НАТО осъди "опасното поведение" на Русия в български териториални води: Рискува ескалация
Оставаме готови да защитим всеки сантиметър от съюзническата територия от всякаква агресия, подчерта Столтенберг
Обратно в новинатаКоментари - НАТО осъди "опасното поведение" на Русия в български териториални води: Рискува ескалация | Днес.dir.bg
Коментари
Слаба ракия е натото, натовското оръжие за нищо не става, както се видя от укро контраофанзивата.
Друг факт е, че 100+ години по-късно, като членове на НАТО, при подобно събитие, в боя от БГ срана може да участват "спасителите на плажа"...
“ Членовете на НАТО са обединени под военното командване на САЩ с цели за "оперативна съвместимост" и "бързо разгръщане". В периода 8-18 май в Румъния се проведоха международните учения на специалните сили Junction Strike 2023 (JUST 23). В ученията участваха военнослужещи от България, Испания, Полша, Португалия и САЩ. Като наблюдатели присъстваха военни от Грузия, Йордания и Молдова. Преди това, на 22 април 2023 г. Европейското командване на САЩ започна многонационалното военно учение Defender – 23. Ученията имат за цел да демонстрират способността на въоръжените сили на САЩ бързо да разполагат боеспособни войски и оборудване, за да ангажират съюзници и да възпират онези, които застрашават мира в Европа и да защитят континента от агресия. Учението също демонстрира ангажимента на европейските страни да увеличат мащаба, способностите и оперативната съвместимост на своите въоръжени сили. В учението участват 9000 американски военнослужещи и около 17 000 военнослужещи от 26 съюзнически и партньорски страни, части от учението ще се проведат в 10 различни европейски страни. Около 7000 единици техника бяха доставени на европейския театър на военните действия от САЩ. В допълнение към САЩ, войски от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Косово, Молдова, Черна гора, Холандия, Северна Македония, в тези учения ще участват Полша, Румъния, Словения, Испания, Швеция и Великобритания. На 21 април 2023 г., в навечерието на началото на Defender-23, се проведе 11-то заседание на Контактната група по отбраната на Украйна с участието на представители на 50 държави в авиобаза Рамщайн, Германия. Присъстващи на срещата – началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк А. Мили и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, изразиха увереност, че "Украйна ще бъде в състояние да си върне територията в резултат на ново настъпление". Преди това, на 20 април 2023 г., Столтенберг направи необявено посещение в Киев, където обсъди със Зеленски конкретни въпроси, свързани с офанзивата. Air Defender-23 започна след Defender-23 и е най-голямото учение за разгръщане на военновъздушни сили от основаването на НАТО. Около 100 самолета на Националната гвардия на САЩ и от 35 различни държави участват във въздуха в Air Defender-23 над Германия, както и над Източна Европа. Сред тях са Eurofighter, F18, F16, A10, Gripen. Тези учения се провеждаха от 12 до 23 юни 2023 г., като разгръщането във въздуха започна проведе в седмицата преди това. Кои държави участваха – Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Япония, Латвия, Литва, Люксембург, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Турция, Великобритания, САЩ. В публикуваните документи за тези учения изрично се посочва, че те са насочени срещу Русия – военният конфликт в Украйна определя тяхното планиране. НАТО участва със собствени средства в Air Defender-23. Въздушните системи за ранно предупреждение и контрол на НАТО – AWACS ще летят всеки ден. Центърът за тактическо въздушно командване и контрол на НАТО, така нареченият DARS, ще бъде разположен в Германия. Свързани с това учение са две други учения на НАТО – RAMSTEIN DUST за разгърнато въздушно командване и контрол на НАТО и DARS; RAMSTEIN GUARD – за електронна война. В ученията участват общо 24 страни. Силите ще бъдат разположени в цяла Германия, с фокус и основни контингенти във въздушните бази на Луфтвафе Шлезвиг и Хон на север, Вонсдорф в центъра и Лехфелд на юг. Почти всички въздушни бази на Луфтвафе ще приемат участници в ученията или ще използват свои собствени съоръжения. Щабът на въздушните операции в kalkar/udem играе централна роля като център за контрол на въздушното движение за всички учения. Полша и Чехия предложиха своите военни полигони за така нареченото непрекъснато обучение, което означава провеждане на малки учения за противовъздушна отбрана извън големите вълни. Всеки ден има три големи комбинирани въздушни операции – с участието на около 40-80 самолета всяка. Общо това са около 250 полета на ден.”
