Магазинери лепят снимки на крадци по витрините

Снимки на крадци са разлепени на витрините на някои магазини в Благоевград.

Обратно в новината

Коментари - Магазинери лепят снимки на крадци по витрините | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

май е гарван. некой можи ли да ми припомни стихотворение.

па ся и туй пернато. нормален човек би требало да го покаже по тубата. а аз не разбирам защо иска да живее с нас. нищо лошо не съм направил на животинчето. още не знам ко потроши в кухнята. разбирам да спя с куче. ма с пернато..

Глад мори добитъка.ха..ха

5 милиарда откраднати от банката, и още 5 милиарда, които длъжници КЪМ банката няма да върнат. Колко прави?

Добре, Имам магазим, поставил съм камери. Чрез тях виждам един тип ми краде от стоката. Наблюдавам го чрез камерите ми вече 1 месец. Нямам съмнение, че е крадец. Зная, че кражбата е криминален акт. Защо сега някой ще ми каже, че трябва да ДОКАЖА, че този тип е крадец ? Защо не мога да му сложа снимката, след като ми окраде магазина. Записано на камерите ми. Защо ?

Кражбата е криминален акт. А-а-аммм, в развитите западни страни, така да се каже. За в България - не зная.

Ех, що не дойде некой у Перник да ми краде от стоката... Винкела

Пука ин ба крадците, че им слагат снимките на витрината. Какво като ги хванат, пускат ги след 24 часа, а пък няма да плати откраднатото щото просто няма пари. Ама нали знаете приказката за зелника...виновен е който му го дава....

се казва гарвана. не знам каква птица ми окупира кухнята. и потроши некви неща. но и благодаря.

TIREX

в територията на крадците това е направо гордост да ти сложат кадрото и да се хвалят с теб...

с куче. с котка труднои невъможно дори.. ша требе да спа с птица май. дано стопанина и да е жив и здрав. определено не е гълъб. поне три пати е по голям. черно и червенко по шийката. вероятно гарван. айде лека ви нощ и дано не кълве мен а семенца които съм и ги оставил. гарван е .да го .. но само той не е е. не е по нагъл.

че не знаете стихотворение. криви сте че не ползвате търсачки.

че не знаете стихотворение. криви сте че не ползвате търсачки.

А къде да полицайчетата? Спинкат, а заплатките искат да си увеличават. Те много бе ама само наманифестация. А на работа се крият зад храстите, защото ги е страх от циганите.

Как всички знаят кои са крадците, само полицията не знае. А скоро ще стачкуват и за по-високи заплати, щото то само с приходите от едната закрила на престъпници живее ли се?

Много са ви идеализирани представите за т.нар. "развити западни държави". Там е същият хаос - възможностите престъпниците да получат заслуженото наказание са силно ограничени.

Вече има и камери почти навсякъде и неим пука - каква деградация. То импотентния съд е виновен за това.

В късна нощ, веднаж отдавна уморен, четях аз бавно В книга странна и забавна стих, забравен вече тук Но, докле четех разсеян, в самота и сън обвеян, Чух сподавен, ненадеен, бавен, тих, неясен звук: Гост помислих аз разсеян, сепнат от внезапний звук, Някой гост и никой друг! Помня бе Декември леден; бе среднощ и огън бледен, Спрял на пода лъч последен, мреше бавно и без звук И отбягнал всички хора, сам, четех аз до умора, В скръб за скъпата Ленора, Бог която взе от тук И сега зовят Ленора в Рая ангели, а тук Само аз и никой друг! От пурпурните завеси звук неясен се разнесе И в сърцето ми разле се ужасът на тоя звук; И, обзет от трепет смутен, да смиря страха минутен, Казах: Някой безприютен, през нощта залутан тук, Дири подслон безприютен светлина съгледал тук, Някой гост и никой друг

