Херо Мустафа: САЩ отдели над $350 млн. за Българската армия за 30 г.
Американскития посланик изнесе лекция за лидерството във Военна академия и даде страната ни за пример във военното сътрудничество
Обратно в новинатаКоментари - Херо Мустафа: САЩ отдели над $350 млн. за Българската армия за 30 г. | Днес.dir.bg
Коментари
Американците никъде не плащат за това че охраняват дадена държава. Германия, Япония и Южна Корея дори плащат милиарди годишно за това че там има американски бази. Ние минаваме метър и не плащаме нищо. Но нали руските тролове трябва да лаете.
Колко грациозно. Като са придобили територията от местните бивши - ченгета, партийци, и военни , и не си били прибрали рестото от 350 цента. Ебахти и висшата милост към раята!
Икономическите и политически сделки на Бойко за 12 години са безпрецедентни и в ущърб на България.Даже и асфалта по лотовете е постен и се рони или пропада.Да не говорим за милионите потрошени по свлачища и срутища ,които продължават да се срутват ,свличат и 3 милиарда за транзитния Турско - руски поток през БГ.Тези 8 милиарда пък за Ф-ките са нищо пред милиардите потрошени или прибрани по джобовете от Борисив и охранената Му Шайка наши пари.
Това е нормална тяхна практика, да се отпускат адресно доларчета (като правило директно, заобикаляйки централна власт и изборни или официални ресорни органи) на определени групи в страната, които им вършат работата. Примери много, правят го ежегодно и то в стотици пъти по-големи да речем в отделения от Запада и поддържан всячески и досега, индийски сепаратистки анклав по границата с Афганистан. Целите може да имат специфики, но някои основни винаги присъстват. Една от тях е да се отдели благосъстоянието на изпълнителите от резултатите от дейността им и от това, което причиняват на държавата си и на сънародниците си. За тези, които остават в играта материалната мотивация нараства с времето дори и при същите разходи, поради непрекъснато увеличаващата се разлика между обезпечаваните от щатите и останалите все по ниско пропадащи, които не са станали лидери по американски. Би трябвало да има и като правило винаги има и друга/други външни за територията цели, които цели и всъщност обясняват наличието на разслоителния подход с лидерите и тяхната потребност за известно време. Без такава потребност всички просто биха били консолидирани и съответно третирани, по някой от почти непрекъснато споменаваните сега в щатите признаци. Пример за една такава външна потребност/цел е използването на неподконтролните на Дели индийски провинции за екстремистка, ислямистка дейност в съседните им китайски райони.
Те, щатите трябвало да преподават т. нар. тяхно лидерство. Несъмнено така смятат, но пропускат да отбележат, че те не обучават наред, а преди това също те и само те, извършват селекция, подбор на тези местни които може да бъдат подложени на обучението им. Тогава какво ли би помогнало на кандидатите да бъдат сред избраниците? Може би опит и огромни знания по съответната специалност или пък не знания, а нещо съвсем друго, като преобладаващи чувства или отношение, нагласа към Вашингтон, към политиките и деянията на щатите. Всъщност нито едното, нито другото, като практиката показва, че за първото винаги могат да се наемат изпълнители, а второто им е напълно безразлично при дискретност и добра изпълнителност. Така най-важно за лидерския им подбор е съответния кандидат, да е като минимум безразличен към съдбата на сънародниците си и родината си и да дава надежди, че това поне безразличие в последствие успешно може да бъде доразвито в неприязън и отблъскване от тях, съпроводени в последствие с чувството на високомерие, отделеност, липсата на каквато и да била общност с тях, а защо не и омраза. Само така избраният за лидер ще има необходимите базова нагласа и комфортно емоционално състояние да изпълнява добре спусканите му лидерски задачи, които често пъти ще са наистина ужасни по последствията си. В относително краткосрочен план с тези селекция и подготовка се осигурява добър контрол и ефективност, а в дългосрочен - вече пълен контрол, чрез елиминирането на възможността за формиране на елит (най-вече политически такъв) в съответния народ, сегрегирайки го така на прослойки с различни надзорни и изпълнителски функции и съответно с екстремално различаващи се нива на обезпечаване и условия на съдържание, предоставяни им по преценка на висшестоящите. Примери понастоящем са множество народи на Запад (включително и самите щати), които вече столетия наред не могат сформират и съвсем нямат елит.