не показва индикации, че той се е стремял да стане терорист. Той изглежда предпочитал да се подвизава като плейбой и често придружавал майка си на коктейли в посолствата. Животът му обаче не минавал изцяло в социални сбирки, тъй като скоро след пристигането си в Лондон той се присъединява към група британски активисти, които планирали да създадат международен съюз на комунистическите студенти. По-късно на Илич се приписват заслугите за създаването на такава организация, макар че в действителност той посещава една единствена сбирка и си тръгва, когато му става ясно, че полицията внимателно следи заседанията на групата. Неговата политическа кариера би могла да започне през 1967 г., когато венецуелската партизанска групировка „Въоръжени сили за национално освобождение“, поисква от него да замине за Източна Европа, където да организира група от млади венецуелски комунисти в страните от комунистическия блок. Неговите планове са осуетени, когато по-късно същата година баща му пристига в Лондон и заявява на синовете си, че иска те да продължат образованието си в Сорбоната в Париж. През май 1968 г. Хосе отвежда Илич и Ленин в Париж, но заварва града в разгара на бурни студентски протести. Макар демонстрациите да били организирани от привърженици на марксистката идея, Хосе изоставил плановете си, защото нямал желание да види синовете си въвлечени в жестоки улични боеве. Майка Русия Нетърпелив синовете му да получат „подходящо“ образование, Хосе се свързал с културното аташе в Съветското посолство в Лондон и записал момчетата в Университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Това поражда много спекулации, според които при пристигането му в Москва Илич е бил завербуван от КГБ, благодарение на препоръките от Венецуелската комунистическа партия. Единственото доказателство за това идва от архивите на Венецуелската комунистическа партия, в които е записано, че Илич е получил стипендия от „Съветско-венецуелската камара на дружбата“ – връзка, която говори за евентуално поръчителство. Университетът „Патрис Лумумба“ се смятал за учебната площадка на бъдещите лидери на съветските страни от Третия свят. Илич и Ленин се вълнували от мисълта, че ще продължат образованието си в „Майка Русия“ – родината на комунистическите идеали. Тяхната възбуда бързо намаляла, когато се сбъскали с трудните условия на живот и още по-тежката дисциплина. През първата си година, която прекарал в изучаване на руски език и запознаване с марксистката култура, Илич се бунтувал и предпочитал да пие и да излиза с момичета, вместо да учи. Учителите не били впечатлени от него. Разполагайки с щедрата издръжка пращана от баща му, Илич бил в състояние да си позволи цялото пиене и забавления, които можел да понесе. Подобно на баща си, връзките му с жени станали важна част от неговия живот, но малко от тях продължавали дълго. Илич описва една жена в частност – кубинка на име Соня Марин Ориола – като своята „единствена голяма любовна история“. Отношенията им приключили, когато Соня се върнала бременна в Куба и не след дълго родила дъщеря. Горящ от желание да получи новини за детото си, Илич направил няколко опита да се свърже със Соня, но не получил отговор. Макар да изглеждало, че Илич е привърженик на марксистките учения, неговите съученици го помнят повече като романтик, отколкото като идеалист. Въпреки липсата на ентусиазъм към учението, Илич създавал представата за млад човек с голям потенциал, особено що се отнася до Венецуелската комунистическа партия. Д-р Едуардо Галегос Мансера – висш член на партийното политбюро – му предложил пост като партиен представител в Букурещ. Той отхвърлил предложението и единствената организация, която го била подкрепяла досега, приела това като чиста обида. Последната обида дошла, когато Илич явно започнал да поддържа една бунтовническа фракция, която партията смятала да закрие, и това довело до неговото изключване от партията през 1969 г. Без подкрепата на партията, която спонсорирала неговото обучение в Лумумба, дните му в Москва били преброени. Университетската управа направила няколко опита да убеди Илич да престане с извънучебните си занимания и да се концентрира върху учението, но той не им обръщал внимание. Станал дори още по-дързък и открито обиждал всеки, който се опитвал да му налива акъл. Накрая през 1970 г., когато взел участие в една демонстрация, организирана от арабски студенти, той бил открито обвинен в „антисъветска провокация и недисциплинираност“ и бил изключен от университета. Една теория предполага, че това изключване е било уловка на КГБ, целяща да прикрие неговото вербуване като техен агент, но за това няма доказателства. Народен избор Докато учел в Лумумба