Тридневната операция ще продължи колкото трябва, щото така укрия не може да влезе в нато докато трае операцията. А това е целта. Може да продължи 5-10-15 години, колкото трябва.
Крайно време е в България родителите да набият канчетата на пикльовците, пардон децата си по примера на любимия на хохлите Тарас Булба !
Голяма конкуренция ще има по морето за хотелите- украински бежанци ли да ги ползват или натовски войници. Българите само на квартири по селата.
ехе , взеха вече на сантиметри да ни мерят . направо сме спасени . Най големия Терорист вика нещо си там про терор. Смях в полупразна зала.
А за румънските териториални води нещо ще кажете ли? А? Защо само България я тикате към конфликт? Сигурно защото се погрижихте да има послушни правителство и един ястреб за военен министър.
заради един сантиметър нато ще жертват българия не искаме такава помощ сега вече ще станем европеици ще живеем в германия франция испания ебреее животееее
Отворено общество харчи по 200 милиона в Европа и Централна азия на година. Това са 40 държави или по 5 милиона на държава. От тях половината са за офиси и заплати и да остават по 2.5 милиона за раздаване. Олеле боже с 2.5 милиона в България не можеш да си купиш селски хотел, дори парцел в София, но руската агентура изкарва Сорос като основен играч в цял свят. Велико нещо е пропагандата. Както казва народа: прави от мухата слон.
" ... Русия се отказа от ключово споразумение, ..." ?! Аделинче, редакторче дирнишко, Русия напусна споразумението защото за една година, тя изпълняваше всички нейни задължения, а към нея не беше изпълнено нищо ! Не само не беше изпълнено нищо, ами украинско-американските терористи взривиха тръбопровода за азотни торове, който е неделима част от този договор и по него Русия трябваше да изнася торове. Опитаха се да откраднат парите за изнесеното руско жито (по схемата ама банките са под санкции), а изнесеното от украйна вместо при бедните отиде в Ротердам, Франция и Англия !
Тръбопровода за азотни торове?!? Не точно! Тръбопроводът е за амоняк, от който се правят и азотни торове. А иначе за сделката - ами - нищо ново под слънцето - но трябва човек да погледне кой колко зърно произвежда и изнася, за да се направи сметката. Украйна по принцип е номер 4. А блокираното зърно, което отива за африканските страни, Путин вече каза, че може и безплано да им го даде, защото просто запада е опорочил сделката - вземат украинското зърно на безценица, и чрез посредници на пазара за ЕС.
Това е поредното очевадно манипулативно и невежо заглавие на Дир.бг. А точно България е слабата невралгична точка на ЕС и НАТО - заедно с орбанова Унгария, където на власт са (бяха) Троянски коне на Путин. При Румъния не са така нещата - те ни минаха във всяко едно отношение като бързия влак и са лоялен член на общността! Путин и руската пропаганда се опитва да всява страх и да пробие там, където са слабите места на европейската
Намерихме огромни количества газ в Черно море и руские хоп да го вземат. Ама този път ще ядат боя.
Не ви щем защитата,с приятели като вас врагове не ни трябват,...а Дядо Иван е добре дошъл ,да ни спаси от вас
Този е един уникално тъп папагал. Състезават се с Урсула по глупост, като тя проявява и творчество.
Ами като масово народа не ходи да гласува и това дава сила на всякакви али-бали по-време на изборите, а беше ясно че това са партиите на войната подкрепили пращане на оръжие в предишния парламент, които са марионетки на САЩ и ще правят каквото им се спусне от ПОСОЛСТВОТО! Интересно ми е какви хора гласуват за партии, които с едно обаждане могат да ни вкарат в чужда война- вероятно някой са на хранилка, а други са добре облъчени от медиите и им верват че са от "добрите" дори и след "некоалицията" с чегърканите и с Доган)
Всъщност има ли поне една страна до Русия, около Русия, в близост до Русия, с която Путин и Кремъл да имат истински приятелски РАВНОПРАВНИ двустранни отношения! Не говоря за очевидно васални на Кремъл страни с диктатори като Лукашенко, Разбира се! Има ли поне една такава държава, която да греда на Путин и Москва като на коректни и неагресивни желани партньори, а не на бандити и корумпирани типове с грабителски и имперски налудничави амбиции от едни отминали времена!
