Елица Николова: Преминаването през криза е маратон за силни състезатели

"Добрата журналистика говори честно за настоящето, но и за бъдещето, отива на крака при героите си и ги пита за неща, които не касаят само тях, а и общността", казва главният редактор на списание "Мениджър"

09:33 | 22 април 2021 | Автор : Гергана Костова 0 2946 Снимки: Личен архив/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Четвъртото издание на конкурса за добра журналистика Web Report представя своето жури в серия от интервюта. Не защото те имат нужда от представяне. Напротив - имената им са достатъчни и говорят много, защото те са изявени журналисти, доказани през годините с материалите и почерка си. Питаме ги за някои важни за професията моменти, за личната им борба в професията, за критериите за обективност днес, за сетивността към фалшивите новини.

Web Report

Днес ви срещаме с Елица Николова, главен редактор на списание "Мениджър". Преди да оглави изданието, тя има 19 години опит като репортер, автор и редактор в печатни и дигитални медии.

Два пъти е носител на голямата награда в конкурса MTel Media Masters, посветен на влиянието на технологиите във всички области на живота (през 2012 г. в категория "Нови медии" с текст в Webcafe.bg; и през 2016 г. - в категория "Печатни медии" с текст в "Мениджър").

Елица има опит в PR и в корпоративния сектор и като мениджър на медийни проекти, свързани с разработването на бранд съдържание в принт, дигитален и видео формат. Има бакалавърска степен по телевизионна журналистика и магистърска по международна журналистика от ФЖМК, СУ "Св. Климент Охридски".

- Елица, COVID-19 промени изцяло дневния ред и икономическото положение, а в следизборната ситуация, тя изглежда дори по-тревожна. Има ли наистина тревога в икономическите среди и какви дни ни чакат? Питам Ви като главен редактор на списание "Мениджър" и човек, който ежедневно има досег с информацията за тях и следи информацията по темата?
- Намирате ме в момент, в който излизам от дълъг разговор със собственика на голяма верига ресторанти у нас. Представител на един от най-засегнатите сектори, много смел предприемач и работодател на 2000 души, който признава, че при старта на пандемията е бил стъписан като всички ни, но и отсича, че никой никога не ни е обещавал, че всичко ще е безоблачно и няма да имаме никакви проблеми.

Без държавна помощ той и екипът му са намерили начин да съхранят бизнеса, но и да растат, чрез вече ясната формула (поне в този сектор, но и в много други) - дигитализация + нещо ново, нещо човешко и нещо, създаващо по-добро преживяване, стойност. Сега са готови да отворят нови заведения, както и да разширят присъствието на бранда на външни пазари. Тук разказвам само за един от десетките мениджъри, с които се срещнах след първия локдаун през март 2020 г. до сега и които вървят през кризата с подобен хъс и размах. Хора, от които научих страшно много.

Най-важното е, че в криза не се оцелява - през нея се преминава с нови идеи и нови решения, а не с готови модели за оптимизация - особено за оптимизация на хора. Бих оприличила преминаването през криза на маратон, по време на който правиш спринтове към други много важни цели без да губиш основното трасе към финала. За това обаче трябва да имаш силни и мотивирани състезатели. Това е моят отговор на въпроса ви има ли икономическа тревога. Не се тревожат бизнесите, които знаят как да задържат хората си и как да им дадат сигурност, свобода на действие и смисъл. Те занапред ще определят бизнес културата и динамиката у нас.

На път за работа

Снимка: Личен архив

В по-голям икономически план тревогата тепърва ще придобива по-ясни очертания с главна тема публични дългове. Защото дори твърдите поддръжници на финансираните с дълг стимули предупреждават, че "дозата вече е увеличена до степен, в която може да навреди на пациента". Или както казва бившият германски финансов министър Волфганг Шойбле - изгледите за икономическо възстановяване налагат спешната нужда да имаме ясна визия как тежестта на публичния дълг може да бъде намалена след като вирусът бъде победен. Иначе COVID -19 пандемията може да бъде последвана от дългова пандемия със сериозни икономически последствия за Европа.

- Как пандемията промени медийната среда? Научиха ли се хората да вярват на проверени източници или напротив - дезинформацията ни превзе?
- Като представител на медиите, предпочитам да търся отговор в нашата градина - как ние работим с източници в последните години, какви ресурси отделяме за създаване на обективно и сериозно съдържание и по какъв начин го дистрибутираме така, че то да бъде възприето от потребителите по начин, минимизиращ уклона към дезинформацията.

От друга страна, ако приравним понятието дезинформация с конспиративните теории, то те не са измислени от Qanon (крайнодясна конспиративна теория, според която обединение на сатанисти педофили управлява световна мрежа за трафик на деца и крои заговор срещу Доналд Тръмп, който от своя страна се бори срещу тях - бел. ред.), нито от местните или италиански антиваксърски групи, а съществуват от хиляди години, привличайки огромни групи последователи. Защото всяка конспиративна теория, в каквато и област да е, предлага едно просто обяснение на безброй сложни процеси.

