Коментари - Красимир Каменов-Къро и семейството му са убити в дома им в Кейптаун (снимки/видео) | Днес.dir.bg

За босовете на всяка мафия винаги най-опасните са техните бивши членове, които в един момент са решили да “започнат на чисто” и да загърбят миналото си! Особено ако са били на по-високите й етажи в структурите й. Те представляват перманентна голяма опасност за тях! Така и ЗАТОВА точно на времето ликвидираха и Васил Илиев.

Къро беше един от спонсорите на ОПГ ППДБ. Останалите им спонсори са в Белград и Дубай.

Ако беше в затвора - щеше още да е жив...

къро е вече на къра

Убит е Къро, ортака на Рашков и човека на ПП.

НЕ БЪДИ ТОЛКОВА СИГУРЕН

издирвали - на майка си п...а. Ако беше такъ щяха да са го хванали. Ай сиктир и тъпотии.

Жънеш,какеото си посял...

Определено е шокираща новината. Не знам какъв точно е въпросният, чувала съм го само по име, при това от дир-а, но четворно убийство си е четворно убийство, както и да го гледаме! На кого пък толкова е пречел?

Остави Васко, кажи нещо, за Зъбчето???

ТИ ДА НЕ БИ ДА СИ БИЛ ТАМ

Малко за “атмосферата” при “бизнесмените”: “…Преди време Димата ми беше разказал, че от сделката Маджо и Грашнов си разделили доста пари „под масата“. След смъртта на Грашнов компанията имаше нов директор — Румяна Кючукова. Имено от нея се оплакваше Младен. Държала се с него като с боклук и го изхвърлила. Искала големи отстъпки, за да се застраховат отново. В опитите си да убеди Чорни, че тези отстъпки са му непосилни, Маджо бе готов почти да се разплаче. Явно онзи го бе поканил на среща в Израел. — Только посилай мне приглашение и я приду… немедленно! — но видимо не беше никак въодушевен от едно евентуално пътуване. Явно Чорни внезапно бе променил темата и започнаха да говорят за футбол. Доколкото разбрах, говореше против Наско Сираков. Изненадващо за мен Маджо го защити: — Он отличный парень. А знаеш ты какой хитрец он? Я все…сделал как надо… за возкресении… — сетих се, че ставаше въпрос за предстоящия мач „Левски“ — ЦСКА. — Я познакомил Наско со рефером и он уверил его, что все в порядке! Чорни явно се бе успокоил, защото си размениха взаимни любезности, и Маджо, плувнал в пот, затвори телефона. Нервно забърка по джобовете си, огледа стаята си, накрая свали покривката от масата и старателно избърса лицето си. — Вальо — провикна се към вратата, — я ми донеси уискито! Наля си от бутилката, отпи голяма глътка, помълча няколко минути, след което си придаде възможно най-равнодушното изражение и с овладян тон се обърна към мен: — Ако чуеш някъде, че някой ми завижда, му кажи, че няма за какво. Нали виждаш какви разговори съм принуден да водя? Да чета от листчета и да се потя като ученик пред изпит. Но… в крайна сметка пък си заслужава. Правя договори за милиони. Въпреки че никой не го оценява. Тези пари ще ги деля с Маргина и Димата, а те плюят зад гърба ми. — Защо се стягаш толкова от Чорни? — Че кой не се стяга от него? Фамилията Чорни притежава около петдесет милиарда долара… Остави ги там Бил Гейтс и разни, дето се водят най-богатите в света… Чорни е от неофициалните милиардери. Много е готин, но стъпиш ли накриво, няма прошка. Ти нали знаеш какво стана с Грашнов? — сякаш на себе си каза Маджо. Явно от вълнението си се беше увлякъл и се разприказва. — Чувал съм, че е измамил Чорни… Наистина го измами, при това му прибрал около 100 милиона долара. Миша го чакал около година да се сети да ги върне. След което го поканил на гости в Израел… както сега мен — гласът му трепна. — Какво са правели там — само те си знаят, но главно ядене, пиене и курви. После го настанил в специалната стая за гости. Преспал една единствена нощ. Върна се в България и за кратко умря. Така и не намериха причината. Дори диагноза не можаха да поставят. — Не те разбирам! — прекъснах го аз. — Какво искаш да ми кажеш? — Това, че руснаците отдавна не се стрелят по улиците като нас — тъжно каза Маджо. — Оборудват стаите си за гости с квантови лампи, които те облъчват. И за кратко време угасваш. Чиста работа… без доказателства… — Чорни как си върна парите после? — стана ми любопитно и попитах. — Лесно, отишъл е при Лора Виденлиева, жената на Грашнов, и й е обяснил, че ако не му ги преведе веднага, ще му гостува и