Сутринта на 13 .ХІІ. 1916 г. отряд руски кораби в състав крайцерът “Память Меркурия” и два контраминоносеца тип “Быстрый” предприема нападение срещу Балчик. Бреговата батарея, разположена източно от града, открива огън срещу неприятеля. Артилерийският двубой е твърде неравностоен. Противникът многократно превъзхожда батареята по огнева мощ. За своевременното отразяване на нападението щабът на флота използва силите на военноморската авиация. Руските кораби са забелязани от семафорния пост на н. Калиакра в 7.00 h. Веднага е обявена тревога и след четвърт час излита водосамолет 530. Той достига до неприятелските кораби тъкмо когато те започват да бомбардират Балчик. Двата опита да бъдат атакувани се провалят поради гъстата мъгла на висомина 1000 м. В 8.07 ч излита водосамолет 529 с български екипаж. След като прави едно завъртане, той се завръща поради неизправности в двигателя. Германските летци веднага заместват своите български колеги. Водосамолет 529 с екипаж младши подофицер Ланге – пилот и мичман Гаспар – наблюдател отново излита срещу противника. От височина 1700 м руските кораби са бомбардирани. Хвърлени са 10 бомби, като едната попада върху крайцера. Въздушната атака е посрещната със силен огън. Четири картечни куршума улучват лодките и крилата на водосамолета, а един, пробивайки седалката, минава между краката на пилота. Атаките на морската авиация продължават. В 9 ч се вдига водосамолет 530 с екипаж младши подофицер Епплен – наблюдател. Противникът е бомбардиран от височина 2000 м и крайцерът пак е улучен от една бомба. В 9.20 ч за поредна въздушна атака излита водосамолет 851. Пилот е младши подофицер Цончо Джуров, а наблюдател старши подофицер Пантелей Стоянов. По неприятеля са хвърлени 10 бомби, при което една от тях отново улучва “Память Меркурия”. Водосамолетът е силно обстрелян. Въздушната атака, проведена от двама летци, не е първата българска бойна мисия, осъществена срещу морски цели. В това отношение вече е натрупан скромен опит още през Балканската война.
Всъщност нищо особено - конкретно! Просто поредните плашила за всяване на страх на гузни поради разкритата им публично агресия същества, подлоги на Путин и Кремъл!
Ние българите сме странен народ. Историята ни е наситена с многобройни примери на героизъм, но ние често забравяме това и продължаваме развитието на нашата национална амнезия. Със следващите редове ще се опитаме да излезем от това състояние, разказвайки историята на един забравен герой, който навярно е помнен само от жителите на Североизточна България. Става дума за капитан Георги Радков – човекът, който по време на Първата световна война спасява Балчик от пълно разрушение. Още с влизането на България в Първата световна война през октомври 1916 година, главните сили на Антантата решават да респектират новия си враг и координират своите действия, подлагайки на разрушителни бомбардировки българското беломорско и черноморско крайбрежие. Ударът, нанесен от англо-френския съюзнически флот върху беломорските ни пристанища е изненадващ и предизвиква гневна реакция сред обществото ни. А когато няколко дни по-късно руски кораби започват да бомбардират Варна, българите са потресени. Като отговор на тази агресия, за кратко дори храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“. Георги Радков, 1921 година. След като през 1916 година България започва война с Румъния, руските бомбардировки по Черноморието ни зачестяват. С блестяща десантна операция на 5 септември 1916 година българският флот овладява Балчик. Градът е важен за снабдяването на Трета българска армия, воюваща в Добруджа. Това кара руския флот да предприеме действия срещу селището. Така на 7 и 9 септември 1916 година, без да срещнат съпротива, руски кораби откриват огън по града, нанасяйки значителни щети. Разрушени са множество сгради, сред които най-голямата мелница в България. Българското командване решава да постави брегова артилерийска позиция край Балчик. Преместена е една батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков. Георги Радков е роден в Разград през 1889 година в семейството на военен. Като артилерист взема участие в едни от най-важните битки през Балканската война – при Лозенград, Бунар Хисар, Одрин, Чаталджа. За около година