Корнелия Нинова: БСП в кабинета е гарант за социална справедливост
Соцлидерката направи специален комплимент към Кирил Петков и Асен Василев
Обратно в новинатаКоментари - Корнелия Нинова: БСП в кабинета е гарант за социална справедливост | Днес.dir.bg
Коментари
Госпожата , ПРЕДАДЕ и ПРОДАДЕ хилядите които и гласуваха доверие и стана поредната ПОЛИТИЧЕСКА Подлога и Ку..а !
Корнела и компания се грижат по социално спреведлив начин да фалират държавата всеки път, когато се докопат до властта, пардон - баницата.
Няма разкарване тая кримка Нинова. Успя да си изкрънка и кресло в министерски съвет, с'а ше уреди по 10 лева на пенсионерите за коледните празници и съвета на БКП ще я признае за доживотен лидер на двата файтона хора, дето имат глупостта да се наричат леви у нас.
Кака Корнела ще ви покаже как се управлява.Ако искате да сте наясно питайте Предишния и шеф Станишев
БСП винаги са се грижили, за социалната справедливост. Имат голям опит в това, да правят всички, еднакво бедни.
и като гарант за грижа за хората", заяви още Нинова. Вече сте изготвили списъка с хората, нали? Остава да го публикувате - за да е честно и прозрачно, така...
И така , на думи е добре , но да видим действия ще има ли? Все пак дум и....иэречени от БСП ...... эвучи малко тривиално
По добре я дръжте далече от микрофоните тази - ще затрие съвсем партията... С действията си, след като си подаде оставката, направо направи партията за смях... Започвам да си мисля, че първостепенната й задача е да онищожи БСП и едва на второ място да някой лев за себе си... На следващите избори БСП може и да не влезе в парламента...
Да мили мои , от комунистите останаха само едни прости каскети, които след като избиха коварно можещите и знаещите, се опитаха да бъдат можещи и като пиявици се впиха в силите и възможностите на народа, за да дозлоупотребят достатъчно с тях. Работи във времето като роб бедният равен, подравнен в столовата народ, после изграденото и построеното от същия този употребен и наивен народ, който не можеше да си покаже носа зад граница, беше откраднато и усвоено чрез раздадените куфарчета на привилегированите мръсни души, които от цървули станаха бизнесмени - профани. От същите тези твърде прости хора, които толкова нефелно си избраха бъдещите грабители - "бизнесмени", видяхме единствено фалита на всичко изградено от същия този народ до днес. Псевдо тарикати с пайети и гел по косите, чалгаризирани мутри, наркомани и алкохолици, децата на кървавата номенклатура, комплексари, които миришат на ирония и умствена импотентност, макар че носят в джобовете си пачките с народните пари и ги харчат на поразия за собствени удоволствия. Е това, ако не са себични, самодостатъчни, бездарни, нагли, прости, неуки и неспособни хора, здраве му кажи. Лошото е, че има още наивници в техните мрежи, дано да се осъзнаят скоро. По-алчно, функционално амортизирано и ограничено същество от комунист на този свят няма! А още по-лошо е, когато зад привидни нови фракции с уж десни убеждения, зад които надничат потоците от парите на Сорос, се крият децата на същата тази крадлива и безскрупулна, соросоидно - троцкистка - псевдодемократична комуна, символ на деградация, унищожение и разсипия! Сега пак им е даден шанс...!
През 1985 г. НРБ отново влиза в спиралата на външния дълг. Лошите икономически показатели във всички отрасли и неадекватната политика водят до взимането на все повече заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отказва да прави каквито е икономически реформи. През октомври 1987 г. той е предупреден в писмена форма от председателя на БНБ Васил Коларов, че реално управлението се намира в състояние на фалит. В представения му документ е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. Дадена е и информация за предстоящите плащания по външния дълг за следващите три години, както и данни за по-високите лихви, които НРБ трябва да плаща при положение, че външната ѝ задлъжнялост се увеличи. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външния дълг е взимането на нови кредити. Под непосилното бреме на тоталната задлъжнялост на НРБ към западните банки Коларов информира генералния секретар на БКП, че „е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите ѝ валутни постъпления. У нас те са повече от 100 на сто.” Тодор Живков обаче отказва да приеме истината и вкарва страната в нови огромни дългове, за да остане на власт и да продължи да поддържа илюзията на „развития социализъм”. Към края на 1989 г. режимът на Живков и БКП натрупва близо 11 млрд. долара външен дълг. Новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, който наследява през ноември 1989 г. Живков, също верен човек на Кремъл, знае истината за тежкото икономическо положение. Той обаче не го разкрива пред българския народ, а го споделя само пред ръководството на МВР и Държавна сигурност в края на ноември 1989 г., като заявява, че управлението на Тодор Живков е довело страната до „просешка тояга”, а „картината в икономиката е потресаваща”. През февруари 1990 г. със строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков председателят на Министерския съвет Андрей Луканов е информиран за критичното ниво на външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв. Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това. През следващия месец Андрей Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. Така става ясно истината за фалиралото комунистическо управление, което завещава най-лошия икономически старт от всички страни в разпадналия се съветски блок, опитващи се да се отърсят от тоталитарните комунистически режими. Тодор Живков също не прави признания пред българския народ, нито понася политическа отговорност за краха на страната. В показанията си под клетва, дадени от него, пред Главна прокуратура по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП обаче той признава: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана. И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”
През 1985 г. НРБ отново влиза в спиралата на външния дълг. Лошите икономически показатели във всички отрасли и неадекватната политика водят до взимането на все повече заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отказва да прави каквито е икономически реформи. През октомври 1987 г. той е предупреден в писмена форма от председателя на БНБ Васил Коларов, че реално управлението се намира в състояние на фалит. В представения му документ е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. Дадена е и информация за предстоящите плащания по външния дълг за следващите три години, както и данни за по-високите лихви, които НРБ трябва да плаща при положение, че външната ѝ задлъжнялост се увеличи. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външния дълг е взимането на нови кредити. Под непосилното бреме на тоталната задлъжнялост на НРБ към западните банки Коларов информира генералния секретар на БКП, че „е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите ѝ валутни постъпления. У нас те са повече от 100 на сто.” Тодор Живков обаче отказва да приеме истината и вкарва страната в нови огромни дългове, за да остане на власт и да продължи да поддържа илюзията на „развития социализъм”. Към края на 1989 г. режимът на Живков и БКП натрупва близо 11 млрд. долара външен дълг. Новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, който наследява през ноември 1989 г. Живков, също верен човек на Кремъл, знае истината за тежкото икономическо положение. Той обаче не го разкрива пред българския народ, а го споделя само пред ръководството на МВР и Държавна сигурност в края на ноември 1989 г., като заявява, че управлението на Тодор Живков е довело страната до „просешка тояга”, а „картината в икономиката е потресаваща”. През февруари 1990 г. със строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков председателят на Министерския съвет Андрей Луканов е информиран за критичното ниво на външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв. Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това. През следващия месец Андрей Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. Така става ясно истината за фалиралото комунистическо управление, което завещава най-лошия икономически старт от всички страни в разпадналия се съветски блок, опитващи се да се отърсят от тоталитарните комунистически режими. Тодор Живков също не прави признания пред българския народ, нито понася политическа отговорност за краха на страната. В показанията си под клетва, дадени от него, пред Главна прокуратура по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП обаче той признава: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана. И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}