тя. Миша наистина е готин — завърши Маджо, — остави ми десетина милиона долара. Имаше сантимент към Владо. Обичаха заедно да се напиват. Замислих се за съдбата на Грашнов. Познавахме се доста отдавна. Още от времето, когато работеше като гид в ЮАР. Вземаше по 200–300 долара да развежда разни групи. Главно се изхранваше от парите на Лора. Когато Чорни се установи в България, първоначално бе отседнал в хотел „Хранков“ в Драгалевци. По това време с Поли и Пехливанов стопанисвахме еротичен бар в кулата на хотела. Владо идваше да пие често на аванта при нас, докато чакаше Чорни да се събуди. Всъщност ние идея си нямахме, че това е митичният Майкъл Чорни. Изглеждаше като най-обикновен селски чичко с плетено пуловерче. Правеше впечатление, че раздаваше по 3–4 хиляди марки на стриптийзьорките. Приличаше ни повече на възрастен чикиджия с пари, а и Грашнов не бе споменал до този момент кой е приятелят му. Често се приближаваше до нашето сепаре с учтив поздрав. Личеше си, че търси контакт и сигурни хора в България, на които да повери бизнеса си. Но Поли се държеше презрително с руския евреин. Една от стриптийзьорките ни сподели, че това е Майкъл Чорни. — Ти луда ли си, ма! Тоя селяк да е Чорни? — прогони я с досада Поли. Малко по-късно пристигна и Владо Грашнов. Поли тъкмо се накани да го пита кой е приятелят му, когато влетя Иван Тодоров — Доктора. — Тук ли си се скрил, копелдак гаден! — развика се той на Грашнов. — От една година ми дължиш хиляда долара. Дръпна го рязко за сакото и го удари ненадейно в носа. Ние с Поли искрено се забавлявахме. Доктора никога не посягаше на никого, но прекрасно разбирахме, че се опитва да се представи като бияч пред нас. Макар че да разбиеш носа на човек като Грашнов, миролюбив и обикновен човек, едва ли бе геройство. На Косьо Самоковеца, който стоеше на нашата маса, му дожаля за Владо и реши да го защити. Забрани на Иван да го бие повече. Погледнах към чичкото с пуловерчето, който стоеше в съседното сепаре. Нямаше начин да не е видял цялата случка, но въпреки това гледаше съсредоточено в стриптийзьорките, сякаш нищо не се беше случило. Вече бях сигурен, че това не може да е Майкъл Чорни. Месеци по-късно, когато разбрахме, че е той, съжалявахме много, че изпуснахме контакта. — Да го оставим Чорни, той си е в Израел. Ние тук си имаме други проблеми — върна ме в разговора Маджо. Наведе се към мен, вторачи се и сниши гласа си: — Искам да ми дадеш онзи гранатомет, който навремето взе от Поли! — За какво ти е? Доколкото знам, с Бай Миле си имате доста. — Само ще го повредя и ще ти го върна — направи се, че не е чул последната ми реплика. — И аз мога да го повредя. — Не ме разбирай погрешно. Не че не ти вярвам, но аз смятам, че мога да го повредя по-добре! — настоя Маджо. — Защо изведнъж се присети за него? — погледнах го учуден. — Нали Пехливанов не ти пуска никакви поръчки,… изолирал те е? Може скоро да ти го поиска, за да го даде на Женята да стреля по мен. Минаха ми какви ли не мисли през главата, но видях в очите му онази тревожност, която от известно време издаваше, че параноята го е налегнала неизлечимо и виждаше навсякъде опасност. — Къде искаш да ти го донеса? — провокирах го аз. — Няма да го носиш на мен. Ще ви направя среща с Рашо. Предай му го на него. Имаше предвид Рахмат Сукра, който освен че отговаряше за бизнеса с месото, му беше един от най-доверените хора. — Няма проблем, ще му го дам — отвърнах, колкото да се измъкна от разговора. — Добро момче — похвали ме ехидно Маджо. — Не се съмнявай, че ще си платя за тази услуга - За пореден път сложи ръката си на рамото ми той. Стана ми гнусно и рязко се изправих. — Ще ти се обадя, като приготвя гранатомета, за да ми направиш срещата с Рахмат. Не беше свикнал някой друг да приключва разговорите. Стана му неловко. Явно се бе усетил, че ми е неприятно от опипването му. — Ок. Тръгвай, щом бързаш. Не бях му споменавал, че бързам, но ми стана смешно от търсенето на начин да се измъкне от неудобната ситуация. Тръгнах си без обичайното здрависване и с една мисъл, че каквито и комбинации да правех с Маджо, винаги стигах до път без изход. Сега искаше гранатомета, а аз нямах. Навремето бях излъгал Поли, че съм го купил, а Маджо — че съм го запазил…”

