Коментари - Кога и къде ще бъде нанесен решителният украински контраудар | Днес.dir.bg

Липсваха много неща, но имаше развито селско стопанство ( качествена храна), много добро образование, много добро здравеопазване и ред социални придобивки ( достатъчно детски градини при 9 000 000 население !!!!) , работа за всеки , спокоен и нормален живот .... и още много др. Явно истината по правило е някъде по средата между "ДИВ КАПИТАЛИЗЪМ" и "УТОПИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ"

Всъщност малоумнико има руски комбайни, има руски трактори, има руски автобуси, има рске влакове / метрото в софия е с руски мотриси/ , има и руски перални. Това, че ти не знаеш не значи, че няма а значи, че си дебил.

Дори да вземем буквално историческите факти по отношение на официалните години на собственост, Русия е владеела Крим общо 134 години, от които 100 години Руската империя и 34 години за Руската Съветска Република/ РСФСР/ от 1920 г. до 1954 г., чиито приемник е днешна Русия. Украйна е владеела Крим повече години, а именно 60, от 1954 г. до 2014 г. А Османската империя държеше Крим три века! Ето аргументирано обяснение от руския историк Андрей Зубов и по други аргументирани исторически факти, защо Крим не е на Русия ( https://informnapalm.org/de/andrej-subow-die-krim-ist-unser/ ). А ето и защо историческата справедливост е, че Крим е украински! ( https://informnapalm.org/6522-krymnash-yly-eshhe-raz-ob-ystorycheskoj-spravedlyvosty/ ). А ето и един друг руски историк Юрий Фелщински как обяснява защо Крим беше само първата стъпка от глобалната война, която започна Русия на Путин ( https://www.atrakcia.bg/article/4-interaktsiya/2451 ).

В Крим е имало гърци, скити, генуезци, турци, арменци и много, много други. Крим е познавал всички религии и е видял всички цивилизации. Много войни не успяха да заличат уникалното разнообразие от култури и изненадващо оригиналната природа на това прекрасно кътче на Земята. Крим като цяло вероятно заслужаваше пълна културна и политическа автономия. Между другото, не всеки знае, че историята на Крим е свързана с историята на Киевска Рус (предшественика на Украйна) чрез приемането на християнството, в което важна роля играе град Херсонес (бъдещият Севастопол), където през 988 г. е покръстен киевският княз Владимир . Нека ви напомня, че по това време, преди разцвета на Великото Московско княжество (основата на бъдещата Русия), оставаха няколко века.

Крим за първи път става част от Руската империя (именно империята, а не Русия като земя, принадлежаща на етнически руснаци) през 1783 г. в резултат на анексиране след победата на Русия над Османската империя. Приблизително по същото време (през 1793 г.), след победата над Жечпосполита, Руската империя анексира Деснобрежната Украйна (сегашните Киевска, Житомирска, Винишка, Черкаска и Кировоградска области). По отношение на тази територия на Централна Украйна дори омразният Жириновски не се съмняваше в тяхната изконна украинска принадлежност. Следователно има толкова много причини да се смята Крим за руски, колкото и Дяснобрежна Украйна. Или със същия успех Грузия може да се счита за руска, например, анексирана от Руската империя малко по-късно, през 1801 г. Империята, както знаете, е конгломерат от държави и територии. Към коя част от територията на Руската империя се присъединява Крим няма значение, тъй като административните граници в нея нямаха значение. По логиката на нещата териториално полуостровът трябва да принадлежи към тази част от сушата, с която е свързан географски. Точно това се случи по времето на Кримското ханство, което притежаваше част от континента (черноморското крайбрежие на днешна континентална Украйна).

Това не трябва да оставя в никого съмнение относно оценката на истинските мотиви на кримската политика на Руската империя. Половин век преди анексията, през 1736 г., руските войски, водени от фелдмаршал Христофор (Кристоф) Миних, опожаряват Бахчисарай и опустошават подножието на Крим. След анексирането на Крим през 1783 г., за по-малко от век, около половин милион бежанци напускат полуострова, главно кримски татари, които тогава съставляват мнозинството от населението. "Според изследователите от края на 19 век Ф. Лашков и К. Герман населението на полуостровната част на Кримското ханство към 1770-те години е приблизително 500 хиляди души, 92% от които са кримски татари. Първото руско преброяване от 1793 г. регистрира 127,8 хиляди души в Крим, включително 87,8% от кримските татари. Така в резултат на колониалната политика още през първите две десетилетия на руския протекторат населението на полуострова намалява почти 4 пъти, главно поради емиграцията на кримските татари. Не по-малко масов е потокът от бежанци от Крим през 50-те и 60-те години на XIX век след края на Кримската война, когато около 200 000 кримски татари емигрират. Това довежда до упадък на селското стопанство и почти пълното запустяване на степната част на Крим. В допълнение към изселването на местното население от полуострова", пише Рафаел Лемкин.

