Коментари - Елеонора Митрофанова отиде на Шипка ден преди официалните тържества (снимки) | Днес.dir.bg

национален празник номер едно,защото тогава едни братя са ни освободили от турско робство и сме сме въздигнали като птицата феникс от пепелта на евреите,а виждам че едни от нас не са превъзмогнали това нещо и квичът че тоя ден е празен за тях,това са днешните демократи дето са свикнали от бай тошовото време всичко да е за тях,а ние нормалните дето не сме от бай тошовото време а от старото време обичаме руснаците като братя защото ние с тях сме братя а не със маркс и енгелс евреите дето сега са на власт в сащ

Според мен, ако искаме да запазим отворена вратата за някакво разбирателство с руснаците в бъдеще, трябва спешно да изгоним алкохолизираната тьотка от България. С всяка своя изява тя затвърждава убеждението на мнозинството от българите, че руснаците са прости и арогантни ватници. А платените и тролове, "искрено обичащи" Русия, правят положението още по-лошо. И без друго моментът е сложен, по-добре ще е да разкараме поне непосредствените дразнители. Времената ще се сменят, но вида на тая нагла и безочлива алкохоличка ще изплува като зловещ спомен за падението на Русия години напред.

Мутрафонова без евтини манипулативни КГБейски номерца от селски вечеринки! Първо за цялата 2020година в така наречените ДНР и ЛНР са загинали точно 20 руснаци. И второ сега ти Мутрафонче и твоя Сатрап Путин, може да вземете с вас и вашия покорен слуга Румен Радев да отидете в Мариопул и вижте как половин милионен град е изпепелен до основи както са правили ордите на Чингиз хан и отворете масовите гробове на десетките хиляди цивилни жени, деца и старци. Чака ви съд в Хага, но той не е нищо в сравнение с цялата вечност през която ще горите в преизподнята и огнената геена!

поклон пред УКРАИНСКИТЕ НИ ОСВОБОДИТЕЛИ „Изследователите на архивите на украинските губернии по царско време са категорични, че голяма част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци. И в това няма нищо странно - руският императорски щаб е предпочел да използва военния потенциал на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от районите на Москва и Петербург. Затова мобилизацията за войната е проведена преди всичко сред украинското население на Киевското, Одеското и Харковското военни окръжия. В структурата на воювалата тогава армия има голям брой полкове и други военни формирования, чиито имена издават произхода на рекрутираните войници - Киевски, Харковски, Полтавски, Гродненски, Житомирски, Черниговски, Мариуполски и още десетки други. Във войската се включват и голям брой украинци с български корени, които с огромен ентусиазъм тръгват да освобождават своята прародина, а някои от офицерите остават след това в България, за да подготвят младата ѝ армия. Интересен е и съставът на първата руска военна част, която стъпва в България. Това е 14-та пехотна дивизия, която създава предмостие за инвазията. Тя се състои предимно от украинци и се ръководи от генерал Михайло Драгомиров“, посочва Микола Балтажи.

Слисаните майки с поглед страховит блъскаха глави си о голия зид и падаха, други - с настръхнали власи във свойте колене душаха деца си. Във тоя миг Кочо - простият чизмар, наранен отслабнал и бунтовник стар, повика жена си - млада хубавица, на гърди с детенце със златна косица и рече: "Невасто Виж, настая сеч и по-лошо нещо... Ти разбираш веч... Искаш ли да умреш?" - И клетата майка бледна, луда, няма и без да завайка, сложи се детето с трептящи ръце и кат го цалуна в бялото чебце, задтана и рече: "То да е отзади! Удряй!"...И Кочо ножът си извади кървав из гърди й; и чучур червен бликна и затече, и Кочо втрещен погледна детето. То плачеше, клето! "Майка ти не ще и сама на небето!" Рече и замахна като в някой сън и възви глава си, пламнала в огън. Главицата падна, трупът се затресе и кръвта детинска с майчинта се смеси. И Кочо пак рече: Не остана мощ, но за един удар имам сила йощ!" И ножът димещи опря с две ръце право дето тупа негово сърце. И падна обагрен, грозен, страховит с отворени очи и със нож забит.

Не знам какви сега ги пише Щерев, но да обърна внимание на факти. Преди е говорел, колко ни е било добре под османско робство - няколко пъти поне. Явно е живял тогава и от личен опит. Зъл Дух говореше наскоро, как туркиня никога няма да се омъжи за сириец и обиждаше на гяури. Не за темата, но един Клуб на латиница, си признаваше че е гей под статия за такива. Кой знае от къде са се събрали!