Ще цитирам Ювал Ноа Харари: "Войната в Сирия? Няма нужда да изучавам историята на Близкия изток, за да разбера какво се случва там. Това е част от голяма конспирация - една група хора тайно контролират събитията и управляват целия свят. Развитието на 5G технологията? Не е нужно да правя изследвания върху физиката на радиовълните. Това е същата конспирация. Пандемията COVID-19? Няма нищо общо с екосистемите, прилепите и вирусите. Очевидно е част от конспирацията." Цялата тази вяра в конспиративните теории носи на последователите им успокояващото усещане, че разбират всичко на фона на многократно разтърсван от войни, революции, кризи и пандемии свят. Носи им увереността, че са по-мъдри от управляващи и т.нар. "интелектуални елити" (учени, журналисти, политици). Дава им увереност, че са преки участници в една глобалната настолна игра. И всъщност са. Въпросът е на коя част от полето въпросните "елити" махнаха снизходително с ръка и легнаха да поспят.

По време на работа с управителя на МИТ Прес Деница Димитрова (lляво) и отговорния редактор Боряна Телбис (в средата)

Снимка: Личен архив

- Какъв е начинът да се справим с фалшивите новини, които в случая се оказаха дори смъртоносни - както за хора, така и за бизнеси?
- На този въпрос бих отговорила кратко и прагматично: в училище трябва да се въведе много важен нов предмет - техника на подбор на данни от мрежата. Това не е лесно за преподаване умение, тъй като възрастните днес са също толкова безпомощни, колкото и учащите. Още през 2004 г. обаче Умберто Еко излезе с една идея в статия за "Еспресо": да се даде като упражнение в клас, за домашна работа или академична разработка следната задача: "Намерете в интернет няколко недостоверни трактовки на темата X и обяснете защо са недостоверни". Това би могло да е начин за изграждане на критически подход към информацията и вещина в съпоставянето на различни източници.

- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- За съжаление беше много отдавна. Казва се Mothers of ISIS. Прогресивен за традиционна медия проект в текст, снимки и видео на младите репортерки Джулия Йоффе и Емили Каси за майки от европейски градове, чиито деца са ги изоставили, за да се присъединят към Ислямска държава.

- Конкурсът на Dir.bg за добра журналистика Web Report стартира и Вие сте част от журито, което ще оценява материалите. Как да познаем добрата журналистика в морето от информация?
- Добрата журналистика отива на крака при героите си и ги пита за неща, които не касаят само тях, а и общността, от която са част. Не допуска самохвалство и умозрителност. Залага на критика в комбинация с конструктивизъм. Добрата журналистика говори честно за настоящето, но и за бъдещето; отразява сега, но и дава възможност за прозрения утре. В противен случай е чисто его.

- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-добрите материали?
- Добър, смел и чист авторски език, а не копи-пейст или в tweet формат (колкото и да съм впечатлена от продажбата на първия туит на Джак Дорси от 2006 г. за $2,9 млн.). Оригинален и задълбочен подход към темата с добавена, а не злободневна стойност. Правилни конструкция, избор на източници и цитиране на източници. Добрият репортажен формат със сигурност ще ме спечели.

- Как правите каста си за автори в списание "Мениджър", което от години е наложено авторитетно издание? Какви новости има в отразяването и анализа на бизнес тематиката?
- По горните критерии.

С колегата Даниел Ненчев след участие в негово ТВ предаване

Снимка: Личен архив

- Разкажете ни за Вашето лично начало в журналистиката?
- Родена съм във Велико Търново, където от малка тренирах слабо популярния у нас хандбал. Със съотборничките ми някак се оказахме високо и талантливо поколение и голяма част от нас попаднаха в Националния отбор с възможност постоянно да пътуваме извън България още от 12-годишни. Не успявах да ходя редовно на училище и малко трудно смогвах с точните науки, но пък с хуманитарните се справях лесно. Доста четях и пишех в дневници на път, както и на някаква незнайно как озовала се вкъщи машина. Когато на финала на сладките 90-те години пред мен се изтъпанчи изборът да продължа със спорта, или да продължа да пиша, осъзнах, че искам второто и кандидатствах във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ без сериозна подготовка, от воле. След като ме приеха, в първите години живеех в Студентски град, заобиколена, естествено, от спортисти със страхотни постижения, които никой не отразяваше. С истории за тях влязох като автор в печатните медии, а после продължих да се развивам и в други формати.

- Какво ви даде и какво ви взе професията след това?
- Даде ми най-ценните ментори и приятелства, първо. Даде ми ужасното качество да не се съгласявам с неща, които са неправилни - не според мен, а според заложени професионални критерии. Казвам "ужасно", защото се оказва, че не всички системи допускат изявата на това качество в "културата" си, но аз си го пазя. В този смисъл професията нищо не ми е взела.

- Ако трябваше днес да дадете съвет на студента по журналистика в първи курс Елица Николова - какво бихте ѝ казали?
- Да продължава да не спи.

Интервю на Гергана Костова

Web Report е конкурс за важните теми, които вълнуват обществото и авторите, които продължават да спазват професионалните стандарти в бурно развиващата се информационна среда.

Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и оценяват авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен председател на журито), Антон Хекимян (Директор "Новини, актуални предавания и спорт", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и писател, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио "София", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание "Мениджър"), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните журналисти в България), Евгени Димитров (Основател на агенция "Булфото"), Илияна Захариева (Директор "Корпоративни комуникации", А1).

Генерални партньори на конкурса са A1 и Dundee Precious Metals.

Партньори на конкурса са Hendrick`s, Black Sea Gold, TBI Bank и Балдаран.

Web Report се провежда с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Медийни партньори на конкурса са БНТ, БНР, БТА, bTV Media Group, NOVA, списание "Мениджър", телевизия ММ и агенция "Булфото".

ИЗБРАНО