Късмет ми е донесло името – станах на сто години и не съм забравен
Винаги съм бил в движение, то е здраве и живот. Всичко трябва да бъде нормално - яденето, работата и почивката също. Каквото и да е полезно, превишиш ли - е вредно, казва Христо Стоилов
Обратно в новинатаКоментари - Късмет ми е донесло името – станах на сто години и не съм забравен | Днес.dir.bg
Коментари
Само плакет ли е получил човека, как не ги е срам, мафиотите можеха поне един подарък да му поднесат!
Родата на Недко от сл Равно поле колко имоти откраднахте от Недко Бонев сигурно са много имоти откраднати боклуци хора сте и боклуци ще си останете
ВСИЧКИ ветерани получават месечна пенсия, колкото годишна заплата в Россия. В България няма ветерани, има активни борци против мандрите в Балкана.
Стотния си рожден ден е отбелязал в Казанлък и е получил почетен плакет на министъра на отбраната Тодор Тагарев, връчен лично от командира на 61-ва Срямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов..... 1.Дано са обяснили на човека (господ да му дава още дълги години здраве), че бригаден генерал е генерал-майор (иначе има се пули). 2.Дано са го информирали, че в 61-ва Срямска механизирана бригада няма нищо механизирано - всичко е поело по пътя към вторичните суровини и към УкраИна. 3.Дано са му казали, че ЦЯЛОТО количество шапкари и фатмаци в България в момента са нищо правещи паразити на държавна хранилка, които с трепет чакат повишение на пенсии и заплати с решение от....САЩ.
Кавалерист съм, бях войник в Кавала, после служих в Драма, разказа той. Странно, че езабравил потушаването на Драмското възстание с 3000 убити, рязането на глави и депортирането на евреи в Треблинка, където не е оцелял никой.
В доклад от 7 октомври 1941 г. до Министерството на земеделието и държавните имоти завеждащият тютюневия институт Любомир Димитров изтъква: "Моля почитаемото министерство да си представи душевното състояние на нас, участниците в потушаването на бунта, и изживяното впоследствие избиване на толкова люде, чиято миризма още тъй живо ни спомня всичко. Моля почитаемото министерство също така да си представи нашето положение за в бъдеще, когато ще заживеем "мирен живот" в допир със същите ония хора, чиито близки избихме. Не трябва да се забравя, че пролятата кръв иска кърваво възмездие и такова тя ще получи само от нас, останалите в Драма и Драмско българи. Трябва да се припомни, че страшно тягостно се живее, когато на всяка крачка срещаш само намръщени лица и злобни погледи, говорещи, че кога да е мисълта за отмъщение ще добие реален израз. На второ място потушаването на бунта отне живота на хиляди гърци и голяма част от тях бе избита в непосредствено съседство на института и в самия институт. Околността, рововете, случайните трапове и улиците на града даже са пълни с разлагащи се трупове. До самата ограда на института са погребани стотици избити, покрити само с няколко сантиметра пръст, изпод която кучетата извличат вмирисаните вътрешности или крайници. През деня, когато слънцето напече, въздухът се изпълва с миризма на леш и всичко това, прибавено към спомена за кошмарните дни и нощи, прави обстановката непоносима засега и много време напред." Малките сили, с които военните власти разполагат в Драма, ги подтикват към наказателни мерки за всяване на респект и страх сред мирното население. Полковник М. Михайлов иска лично обяснение от фелдфебел-школник Г. Кинин за неизпълнението на заповедта му от предния ден за репресии в с. Чаталджа и категорично повтаря нареждането си. На 30 септември взводът на Г. Кинин заминава за с. Чаталджа и извежда извън селото намиращото се в него мъжко население. По преценка на взводния командир 30 – 40 юноши и младежи са освободени, а останалите стотина селяни са покосени от екзекуционната трупа, командвана от подофицер Йотков.
това е в само едно от заловените писма на гръцки войници от 19-ия полк, чийто куриер беше заловен от 6-а рота на подпоручик Футеков (57-и полк, 11-а дивизия) при Добринища (Разлог) 15 юли 1913. Брате Сотире, До момента, в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия. Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коле всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае, как ще се завърши тази история, времето да [...] се е повърнало, за да се изядем помежду си. [...] Целуваме те твой брат Панагис Бегликис. Пиша ви набързо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}