Коментари - Херо Мустафа: САЩ отдели над $350 млн. за Българската армия за 30 г. | Днес.dir.bg

Американците никъде не плащат за това че охраняват дадена държава. Германия, Япония и Южна Корея дори плащат милиарди годишно за това че там има американски бази. Ние минаваме метър и не плащаме нищо. Но нали руските тролове трябва да лаете.

От кого точно ни "пазят" САЩ за безплатно, че не разбрах?

Колко грациозно. Като са придобили територията от местните бивши - ченгета, партийци, и военни , и не си били прибрали рестото от 350 цента. Ебахти и висшата милост към раята!

Защо кюрдите нямат държава като циганите.

Отивате да биете Русия. Парите вече сте ги получили.

Ние пък ви дадохме 4.5 милиарда за нещо което още не сме видели . Боклук .

350 милиона за БА < 3 милиарда за самолети F 16 B70 ,които още не са произведени.

Икономическите и политически сделки на Бойко за 12 години са безпрецедентни и в ущърб на България.Даже и асфалта по лотовете е постен и се рони или пропада.Да не говорим за милионите потрошени по свлачища и срутища ,които продължават да се срутват ,свличат и 3 милиарда за транзитния Турско - руски поток през БГ.Тези 8 милиарда пък за Ф-ките са нищо пред милиардите потрошени или прибрани по джобовете от Борисив и охранената Му Шайка наши пари.

Това е нормална тяхна практика, да се отпускат адресно доларчета (като правило директно, заобикаляйки централна власт и изборни или официални ресорни органи) на определени групи в страната, които им вършат работата. Примери много, правят го ежегодно и то в стотици пъти по-големи да речем в отделения от Запада и поддържан всячески и досега, индийски сепаратистки анклав по границата с Афганистан. Целите може да имат специфики, но някои основни винаги присъстват. Една от тях е да се отдели благосъстоянието на изпълнителите от резултатите от дейността им и от това, което причиняват на държавата си и на сънародниците си. За тези, които остават в играта материалната мотивация нараства с времето дори и при същите разходи, поради непрекъснато увеличаващата се разлика между обезпечаваните от щатите и останалите все по ниско пропадащи, които не са станали лидери по американски. Би трябвало да има и като правило винаги има и друга/други външни за територията цели, които цели и всъщност обясняват наличието на разслоителния подход с лидерите и тяхната потребност за известно време. Без такава потребност всички просто биха били консолидирани и съответно третирани, по някой от почти непрекъснато споменаваните сега в щатите признаци. Пример за една такава външна потребност/цел е използването на неподконтролните на Дели индийски провинции за екстремистка, ислямистка дейност в съседните им китайски райони.

Те, щатите трябвало да преподават т. нар. тяхно лидерство. Несъмнено така смятат, но пропускат да отбележат, че те не обучават наред, а преди това също те и само те, извършват селекция, подбор на тези местни които може да бъдат подложени на обучението им. Тогава какво ли би помогнало на кандидатите да бъдат сред избраниците? Може би опит и огромни знания по съответната специалност или пък не знания, а нещо съвсем друго, като преобладаващи чувства или отношение, нагласа към Вашингтон, към политиките и деянията на щатите. Всъщност нито едното, нито другото, като практиката показва, че за първото винаги могат да се наемат изпълнители, а второто им е напълно безразлично при дискретност и добра изпълнителност. Така най-важно за лидерския им подбор е съответния кандидат, да е като минимум безразличен към съдбата на сънародниците си и родината си и да дава надежди, че това поне безразличие в последствие успешно може да бъде доразвито в неприязън и отблъскване от тях, съпроводени в последствие с чувството на високомерие, отделеност, липсата на каквато и да била общност с тях, а защо не и омраза. Само така избраният за лидер ще има необходимите базова нагласа и комфортно емоционално състояние да изпълнява добре спусканите му лидерски задачи, които често пъти ще са наистина ужасни по последствията си. В относително краткосрочен план с тези селекция и подготовка се осигурява добър контрол и ефективност, а в дългосрочен - вече пълен контрол, чрез елиминирането на възможността за формиране на елит (най-вече политически такъв) в съответния народ, сегрегирайки го така на прослойки с различни надзорни и изпълнителски функции и съответно с екстремално различаващи се нива на обезпечаване и условия на съдържание, предоставяни им по преценка на висшестоящите. Примери понастоящем са множество народи на Запад (включително и самите щати), които вече столетия наред не могат сформират и съвсем нямат елит.