Митрофанова пред ТАСС: Българите все пак са русофилски народ
Тук на всеки километър има паметник на руските войници, улици са кръстени на нашите герои. Тоест това само по себе си е най-силната част от нашите отношения, казва руският посланик
Обратно в новинатаКоментари - Митрофанова пред ТАСС: Българите все пак са русофилски народ | Днес.dir.bg
Коментари
Българите НЕ СА ПУТИНКИ. Кликата в Кремъл не са руснаци, а путинки. Крепят се само на терор и овациите на придворните пажове - олигарси. Опитват се и у нас да наложат такава схема с олигарсите от прехода, създадени от Костов/Санкин.
Не съм русофил но за много неща е права !!! Ако трябва да сравнявам ,,братята макета,, с руснаците предпочитам руснаците !!!
руССNAZIте нямат място в Европа. Имат си достатъчно територия - кеф ти кенеф кеф ти нужник навън.
След десетина минути, дебейските писаници ще изчезнат. Заети са с друго мероприятие.
Българите сме благодарни на царска Русия, че ни помогна да се освободи. Комунистите като Вас Митрофанова, разстреляха последният руски цар и цялото му семейство!
Кога ще започне записването за масквичи, тоалетни чинии и перални? Колко олигарха ще назначи путин да им робуваме? Да бъдем ли готови за всеобща мобилизация за да се бием със фашистите на запад? Когаа да обръщаме всичко в рубли? Ще има ли алтернатива на кореком, ако случайно ни се дояде шоколад или искаме да си припомним вкуса на уискито? Жалко, че няма да има макдоналдс Да посърфираме още малко в нета, че май всичко западно и вредно ще бъде забранено. ...и ще пътуваме във времето...100 години назад...екстра ....че кат ни освободи рассиа всичко ще е по руски.
За толкова кратко време Митрофанова успя да свърши това, което толкова политици и историци не успяха за последните 34 г. Най-сетне обществото ни започна да се събужда от тежкия руски сън и да осъзнае кой какъв е. Да и пожелаем още успехи в начинанието. И дано Кремъл не я смени, тя е отличник !
Днес най-големите русофоби, утре ще бъдат русофили. Просто са със силните на деня, но е добре да не прекаляват
Абе то ние сме по-русофили и от Путлер и от руснаците. Путлер що руснаци изби за 1 година, а нашите русофили му прощават.
Сега ръководството на ДБ ходи да закусва в американското посолство. Но скоро ще се преориентира и ще чука на вратата на руското посолство.
Никога повече Русия в България. Още 20 години в България няма да припа руски отбор балет или изпълнители . ИЗРОДИ !
Някой ще я набара и ще ѝ излее кофа с кисело мляко върху безвкусния кожух. Посланникът им в Полша вече не смее много да се показва
Българи и руси трябва да поддържаме единство по модела на англосаксонското единство. Опитват се да ни разединят, това има далечни цели и носи полза единствено за запада. Това разединение засега има известни успехи, но е обречено и няма да се случи. Не можеш да вървиш дълго срещу волята на хората.
Тъй вярно, другарко Митрофанова. Ние сме русофилски народ. По тоя случай ви обещаваме, че ще направим всичко възможно да освободим Русия от диваците, които я изнасилват вече 100 години! Приятен ден!
Аз лично тебе и другите като тебе ги мразя. Па не знам кой русофил или русофоб....
В България много зависи с кой общуваш. Вероятността за неправилни изводи е доста голяма. По-простоватите българи открай време се делят - така им е по-интересно явно. В т.ч. се делят и на русофили и русофоби, като едните и другите са приблизително поравно. Но това са двайсетина процента от хората. Типичният българин не е нито русофил, нито русофоб. Типичният българин дори не е българофил. Ние сме известни с толерантността си, с любознателността си, както и с прагматизма си. Гостоприемни сме и много често това се тълкува като някакво чуждопоклонничество, без това въобще да е така. Ние се разбираме еднакво добре и руснаци и с американци, и с турци, и с гърци, че дори и със сърби и "северомакедонци". В общи линии сме вежливи и почтителни, стига да не ни предизвикват с нещо прекалено. Ако дават пари, то и да ни предизвикват може, стига да е умерено. Тъй че българите никога не сме имали проблем с руснаците, а само с управляващата ги пасмина. Митрофанова е една дребна гайка от позорната кремълска машина. То в Кремъл не е препълнено с руснаци също. Джуджето Путин има нещо руско в него, но погледа му е на мишок и по никой начин не може да бъде сбъркан с руски богатир. За чукчата Шойгу да не говорим - да се кефиш на Шойгу е извращение, не русофилия. Митрофанова си е типична рускиня, а те знаем, че са привлекателни докъм 30-тата си година и после стават досадни тьотки. Митрофанова не е изключение ни най-малко. Та бърка другарката сериозно. За българина руснаците са прости, бедни, глупави и некадърни ватници, което въобще не ни засяга, стига да не ходят въоръжени в чужбина. Инак докато са си в калта у дома предизвикват дори умиление с тежката си крепостническа съдба, на която края се не види.