Дир Хайде изтрийте ги тези ботове! Какво стана с онези 250 думи на нерегистриран? Срам и позор

Над 202 000 руснаци и над 55 000 ... Гледам, по-долу един капут написал с главни букви, че го е срам от България, понеже била освободена от Русия.

Аз само да попитам... Херо Мустафа утре дали ще е на Шипка. Щото и това нема да ме изденада... ХОРА, Вие вообще представлявате ли си докъде стигнахме? На тея дето ни избомбиха, им правим паметници, а на тези дето ни възстановиха като държава след 500 години, се чудим как да им навредим.

В битките за България са участвали украинци, финландци, руски немци, поляци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, ингушети, осетинци, туркестанци и т.н. През годините постепенно се е наложила представа за войната от 1877-78 г. като Руско-турска. По този начин се губи усещането, че става дума за въоръжено стълкновение между две империи, които са населявани от множество и различни етноси. Те могат да бъдат открити както в османската армия, така и в руската. На Балканите освен руснаци, са дошли и участвали в битките украинци, финландци, руски немци, поляци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, ингушети, осетинци, туркестанци и т.н. Твърде често и не става дума само за обикновени войници, а за изтъкнати офицери и дори генерали, произлезли от съответните етноси. Но точно както десетилетия историческия наратив е скривал етническите малцинства в България, така и разказът за Руско-турската война от 1877-78 г. скрива и пъстрия в етническо отношение характер на Руската империя и руската армия на Балканите. Нека да разгледаме по-специално Украйна и украинското участие. Пътят до украинското чувство По време на войната от 1877-78 г., макар все още украинската нация да е в процес на изграждане и утвърждаване, все пак отдавна е минало времето когато говорим единствено за православно и християнско селячество, което говори определени славянски диалекти. Макар в миналото и поданиците на Московското княжество, както и населението на Украйна да са се наричали «руси», все пак различни институции в хода на десетилетията и столетията са произвели ясно откроими различия между тях. В Украйна отсъства руската община. Правните и културни традиции са западни, и то със силно полско влияние. Езикът е близък до руския, но и различен от него. Още по-точно казано – на двете места се говорят просто различни диалекти. Нееднаквите институции и историческа съдба са формирали и различен възглед за живота. В Украйна нагласата е на население, което е обитавало в миналото гранична зона и формирало у себе си манталитета на авантюристи и индивидуалисти, а не типичните за Московското княжество покорни крепостни селяни с колективистки традиции. Та налице са просто множество условия и предварителни фактори за обособяване на отделна нация, макар дълго време да липсва изкристализирало ясно съзнание за нея. Ала идеята, че местното население е различно от «москалите», както и неохотата му да се подчинява на заповеди идещи от Москва е налице още от ранния 18 в., далеч преди появата на украинското национално чувство. Отглас от него е и онова у Паисий Хилендарски в неговата «История славяноболгарска» – «руси» и «москали», при който първите са днешните украинци, а вторите – днешните руснаци. През 1847 г. Третото отделение арестува в Киев група свързана с тайното Общество «Св.св. Кирил и Методий», украински дейци с радикални социални идеи и програма за конфедерация на славянските народи. Изтъкнат член на групата е Тарас Шевченко, чиято поезия дава ориентири за бъдещия украински литературен език. Всички следващи развития в украинската национална идентичност тръгват именно от Шевченко. А езикът до 40-те години на 19 в. е един от съществените елементи, които все още липсват за да се съберат заедно разнообразните усещания за различие на украинците. Програмата на дружеството е твърде радикална и включва премахване на крепостното право, класовите привилегии, телесното и смъртното наказание, неравното третиране на различните религии. Обществото се застъпва още за общо образование, както и за Славянска конфедерация, която се предвижда да бъде република. Изборът на бъдещ президент и разделението на славянския свят на различни политически единици се моделира по конституцията на САЩ. Смазването на украинската организация води през следващите десетилетия до един постепенен процес, при който едно първоначално съзнание за различие от Московското княжество се трансформира в отделно, украинско национално съзнание, макар