В резултат на това през юни 1917 г. се образува независима държава Украинска народна република, която между другото включва почти цялата територия на Крим (от ноември 1917 г. до януари 1918 г. Крим е независима Кримска народна република). Младата украинска държава не просъществува дълго, до 1920 г., когато войските на УНР са победени от Червената армия. Създаването на Съветския съюз през 1922 г. всъщност е възстановяването на Руската империя, само че под управлението на болшевиките. Тогава Крим получава автономия, но не като част от Украйна, а като част от РСФСР. Колко "справедливо" е било решението на Сталин, когато границите са начертани доста произволно, е отделен въпрос. Може би това е направено умишлено, за да се държи Украйна под контрол и да й се попречи да напусне СССР. В крайна сметка рискът от загуба на Украйна като съюзна република е бил много голям. Във всеки случай геноцидът срещу украинския народ през 1932-33 г., известен като Гладомора, може да се разглежда в същата гама от мерки за умиротворяване на най-мощната и богата част от СССР, каквато беше Украйна. Отношението към Крим в съветския период от историята не се различава от колониалната политика на царизма, дори е било много по-лошо. Това са Червеният терор през 1917-21 г. и особено депортирането на почти 200 хиляди кримски татари през май 1944 г., в резултат на което почти половината от тях загиват по пътя и в местата за заселване от нечовешки условия на съществуване. Завършването на това действие беше лишаването на Крим от автономия през 1946 г. и превръщането му в Кримска област, което подчерта окончателната "победа" на империята над собствената й провинция.

Това са основните етапи в историята на руското господство над Кримския полуостров, което довежда не само до прогонването и унищожаването на местното население, но и до запустяването на целия регион, откъснат от основните комуникации с континента и лишен от онази част от населението, която поддържа с труда си земеделското производство. Виждаме, че митът за "изконно руския" Крим не издържа на проверка на историческите фкти. Такова варварско отношение към колониите им не е имало дори в по-цивилизовани империи от Руската. Следователно "завръщането на Крим у дома", както го представя кремълската пропаганда, не е нищо друго освен възстановяване на неговия колониален статут, което се потвърждава с такава очевидност, че не изисква никакви коментари. Що се отнася до "руския Севастопол", който, изглежда, е безспорен символ на руското присъствие в Крим, трябва да се признае, че различни представители на Руската империя са допринесли за увеличаването на славата на Севастопол: руснаци и украинци , и татари, и хора от други националности. Но Русия е склонна да си приписва заслугите, както се вижда сега от спекулациите около историята на Великата отечествена война, която уж спечелиха "само руснаците".

Това е целесъобразна стъпка, в резултат на която станаха възможни много прогресивни промени, извършени под уравлението на УССР: съживяване на икономиката на региона, преди всичко на селското стопанство; възстановяването на политическата автономия, което допринесе за самоопределението на населението на полуострова, и накрая завръщането на кримските татари в историческата им родина. Русия "даде" на Крим геноцид - трагедията на коренното население на кримските татари, а Украйна започна да решава въпроса за връщането на този народ в техните земи на предците.

Още първата година броят на бежанците от Крим достига 20 000 души (https://lb.ua/society/2014/12/27/290759kolichestvobezhentsevkrimazoni.html ). Имайте предвид, че бежанци не е имало нито през 1954 г., когато Крим става част от Украинската ССР, нито през 1991 г., когато става част от независимата държава Украйна. Истерия "Крим е наш!" - това е най-лошият пример със същата колониална имперска политика, която няма нищо общо със самоопределението на хората и защитата на техните политически права, заради които уж е започнала анексията. Всъщност украинският вектор винаги е бил доста силен в Крим, което се потвърждава от резултатите от Всеукраинския референдум за независимостта на Украйна през 1991 г. Според нейните данни виждаме, че отделно в Кримската АССР от 67,50% гласували 54,19% от кримчаните са гласували за независимост (т.е. за отделяне от СССР като част от Украйна). Отделно в град Севастопол от 63,74% от гласувалите 57,07% са гласували за независимост.

