Коментари - АБВ стартира, Първанов нямало да прави партия | Днес.dir.bg

Направи си овчарнник и си стой тама никой не иска да ти гледа селската физиономия

Още една интерпретация на абревиатурата АБВ - Агенти, Бездарници, Вагабонти. Хора, мислете за имена. Дайте да измислим най-сполучливото. Че тези червени боклуци се опитват пак да се гаврят с името на България. А не им стига това, ами се гаврят и с друга светина - Възраждането. Ех, да бепе жив Дякона Левски "със собствените си кунки щеше да им отреже чепките", както самият той е казал за националните предатели.

Ами нали еди-колко си процента трябва да са жените, еди-колко си процента трябва да са спортистите, юристите, шлосерите, шофьорите, тъкачките, доячките и т.н. Така беше на всички конгреси на БКП, така е и сега.

Разбирам горестта и обидата ти, че не си бил поканен на учредяването на АБВ. Не може човек, който не е бил вътре в кухнята, да знае толкова добре какво е било положението по времето на социализма. Но всички знаем, че няма по-голям враг от отхвърлената жена. Сигурно нещо подобно е станало и с теб - не са те приели някога в БКП и това е дало дълбок отпечатък на по-нататъшния ти живот. От тогава си започнал да виждаш всичко в черно-бяло и да сънуваш съветски агенти под, над и в леглото на жена ти.

По-скоро "Алтернатива НА Българското Възраждане". Поредната. То българското възраждане очевидно няма шанс. Само алтернативи.