все още малцина да са повлияни от него. Затова спомагат много и развитията в хабсбургска Галичина. Още от 1867 г. там се дава право на полско самоуправление в Лвив. Украинците пък имат възможност да използват техния език на публични места, да публикуват на него, да създават свои, украински обществени и политически организации. Ето защо през 1868 г. в Лвив се появява дружество носещо името «Просвита», а през 1873 г. е основано и обществото «Шевченко», което се превръща в център на украинската култура. По това време културната дейност в руска Украйна е концентрирана в югозападната секция на Руското географско общество. Там през 60-те и 70-те години на 19 в. се събират податки за украинския език, фолклор, песни, поезия, както и исторически паметници. Създадена е и политическа група наречена «Хромада», която изповядва умерени социалистически и автономистки аспирации по отношение на Украйна. Археологически конгрес проведен в Киев през 1874 г. също демонстрира видима украинска национална линия. Във всички тези групи важна се явява фигурата на украинския професор по история Михайло Драгоманов. През 1870 г. той е назначен за лектор в Университета в Киев, но през 1875 г. е уволнен. През 1876 г. Драгоманов емигрира във Виена, като голяма част от времето прекарва и в Лвив, където се занимава с украинска политическа дейност. В тези години украинското съзнание се вкоренява вече в селските маси в Галичина и тя се превръща в своеобразен украински Пиемонт. Когато на Балканите избухва Източната криза (1875 г.) и по-сетне българското Априлско въстание (1876 г.), които ще доведат до Руско-турската война, в Русия е назначена специална комисия. Тя се налага да разследва сепаратистката дейност в Украйна и работата й приключва с препоръка за затваряне на Югозападната секция на Географското общество, забрана на всички публикации (с изключение на текстове на исторически документи), както и на театрални представления и рецитали на песни на украински диалект. Препоръките са веднага изпълнени от правителството. Следователно, можем да кажем, че към 70-те години на 19 в. вече е налице проект и оформяща се украианска нация, но този процес съвсем не е завършен. Украинското национално чувство все още не е толкова силно в Руската империя, но то вече не е чуждо на много царски поданици, които се противопоставят на самодържавния режим. През следващите десетилетия руската държавна репресия и поредицата ограничения ще доведат единствено до неговото засилване. Украинците и украинските военни части във войната Поради своето местоположение, самата територия на Украйна е една от основните бази за формирането на руската действаща армия преди заминаването й за Балканите през 1877 г.. В резултат от развитията около Източната криза още през 1876 г. руският цар Александър ІІ издава указ за мобилизация на войските от украинските военни окръзи – Киевски, Харкивски и Одески. В техния състав, почти изцяло, влизат местни хора, с украински произход. Основно от жители на Полтавска и Харкивска губернии са комплективани 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотен полк. От мобилизираните от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи се обновява и 48-ми Одески пехотен полк. В град Катеринослав, както и в целия тамошен окръг се настаняват и се попълват съответно 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосийски и 136-ти Таганрозки пехотен полк. Тук са още и 7-ми Олвиополски улански, 7-ми Кинбурзки драгунски полк, 9-ти Бузки улански полк. Хиляди украинци служат също в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 129-ти Бесарабски, 130-ти Херсонски, 131-ти Тирасполски и редица други полкове. Военните подразделения от територията на Украйна се включват още в началото в бойните действия и дават скъпи жертви. При овладяването на Свищов редица от действащите лица са украинци – Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски окръг на Харкивска губерния, Д. О. Марчук от Старокостянтинивски окръг на Житомирска губерния, М. И. Голотанов от Тирасполски окръг на Херсонска област, К. В. Грубин от град Григоропол, от същата губерния, както и редица други. Полкове, формирани основно от населението на украинските губернии се прославят и в други битки. На 4 юли 1877 г. 20-ти Галицки пехотен полк взима участие в боевете за Никопол. Под Ловеч на 22 август 1877 г. храбро се сражават и загиват много войници родом от украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони, в 130-ти Херсонски пехотен полк и др. Значимо е украинското