Прозорецът тласнах бавно и през него гордо, плавно Вмиг влете, крила размахал със прокобно странен звук, Гарван черен стражът верен на погинал блен химерен Кръг изви в дома чемерен, сякаш подслон дири тук, И над бюста на Палада спря, намерил подслон тук Както още никой друг. Аз погледнах, изненадан тъй бе горд, тъй важно хладен, Че, макар и безотраден, смех у мен избликна пак: Нямаш шлем! И ти си странник. Но си горд като избранник! Как е, рицарьо, изгнанник от брега на Вечний Мрак, Твойто име на избранник в Царството на Вечний Мрак? Той отвърна: Нивга пак! Удивен, че той говори, вперих скръбно в него взори, Ако и да ми се стори най-безсмислен тоя грак. Но в дома, де сам оплаках дел за всички не еднакъв И надежди в скръб не чаках, пръв, единствен в скръб и мрак, Да ме навести дочаках пратен с бури в нощний мрак Гарван с име Нивга пак! Но след първий грак, отново той замлъкна тъй сурово, Сякаш сам изле в туй слово своя дух с едничък грак.

И смутен, очуден странно, промълвих едва разбрано: Той ще хвръкне утре рано с първий лъч от моя праг! Както всичко рано! рано! навсегда от моя праг! Той отвърна: Нивга пак! О, туй слово бе самичко отговор умел на всичко Сякаш само туй едничко бе научил от бедняк, Който в орис на печали, горест не една узнал е И над всичко са му пяли скърбите припев недраг, И над всичко сам той пял е техния припев недраг И той беше Нивга пак! И в креслото пак аз седнах. Пак към гарвана погледнах Мисли смътни стотни път ме вестиха в нощний мрак. Скръбен, исках да разгадам туй, което безпощаден Той изрече горд и хладен в своя тъй печален грак, Туй, което безпощаден той предсказва в своя грак С туй печално Нивга пак. А на бюста, от високо, той в душата ми дълбоко Огнен взор бе впил жестоко секаш смъртен, вечен враг. Болно моят взор отстъпи; тънех нежно в мисли скъпи, Спомнях невга тя пристъпи с радост моя беден праг! Но тя няма да пристъпи вече моя скръбен праг! Както нявга нивга пак! И тогаз крила повяха сякаш ангели летяха И вестяха те утеха, тихо слезли в нощний мрак То извиках, о, несретний! в твойте скърби неприветни Бог забвение, най-сетне, праща с ангели Всеблаг! Пий забвение и чакай светла вест на Бог Всеблаг! Грак простена: Нивга пак! Ти си вещ пророк стихия! викнах аз. Към теб вопия! Щом те запокити Злият с буря върху този бряг, Свят балзам за скръб и спомен нявга в Галаад псаломен, Ще намеря ли бездомен предскажи ми в своя грак! О, кажи на мен, бездомен, в своя вероломен грак! Той отвърна: Нивга пак!

Много добре казано!

Когато правосъдието не работи, хората сами се защитават. Така е било в Дивия Запад. Но и там е имало нещо като Шериф. На нашата територия няма никой. Полицията пази престъпниците и те си работят спокойно, хората.

давайте ги и по телевизията, да си берат срама пред съседите. Това е повече от всякакво осъждане на нелепия съд, пробация, подписка, дрън дрън.

Млади - значи гладни и без работа., а и с ниско образование. Тогава? Тепърва ще крадат, трябва да се живее някакси, защото контейнерите вече не стигат за всички желаещи. Онзи ден си прочистих гардероба с не дотам лоши неща. Точно след пет минути минах и не открих нищичко! Всичко беше разграбено, а каруцари не бяха минавали. А вие продължавайте да умувате с колко и дали въобще да се увеличат заплати и пенсии и дали да се премахне класът квалификация. По-разумно би било да построите още един терминал /май/.

Четох новина отнесен Успоредно четох стих Ех живота не е лесен Май се също и напих Пускам странни коментари Жертва съм на юлския пек Слънчев удар ме удари Кво ми е не знам чуек

Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни. Налей и чашите не брой. Догоре ги пълни. Да пием с тебе, друже мой. за миналите дни. За старата любов докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!