Илич се сдружил с няколко палестински студенти и жадно поглъщал техните истории, разказващи за борбата на родината им срещу върховния враг Израел. Те описвали с възторг един бунтовнически лидер, който бил организирал терористична кампания за освобождаването на Палестина. Джордж Хабаш Джордж Хабаш Името на този човек било Уади Хадад. С партньорството на Джордж Хабаш – негов състудент от Американския университет в Бейрут – Хадад стоял в основата на създаването на „Арабското национално движение“ в началото на 50-те години. Членовете на движението били преданни на идеята за изтръгването на Палестина от пипалата на Израел. Преди Шестдневната война техните методи били мирни, но скоро след това, подтикнат от горчивината породена от унизителната победа над родината му, Хадад сформирал „Народния фронт за освобождение на Палестина“ и издал един нов манифест, а именно – „Освобождаване на Палестина чрез актове на насилие срещу държавата Израел“. Основната доктрина на организацията била марксистка; новият метод, използван за постигането на идеалите му, бил международният тероризъм. Първият подобен акт бил извършен през 1968 г., когато въоръжени терористи отвличат един пътнически самолет, летящ от Рим за Тел Авив. Самолетът бил принуден да се приземи в Алжир, където терористите взели пътниците за заложници, искайки в замяна освобождаването на шестнадесет палестинци, които лежали в израелските затвори. Първоначално израелското правителство се съгласило с исканията им. Пътниците в самолета били пуснати живи и здрави, но не и преди Израел да претърпи на свой ред едно унизително поражение. Уади Хадад Уади Хадад Новините за постиженията на Хадад бързо се разпространяват по света и през следващите години към каузата му се присъединяват и други терористични групировки, сред които германската Баадер-Майнхоф и италианската Червена бригада. Освен това Народният фронт направил приятно впечатление на КГБ, което довежда до директната подкрепа на Москва. Точно благодарение на този съюз Илич бил въвлечен в Народния фронт. Представителят на Хадад в Москва Рифаат Абдул Ауон се срещнал с него и многократно приканвал него и отбрана група от негови състуденти да се обучават в един терористичен тренировъчен лагер в Йордания. Заинтригуван от предложението, Илич напуснал Москва и през юли 1970 г. заминал за Близкия Изток. Неговата първа спирка била в Бейрут, където отишъл непоканен в офиса на Басам Абу-Шариф – неофициалният „вербуващ офицер“ на Народния фронт. Абу-Шариф бил впечатлен от ревностните му убеждения и уредил постъпването му в лагера. Според последвалите разследвания, точно на тази първа среща Илич получава името, което през следващите години щяло да всява ужас по целия свят. От този ден нататък Илич бил познат просто като „Карлос“. Няколко седмици след срещата Илич отпътувал за един палестински тренировъчен лагер, разположен на хълмовете на север от Аман в Йордания, за да започне да изучава боравенето с оръжия и експлозиви, в съчетание с огромни дози политическа пропаганда. Макар да се справял добре с обучението си там, курсовете били подправени с участие във фалшиви атаки и други тестове за войнишка храброст. Карлос отказал да ги приеме на сериозно и жадувал за „истински екшън“. В последната седмица от обучението желанието му се изпълнило, когато израелски самолети бомбардирали един близък лагер и ранили човек от личната охрана на Ясер Арафат. Една седмица по-късно Карлос се върнал в Аман. Копнеещ да премине към „по-вълнуващи“ занимания, той се свързал с Абу Семир – висш член на Народния фронт – и бил изпратен в по-напреднал военен тренировъчен лагер. Черен септември На 6 септември 1970 г. Хадад нарежда да бъде извършено едновременото отвличане на четири самолета пътуващи за Ню Йорк. Лейла Халед, една от доверените лейтенанти на Хадад, била начело на първата атака. Халед се прочува с успешното си отвличане на полет на ТУА с дестинация Дамаск през 1969 г. През юли 1970г. Халед успяла да избегне сериозно нараняване, когато, по време на среща в дома на Хадад, къщата била обсипана с ракети с отдалечено насочване. Две от четирите ракети не успели да избухнат, но съпругата на Хадад и осемгодишният му син, които били в друга стая, получили рани и изгаряния. Хадад обвинявал за нападението тайните служби на Израел Мосад. Мисията на Халед се състояла в това да отвлече полет на авиокомпания Ел Ал, пътуващ от Тел Авив, през Амстердам, за Ню Йорк. Планът бил тя и нейният съучастник Патрик Аргело да се престорят на семейна двойка и да превземат самолета. Когато самолетът доближил английския бряг, двамата се надигнали от местата си и, размахвайки оръжия, си проправили път до пилотската кабина. Тогава пилотът