Темата за правото на нацията на самоопределение беше най-спекулираната от страна на адептите на "Крим е наш!". Кремъл цинично твърди, че Украйна "доброволно се е разделила на две нации", а Крим уж свободно "се помоли" на Русия да се "завърне у дома". Всъщност не е имало нищо подобно. До февруари 2014 г. в Крим практически няма проблеми със сепаратизма, въпреки забележимите проруски настроения на част от населението на полуострова. Преди това никой не пречеше на руснаците в Крим да се чувстват руснаци, да чувстват своята идентичност с Русия. Нямаше дори намек за тормоз по езиковия въпрос (поне до март 2014 г.). Във всеки случай не е имало междуетнически конфликти между руснаци, украинци и кримски татари, проукраинското население показва изключителна лоялност към всички останали. Ако е имало прояви на ксенофобия, то това са само от страна на определени проруско настроени (всъщност нацистки) групи. Следователно никакви аргументи за необходимостта от окупиране на полуострова не са оправдани. Тези аргументи бяха необходими не за хората, а за интересите на рашистката геополитика. Чуждите територии никога не се завземат, за да се защитят интересите на хората, живеещи на тях. По-скоро обратното. Например Декларацията за защита на руския език в Крим (което се смяташе за една от основните причини за инвазията) всъщност се превърна в нарушение на човешките права, защото на тази база се провежда антиукраинска и антитатарска езикова политика. И това въпреки факта, че държавата-агресор официално уж провъзгласи три официални езика: руски, украински и кримско-татарски. Налице е също и разселване на проукраинско и кримскотатарско население с помощта на заплахи, икономически и административен натиск, преминаващ във физическо насилие, както и заселване на руснаци по полит. заслуги и сега безплатно оземляване на затворниците на Пригожин, завърнали се от фронта. Може да се каже, че кримчаните само загубиха от анексирането на Крим. Може би народът на Русия спечели, който трябва да се пръска от гордост за разширяването на империята си?! Ако руснаците вярват, че са си върнали Крим, значи много грешат. Всъщност през март 2014 г. те го загубиха. Преди това никой не им пречеше да се чувстват като у дома си в Крим, използвайки достъпните курортни услуги на гостоприемните кримчани. Сега това е сива зона, окупирана територия, която в бъдеще рискува да се превърне във втора Абхазия, която въпреки райската си природа и благоприятния климат е мъртва за курортния бизнес, инвестиции и мирно съвместно съжителство с принудително заселени окупатори, голяма част от които назначени в управите за провеждане на прорашистка политика на асимилация на етническите групи, различни от "русские".

Що се отнася до правния статут на Крим и многобройните договори, в които е гарантирана териториалната цялост на Украйна, и по които Русия е неизменно един от гарантите, то може да изброим следните международни договори, чиито условия Русия наруши през март 2014 г. , като окупира и анексира Крим: Хелзинският заключителен акт на СССЕ. чл. 5 от Споразумението за създаване на Общност на Независимите Държави (1991 г.). т. 2 от Будапещкия меморандум за гаранциите във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространяване на ядрено оръжие (1994). чл. 2 от Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската Федерация (1997). Договора за украино-руската държавна граница (2003).

"В древността и през Средновековието Кримският полуостров е бил владян от различни държави, а на неговата територия са се сменяли различни народи. Русия тогава не е съществувала, а руси и славяни са се появявали в Крим в малки количества. През XI век в Таман (сега Кубан) е съществувало Тмутараканското княжество, което е управлявано от Рюриковичите. То, очевидно е владеело част от източен Крим, и се е намирало във васална зависимост от Константинопол. Но задълбочаването в древността свидетелства по-скоро в полза на правата на Киев, отколкото на Москва. Москва тогава още не се е появила, а Киев е бил „майка на руските градове“, и именно там е било седалището на Рюриковичите..." ---> https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2014/10/02/krym-nash#ixzz3F0QSgmLQ

От 1954 до 1990 има Украинска република към СССР. С напълна липса на независимост. Държава Украйна е установена 1990. Няма как да си Държава от 1990 и да си владял нещо от 1954.