участие и в битката при Шипченския проход. В отбраната на прохода участват 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, в които служат полтавчани; 4-та стрелкова бригада, съставена от селяни от Херсонска област, която по време на боевете получава неофициално наименование «Желязна»; 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски и 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия, състоящи се от селяни и граждани от Харкивска, Полтавска, Киевска и Херсонска област. Между другото, в тази дивизия служи като срочнослужещ прочутият украински театрален деец Микола Карпович Садовски (1856-1933), който за боевете на Шипка е награден с Георгиевски кръст, 4-та степен. По-късно в хода на войната Садовски стига чак до Константинопол. Шипченският проход е защитаван от 36-ти Орловски пехотен полк, от пет български опълченски дружини и няколко други малки части (общо 6 хил души с 27 топа) под общото командване на ген. Столетов. Битката започва на 9 август. Тежкото състояние на защитниците на Шипка се усложнява и от твърде неизгодните условия на заетата от тях позиция. Ето защо се налага генерал Ф. Ф. Радецки да им изпрати като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк начело с полковник С. И. Липински. Само на 9 август войните от полка, заедно с българските опълченци, отблъскват десет атаки на османската войска. На 11 август вече нямайки патрони, именно Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк участват заедно с българските опълченици в хвърлянето на камъни срещу настъпващите османски войски. В боевете за Шипка през август 1877 г. е смъртно ранен Юрий (Георгий) Рудченко. Той е по-малкият брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), събирач на украински фолклор. Често двамата братя се е налагало да прехвърлят тайно творбите си през границата с Австро-Унгария и да ги печатат в украински периодични издания в Лвив или Женева, поради ограниченията на руската цензура за публикации на украински език. Сред други известни осъзнати украински интелектуалци взели участие в боевете при Шипка е и Йосиф Шевченко, племенник на споменатия вече виден украински поет и основоположник на украинския език Тарас Шевченко. Й. Шевченко участва с доброволчески отряд и е ранен в битката. И до днес в музея на Шипка се съхранява негова фотография. По-късно, на 12 февруари 1878 г. Й. Шевченко е назначен за окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград), която длъжност изпълнява до подписването на Берлинския договор. И в битките за Елена, в района на Котел и на други места героизъм проявяват войните на 15-ти Нарвски хусарски полк начело със сина на А.С. Пушкин – А.А. Пушкин. Сред войниците е и племенникът на руския писател от украински произход Микола (Николай) Гогол от село Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област – М. В. Биков, награден за храброст със златно оръжие. В знаменателните сражения за Плевен, както и в последвалата обсада на града също воюват украински дивизии. Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та – съставена от от катеринославци, херсонци, таврийци, а също така 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани. Много от войните родом от украинските губернии загиват по време на трите щурма. Само Молоросийсият полк губи в тази битка 620 души. Отбелязват се тук и 4-ти Харкивски и 9-ти Бузки улански полкове, 17-ти Архангелогородски, 117-ти Ярославски и други полкове, в редиците на които воюват войници от Полтавска, Киевска, Харкивска, Херсонска и други губернии. Не можем да не споменем и украинците-генерали Федир Федорович Радецки (1820-1890) и Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905), които редом с генералите М. Д. Скобелев и И.В. Гурко се смятат за главните герои в тази война. Самият М.И. Драгомиров много години след войната е начело на Киевския военен окръг. Той е убеден украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от «Стара Громада». Голям принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските работници. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети. Мобилизирани в редовната армия и непосредствено на фронта са 25 члена на дружеството на киевските лекари. Сред имената, които личат на „Докторския паметник“ в София са и тези на починалия от тиф випускник на Киевския университет, млад талантлив хирург, родом от с. Писки, Лохвицки окръг, Полтавска губерния О. И. Симонов. Тук са посочени и доста украинци – С. Гуменюк, Д. Ковал, Ф. Козак, Х Мелниченко, М. Шевченко, И. Шулга и др.

