Коментари - Колко хора може да издържи Земята* | Днес.dir.bg

Консуматорството в днешно време е политика на капитала и се насърчава още от най-ранна детска възраст. Всички детски телевизии въртят реклами през 15 минути. На всеки ъгъл има реклами за кредити и за още по-голямо консуматорство. Много от стоките се правят така, че да се развалят бързо и да не могат да се поправят. Проблема е, че света се диктува от пари и от хора занимаващи се само с пари, затова и войните скоро няма да спрат.

"Проблемът не е в това, че не можем да нахраним бедните - проблемът е в това, че не можем да нахраним богатите." Далай Лама Ако не ме лъже паметта, според статистика на Уницев около 20% от населението е отговорно за 90% от потреблението на света. Няма нужда да обяснявам, че това са предимно хората от развитите страни. От статията стават ясни две неща. Или сегашните бедни, които са около 80% от населението на света и живеят с до 10 долара на ден, трябва да си останат бедни, или заможната част да започне доброволно да живее като останалите 80%. Разбира се, има и трети вариант, като например по-оптимално използване на ресурсите, по-малко войни и технологично развитие, което значително ще намали замърсяването. А ето един пример за неефективно използване на ресурси, което води до по-голямо замърсяване. Примера в случая е даден само за България, но можете да си го представите в световен мащаб. "Безумно е да се унищожават тонове храни, вместо да се дарят на бедните. Ако един търговец на месо има 1 тон продукт, който не може да продаде, той е поставен пред следния избор: да го унищожи, което ще му струва около 300 лева или да го дари, което ще струва двойно. Затова бизнесът не е склонен на дарява храна. На година Българска хранителна банка успява да спаси от разпиляване едва 270 тона храна. На фона на тези над 670 хиляди тона, които се унищожават само в България. Тази храна би била достатъчна да се нахранят хората, живеещи под прага на бедност (1,5 млн. българи). Това е практика в поне 15 европейски страни храните с изтичащ срок на годност да се даряват на хранителни банки, вместо да се изхвърлят. С тези храни се задоволяват потребностите на бедите хора. Абсурдно е, че в най-бедната страна-членка на Европейския съюз това не е направено. Към момента собствениците на търговски вериги не са мотивирани да даряват храна с изтичащ срок на годност, понеже това би им струвало по-скъпо отколкото да я унищожат. Сега Димитров и Славов предлагат дарената храна да не се облага с ДДС. Парадоксално унищожената храна се ползва с подобно облекчение, а дарената - не."