"... След това Византия е владяла Крим, после монголите, Златната орда. През втората половина на ХІІІ век Византия предава южното крайбрежие на генуезците, които създават Готското капитанство. През лятото на 1475 година Крим е покорен от Османската империя. В степната част на полуострова и в Приазовието османците запазват васалното Кримско ханство, а южното крайбрежие включват в своите владения. По това време населението на Крим е изключително пъстро – там са останали немалко гърци, италианци, арменци, евреи, славяни. Степното население е било предимно монголоидно, а планинското и приморското – европеидно. Език за общуване между различни нации постепенно става кримскотатарският. На полуострова рамо до рамо живеят мюсюлмани, християни от различни вероизповедания, юдеи. Но този удивителен свят не е бил руски до април 1783 година. Именно тогава Крим е присъединен към Руската империя. Превземането на Кримското ханство от Русия е било кърваво. Заради емигрирането в единоверната Турция и жестокостите на новата власт, в края на ХVІІІ век коренното население на Крим намалява 5 пъти. Княз Потьомкин, разбирайки по този начин полученото от Русия според Кючук-Кайнарджийския договор с Турция от 1774 г. право на защита на единоверците в Крим, насилствено преселва кримските християни в земите на северното Черноморие. Много от тях приемат исляма, за да избегнат депортация…"

"... Руското управление на Крим не е било благодеяние за коренното население. Мюсюлманските общини са лишени от собственост над водата и земята, която минава в ръцете на руските дворяни или държава. От стопани, местните жители стават арендатори. За 100 години руска власт, от Екатерина II до Александър II включително, от Крим са си заминали около 900 000 мюсюлмани. На тяхно място пристигат християни – гърци, българи, арменци. От Русия, Германия и Австрия пристигат немски колонизатори. Помещчиците преселват на опустелите земи украински земеделци и руски мужици… Освен всичко останало, трябва да имаме предвид, че Руската империя от XVIII-XIX век и днешна Русия – това не е една и съща държава. В империята е влизала не само днешната територия на РФ, но и голяма част от територията на Украйна, Беларус, Казахстан, Кавказ, Балтийските държави, дори Полша и Финландия. И всички народи са усвоявали земята на Крим, поливали я с пот и кръв. Нима по време на Кримската война през 1853-1856 година е имало малко украинци, беларуси, грузинци, остзейски немци, поляци в руската армия?..."

"... Руската империя е била страна на много народи, и днешната РФ едва ли може да претендира за някакви земи само на основание, че те някога са били част от империята на Романовите. Болшевиките се отказаха от приемственост с Руската империя, обявиха, че строят нова държава на работниците и селяните, разделиха завоюваното от тях пространство на няколко формално независими държави, обединени в уж доброволен съюз… Границите между тях, колкото и условни да бяха в СССР, след неговото разпадане бяха потвърдени от международни договори и провъзгласяването на независимостта на РФ през декември 1991 г. Признатите в цял свят Беловежки споразумения, Договорът за дружба, сътрудничество и партньорство (т.нар. Голям договор) между РФ и Украйна от 1997 г., определиха границите и поставиха Крим в Украйна. Що се отнася за формалните години на владеене, то Руската империя, както и Османската – това е различен свят. Но дори и в него, Османската империя е владяла Крим три века, а Руската империя — 100 години. Двете империи вече не съществуват. Но РСФСР, за чийто продължител се обяви РФ, е владяла Крим от 1920 до 1954 г., 34 години, а Украинска ССР и днешна Украйна — 60 години (от 1954 до 2014 г.)…"

Най-малкото, защото Крим е част от Украйна, която е единна държава за разлика от РФ, която е федерация. И затова проведеният референдум не е в съгласие нито с Конституцята на Украйна, нито с Конституцията на РФ. За да се отдели Крим от Украйна, трябва да се гласува на НАЦИОНАЛЕН референдум в цяла Украйна. Всеки знае, че плебисцитът за целостта на една държава не може да бъде решен от част от тази държава, което го прави незаконен от самото начало. Но дори и да беше законно, бяха необходими реални основания за самоопределение. Всъщност един свободен референдум със сигурност щеше да бъде загубен от сепаратистите. Разбира се, в случай че се проведе без участието на руските военни, без едностранчива пропаганда, основана на тотални лъжи, но с нормална агитация, отчитайки интересите на всички страни, в нормални условия, а не "побързайте до 10 дни". В други региони на света, където се решават подобни проблеми, това отнема години. Всичко се случва под строг контрол на международни правни организации, при задължително безплатно информиране на всички слоеве от населението и задълбочено проучване на всички възможни рискове и разходи. Блестящ пример е референдумът в Шотландия на 18 септември 2014 г., който се подготвяше 2 години, като в случай на положително решение независимостта на Шотландия трябваше да бъде обявена след още 1,5 години - на 24 март 2016 г. Както знаете, въпреки очевидните сепаратистки настроения, народът на Шотландия не гласува за независимост. В Крим беше обратното. Това е крещящ пример за грубо манипулиране на мнението на подведени от пропагандата хора в името на чужди за тях политически интереси. Един честен референдум в Крим неизбежно ще се провали, тъй като няма социална и икономическа основа за отделяне на полуострова. Реалната картина, потвърдена от социологически проучвания, показва, че малко повече от една трета от избирателите биха могли да гласуват за присъединяването на Крим към Русия. Нещо повече, тези цифри имат тенденция да намаляват през последните години.