насочил носа на самолета рязко надолу и терористите загубили почва под краката си. В последвалото боричкане Аргело хвърлил по пътеката между седалките ръчна граната и малко след това бил застрелян от един „въздушен шериф“ на Ел Ал. За щастие граната не избухнала. Халед била надвита от мъжете пътници, които жестоко я пребили, понеже се опитвала да извади собствените си гранати, скрити в сутиена й. След извънредното кацане на летище Хийтроу Халед се превърнала в предмет на разгорещени спорове, тъй като екипът за сигурност на Ел Ал и британската полиция започнали да се борят помежду си за това под чия юрисдикция попада затворничката. В крайна сметка Израел се отдръпнал и Халед била отведена в британски затвор. Полето на Доусън Полето на Доусън Втората атака също се сблъскала с проблеми, когато се оказало, че самолетът на Пан Ам е твърде голям, за да се приземи на пистата в Йордания, която Хадад бил избрал. Вместо това бил откаран към Кайро, където пътниците и екипажът били свалени, а самолетът взривен. Другите два самолета, на Суисеър, летящ за Цюрих, и на ТУА, пристигащ от Франкфурт, били успешно похитени и приземени на една писта в Зарга Йордания, както било по план. В чест на събитието палестинците преименували бившата британска писта от „Полето на Доусън“ на „Революционната писта“. Народният фронт направил публично изявление, в което описал атаките като първия удар на отмъщение срещу „американския заговор за ликвидиране на палестинската кауза чрез предоставяне на оръжия на Израел“. Освен това наредили на швейцарското и западногерманското правителство да освободят техните пленени другари. Следващият удар на Народния фронт бил насочен към самолет на BOAC, летящ от Бомбай за Лондон, чийто 150 пътници били взети за заложници и държани в Зарка Йордания, докато терориристите преговаряли за освобождаването на Халед. След 24 часа напрегнати преговори пътниците и екипажът били освободени, в замяна на Халед и още шестима осъдени терористи. Като последен акт на отмъщение терористите взривили самолета. Като новобранец без опит, Карлос не бил използван в операцията, но прекарал доста време в охраняване на склада с мунициите, намиращ се далеч от центъра на събитията. Преди отвличанията кралят на Йордания Хюсеин бил много благосклонен към палестинската кауза и бил позволил на над петдесет терористични групи да се установят в страната му. Но палестинските нападения над еврейски цели започвали да увеличават уязвимостта на Йордания и възможността Израел да нанесе ответен удар растяла. Напрежението достигнало връхната си точка през февруари 1970 г., когато йорданските военни части, опитващи се да наложат кралския указ, според който палестинците трябвало да предадат оръжията и експлозивите си, се сблъскали с „бойците за свобода“ в улична битка, която продължила цели три дни. Кралският указ бил забравен. Вбесен от това, че Народният фронт има нахалството да безчинства по този начин на йорданска земя без неговото съгласие, Хюсеин обявил военно положение и вдигнал на крак бедуинската си армия, за да изгони палестинците от Йордания. Възникналият при това конфликт става известен като „Черния септември“ и в него Карлос за първи път опитва вкуса на истинско бойно сражение. Карлос в Лондон През 1970 г. Карлос вече се биел срещу йорданската армия рамо до рамо с Абу-Шариф, но войната продължила да бушува още една година преди крал Хюсеин да обяви победата над врага си. Повече от три хиляди палестинци загиват в конфликта, в който Карлос си спечелва репутацията на безстрашен боец и хладнокръвен убиец. След поражението си повечето членове на Народния фронт предпочели да побягнат в Израел, отколкото да бъдат пленени от бедуинската армия. Карлос не бил един от тях: Джордж Хабаш имал други планове за своето младо протеже. Карлос Плейбоят Карлос Плейбоят Той бил избран да изпълнява ролята на представител на Народния фронт в Лондон. Неговата задача била да се внедри в британското общество и да създаде списък с „високопрофилни“ мишени, които щели да бъдат убивани или отвличани. След края на войната в Йордания Карлос бил изпратен на обучение в поредния лагер, където да научи „тънкостите“ на тероризма. През февруари 1971 г. бил готов да замине за Лондон и да се събере отново със семейството си. Благодарение на влиянието на майка си, Карлос бързо приел отново ролята на плейбой и купонджия. Той посещавал Университета в Лондон, където следвал икономика, и по-късно се записал на курсове по руски език в Централния лондонски политехникум, като част от добре планираната си фасада. Неговият контакт с Народния фронт в Лондон се осъществявал в лицето на Мохамед Буриа – алжирец, който, като един от най-верните хора на