Българите толкова обичат Русия, че трябва да им се плаща да я обичат.
Охо бъчво алкохолизирана. Вън от България, никой не иска подобни шпиони и агенти от ГРУ в държавата си. Ние сме 100 пъти по свободни от всеки таша... Руснак исках да кажа
Тя хубаво казва че народът има добро отношение към Русия,но все по често в руските медии,журналисти и политически лица си позволяват обиди по наш адрес ,а на политическо ниво се упражняват на нас като най слаб член на НАТО. Но нека не забравят ,че Българите не са Румънци и не вдигат бяло знаме. Да си мерят приказките,за да не обърнем тоягата от другата страна. .
Може и така да е, но хубавото е, че се топят като руска танкова девизия в Украйна. На времето руския посланник е заповядвал на Бай Тошо, а сега от срам не излиза по улиците.
Русофили е много интересно понятие. Ако се направи паралел с американските филии, българският народ не е е русофил. Ние просто обичаме Русия. След България, разбира се. Русофил - от около 20-30 години е понятие, което означава 'русороб' - както американските почитатели са сложили САЩ/ЕС пред България. Та, от тази гледна точка - не сме русофили. ама си обичаме Русия. братя не знам, ама са ми по-братовчеди от братчедите.
Ние сме русофили, другарко, ама вие не сте българофили! Вие само ни използвате! Тръгвайте си вече оттук!
само тя да трябваше да си тръгва... преди нея трябва да изгоним новите 'братя'. за излезем - живи и с някаква територия да си е наша - от текущия съюз, а после може да мислим дали сме русофили или харесваме Русия и руснаците. да не говорим, че и те бяха на същия пангар - само дето нас ни ядат чужди олигарси, презокеоански и малоазиатски, а Русия си има собствени. да ви кажа аз и САЩ харесвам. не тази сащ, педерастката и с комунистическите 'антифа' и БеЕлЕм. Не САЩ на #миту, жендър теориите и коленичещите насила бели хора.
И точно Граф Игнатиев ли ще цитираш,интересно колко ли е помагал или пречел.Цялата ни история не е ли старателно фашифицирана години наред
Генерал Гном преди 10 ноември 1989г. е бил русофил. И пак ще бъде. Сега временно е русифоб ...
Кога алкохолизираната тьотка ще бъде изгонена?
Бъркаш Митрофонова, просто сме толерантни... но и нашето търпение си има критична точка!!!
“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”. За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”. Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка. Съпруги и майки на загинали руски войници в Украйна получиха кожени палта като компенсация
Ами, правилно ни е описала, народа е с Русия а подкупните политици се кланят на запада. Кратко и ясно.
Клиентелитската партия "Възраждане" грабна част от гласовете на русофилите. Факт е. И удари в земята жълтозъбите жълтопаважници- верните пудели на ЕС и НАТО. Та, те това е показателно.
Тази още ли не е изгонена!? Какви русофили бе отровна змия! И тия дето много обичат Русия,не знам някой да се е затичал натам.КГБ-йска терористична държава.Едно време поне са имали велики писатели да я осмиват,сега са малко и са по затворите.
Тебе ще те гонят и ще те чукат,така като обичат олигофрените като теб,а после ще ядете як бой.Разбрали евроатлантически куче умраяло.
Митрофанова и майката на Христо Иванов са добри приятелки.
Не сме и не искаме да бъдем! Но не искаме и "робството" на ЕС!
Българите сме добър и признателен народ и никога лоши чуства нямаме без основание. Политиката на Русия обаче остава тотално непонятна, защото когато сме се държали приятелски сме ползвани за изтривалка, а други нации на Балканите са получавали привилегии, инвестиции, а те не само нямат чак такова благоразположение, но и обратното. България отдавна осъзна, че времената са други и прагматичното е над сантименталното и то защото най-отрезвителния шамар дойде именно от Русия. Сега е време и в Русия да осъзнаят, че както се отнасят към Сърбия, Гърция и Турция поне еднакво отношение искаме и ние, защото сме третирани от десетилетия по съвсем друг и дори обиден начин.
Хари. да те еба първо в гъза, а след това в устата, докато повърнеш и се очистиш от русофилията.