Един боклук по-малко.

Този не беше ли някакъв приятел на доносниците в парламента и човек на американците?

Сигурно си е поускал парите обратно, а Мунчо преди една седмица лично му ги занесе (или му е казал, че няма да ги занесе)

Лабораторията на границата осиротя. Златния гьол, кой ще го поеме, а Борисов?

Три години Къро, Цеко мустака и дубайският Череп хрантутят джендърската ППДБ мафия, телевизионните анализатори Дичев/Дайнов/Смилов, както и журналята от "Дневник" и "Капитал". А пехотниците им окупираха кръстовища, хвърляха яйца, домати, разнасяха ковчези, палеха живи полицаи със слама и взривяваха прокурори. Ако пропеят шайките на Фатмака Радев, то Кирчо, Кокорчо, Ицо мравояда, нереза Мирчо и Руди гелосаното влизат в пандиза.

при всички положения един престъпен боклук по-малко!

Кое семейство? Освен женя му да убиши бодигарда и детегледачката

ХИПОТЕЗАТА ТИ ИЗДИША МАМИН СЛАДЪК

Щом лабораторията за зеленчуци не я знаеш... Си руски трол

Къро беше един от спонсорите на ОПГ ППДБ. Останалите им спонсори са в Белград и Дубай.

Го няма от 2 години.

Щом се крив в ЮАР в къща с персонал... Не е за жалене, Висаджия, мутра

Борисов влизай в клетката, да отмине бурята.

И още много ++++++++++++++++++++++++++++++++++

Да не ни го връщат. Да го заравят там на място. И без това не искаше да си идва. Честито. Тази вечер ще празнувам !!!

име на това "убийство" се нарича "Програма за защита на свидетелите"...