Хадад, отговарял за европейските операции. В търсене на цели, Карлос преглеждал английските вестници, отбелязвайки си имената на изтъкнати хора, които са или евреи, или поддръжници на Израел. Веднъж щом създал списъка си, той положил всички усилия да научи колкото се може повече за своите мишени – адреси, телефонни номера, прякори и всякакви лични подробности. Списъкът му съдържал имената на известни филмови лица, шоумени, политици и изтъкнати бизнесмени. През декември 1971 г. той вече бил събрал информация за стотици хора. Точно в този период неговата ранна кариера на терорист под прикритие щяла за малко да бъде прекратена. Специалните части на Скотланд Ярд получили сигнал и нахлули в къщата на „Уолпоул Стрийт“ в Челси, където той живеел с майка си, но не открили нищо инкриминиращо. Те били накарани да вярват, че Карлос е свързан с укриването на незаконни оръжия, които били открити и конфискувани при една скорошна полицейска акция в дома на един от неговите приятели. По време на акцията полицията открила фалшив италиански паспорт с лика на Карлос, но незнайно защо не счела това за нещо важно. Освен че бил поставен под наблюдение за няколко дни след обиска, полицията изобщо престанала да се занимава с него. Карлос се преместил със семейството си в ново жилище в Кенсингтън. Мария Нидия Ромеро де Тобон Мария Нидия Ромеро де Тобон Въпреки латиноамериканския си чар и безупречни маниери, той често бил отблъскван от младите дами от висшето общество, с които контактувал. Една от тях обаче била привлечена от неговото излъчване и още по-омагьосана от политическата му страст. Мария Нидия Ромеро де Тобон била привлекателна, 37-годишна колумбийка, която се преместила в Лондон след развода си, за да продължи университетското си образование. Нидия, чийто дядо е основател на Колумбийксата либерална партия, била революционер по сърце и веднага била спечелена от страстта, която показвал Карлос към каузата си. Няколко месеца по-късно Карлос успешно завербувал Нидия и използвал помощта й за създаването на верига от сигурни къщи, в които да пребивават тайните агенти. В един момент тя се представяла за съпруга на Антонио Дагес-Бувие – еквадорски партизанин, за който се предполага, че бил обучавал Карлос в Куба – и държала под наем три апартамента в централен Лондон. Другите й задължения включвали транспортирането на документи и средства. Карлос по-късно казва на разследващите, че по онова време той и Дагес-Бувие са изпълнили няколко „мисии“ по набелязани мишени. За подобни случаи обаче не съществуват писмени данни. Общото мнение е, че времето прекарано от Карлос в Лондон е преминало главно в бездействие, докато в другите части на света Хадад избирал други играчи за своите смъртоносни игрички. Клане През февруари 1972 г., докато Карлос линеел в Лондон, един от екипите на Хадад отвличал самолет на Луфтханза, летящ за Аден. Един от 172-мата пътници взети за заложници бил Джоузеф Кенеди, синът на починалия Робърт Кенеди. След кратки преговори Кенеди и останалите заложници били пуснати живи и здрави, след като западногерманското правителство се съгласило да изплати сумата от 5 милиона долара за откуп. През следващия месец май Хадад изпратил трима членове на японската Червена армия да извършат брутално нападение над летището в Тел Авив. След като пристигнали на летището тримата мъже извадили автоматични оръжия и гранати от багажа си и открили огън по тълпите. Когато огънят затихнал, 23 пътници били мъртви и още 76 ранени. Двама от терористите загинали по време на операцията, но не от отсрещен огън. Единият бил убит случайно от приятелски огън, а другият загинал, когато гранатата, която държал, избухнала преждевременно. В едно ранно утро през септември същата година един отряд командоси, съставен от членове на ислямистката организация Фатах на Ясер Арафат, които наричали себе си „Черен септември“, извършили набег над еврейското общежитие на Олимпиадата в Мюнхен. След като убива един от атлетите и треньора групата задържа останалите спортисти като заложници и изисква да бъдат освободени 200 души от техните сънародници, които лежали по затворите в Израел. След ден на сбити преговори западногерманците се съгласили да осигурят самолет, който да откара групата и нейните заложници в Кайро. Всичко вървяло по план, докато германските снайперисти на летището не открили огън по командосите. В последвалата огнестрелна битка били убити 11 израелски атлети и петима от терористите. Когато новините за тази операция стигнали до Карлос, той се ядосал, че е бил оставен извън тези важни удари, които разтърсват света. Неговият яд се засилил още повече, когато узнал за подвизите и на един друг верен на партийната идея герой.