Разбира се, масираната антиукраинска пропаганда, използваща основните страхове на хората, може да промени картината в полза на Русия при гласуване на референдум, но не толкова, че резултатите да станат критични. Поради това сепаратистите прибягнаха до груби нарушения на процедурата за гласуване и фалшификации, което не позволява да се смятат резултатите поне малко за достоверни. Реалните резултати ( https://news.bigmir.net/world/4625483-v-rossii-nazvali-nastoyashhie-rezultaty-referenduma-v-kry-mu ), които дори попаднаха на уебсайтовете на руското правителство (след това бързо изтрити), потвърждават правилността на социологическите проучвания. За всичко това е писано много, но не и в българската преса. Нека обсъдим друго. Дори референдумът да беше легитимен и резултатите от него да бяха точно такива, каквито ни ги представиха рашистките организатори, все пак Крим не можеше да бъде присъединен към Руската федерация, тъй като Крим НЕ Е СУВРЕННА ДЪРЖАВА, а ЧАСТ ОТ СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА Украйна. Факт е, че бюлетините на референдума не съдържаха въпроса за независимостта на Крим, което означава, че решението за неговата независимост е абсолютно незаконно. Следователно Съветът на федерацията на Русия анексира не независими субекти, както беше обявено публично, а част от територията на друга държава. И това противоречи не само на международното право и законите на Украйна, но и на законодателството на Русия, според което такова присъединяване е възможно само със съгласието на страната, част от чиято територия се присъединява, тоест Украйна.

Незаконната анексия на Крим, руската инвазия в Донбас, създаването и подкрепата на т. нар. "Донецка народна република" и "Луганска народна република" с едно замахване зачеркнаха 407 двустранни и 80 международни договора, регулиращи руско-украинските отношения. Ето най-важните от тях: 1) Хелзинкските споразумения от 1 август 1975 г., утвърждаващи принципите на нерушимост на границите, териториалната цялост на държавите, ненамесата във вътрешните работи на чужди държави; 2) Будапещенският меморандум от 5 декември 1994 г., според който Руската Федерация признава суверенитета и съществуващите граници на Украйна, и се ангажира да се въздържа от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна; 3) Договор между Руската Федерация и Украйна относно условията за разделяне на Черноморския флот от 28 май 1997 г.; 4) Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство между Руската Федерация и Украйна от 31 май 1997 г., признаващ неприкосновеността на съществуващите граници, зачитане на териториалната цялост, и включващ взаимно задължение да не използват територията си в ущърб на сигурността една на друга; 5) Договор между Руската Федерация и Украйна относно руско-украинската държавна граница от 28 януари 2003 г.; 6) Договор между Руската Федерация и Украйна за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив от 24 декември 2003 г., според който и двете страни имат свобода на корабоплаване по цялото Азовско море, а Керченският пролив е част от вътрешните им води; 7) Харковските споразумения от 21 април 2010 г. за продължаване на срока на пребиваване на Черноморския флот на РФ в Крим до 2042 г. На 27 март 2014 година Общото събрание на ООН прие резолюция относно териториалната цялост на Украйна. Съответното решение беше подкрепено от 100 държави-членки на ООН. Агресивните действия на Русия подкрепиха само 10 държави. Въпреки това политическото ръководство на Руската Федерация продължава да демонстрира, че и в бъдеще няма да изпълнява международните си задължения. През януари 2020 г. Владимир Путин предложи промени в Основният закон на Русия, според които Конституцията на РФ ще има предимство пред международното право, което беше гласувано и прието. Въпреки факта, че Руската Федерация е страна по Виенската конвенция за правото на договорите, според която никакви норми на вътрешното законодателство не могат да оправдаят нарушаването на международните договори.