ТИ ОТ ИНФЕРНОТО ЛИ ИДВАШ ТА ГИ ЗНАЕШ ТИЯ РАБОТИ

“… — Така че, сега ще връща услуги — удари по стената Маджо. — Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата. — Нема проблеми с него — намигна важно Бай Миле. Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко? — бях подхвърлил тогава. — Той е най-обикновена шушумига.“ „Да, ама скоро ще се променят нещата — отговори ми тогава Стуканьов. — Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките със враговете си, без никой да им търси отговорност.“ Тогава си мислех, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма „Ипон“. Тогава отново го бе спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат. Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеше се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен. Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар че бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар. Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки. — Ние сме гости на рождения ден на Цветелина — възроптали някои от тях, като повикали управителя. — Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала. Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рождения ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха. Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“ Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето — Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли. — Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! — изхилил се Поли. — Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи - приключил разговора той. Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка. Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден. Докато в съзнанието ми преминаваше миналото на Бойко, Маджо, който бе облечен в светъл костюм, бяла риза с извадена яка над сакото и островърхи бели обувки, прекоси съблекалнята, влезе в банята и се изпика шумно над канала. Бай Миле се възползва от отсъствието му и ме извади от размислите ми. — Ти смяташ ли, че тоя, Женята, е опасен, а? Така де, в смисъл дали може да стигне до мене? — не изчака отговора ми Бай Миле. — Мисля, че ще успее — не му дадох шанс аз. — И к’во ще ми направи? Как ще действа? — Стига глупости, Милчо! — провикна се от банята Маджо. Не искаше да остана с впечатление, че Бай Миле се страхува. Все пак той беше неговото острие, емблема и символ на организацията. — Те няма да направят нищо. — Мислиш ли? — с недоверие попита Бай Миле. — Сигурен съм! — натърти с язвителен тон Маджо. — Пехливанов няма да посмее да му даде поръчка — погледна ме настоятелно, сякаш искаше да ми подскаже, че не трябва да плаша повече Бай Миле. — Знае, че ако направи неуспешен опит, няма да може да намери и дупчица, в която да се скрие. Нали така, Жоро? — погледна ме напрегнато той. Кимнах леко в знак на съгласие, но Младен веднага разбра, че няма да му играя по свирката, за да поддържам самочувствието на Бай Миле. — Хайде, тръгвай, че аз имам още срещи! — набързо ме отпрати той. Отвори вратата пред мен и излезе. Използвах това, че за няколко секунди бе с гръб към мен, и намигнах на Бай Миле: — Пази се! Той поклати глава тъжно, но с благодарен поглед. — Хайде, по-бързичко да приключиш сделката ни! — стисна ми ръката Маджо в коридора. Наистина се забързах, но по съвсем друг повод. Трябваше да намеря Женята. Смятах вече да приключа с Бай Миле.

Надали някога ще разберем какво се е случило наистина.Сигурно е съвпадение че разстрела идва седмици след посещение на Радев и делегация в ЮАР.По скоро мирише,че е знаел нещо/забъркан в нещо и са решили да изгори бушона за да не се стигне до поръчителя.

В Южна Африка жовота на белите няма никаква цена той е маловажен питайте Илон Мъск ама той няма да ви каже каква клоака е ЮАР. Новото кокорчево правителство там дойде на власт с лозунга: 'Обещаваме ,че ще спрем да колим белите' ... Само силно зелени са в властта.Смятайте за какво иде реч.Но до днес не са спрели убийствата и геноцида. Милиони бели Боер фермери жертви на негро геноцида там живеят в страх някои се преместиха в Русия. Това може би е и част от повода да започне и война с Бяла Русия. Има как и нашето тъпо правителство да помисли да засели малко от останалите няколко милиона бели продуктивни ЮАР фермери в обезлюдената ни,но силно плодородна татковина.С такива България ще пребъде и се превърне в перлата на Аграрната Винарна Индустриална и техническа сила в СветаАко и нас не ни Украинизират.

при всички случай е по добре за си беден гражданин, отколкото богат "бизнесмен". и защо всички от ъндърграунда са "бизнесмени"?? няма ли българска дума??

А на теб кой е спонсор ' БОко Банкялииятаа" ли? прокуроре ;)

Този е комунист

Теглете, нямате време ! Предстоят големи катаклизми в България по сценария на 1996 г.

Тук сега е много важно Радев и Гешев на коя страна са. И защо (ли?) Радев ходи чак до ЮАР да открива някаква си църква. Което за мен е пълен фарс и шашма за простолюдието. Истината е много много дълбоко заровена и може би никога няма да я разберем, и е ясно че ни чакат много много трудно времена....!