"""Най-добрата"'"" тайна служба в света.....колко са и провалите само с атентатите срещу Кастро.....и точка

Детският ГУЛАГ и разстрелите на деца в съветска Русия. Заповед на Ежов от 15.08.1937 година...Беше специален, детски ГУЛАГ. Няма по-голяма подлост от войната на властта с дечицата, използвайки цялата мощ на репресивния апарат. Позовавайки се на указанията на Политбюро на ЦК, лично на Ленин и Сталин, болшевиките създадоха особена система „наказателно детство“. Тази система разполагаше с детски концлагери и колонии, мобилни приемно-разпределителни пунктове и специални детски домове и ясли. Децата трябваше да забравят кои са, откъде са родом и къде са родителите им. Това беше специален, детски ГУЛАГ… Ако се обърнем към най-първите имена и фамилии в детския регистър с разстрелите, то трябва да започнем с царската фамилия, с разстрела на Николай II и семейството му в Екатеринбург. Този разстрел бе организиран от правителството на Ленин. След това то организира милиони други разстрели. През 1919 в Петроград разстреляха роднини на офицерите от 86-ти пехотен полк, преминал на страната на Белите. Сред тях и деца. През май 1920 вестниците писаха за разстрела на четири момичета на 3 до 7 годинки в Елисаветград, заедно със една старица, майката на един от офицерите. Град Архангелск, в който чекистите разстрелвали 12-16 годишни деца, бил наречен „Градът на мъртвите“… Не може да има прошка за това, което е запечатано в оперативната заповед на Ежов с №00486 от 15 август 1937, относно „Операция за репресиране на жени и деца, изменници на Родината“. Прилагам някои от разпоредбите на този чудовищен документ (запазвайки стилистиката му): Подготовка на операцията. Тя започва с щателна проверка на всяко семейство, небелязано за репресия. Събират се допълнителни компрометиращи материали. След това, на тяхно основание се съставя: А) Обща справка за семейството… Б) Отделна кратка справка на социално опасните и способни за антисъветска дейност деца над 15г възраст; В) поименни списъци на деца до 15г отделно предучилищна и училищна възраст. Справките се разглеждат от Наркомите по вътрешните работи в републиките и от началниците на НКВД в районите и областите. Последните: А) дават санкции за арест и обиск на жените изменници на родината; Б) определят мероприятията по отношение на децата на арестуваните. Извършване на арести и обиски. На арест подлежат жените, намиращи се в юридически или фактически брак с осъдения към момента на неговия арест. На арест подлежат също така и жени, намиращи се в състояние на развод към момента на неговия арест, но съпричастни към контрареволюционната дейност, но не съобщили за това на органите на властта. След извършване на ареста и обиска арестуваните жени на осъдените се конвоират до затвора. Едновременно, в порядък, описан по-долу, се извозват и децата. Ред за оформяне на делата. На всяка арестувана и на всяко социално опасно дете над 15 годишна възраст се завежда следствено дело. Те се насочват за разгреждане на Специално съвещание на НКВД на СССР. Разглеждане на делата и наказателни мерки. Специалното съвещание разглежда делата на жените изменници на родината и техните деца, по-големи от 15 годишна възраст, които се явяват социално опасни и способни на антисъветски действия. Социално опасните деца на осъдените, в зависимост от възрастта, степента на опасност и възможността за изправяне, подлежат на заключване в лагери или трудово-изправителни колонии към НКВД, или въдворяване в детски домове с особен режим на Наркомпросовете на републиките. Ред за привеждане на присъдите в изпълнение. Осъдените социално опасни деца се насочват в лагери, изправително-трудови колонии на НКВД или в домове с особен режим на Наркомпросовете на републиките. (б. пр. По-конкретно, част от децата (1-ва и 2-ра група) са били пращани в ГУЛАГ на НКВД, а друга част (3 група) са пращани в Административно-стопанските управления на НДВД на СССР.) Настаняване на децата на осъдените. Всички деца, останали сираци след осъждането, да се разместват: А) деца във възраст 1-1.5 до 3 навършени години в детски домове и ясни на Наркомздравовете на републиките в пунктове за живеене на осъдените; Б) децата, на възраст от 3 до 15 години — в детски домове на Наркомпросовете на другите републики, райони и области (според установената дислокация) и