Крим е бил "подарен" на Украйна - това отново е само ехо на кремълската пропаганда, защото Крим наистина е прехвърлен от РСФСР в състава на УССР през 1954 година, но е имало и обратен трансфер на територии. През 1925 година от съветска Украйна са отнети териториите на Източен Донбас и Таганрог и са прехвърлени в съветска Русия. В замяна украинското съветско ръководство е разчитало да получи населените с украинци земи на Белгородска област и Източна Слобожанщина – само, че надеждите му за справедлив обмен се оказват напразни. Вместо реципрочна и навременна замяна на отнетата територия, Хрушчов "подарява" 1954 г. на УкраинскатаСССР опустошения след неуспешната колективизация, депортация на местното население и неуспешен опит да се създаде първата еврейска съветска република на п-ов Крим по онова време. При това самият Крим, след депортацията на неговото коренно население, която е преминала на няколко етапа в течение на 1941-1944 години, през 1954 година е бил съвършено, както обичат да казват немците, kaputt. Във всеки случай този разсрочен във времето обмен не може да се нарече "подарък".

Кой колко години е владял Крим, исторически периоди, подредени по продължителност Скити 900 г от 650 г. преди н.е до III век от н.е Византия 436 г от 400 г. до 716 г. и от 1261 г. до 1380 г. Боспорско царство 415 г от 480 г. до 65 г. от н.е. Римска империя 315 г от 65 г. преди н.е. до 250 г. от н.е. Османска империя 308 г. от 1475 г. до 1782 г. Кимерийци 300 г. от X в. преди н.е. до VII в. от н.е. Русия, вкл. РИ, РСФСР и Русь 283 г. от 988 г. до 1094 г., от 1783 до 1954 г., от 2014 г. Хазарски хаганат 248 г. от VIII до X век Половци (кумани) 148 г. от 1094 г. до 1242 г. Готи (предшественици на германците) 125 г. от 250 г. до 375 г. Златната Орда 60 г. от 1242 г. до 1261 г, от 1400 г. до 1441 г. Съветска Украйна (УССР) 37 г. от 1954 г. до 1991 г. Кримско ханство 34 г от 1441 г. до 1475 г. Хуни 25 г. от 375 г. до 400 г. Независима Украйна 23 г. от 1991 до 2014 г. Генуезка република 20 г. от 1380 г. до 1400 г.

Не, нищо няма да произведат. Само ще ни "прихванат" нашите 2 милиарда за сметка на 100-те милиарда, които уж са дали на Украйна. Демек и ние сме помогнали на САЩ в тяхната "справедлива борба". Не се и съмняваме, че Народното събрание почти единодушно ще гласува съответното решение, а съответните медии възторжено ще ни убеждават, какъв "принос" имаме и ние, българите и ще се гордеем, ще се гордеем, че пак са ни прекарали.

А, да не забравяме и простолюдието, което отива за "пушечно месо", ама пък има шанс да си открадне от обици, откъснати до кръв от своите цивилни жертви златни обици, синджири, златни пломби до хладилници, печки, перални, телевизори, техника, инструменти, колелета, мотопеди, трактори, комбайни, но най-вече ТОАЛЕТНИ (тричасово видео от беларуската поща, заснела фрашистките мародери): https://clubz.bg/126441-nesamoubiytsinoimaroderivideo Иначе рашистите в Украйна "освобождават" сейфове, бензиностанции, банки, магазини и парфюмерии (видеа от камерите): https://fakti.bg/world/663598-armiata-z-osvobodi-benzinostancia-v-ukraina https://fakti.bg/world/687620-ruskite-voinici-demilitariziraha-magazin-s-parfumi https://fakti.bg/world/658095-vijte-kak-ruskite-osvoboditelni-voiski-grabat-magazini-i-banki-v-ukraina

аз имам полезен ход да ти счупя 'бежанската' глава, ама се криеш на Мария Луиза за документче. Защо не си в държавата си, педал?

Когато почнем да избиваме македонски деца, тогава можеш да ни сравняваш със себе си, лигльо. Защо не си в Бахмут?

Защо не си на фронта , марш от България, гнидо украинска