Прави впечатление, че изучихме българските турци и сега те пишат срещу Русия. С яд и злоба

Вечна дружба с велика Русия!

до "БЪЛГАРИН"-а с ПОТУРИТЕ Българи от Крим: Абсурдно е твърдението, че Русия забранява изучаването на български език. Точно обратното е 29 Дек 2022 5507 46 Отворено писмо, подписано от Иван Абажер, председател на Регионалната българска национално-културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски“: Нямаме достатъчно учители по български Във връзка с активно обсъжданата в българските медии тема за предполагаемата забрана на преподаването на български език в Русия, ние, българите, живеещи в Република Крим, изразяваме искрената си изненада от това колко малко знаят в България за реалното положение на нещата в изучаването на родните езици в многонационална Русия. В нашата страна правата на всички народи да изучават родния си език са напълно защитени не само на законодателно ниво, но и са осигурени финансово, което се потвърждава от примера на нашата кримска общност. Въпреки факта, че в републиката няма населени места с компактно живеене на българи, българският език се изучава от 2 до 11 клас (по избор на учениците и по заявление на техните родители) в общообразователно училище-лицей № 3 в град Стари Крим, тоест в държавна бюджетна институция. Освен това, по инициатива на Местната българска национално-културна автономия на градски окръг Симферопол, към Българския културен център „Извор“ е открито неделно училище „АзБукиВеди“. Този обществен проект се подкрепя и финансира от Държавния комитет за междуетнически отношения на Република Крим. Документалният филм "Кримските българи. Животът като танц", заснет от Федералния канал "Култура" и прожектиран в цяла Русия, ярко разказва за отношението към българската общност в руския Крим. Във филма също така е показано и как кримските деца учат български език. В същото време следва да се отбележи, че през 2014 г. държавните органи на Република БЪЛГАРИЯ ПРЕУСТАНОВИха ПОДКРЕПАТА за неделното УЧИЛИЩЕ към БЪЛГАРСКИЯ културен ЦЕНТЪР "Извор" в Симферопол и до момента сме лишени от възможността да привличаме квалифицирани преподаватели от България, които да преподават на нашите деца родния им език. От общуването със сънародници, компактно живеещи в Запорожка област, знаем, че след присъединяването към Руската Федерация на децата им не е забранено да учат нито български, нито украински език в общообразователните (и особено в неделните) училища. Преподаването в някои места на компактно живеене на българите не се провежда, но не поради „забраната“, а единствено поради липсата на учители по български език. Ако България наистина е загрижена за състоянието на изучаването на български език в училищата на Таврия, то при разглеждането на такъв важен въпрос, който засяга държавни и дипломатически интереси, не е необходимо да се позовава на фиктивни причини и откровена дезинформация. В противен случай демонстрира некомпетентност и предразсъдъци, поставя в неудобно положение българските парламентаристи и държавници. Особено абсурдни изглеждат опитите Русия да бъде осъдена за нарушаване на правата на българите, живеещи на нейна територия, на фона на спирането на преподаването на руски език в училищата на България. С уважение, Председател на Регионалната българска национално-културна автономия на Република Крим Иван Абажер

3 март е ден на руския агресор и нормален човек няма да го празнува.

Тиражира се мнениевто, че на ШИПКА са ни освобождавали Украинци. https://www.vbox7.com/play:f2fefa4aea Тук е показано , че по време на освпбождението такава държава на картата на Европа несъществува

Сега като почнат едни въпроси, какво тази е правила там и ми става ясно, защо направихме "дудук" на най-измислената страна в света СМР.

Днес българи ми заявиха, че украинците убивали малки деца и затова Путин бил прав, че ги атакува. 50 години руско робство в България създадоха чудовища българи и техните наследници сега пригласят на варварите кремълски! Утре сигурно ще кажат че ги набучват на шиш и ги пекат още живи. Путин трябва да бъде съден за престъпление срещу човечеството!

Тази вечер и утре ще настане кански соросоиден вой. От тая вечер до утре 23:59 часа са им обещали петорен надник от "Козяк" 16 и по паница пилаф. Опорните точки ще са: 1. Русия не ни е освободила, а ни е поробила. 2. България и без Русия щеше да се освободи защото Османската империя се разпадала .....Ъхъ , след Първата световна 3. Не руснаците, които са страхливи и неграмотни а опълченците са освободили България. ... Вярно, че прес Опълчението сумарно минават между 11 000 и 12 000 души, т.е. една пехотна дивизия, ама те са освободили България, не руснаците. Руснаците само са помагали - лосили са на опълченците вода, ЛеБ и патрони . 4. България си е платила в злато за освобождението.....От де е взела това злато е мистерия неразгадаема. 5. Ама Русия не е признала Съединението ........Верно го не е признала и е обявила война на Княжество България 6. И още има но не ми се занимава - утре ще ги видим. Специален бонус ще има за соросоид, който докаже, че България е освободена от Незнайния войн. Двоен специален бонус - за соросоид, който докаже, че Незнайния войн всъщност е американец или поне е от НАТО.

Много ми е интересно, соросоиднята утре ще отиде ли на Шипка и кви знамена ще носи? Я, някой да се престраши и да се качи със знамето на ЕС или НАТО! Да няма възстановка на Шипченската епопея?

Що не кажеш нещо за руската шпионска мрежа разкрита преди две години при правителството на Борисов, ГЕРБ-СДС и прокурор Гешев! Тези изроди шпионите предатели трябва да бъдат вкарани до живот в затвора. Издавали са местоположението на наши военни поделения и са ги правили мишени за чужди удари. По този начин са заплашили живота на нашите деца, братя и сестри военослужещи защитници на Родината. За съжаление в момента при това правителство България е разграден двор, а в президенството е пълно с руски шпиони!