извън Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, Минск, приморските и граничните градове. За децата над 15г въпросът да се решава индивидуално. Кърмачетата, заедно с осъдените майки да се пращат в лагери, откъдето, след навършване на 1-1.5г да се предават в детски домове и ясли на Наркомздравовете на републиките. В такива случаи, ако роднините (не репресируеми) пожелаят да вземат сираците на пълна своя издръжка, това да не се възпрепятства. Подготовка за прием и разпределение на деца. Във всеки град, в който се провежда операцията, специално се оборудват приемо-разпределителни пунктове, в които да се доставят децата веднага след ареста на майките им и откъдето децата ще бъдат направлявани след това по детските домове… За кой ли път препрочитам тази заповед и всеки път изпадам в недоумение: не е ли фалшификат всичко това? Уви, така е било. За периода до 4 август 1938 от репресирани родители са били иззети 17,355 деца и са били планирани за изземане още 5000. На 21 март 1939 Берия съобщава на Молотов, че в изправително-трудовите лагери с майките се намират 4500 деца на възраст за ясли, които предлага да бъдат отнети от майките и занапред да се придържат към подобна практика. Тогава започват да приписват нови имена и фамилии на децата. Един от поводите за поредното ожесточаване на криминалното законодателство спрямо деца става писмото на Ворошилов от 19 март 1935, адресирано до Сталин, Молотов и Калинин. Девет годишно дете напада с нож сина на заместника на градския прокурор на Москва, Кобленц. Ворошилов изразява недоумение защо „такива мерзавци“ да не бъдат разстрелвани?.. Откликвайки на молбата за разстрел на „подобни мерзавци“, на 7 април 1935, Централният изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари на СССР издават постановление „За мерките за борба с престъпността сред непълнолетните“. В него се казва: „…непълнолетните, започвайки от 12 годишна възраст, да се изправят пред наказателен съд, прилагайки всички мерки на углавното наказание“. Във връзка с това, по места възниква въпроса за възможността, да се прилага спрямо деца висши форми на наказания. Разяснение на Политбюро от 20 април 1935 потвърждава, че към групата на мерките на криминалните наказания се отнася и висшата мярка (разстрел). През май 1941 НКВД издава разпореждане за създаване на агентурно-осведомителена мрежа в трудовите колонии с подрастващи. Резиденти трябва да са членове на Всеросийската компартия (болшевики) ВКП(б). Ярък пример за фалшификация на обвинения срещу непълнолетни е делото на 16 годишния Юрий Каменев, разстрелян с присъда на Военната колегия от 30 януари 1938. Без каквито и да било доказателства за вина Военната колегия в присъдата указва: „Каменев, намирайки се под идейното влияние на своя баща — врагът на народа Л. Б. Каменев, усвоява терористичните идеи на антисъветските, троцкистки организации; бидейки озлобен от репресиите, приложени спрямо баща му, като към враг на народа, Юрий Каменев изразява сред съученици терористични намерения по отношение на ръководители на ВКП(б) и Съветската власт“… В годините на отечествената война хитлеристите са гонили децата в една страна — в Германия, а сталинистите в друга — с Средна Азия, Казахстан, на Изток. В далечните краища са заминавали децата на германци, чеченци, калмики, ингуши, карачевци, естонци, латиши и литовци. През април 1945 в Казахстан, Киргизия и Узбекистан са се озовали 34,700 деца-карачаевци, по-млади от 16г. В Узбекистан са закарани 46,000 деца от Грузия. За първите години на живот в новите места смъртността сред преселниците е достигала до 27% годишно. Основно, това са били деца… Преминах прага — деца. Огромно количество деца под 6г. В малки грейчици, в малки ватени панталонки. И номерца. На гърба и на гърдите. Като при затворниците. Това бяха номерата на техните майки. Те бяха свикнали да виждат само жени около себе си, но бяха чували, че има бащи, мъже. И ето ги, дотичаха при мен, вдигат глъчка: „Тате, татенце…“ Най-страшно е, когато децата са с номера. А на бараките пише: „Благодарим на другаря Сталин за щастливото детство“… ГУЛАГ – Главное управление лагерей – Главно управление на лагерите НКВД – Народный комиссариат внутренних дел – народен комисариат на вътрешните работи Наркомпрос – народен комисариат по просветата Наркомздрав – Народен комисариат по здравеопазването