Тъпотията му беше безгранична. Оставих го да свърши разказа си. — Вчера ме извикаха в СДВР. Обаче аз не съм балама. Взех две стари тефтерчета с всичките номера на Бойко Борисов още от едно време. Исках да им дам да разберат, че с Бойко се познаваме отдавна, и мисля, че мина номерът. И те ме заплашиха с Генерала, какво щяло да ми се случи, като се върне от чужбина. Ама аз им хвърлих тефтерчетата, за да видят откога се познавам с него, и определено ги впечатлих. Въпреки това ме накараха да направим експеримент. Повикаха онази гадна кучка Михнева, вкараха ме в една стая и ме накараха да се обадя, за да видят дали ще разпознае гласа ми. Разбира се, че не се съгласих. Поисках още един човек да й се обади — погледна ме гордо Крейзи, впечатлен от собственото си остроумие. — Хванаха там някакъв служител и докато чакахме, се хванах на бас с него, че той ще е посочен. Така и стана. Тя разпозна неговия глас. На куките им беше гадно, но нямаха избор и ме пуснаха да си ходя. — Славчо не ти ли се разсърди? — все още не проумявах тъпотията на Крейзи. — А, не… и той се чувства виновен, че ме накара да извърша тая простотия. Още повече, пропуснах да ти кажа за уговорката ни, че след като свърша разговора с нея, трябваше да му звънна от фонокартата и да му кажа дали съм изпълнил задачата. — И ти какво му каза? — Само едно изречение: „Бате, готово!“ — за т’ва не мога да разбера как направиха връзката между нас — погледна ме с надежда Крейзи, че аз бих му обяснил. Нямах намерение да си правя труда да му разяснявам, но така и така си изливаше душата пред мен, реших да го разпитам докрай. — Как реагира Бойко на този случай? — Вече не редят пешки с шефа. Оттогава изобщо не се е обаждал! Просто след това Цветелина замени Славчо в банката. — Значи… Сашко, излиза, че ти си преебал цялата банка? — Ами нещо такова! — ухили се гордо той. Допих си питието, станах и го оставих да си размишлява сам върху фонокартите. Вече бях сигурен, че трябваше много да внимавам с Крейзи, с пословичната си глупост като нищо щеше да ми навлече неприятности. Все още ми беше смешно как е лишил шефа си от банката и я е подарил на Цветелина Бориславова.

достатъчно парички да си спретне едно "убийство"... И да влезе в "Програмата за защита на свидетелите", да си каже каквото знае и да си живее спокойно някъде по света... Нищо повече няма да се разбере, но в БГ ще се наслушаме на хиляди версии и хипотези...

Прекаляваш с простотиите, чул,не дочул и знай, че ние от онова време сме живи и помним, не лъжи младите!

Записите, които пусна Гешев: - ПП - ДБ са моите хора, малко са малоумни, но……. Това казва всичко.

нещо много сте се загрижили за ПП и ДБ. Нали не ги искате в парламента да ви мътят водата? Ей на сега уж им е спряно кранчето :D

Това ще се случи в Россия ,не тук.

Ще плаши Гешефта, а?

Случайно ли беше посещението на мунчо в ЮАР и срещите му с българските мафиоти, криещи се там от българското правосъдие, разбира се че не…руския агент не върши нищо случайно, не беше случайно и отплаването на три руски кораба с оръжие от там за русия по същото време… не снабдяваме ли русия с боеприпаси, вместо Украйна?

Сандо и ти веднъж, да си прав. Аз тая работа я свърших.

За съжаление другаря къро даде фира Беше добър комунист

Защото за да ги квалифицират с дума различна от "бизнесмен" която да ги определя точно, трябва да бъдат осъдени. Ти да си чул за осъден "бизнесмен" в България ? :)

Където мине гнусният Радеф вонящ кривонос гном на Тато с кривият клюновидният човконос само смърт разруха и разрушение се носи там Освен че унищожи България тотално икономически което 35г постигахме за да изплуваме от блатото обезцени парите на хората разФатмака Радевроши държавата намножи бюрокрация до нечуван размер а сега отгоре на всичко продаде и БТК линиите на Саудитците! Помнете ми ,че ще дойде ден когато няма да можете да си платите цената на Телевизията, Интернета и Телефона това време чука на вратата ви. Благодарете на кривоносият Радефски уруд.Където минат Комуните всичко става лайна.

Каква е официалната причина за посещението на президента Радев точно в този момент и точно в Южна Африка - страна известна с корумпираните си управления и политици (вижте например предишния й президент), и с организираната престъпност, която бе дестинация за редица българи от организираната престъпност още от 90-те (Веска Меджидиева на Румен Спасов и кръга “Орион”, които според Ботьо Ботев стоят зад убийството на Луканов - Кръстникът на българската мафия…) защото не могат да бъдат екстрадирани - България няма договор и изобщо никога не е поддържала особени връзки с тази държава. Още от времето, когато червените си разпределяха как да разграбят България. Бил ходил да открива българска църква там ?!?