С този стих на Радой Ралин искам да покажа колко много обичаме руснаците. “Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше "свята", "чиста". Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята.”

която е най старата история на света личат еврейските напъни тая история да бъде заличена защото тя е люлката на днешната цивилизация,а тогава евреите са били гонени като мърши каквитоп са и днес,защо никой не се запита защо 40% от нашата история е заключена във подземията на ватикана а,защото евреите не искат света да узнае за тях като скотски мърши които са били пробивани и клани от БЪЛГАРИТЕ ПО ДРЕВНИТЕ ВРЕМЕНА,И ЕВРЕИТЕ СА ВИНОВНИ ЗА ПОРОБВАНЕТО НИ ОТ ТУРЦИТЕ,ЕВРЕИТЕ НАСЪСКАХА СЪРБИТЕ,ЕВРЕИТЕ И СЕГА НИ НАСЪСКВАТ СРЕЩУ БРАТЯТА НИ РУСИ,ТАКА ЧЕ НЕКА ПРОГЛЕДНЕМ ЧЕ ЦИОНИСТИТЕ ИСКАТ НИЕ ДА БЪДЕМ БРАТОУБИЙЦИ,НО ЩЕ ДОЙДЕ ДЕНЯТ В КОЙТО НИЕ ЗАЕДНО СЪС БРАТЯТА НИ СЛАВЯНИ ЩЕ ОСВОБОДИМ СВЕТА ОТ МРЪСНИТЕ ЦИОНИСТИ КОИТО ОГРАБИХА НЯКОГА ТАМПЛИЕРИТЕ С ПОМОЩА НА ФЕРНСКИЯ КРАЛ МИНЕТЧИЯ

Ето загубите на Русия в Руско-турската "освободителна" война: жертви в руската армия: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си), 82 636 починали от болести Няма как да бъдат освободители хора, които очевидно самите не са били свободни, а и собствените им началници начело с царя са се отнесли с тях, като със скотове.

Мутрафонова, обличай кондукторското си костюмче и чамадан(куфар), вакзал(влак) и в Сибир при Путлер, Янукович и Лукашенко!

О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен, високо ви лґкът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко – строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно пµ любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! 1916

Мутрафонова без евтини манипулативни КГБейски номерца от селски вечеринки! Първо за цялата 2020година в така наречените ДНР и ЛНР са загинали точно 20 руснаци. И второ сега ти Мутрафонче и твоя Сатрап Путин, може да вземете с вас и вашия покорен слуга Румен Радев да отидете в Мариопул и вижте как половин милионен град е изпепелен до основи както са правили ордите на Чингиз хан и отворете масовите гробове на десетките хиляди цивилни жени, деца и старци. Чака ви съд в Хага, но той не е нищо в сравнение с цялата вечност през която ще горите в преизподнята и огнената геена!

Русия е агресор генетично. Агресор е сега в Украйна,агресор е била и през 1880 година когато е нахлула в османската империя. Агресор беше в Грузия и в България през 1945 като свали демократично и сложи комунистическо правителство. 3 март е нищо,обикновен ден.

Мутрофанова се страхува от линчуване от българския народ затова тайно никой да не знае днес се качи да позори този паметник в който путлерофашистите само мърсят.

Едно не мога да разбера- довчера, как тези, които са се облажили най-много от бай Тошо и техните деца, днес са първи евроатлантици? Довчера с пионерски връзки, пишещи се за активисти, днес са обърнали палачинката. Довчера са се натискали да учат в Москва- днес "Вашингтон е нашия Бог". Странна работа.

Първо спрете войната и тогава пак може да честваме заедно.

Значи може руснаците да изпращат диверсанти да взривяват наши военни складове и да тровят с “Новичок” български граждани, изроди кремъски такива, а ние да си траем и да не изпращаме оръжие в Украйна, да не им мацаме фашистките паметници и да не гоним руски “дипломати” шпиони. А после се чудят защо целия свят ги мрази!

Вечна признателност на американците освободили ни от половин вековно руско робство! Отново сме свободни и сме в най-демократичния съюз в света - ЕС, и най-доброто място за живот на Земята!

Ние българите сме на страната на ЕС и Америка! С тях е и нашия национален интерес! 74% от българите подкрепят ЕС и 67% НАТО! Това са фактите. Българския народ е умен. Не случайно сме държава на повече от 1300 години, най-старата в Европа след Гърция и единствена запазила името си и до днес от самото основаване!