ЦРУ без подкупи, корупция и терор са кръгла нула. Терористи платени от държавният бюджет на САЩ ...... 95 % некадърни анализатори , 4 % предатели и наемни убийци и 1% високо платени политически помияри.

вие сериозно ли? ЦРУ - най добрата? Егати майтапа. Прочетете книгата, за историята на ЦРУ и пак кажете, че е най добрата. Гаф след гаф. Стотици убити агенти и помагачи заради простотията на началниците им.

А сега някой да каже как се казва Китайската тайна служба и в кой град и е централата - ето това е тайна служба за която никой нищо не знае.

Ето на вниманието ви реч на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ. То е негов цитат от награждаването на висши офицери от американската армия, участници във Втората световна война, състояло се на 24.02.1945. „…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството – с една дума, каквато и да е безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове. Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ”Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

Ама добре им се получи Майдана, бе! Поохарчиха се малко, ама си струваше!

Най-добрата тайна служба е МОСАД, а ЦРУ е най-добрата терористична организация.

Ето на вниманието ви реч на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ. То е негов цитат от награждаването на висши офицери от американската армия, участници във Втората световна война, състояло се на 24.02.1945. „…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството – с една дума, каквато и да е безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове. Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ”Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

Новината ми хареса. Посмях се.

буш им дал право да раZпитват по настоятелно , ами москалите от КГБ/ФСБ , там когато Zаловят някой zа нещо, той непременно Zапочва моментално да си приZнава :)))) направо пред камерите , вероятно го галят с перце и той си вика : а що па да не си приZная дори zа нещо което не съм иzвършил :))) ..?!..

е, добре са ги описали в статията, въпреки, че още много може да се говори за техните "геройства" и "постижения" по света...

По това което съм чувал, ЦРУ е създаден от уж английски агент, който всъщност е двоен агент реално руски и ги ръководи после 20-ина години и така са знаели каквото им трябва. Така че ЦРУ е един вид създаден от Русия. ;)

Е, Путин им бил назначил президента... Чудо голямо! Който не работи, той не греши! :)))

И к'во им е "великото"? Пладнешки разбойници и убийци.

Като са най-добрите защо не докладваха на президента, че падението им във Афганистан ще е толково бързо и че местното правителство няма да изтрае и идин ден след тяхното паническо напускане на Кабул. В допълнение, даром оставиха на талибаните оръжие за милиарди...и с това всички им се подиграват!