Имате някаква сериозна грешка и искам веднага да я поправим. Тя касае България и заради нея нямам право да мълча. След март 2004 г. аз никъде не съм се показвал около Първанов. Написах му писмо, загрижен за него и държавата, на 8.03.2006 г., на което той не обърна никакво внимание. За всички е ясно едно Георги Първанов е президент на републиката, а аз съм никой, но ако цитирам Осман Октай тези, които са свидетели на прехода, никой не иска да ги помни и цитира. Първанов изживява днес тежък синдром. Той не знае закъде да тръгне, не знае как да започне, не знае на кого да повярва, защото предишното му издигане беше суфлирано с прецизност, на което самият аз съм свидетел. Но това е малката беда. Голямата е, че президентът може да осъмне и като плагиат в политиката. През 2005-2006 г. Георги Желев от Добрич (Бог да го прости) и моя скромна милост бяхме ангажирани от проф. Димитър Иванов от Лондон с новата му идея като визия за участие на гражданското общество в политиката. И тъкмо тръгнахме от Позитано Първанов получи указание да се освободи от лондонския професор. Нещо повече, проф. Димитър Иванов беше заменен от другарката Катя Николова. Уникален парадокс на прехода и уникално унижение за подготвените и смислени хора. Днес същият този президент се е сетил отново за предимството на гражданското общество, за идеите на Гражданския съюз за нова България, превърнал се в последствие в Глас и иска да ги ползва. Няма лошо. Но без плагиатство и без Парамов. Защо? Тези дни, впрочем последните два месеца, усърдно се занимавам с теория и документи, за да отговоря достойно на десетте лъжи, които ми бяха вменени заради прехода. Като работа, и в Лондон, и в София по спомените за новата ми книга Въпросите на деня, откривам и някои взаимовръзки, чрез които се налага сериозна и детайлна оцъцете с вренка около същността на работата на президента Първанов. Много ме обвиняват, че съм бил член на БКП/БСП. Да, бях такъв. Станах член на БКП през юли 1973 г. и членувах в БСП до декември 1993 г. След 10-ти ноември БКП тръгна към промяната, тръгна към раздялата с Живков, за да се завърне след 10 години към неговите наследствени кадри и най-вече към неговите прийоми. Ако бях останал в тази БСП днес, щях да се срамувам много, че не съм се откъснал навреме от фалшивата и лъжовна перспектива. Когато БСП започна да баламосва лявото пространство по най-изкривения начин, мен ме нямаше там. Нещо повече, аз съм първият депутат от БСП, който е напуснал партията си като такъв, въпреки очертаващата се блестяща политическа кариера. За огромно съжаление тези, които искахме да променим БСП отвътре бяхме много малко, а и наистина предадени. Докато Андрей Луканов бе жив, имаше някаква надежда, че паритетът би се постигнал и с външна помощ. След наглото му убийство бъдещето бе вече ясно. Следваше пълна реживковизация и безскрупулно натрупване на капитала за сметка на социални популизми и фалшиви социологически експерименти за заблуда на целия български народ. Един ден, а той няма да е далеч, всички в България ще разберат, че основният радетел, проводник и реализатор на тази пагубна политика на реживковизация не е кой да е, а самият Георги Първанов президентът на Р. България. Изпращайки Станишев в Лондон да продължи обучението си, осигурявайки му стипендия и политическо бъдеще в БСП, Първанов и Премянов реализираха първата, но основна политическа и организационна грешка по пътя на реживковизацията на БСП. Абсурдно бе наследникът на най-близкия до Живков, външнополитически идеолог на живковизма Димитър Станишев, да поведе друга политика освен бавно и частично, малко по малко да реживковизира БСП. Някои ме обвинява днес, че съм бил ляв. Да, по същество аз съм ляв и никой не може да ме обвинява за това. Такива са ми разбиранията и така ги обяснявам без каквито и да намерения за промяна. Но управленският стил на Живков не можах да разбера и никога не съм го разбирал. Защото едно е да моделираш ляво управление с присъщите му социалдемократически принципи, друго е да докараш Станишев да управлява с лъжа и да прилепиш Живковите традиции към него. По същество за късната манипулация на Живков, лъжите на Костов и такива от НДСВ нямат нищо общо с лявото и дясното. Те са едни и същи и чрез лъжите си са се реализирали твърде успешно като такива в загнилата българска политическа среда. А политическата среда в България за последните 9-10 години и в БСП бе създадена от Първанов и инструмента му Станишев. ъцете с вр Парамов и Първанов в годините, когато имаха общо виждане за реформиране на БСП Избирането на Сергей Станишев за председател на БСП е най-голямото предателство към 10-ти ноември. Към желанието на хиляди леви и социално обвързани или пренебрегнати привърженици на партията да бъде освободена от схоластиката, догматизма и прийомите на Живков. Да бъде освободена БСП от стила на елементарната хитрост и шмекеруване едно да се прави, друго да се говори, трето да се краде! И затова е твърде виновен Георги Първанов! Избирането на Сергей Станишев за министър-председател на България е възможно най-елементарното и глупаво предателство срещу държавата ни. Избирането на Сергей Станишев за министър-председател е най-големият парадокс за Нова България и огромна обида към политическата история на държавата ни. Да поставиш за министър-председател в една толкова сложна и противоречива обстановка на Балканите, на една толкова бедна и разпасана държава човек без характер, без да е служил в армията, без един ден трудов стаж, без елементарен стопански опит, без семейство, е повече от предателство. И за това е твърде виновен Георги Първанов! Това предателство означава да отвориш открито, отвсякъде държавата към беззаконие и кражба, да я лишиш от информация, да блокираш службите й, като ги направиш зависими от престъпността и бандитизма. Връх на този уникален политически цинизъм е да назначиш Румен Петков за вътрешен министър. И така на практика да създадеш държава на безскрупулността и безвремието, държава на олигархията и групировките просто една нова латино-нарко държава на Балканите. Днес Първанов трябва да си скубе косите, че и той като Тони Блеър е поставил за свой наследник в партията най-неподходящия. Дано президентът да се е убедил вече, че подобно на Браун и Станишев страда от вродена липса на политически инстинкт и е манипулативна фигура, провалила неговата партия. Подобно на Блеър, Първанов трябва бързо да пише спомените си и искрено да каже за кукловодите всичко, за зависимостта и колко голяма е била тя, за лукавството и подлеците около нея. Само по този начин ще се отърве от малко от постоянно натрапващата му се вътрешна угроза, че не е направил онова, от което е имала нужда България. Повече от половината време цели 12-13 години от фалшивия и ароганетен преход на България, е под егидата на Георги Първанов, и никой не иска да го изрече на глас. И когато винаги наближава 10-ти ноември, трябва да имаме смелостта и честта да признаем за старта на промяната и за реализацията й. И не на последно място, за личността на един голям министър-председател на България Андрей Луканов. Трябва ясно да се знае за поколенията, че и Първанов, и Станишев се оказаха тотални неблагодарници към спомена, към силата и действията на Андрей Луканов. А може би и не са ги разбирали. Нали са историци? Те отдавна забравиха за неговото семейство и като истински сомнамбули не искат да си спомнят за човека, който бе еманципирал в себе си убедеността си за промяна и новото политическо бъдеще и място на България. Но не като недоверие, за какъвто противниците в БСП представят Андрей Луканов, а като държавник от друго бъдеще време, като ъцете с врчовек с друга уникална всеизмерна интуиция. Днес Андрей Луканов стряска и на сън Георги Първанов и Станишев. Защото ако не беше той, първият щеше да прехвърля още от рафт на рафт прашасалите томове за историята на македонските войводи. А вторият с наученото за военните мундири и името на баща си щеше да живее със спомена по неосъществените си мечти. Благодарение на Андрей Луканов Георги Първанов е човек, когото днес познава целият свят, а Станишев е персона, вписала се в голямата българска политика по недопустимата случайност. И то без дух, без мисъл, без работа, без риск, само заради едното име и полъха от Чавдар. Тази реална червена угнетеност не е нито в стила, нито в разбиранията на политиците извън БСП. Те не са длъжни да знаят за нашите вътрешни трагедии след 1923-1925 г., те нямат понятие за големите вътрешни партийни врагове, за какъвто ме смятат и мен. Но всичко е до време и трябва да се знае от следващите. А днес в БСП се разсъждава по други условия, с други критерии, със силата и шумоленето на банкноти, без идея, без държава, само заради едната представителност и парадигмата на аз-ът, на слепите им водачи. Днес БСП няма никакви ангажименти и принципи като последователност и явност, като човечност и солидарност, а само едната всеядност в защита на интереса на онези, които ни баламосват вече 20 години. Днес в БСП тихо витае духът на Георги Първанов без да усещат, че той вече е история. История в аванс, която един ден ще бъде оприличена с много разкрития, с много падения и позори, в която не мога да бъда включен и съм твърде далеч от нея.

Отново някакъв триумвират. Историческа му работа. Един вид нещо ново, а старото дето беше забъркано да се забрави? Нов бърдак със стари к...и - не става!