служи в бреговата артилерия във Варна. През Първата световна война участва в разгрома на Сърбия като командир на гаубична батарея от Видинския тежък артилерийски полк. През лятото на 1916 година е назначен за командир на батареята, която през есента е преместена край Балчик. Подобно на ген. Колев, кап. Радков изпитва естествените за всеки българин чувства на признателност към Русия и руския народ, за което свидетелства личният му дневник от годините във Военното училище: „Русите проливаха толкова кръв за нас, сложиха костите си за да извоюват нашата свобода, и ето че сполучиха и изведнъж, като че ли всичко пропадна с Берлински договор, ако мога така да се изразя.“ Страшилището "Память Меркурия" Страшилището „Память Меркурия“. На 12 декември 1916 година, след като вече България е освободила Добруджа, Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. Вместо да даде положителен отговор, Руската империя заповядва на своя флот поредна атака над българското крайбрежие. На 13 декември три руски бойни кораба се насочват към Балчик (към този момент България е спечелила войната в Добруджа, т.е. атаката е стратегически необоснована и има за цел сплашване на българското население). Превъзходството на руските сили е смазващо – само флагманският кораб „Память Меркурия“ е в състояние за минута да изстреля снаряди с общо тегло, надвишаващо 70 пъти това, с което бреговата артилерия може да му отвърне. Общата огнева мощ на трите руски кораба превъзхожда тази на българската артилерия 100 пъти… Площад "капитан Радков" в днешен Балчик Площад „кап. Георги Радков“ в днешен Балчик Въпреки явното превъзходство на противника и липсата на опит, кап. Радков проявява самообладание и успява да мотивира своите артилеристи. Те откриват огън срещу руските кораби и така отвличат вниманието им от града. При невероятно трудни условия – руските снаряди избухват на метри от батареята, артилеристите проявяват нечувано мъжество и всеотдайност. Бреговите оръдия, според фабричните си специфики, са в състояние да произвеждат по един изстрел за минута, но нашите артилеристи успяват да произвеждат по един изстрел на всеки четиридесет секунди. На практика техните снаряди не би трябвало да нанасят поражения по дебелата броня на „Память Меркурия“, но българите успяват да направят няколко точни попадения. Предизвикват взрив на кърмата на крайцера, което кара руската флотилия да се оттегли. В защитата на Балчик участват също водосамолети и първата българска подводница UB-18. Балчик търпи сериозни поражения. Има жертви и сред мирното население. На практика всеки изстрелян снаряд означава точно попадение, тъй като градът е амфитеатрално разположен и гъсто застроен. Ожесточеният отпор на българската брегова артилерия обаче го спасява от пълно разрушение. След войната съдбата е немилостива към кап. Радков – героя от Балчик. Макар и за кратко да заема дипломатически длъжности, той е свързан с БЗНС и след преврата от 9 юни 1923 година е арестуван и пребит от новата власт. След атентата в черквата „Св. Неделя“ е арестуван отново. През 30-те години обстановката в страната се нормализира и правителството оценява заложбите на офицера, който има богат опит и владее пет езика. Кап. Радков служи в строителни войски. Назначаван е за кмет и околийски управител в различни селища. Именно като околийски управител на Оряхово го заварва деветосептемврийският преврат. Въпреки връзките му със земеделското правителство, въпреки репресиите, на които го подлага правителството на Александър Цанков и най-вече въпреки проявения героизъм в трите войни за национално обединение, „Народният“ съд го привлича като обвиняем и го осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 25 март 1945 година. През 2007 година офицерът е посмъртно амнистиран. Днес централният площад в Балчик, носи името „Кап. Георги Радков“. Подвигът на кап. Радков и на подчинените му, макар и да не е широко е известен, завинаги остава в паметта на признателните жители на Балчик.
Лека полека ще ни вкарат във военен конфликн с Русия, това е целта, тя се очакваше, имаше разумни хора, които многократно ни предупреждаваха за намеренията на САЩ - най голямото зло на Планетата, което трябва да бъде унижожено за един по добър и спокоен свят.