В Мосад четат това заглавие като виц на деня.

Най-добрата агенция според кой точно? Американците ли? Като са най-добрите защо не веднъж е имало изтичане на информация за практиките им и различните акции? Света има повече информация за ЦРУ от колкото за която и да било друга подобна служба! Отделно когато се смени директора на службата с нов, старият директор все още продължава да има достъп до пълната информация на ЦРУ за всичко ставащо по-света. Заради което всеки бивш директор има своя часта агенция за наемници или агенция за асистиране на наемници. При което положение ако някой докопа връзката с ЦРУ от тези бивши кадри цялата агенция отива по дяволите! А според рекламното им клипче от началото на годината имат не малко гей и транс кадри и търсят именно такива индивиди за по-голямо разнообразие в службата. Макар че какви шпиони ще са тия които ще ти скочат на бой само защото си нарекал "той" вместо "тя"? хахахах

За тези със сигурност се знае едно. Те са най-големите терористи. И са финансирани от САЩ разбира се, след като са тяхна институция. Да институционализираш терористична организация и да я легализираш не е лесна работа. Трябва много, много PR, за да излъжеш повечето от народа си, че правиш нещо необходимо и добро.

Се разбра по атентатите на 11.09. Другия вариант е, че те си ги направиха.

Свобода за Джулио Асандж разкривателя на мръсотиите на тайните служби.

Службите за сигурност, на тази планета, независимо на коя държава, изпълняват едни и същи задачи! Глупаво е, да се мисли, че някой действат с хуманни методи, или са по добри от другите! Въпрос на човешки фактор на подбор, техническо и материално осигуряване, е предпоставка за успешния край на всяка операция....

За най-добрата тайна служба на света не се знае нищо. Винаги само се предполага и се спекулира. Пък за ЦРУ се знае почти всичко.

Терористична организация номер 1 на планетата !

ДИР, ГЪЗОЛИЗЦИ СТЕ, триете яко коментари, защото усещате дебелия отзад ! КУРВИ СТЕ !

Тия гамени се радват при срива на правителства.... краварски ценности

Кое и е най-доброто и кое и е тайното? ГРУ избират Президента на САЩ и свалят правителства. Били ЦРУ? Таратанци.

знае се че основно се занимава със сриване на слаби държави, които не си плащат рекета. също така по ниво набюрокрация бият нашите държавни служби

Най-добрите - (ЦРУ) и (МОСАД). Разобличителя

Всичко се знае. Най-големите легални главорези и престъпници, седейки зад всяко кърваво правителство ( последна справка окрайна), зад завоалирани диктатури (бг, източна европа без Унгария), зад всеки един преврат на правителства, неудобни на западния олигархичен елит.

То няма как да се знае много за работата на тези организации. Доста поназнайващи хора обаче казват, че "Мосад" е най-добрата подобна служба.

Какво се знае за ЦРУ? Че не става за нищо!

Според изложеното си правим извода че и на нас ще ни "помогнат" за правилния избор на предстоящите избори. Въпросът е на кого ще помогнат, а на кого ще попречат е ясно. Е това ако не е намеса във вътрешните работи на Държавата ни здраве му кажи. Да видим великите ДАНС дали ще хванат някой шпионин манипулиращ изборите.

Какво знаем за ЦРУ, ли? Много неща. Но най-точно го е охарактеризирал бившият директор на ЦРУ и бивш държавен секретар на САЩ Майк Помпео, който в лекция в Тексаския университет през 2019 г. заяви следното: „Когато бях кадет... какъв е девизът на кадетите в Уест Пойнт? Вие няма да лъжете, мамите или крадете, или толерирате тези, които правят това. Бях директор на ЦРУ. Лъгахме, мамихме и крадохме. Имахме цели курсове за обучение. Това напомня за славата на американския експеримент“... Това е то "славата" на американския експеримент - бляскави декралирани ценности, под повърхността на които се крият най-обекновени криминали.

Дойче зеле????????? Без коментар!!!!!!!!

ЦРУ са боклуци, а КГБ са ангели.

щом Бьлгарите трябва рекламно да хвалят Нещото , значи То е ударило дьното.

Ние решаваме вместо вас, кой е по-добре да управлява..