Защо ли посолката толкова ревностно защитава образа на "Графа на българите"?! Имало защо: "За истинската роля на граф Игнатиев в българското освобождение историците научават доста по-късно. През 1930 година при управлението на Кемал Ататюрк турският държавен архив решава да разчисти помещенията си от задръстилата ги книжнина, трупана векове наред. Две български фабрики за производство на хартия проявяват интерес към суровината и купуват няколко вагона. Оказва се, че те съдържат безценна информация. Държавната администрация в София не е допуснала хартията да бъде рециклирана. Нито пък е позволила тя да бъде върната в Турция, за което е настоявала Анкара, след като със закъснение разбира за допуснатата грешка. Именно този "подарък" понастоящем е сърцевината на съхраняваните в България източници за историята на Османската империя. Сред архивите са открити и преписи от разпитите на свидетели по време на процеса срещу Левски в София през 1873 година. Тези документи хвърлят светлина върху нееднозначната роля на Русия и нейния имперски пратеник в Истанбул за начина, по който борбата на българите за освобождение е била използвана за целите на руската имперска политика на Балканите. Нейна звездна цел винаги е била завладяването на Проливите. В някои случаи Русия се е противопоставяла на Високата порта с панславянска реторика, а в други е подкрепяла султана с цел възпиране на европейското влияние върху полуострова, обобщава проф. Людмил Спасов. Възгледите на Васил Левски за българското освобождение изключват вмешателството на която и да е външна сила, преди българите да покажат волята си за въоръжена борба срещу османското владичество. "И от дявола можем да потърсим помощ, но първо трябва сами да си свършим нашите вътрешни работи, а след това да молим други да помагат", пише Левски през 1872 година. "Русия обаче държи да дирижира събитията в България, а не да остави подготовката в ръцете на самите българи. Освен това империите са се поддържали, когато е ставало въпрос за тяхната сигурност. Левски е бил следен от османската полиция и е бил арестуван, когато турците са прочели писмата на Любен Каравелов и Данаил Попов, че трябва да се вдига въстание. Странното е, че в дневника си граф Игнатиев не съобщава нищо за процеса срещу Левски", посочва историкът проф. Христо Матанов. "Ето защо Игнатиев не бива да бъде демонизиран. Той е изпълнявал само и единствено заръките на господарите си в Санкт Петербург", смята професорът. Колегата му Людмил Спасов на свой ред обяснява поведението на Игнатиев по време на процеса срещу Левски с провала на делото в Русе през 1867 година, организирано от Мидхат паша срещу т.нар. Свищовско съзаклятие, свързано с четата на Филип Тотю. То приключва с изпращането на 52 бунтовници на дълго заточение. Граф Игнатиев, който не е понасял Мидхат паша, вероятно се е страхувал събитията по времето на съда срещу Левски да получат същото развитие и вместо "злосторник“, обвиняемият да са окаже бунтовник, действащ под влияние на Русия. Какво е истинското лице на граф Игнатиев? "Левски е съден в София като организатор на въоръжена политическа конспиративна организация по османския наказателен закон. Приписано му е и убийството на младия ратай Стойчо Герганов, за което са се полагали 15 години тъмничен затвор. И досега юристите спорят дали османският закон е коректно приложен, защото издаването на смъртна присъда е било възможно само ако е имало въстанически бунт. Османският съд над Левски е приел обира в Арабаконак и няколко убийства именно за начало на такъв бунт", твърди историкът проф. Пламен Павлов. Краят на кариерата на Игнатиев в руската имперска администрация обаче повдига и още въпроси за истинското лице на графа. В качеството му на вътрешен министър при крайно консервативния Александър Трети граф Игнатиев има пряка роля в един от най-жестоките погроми над евреите в Русия. Името на "славянолюбеца" и до днес е свързано с жертвите на масови погроми над евреите в седем губернии, с планове за изселването им от селата, с изхвърлянето им от занаятите, както и с широкомащабен план за изселването им от Русия. По думите на някои, графът-генерал се бил разплакал, когато през 1906 година научил за издигнатия му приживе паметник в центъра на Варна - по инициатива на гражданите града. Паметник в Русия той никога не е имал."
Не само че Путин е военнопрестъпник но тези които го защитават и убиват украинци също са престъпници. Кат Русия няма друга, тъй коварна на света. НАТО и ЕС са нашата опора, гарант за нашата свобода. Смърт на путлерофашизмъ- свобода за народите. Слава на Украйна и украинския героичен народ.