след като желае да отдаде почит и да се качи на Шипка. Г-жа Митрофанова е наясно с агресивната антируска политика, насъскването на грантаджиите да разпалват вражди и сеят омраза против Русия. Не на последно място отношението към руския посланик е позорно от българска страна. Но, въпреки евроатлантическата насоченост на партиите, нагъзването им на друго посолство, обикновените българи почитат паметта на руските войни и български опълченци, загинали за нашата свобода. Да живее българо-руската дружба во веки веков!

Жената се качва предния ден за да не създава напрежение, а триполовите пак са недоволни. Аз на питам дали господаря ви, Киро тъпото ще обяснява пак как са умирали от студ опълченците... през Август. Мамка ви мръсна проста и продажна, псевдо демократи и истински проститутки.

Рано сутринта на 1 май руската освободителна армия навлиза на българска територия. Участниците в „специалната военна операция“ са посрещнати от Румен Радев, Корнелия Нинова, Стефан Янев и Костя Копейкин на варненския вълнолом с цветя, хляб и сол, бъклици с руйно вино и върла ракия от признателни комунисти (предната нощ БСП си е върнала старото име) и копейки. На 1 май към обяд части на руските миротворци (една част от танковете и бетеерите са останали по АМ "Хемус" зарди непреодолими участъци) се включват в празничната манифестация пред Мавзолея на Георги Димитров, възстановен за една нощ. Вътре щастлива мумията на вожда, грижливо пазена в нелегално мазе, стопанисвано от Военния отдел на ЦК на БКП. 1 май-надвечер: новото отечествено-фронтовско правителство изпраща имейл до Брюксел, с който уведомява доскорошните съюзници, че България напуска НАТО и ЕС и се присъединява към Евразийския проект на Владимир Владимирович Путин. 6 май – Ден на храбростта на руската армия и нейното вярно подразделение – българската войска (колкото е останала). Освещаване на руските бойни знамена пред Паметника на съветската армия. Слово на тов. Митрофанова, тов. Нинова и тов. Костадинович. 9 май – Парад на победата над фашистка Германия и фашистка Украйна. На трибуната на Мавзолея се подреждат ветерани-агенти на съветските тайни служби, както е съвременни участници в хибридната война на Кремъл за освобождението на България. 24 май – честване Деня на братята Кирилл и Мефодий, създали славянската писменост в руския полуостров Крим. Реч на президента Владимир Путин пред храм-паметника „Св. Ал. Невски“ в София. Патриарх Неофит отслужва празнична литургия във възхвала на руската писменост и култура. 1 юни – Ден на руското дете, по-голям брат и сестра на българското дете. 2 юни – Ден в памет на напразно загиналите за свободата на България… Поднасяне венци пред Паметника на съветската армия и паметника на Альоша в Пловдив. Неколцина арестувани за непристойно поведении, хулигански прояви и споменаването на думичките „война“, „окупатори“ и „агресори“. Временно част от тях ще бъдат настанени в общежитието от хотелски тип в Белене с изглед към величествения“тих, бял Дунав“. Останалите ще бъдат лекувани на 4-ти километър в столицата и увеселително-здравното заведение в Карлуково. На 4 юни стартира реформа в селското стопанство: тотална национализация на всички имоти, обработваеми земи и животновъдни ферми в страната. Налагане на 40-процентен доброволен данък за издръжка на освободителната руска армия. 20 юни: Народното събрание гласува масова денацификация на всички проевропески вражески привърженици. 22 юни: Американският посланик и всички служители в посолството са обявени за персона нон грата. 23 юни: половината персонал в посолствата на страните от НАТО и ЕС са обявени за американски шпиони и в срок от 24 часа трябва да напуснат страната. 25 юни: Народният съд потвърждава доживотните присъди, поискани за всички предатели на отечеството и радетели за световната цивилизация, доминирана от изгнилия като старчески кътник Запад. ДОЛУ ПУТИН! СВОБОДА НА НАРОДИТЕ!

