През май 2004-а двама българи не се връщат от Еверест

През май 2004 години двама българи не се завръщат от експедиции до връх Еверест - това са Мариана Масларова и Христо Христов.

Обратно в новината

Коментари - През май 2004-а двама българи не се връщат от Еверест | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Качването на Еверест криво ляво и с помощта на шерпите си е постижимо. Номерът е след това човек и да успее да слезе жив от там. Това е все едно да ви накарат да плувате в морето до шамандура на 2 км от брега. Доста биха стигнали до нея, но малцина ще успеят и да се върнат на брега. Големите усилия отиват за качването на върха, това е целта. Слизането се подценява, умората е безкрайна, силите са свършили и следва бялата смърт.

Да катериш Еверест означава първо да платиш US $10 000 за еднократно разрешително, още доста пари за пътя и екипировката, да мизерстваш като куче и да спиш в брулени от ледения вятър палатки в няколкото лагера към върха, да чакаш на опашки реда си да стъпиш на върха заради тълпите от качващи се и слизащи, на слизане да те напуснат всичките ти сили от неимоверния напън, мизерстването, лютия студ и свършването на кислорода, и в края на краищата да се замразиш там за вечни времена, тъй като няма кой и как да свали тялото ти долу, хеликоптерите не стигат до там. Плащаш си скъпо за да помизерстваш малко и да се замразиш. Това е в общи линии.