Руските бойни кораби се включват активно във военните действия на групировката от румънски, руски и сръбски сухопътни части, като оказват артилерийска подкрепа на левия фланг през периода 20 септември - 15 октомври 1916 г. и обстрелват българските войски, разположени южно от Тузла. На 21 и 22 октомври, когато 3-та българска армия преследва разбитите противникови части, руският линеен кораб „Ростислав“ с мощната си артилерия от четири 254-мм. и осем 152-мм. оръдия противодейства на завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа. След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети позициите на румънските войски в гр. Балчик, на 5 септември 1916 г. български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта, румънските части напускат града и Балчик е овладян без бой. Пленени са големи запаси от храни и горива, което благоприятства настъпателните действия на българската войска. Под български контрол минава и най-голямата мелница по Черноморието. Като отчита важността на складовете за жито в Балчик и Каварна и възможността с тези храни да се изхранва Трета българска армия, руското командване предприема нападение на 7 септември сутринта с ескадрените миноносци „Быстрый“ и „Громкий“. Корабите обстрелват пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. Високоскоростните миноносци само за 8 минути заемат огнева позиция срещу Каварна, където извършват артилерийско нападение срещу житните магазии и града. На 9 септември сутринта отново двата миноносеца обстрелват Балчик. Вследствие на това българското командване в края на октомври 1916 г. премества 2-оръдейна морска батарея от Варна в Балчик, под командването на капитан Георги Радков. След превземането на Кюстенджа от българската войска, руският флот се пребазира във военноморската си база в Севастопол. На 6 декември 1916 г. е превзета столицата на Румъния, Букурещ и това е отпразнувано с тържествен марш от победителите - български, германски и турски войски. На 12 декември 1916 г. държавите от Централните сили правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. В 11,00 ч. на 12 декември 1916 г. министър-председателят д-р Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, а след това тази декларация е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания. Въпреки това, на 13 декември се провежда третият разрушителен артилерийски обстрел на град Балчик от руските бойни кораби. За разлика от предишните два обстрела, руските бойни кораби са забелязани в 7,00 часа от бреговия пост на нос Калиакра, който известява българското военноморско командване. В килватерен строй корабите се доближават на разстояние от 5,2 км. от брега. За тях градът е добра артилерийска цел - гъсто застроен, амфитеатрално разположен, където всеки изстрелян снаряд може да доведе до големи материални разрушения. В бомбардировката участва отряд бойни кораби начело с флагманския кораб, крайцера „Память Меркурия“ и ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счасливый“. Крайцерът „Память Меркурия“ има 30 оръдия. Българската 2-оръдейна брегова батарея открива огън по руските кораби. Освен нея от българска страна в морския бой участват 3 водосамолета, една подводница и учебният крайцер „Надежда“, чието въоръжение се състои от едно 100-мм. оръдие. Бреговата батарея е преместена от Варна и стационирана на 29 октомври 1916 г., на 2 км, източно от Балчик. Оръдията са две с калибър 100 мм. - производство на френската фирма „Шнайдер“ са с далекобойност 8 км. и скорострелност 1 изстрел на минута. Западно от Балчик огнева позиция заема един артилерийски взвод с 2 бр. 87-мм. полеви оръдия – производство на немската фирма « Круп» със скорострелност 2-3 изстрела в минута и далекобойност 5км. Стрелбата им е неефективна и снарядите им падат далеч пред целта, тъй като руските кораби са на разстояние 5200 м. от брега. Бреговата батарея открива огън по челния ескадрен миноносец, след което миноносецът се отдалечава на пълен ход и повече не се появява. Батареята пренася огъня си върху крайцера „Память Меркурия“. По време на боя българските артилеристи изстрелват 186 снаряда, като руския крайцер е улучен от 5 снаряда. Едно от попаденията предизвиква взрив в кърмата на руския крайцер. При оттеглянето си крайцерът "Память Меркурия" започва да изтегля вода с помпи от 4-5 отсека на двата борда за ликвидиране на последиците от взрива. Българската водосамолетна станция във Варна обявява тревога в 7 часа и 45 минути. Срещу корабите излитат три от общо деветте водосамолета, с които разполага българският Черноморски боен флот. По време на нападението българските и германските морски летци провеждат три въздушни атаки, насочени основно срещу крайцера "Память Меркурия". При всяка атака има по едно точно попадение на авиационна бомба. Бомбите са българско производство с тегло 20 кг., конструирани от летеца Симеон Петров. По време на нападението водосамолетите са обстрелвани с артилерийски и картечен огън. Има преки попадения в крилата и фюзелажите на самолетите, но не са дадени жертви от екипажите. В боя участва и единствената българска подводница UB-18. Тя е въоръжена с 2 торпедни апарата, носи 4 бр. торпеда, картечница и 37 мм. оръдие. Тя се появява около 10 часа в региона на Балчишкия залив. Макар и късно пристигнала в района, българската подводница предизвиква паника на руските бойни кораби със своята неочаквана поява. За да избегнат торпедните й атаки, руските командири вземат решение за наблюдение и обстрел на морето, за да не я допуснат близо до корабите и бързо се оттеглят на безопасно разстояние. Морският бой при Балчик на 13 декември 1916 г. е най-дългият и единствен между български и съглашенски сили през Първата световна война в Черно море.
Защо българският народ позволи да бъде съставено правителство от антибългари, крадци, престъпници, национални предатели и продажници? Мазохисти ли сме, кви сме? Може ли да сме толкоз смотани, страхливи, утрепани хора, кажете?
Защо Сащ...нато, се крие зад България....като са толкова смели да се изправят с лицето и името си срещу Русия.. Само, че нямат, нито достойнство ,нито мъжество....НАТОВСКИ УМРЕЛИ КАПУТИ....После ние ще платим, те ще се скрият...