Бай Нато е тук и ще раZмаже всеки опит на москалите или промосковските иZмекяри да клатят БГ ! така ще е още сто години , а ако некоя дива евраZийска БГ ушанка много дудня може да я уредят еднопосочен билет до Гуантанамо , да усети либералните църни паламрки от блиzo ! късокракия 70-десе годишен патрав бункерен пингвин Вовата е пУтник , нема шансове ..вече е със Zатихващи функции , ако можеше нещо да направи щеше вече да го е направил ,Zащото е от 24 години на власт .. скоро ше отече в канала на историята и ше го оплюят по пълна програма ..това е традиция в евраZийската кочина , там нема неоплют владетел и Вовата го чака таZи традиция ! няма такъв дърт държавник като Пупкин , който на тази възраст да е постигнал победа , даже Сталин е бил на 67 години през 1945 г , когато е победил със съюзниците Хитлер ! Повтарям Сталин през 1941 г е на 63 години , а при победата през 1945 г е бил на 67 години !

Такова нещо като Сан Стефанска България няма, освен в лъжите на лъжеисториците. Имало е временен предварителен-мирен договор и окупационна зона. В тази окупационна зона, която така с кеф си я чертаят е имало огромно количество турци, гърци, сърби и албанци, дори румънци. Руският цар въобще не се е замислил, какво мислят българите, когато дава Поморавието на Сърбия и Северна Добруджа на Румъния, които веднага провеждат етническа чистка срещу всичко българско. За сравнение османците не провеждат етническа чистка на българите на останалите под властта на султана земи.

След 24.02.2022 година над два милиона руснаци предимно млади и кадърни хора са избягали от Русия в други държави. Който има акъл в главата разпродава всичко и се изнася зад граница. В скоро време ще се забрани в Русия и свободното пътуване зад граница поради изтичането на мозъци и младежи и страната се превръща в Северна Корея. Путин успя да настрои целия свят срещу себе си. Обедини европейските държави и НАТО, ще вкара в военния съюз и Финландия и Швеция и успя да усили източния фланг на НАТО. Тоест Путин се оказа човек на американците и работи за тях. Може да е и техен агент даже! Почти съм сигурен в това! Няма такъв глупак като него!

“Русия е забранила преподаването на български език, затворени са неделни училища и центрове в Запорожка област. Това потвърди по Нова телевизия проф. Владимир Милчев, декан на Историческия факултет в Запорожкия университет. 30 български села има в района, имаме много добра мрежа от неделни училища, които се подпомагат от българското министерство на образованието и местни меценати. Моите приятели от тези села ми споделят, че е забранено да се преподава на български.”

Руснаците са като ордите на Чингиз хан! Изпепеляват всичко по пътя си и поробват населението. Не са никакви славяни и християни! Сегашната война е доказателство за това.

А бе, утре евроатлантиците Пепасли, Гнома, Мравояда, Ленчето с кремчето, Простия, Пее.аса, Минджев, ще посетят ли Шипка?

Сега е момента да изпратим оръжие на Украйна и да отмъстим за поробването на България от Русия през 1944 година и унищожаването на българския елит довел ни до национална катастрофа!!

О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ И ордите тръгват с викове сърдити, и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; – Идат като тигри, бягат като овци и пак се завръщат. Българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх – кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: „Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!“ При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва – гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. „България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!“ Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба, всяко нещо – удар, всяка душа – плам. Камъне и дървье изчезнаха там. „Грабвайте телата!“ – някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч… Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки… Йоще миг – ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!

Страшни боклуци са тези в Кремъл. Царе на дезинформацията и манипулацията са. Убиват невинни хора, разрушават жилища и църкви, изпращат чеченци мюсюлмани да колят християни. Лошото е че има руснаци и псевдобългари путинофили, които им вярват. В Ада ще гори Путин цяла вечност както и неговото обкръжение!

Където и да се обърнеш в Украйна, във всеки разговор се чува пълно отхвърляне не само на руския диктатор, не само на Руската федерация като държава, но и на всичко и почти всички руснаци. Проучване на Киевския международен институт по социология показва, че през 2013 г. около 80% от украинците са имали положително отношение към Русия; към май 2022 г. този процент е едва 2%. Един университетски преподавател каза, че студентите му вече пишат "русия" с малка начална буква. "Не ги поправям".

Все повече и повече Шипка се превръща в онзи връх които ние никога не бихме превзели. Не защото не можем, не защото нямаме сили а просто, защото не искаме. И колкото и да честваме, колкото речи, и венци да полагаме, всъщност, ние, Шипка отдавна сме я забравили

Абе, някой знае ли какво се случва с безродника предател Малинов, който Путин лично го награди за родоотстъпничество от България. Малинов още ли е на свобода, а не до живот в затвора!

педофилите на копейкин?

как е?!