Бъдещето на България е с Россия !!! Само Росия ще ни даде свобода благоденствие и просперитет ! Всички други ни шибът !!! Запада ни има за руснаци така че !!! Се тая какво пишат и искат жълтопаветниците !!! Да го духат по вода !
..Скоро след като съветската армия нахлува в България на 8 септември 1944 г. започва нейното чудовищно ограбване. То е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни. Истинската цена Или да са известни само за една нищожна част специалисти изследователи. Първоначалната оценка за издръжката на Съветската армия в България за периода от септември 1944 до края на 1945 г., която в началото на 90-те години бяха направени от историка Мито Исусов, показва изразходвани около 25,5 млрд. лв. Или да са известни само за една нищожна част специалисти изследователи. Първоначалната оценка за издръжката на Съветската армия в България за периода от септември 1944 до края на 1945 г., която в началото на 90-те години бяха направени от историка Мито Исусов, показва изразходвани около 25,5 млрд. лв. („История и общество”, 1990, № 2, стр. 27). И това е при държавен бюджет на България за 1945 г. 48 млрд. лв. Днес вече знаем, че сумата е значително повече - истинската цена на съветската окупация е била около 134 млрд. лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева). Това се е равнявало на около половин милиард тогавашни щатски долара. Покупателната стойност на долара от 1945 г. в сравнение с този от 2016 г. е 1 към 13,2 долара. Какво се получава тогава? Съветската окупация е струвала около 6,5 млрд. днешни щатски долара! Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на тогавашния държавен бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част, която е 43 млрд. лв. Някой ще каже - „Но всичко това е следствие от Съглашението за примирие с България от 28 октомври 1944 г.”. Грешка! 600 000 войнишки гърла Формално в чл. 15 е записано, че „българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командуване за изпълнение на неговите функции”. Освен т. 15 от особена важност е осмислянето и на т. 18, която поставя тристранната Съюзна контролна комисия под председателството на Съветското главно командване. Знаете ли какво означава това? Това означава, че представителите на съветското главно командване получават правото за всеобхватно, безконтролно и напълно неограничено разпореждане с всичко в България - предприятия, активи, финанси, резерви, имущество, ценности, ресурси. ВСИЧКО! Съглашението има истински обирджийски характер и Москва се възползва без задръжки от това. Според оценките на Трайчо Костов месечната сума за издръжката на съветските войски в България през 1944-1945г. е между 375 млн. и 1 млрд. лв. месечно (ЦДА ф.146 Б, оп.4, а.е.183, л.6). На 28 ноември 1944 г. Министерският съвет взема решение да се предоставят стотици хиляди тонове хранителни продукти за изхранването на Червената армия в България, която е достигнала смазващата цифра от 600 хиляди войници и офицери! Старт на Бухово НКВД слага ръка върху полезните изкопаеми на страната, като поставя под контрола си всичко свързано с експлоатацията, добива, товарните и транспортни дейности по изнасянето им към Съветите. През 1945 г. е създадено и строго засекретеното съветско-българско минно дружество за експлоатация на урановите залежи в България. През 1938 г. в Бухово първи започват да добиват уран немците и още през първата година вадят 100 тона, но през 1939 г. спират. През февруари 1945 г. съветското разузнаване се сдобива със секретни немски документи, от които разбира за този добив, и реагира незабавно. На 20 август 1945 г. е прието „Разпореждане № ГКО-9887” на съветския Държавен комитет по отбрана, в което пише, в което пише да се използват урановите залежи в Българи, Чехословакия и други страни. (Российский государственный архив социально-политической истории (РГАСПИ), ф.644, оп.2, д.533, л.80-84). Специално управление Следващото бандитско действие на Москва е ограбването на немското имущество в България. Към съветското търговско представителство в София започва трескаво да работи т.нар. Управление на съветските имущества, което започва чудовищен грабеж. Първоначално управлението става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо германско участие в страната. След това започва да придобива чрез отнемане от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото германско оборудване, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво основание да бъдат конфискувани. Започва нечувано разграбване. Ето само един документ, който дава представа за размерите на това разграбване: „Разпореждане № 922 от 22.11.1950 г. За удовлетворяване на искането на Управлението на съветските имущества в България да бъдат преведени в СССР 577 711 000 лева произходящи от печалби на съветските предприятия в България и реализирани техни активи”. Но и това не стига на московските „освободители”. На 10 януари 1948 г. в Москва са подписани два протокола, с които българското правителство е задължено да обезщети Съветите с 9 млн. долара (не лева, не рубли, а долари) заради, както се изразяват в Москва „неуточнени и несъбрани кредитни задължения на бившите германски предприятия в България”. Понеже болшевиките в Кремъл решават, че тези 9 млн. долара са малко, те заставят българските представители да подпишат, че страната ни ще предаде (правилно е да се каже „подари”) на Съветите допълнително 2500 т оловен концентрат и 1500 т цинков концентрат (Архив на Министерството на външните работи (АМВнР), ф.42, оп.1, а.е.420а, л.4-6). Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от българския министър на търговията и промишлеността Димитър Нейков със съветския министър на външната търговия Анастас Микоян. Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет на СССР са продадени 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен резерв на цена по 110 000 лева килограма. Българската земеделска и кооперативна банка дава призната стойност от 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда „разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата. С тази сделка българската държава губи други 700 милиона лева. Тютюн и розово масло На практика страната ни е била принудена да подпише най-унизителния и грабителски търговски договор, с който й е наложено да достави 5000 кг розово масло по цена 110 000 лв. за килограм (около 300 щатски долара) при положение, че на международните борси то струва над 1200 щатски долара. Малко по-късно ще стане ясно, че съветските търговци го пласират на международния пазар за 1400 щатски долара за килограм, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина лева! През май 1945 г. междувременно БНБ харчи нови 3 млрд. лева за доставката на тютюн и цигари на съветските орки! През цялата 1945 г. страната ни е подложена на истински грабеж от Съветите. Министерският съвет е на практика един регистрационен орган, който само отбелязва и формално отпуска поредните милиарди от крайно оскъдния български бюджет за издръжката на съветската окупация на страната ни. Ето нов документ - този път от 31 юли 1945 г. Пореден трансфер на поредните 3 млрд. лева в рамките на няколко месеца. Само през януари 1946 г. освен 420 млн. лв. на ръка на окупационните съветски войски са преведени нови 2 млрд. лв. Според посочената по-горе търговска спогодба от 10 март 1945 г. страната ни е задължена да продаде на Съветите 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, докато той струва на международния пазар 2,60 долара или 775 лева по официалния курс на долара. Сметката е проста - губим от всеки килограм между 455 и 680 лева. Всеки може да умножи тази ножица в цената по 25 000 000 килограма. Чудовищно, нали? Колосалната загуба за България само от тази част на търговската спогодба е в размера на 10 до 17 милиарда лева! Нова схема Тези факти и тези документи трябва да бъдат публикувани в ученическите учебници по история. В началото на 50-те години Съветите реализират нова грабителска схема - след като са източили достатъчно милиарди от България чрез формата „преминаване на германски предприятия в България в съветски”, сега започва връщането на тези предприятия чрез продажбата им на България срещу нови милиарди. Новият протокол за продажба на бившите немски активи е подписан на 14 август 1952 г. Върнатите по тази спогодба дружества с германско участие са 26, от които само 15 са действащи. За тях България заплаща на Управлението на съветските имущества 44 млн. и 325 899 нови лева: „В подписания през 1952 г. протокол за първи път става реално разграничаване на германските от австрийските имущества. Последните се връщат на България, но под аренда. За тях българското правителство изплаща на Управлението на съветските имущества от 1 октомври 1952 г. на равни тримесечни вноски, годишен наем в размер от 534 059. Управлението реинвестира тези суми за свои нужди в България, но разходите по поддръжката на арендуваното имущество - по неговия ремонт, реконструкция и пр., както и всички застраховки остават за наша сметка. В текста на споразумението също така е указано, че съветското правителство не носи отговорности по задълженията, произтичащи от експлоатацията на австрийските имущества. С този изричен текст Съветският съюз умело се измъква от австрийските претенции за компенсации, които датират още от 1949 г. Скрити репарации В началото на 60-те години България подписва с Австрия отделна спогодба, по силата на която изплаща като обезщетение за австрийските предприятия и недвижими имущества около 600 млн. долара. През октомври 1954 г. СССР продава на България своята част и в четирите българо-съветски дружества. Съгласно подписаната спогодба общата стойност на съветските дялове е оценена на 269 951 887,96 лв. Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години. Трансформацията на собствеността на немските имущества натоварва българското пространство със скрити репарации, чийто размер трудно може да бъде фиксиран точно. Те се изплащат под различни форми - левове, рубли, долари, стоки, чак до средата на 60-те години. колко ни струва свободата- руско иго От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на пари в злато е била точно 32,5 тона злато. ИМА ГО В АРХИВА А 1944Г ОТКРАДНА РУСКИТЕ МАРОДЕРИ ЦЯЛ ВЛАК С АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ... ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАТ ОТ ИСТИНАТА
На всеки ъгъл има паметници и улици, защото досега нямахме политици с топки да сменят имената и да бутнат МОЧА. Споко лелче, ще видиш промените.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}