Коментари - Димитър Стоянов: Има рискове за въвличане на България във войната в Украйна при определени ситуации | Днес.dir.bg

натуту шу бега чак да кравария!

С противоречивото, не с направо проруското си поведение, нашите управляващи предизвикват предпазливо и направо резервирано отношение на партньорите ни в НАТО и ЕС. Някоя мурзилки сигурно ще каже, че какво от това? Ави ено ви две цифри, сами си правете изводите: 1. Полша купува 32 бр. от най-модерните изтребители в света F 35 за $ 4.6 млрд. - по $ 143.75 млн. бройката. 2. България купува 8 бр. от старите F 16 за $ 1.67 млрд. - по $ 208.75 бройкота. Изводът: По-стари самолети на по висока цена за руските подлоги! Защото още като ги вземем, веднага ще "поканим" руските шпиони да дойдат да откраднат технологията. Да, така се отнасят нормалните хора в нормалния свят към руските подлоги!

Байдън не го иска. Байдън ясно заяви, че не иска да махне Путин и победи Русия а иска да сложи Путин на масата на преговорите. Т.е. майната им на невинните украинци, плащащи с животът си идиотизмите и на Путин и на Байдън. 5600 абрамса лежат в пустините КОНСЕРВИРАНИ в САЩ. САЩ можеше да ги изпрати в Украйна още преди 1 г. И F-16, и ATAKMS, и повече от 2 "Patriot".

Странно нещо е човешката памет. Уж запазва важното, ама май не е съвсем така. Оказва се, че и тя, както волята, подлежи на обработка, сломяване и подчинение. В случая с паметта обаче не става дума за това какво търпиш и какво отстояваш, както при волята, а какво помниш и какво забравяш. Избирателно. Така в българската национална памет е останал запечатан изопаченият спомен за Царя Освободител и братска Русия, въпреки че след Освобождението от нея май идват само неприятности. И до днес много хора в България се самоопределят като русофили и гледат на изток с влажен поглед, в който обаче припламват искри с облясък от пушечни изстрели, ако някой каже нещо срещу Матушката. Те бранят паметниците на окупационната Червена армия и същевременно, колкото и да е противоречиво, се легитимират като патриоти. Ако попиташ тези патриоти, че и не само тях, кой е Удроу Уилсън, те почти сигурно не знаят, или ако знаят, няма да са наясно каква точно връзка има той с България. Нямаме негови паметници, освен един новооткрит барелеф в Пловдив, а и не се очаква да има – та какво чак такова отношение може да има 28-ият президент на САЩ към историята ни? Наистина никакво, извън факта, че е спасил България от фактическо унищожение. Това, разбира се, е нещо незначително на фона на океана от братска обич, който залива родината откъм изток, но все пак нека да разкажа набързо и за дребната услуга, която Удроу Уилсън е направил на България, като я е предпазил от преразпределение между комшиите при преговорите за Ньойския мирен договор. Роденият през 1856 година Томас Удроу Уилсън е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ. Преди да бъде избран на поста е доктор по история и политически науки в Университета „Джонс Хопкинс“, и професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет. От 1902 г. е президент на Принстънския университет. През 1912 г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси (1911 – 1913). Известен е със създаването на ефективно антитръстово и антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства от нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата. Напредничав човек изглежда според делата си, човек с модерно и хуманно мислене. Той е вторият демократ, който изкарва два последователни мандата в Белия дом, а през втория от тези мандати след тежки колебания САЩ влизат в Първата световна война. Как е протекла и свършила войната за България знаем, интересното във връзка с президента Уилсън е какво се е случило на мирните преговори след това. На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен новоизбраният министър-председател Александър Стамболийски от БЗНС подписва под натиск смазващият за България Ньойски мирен договор. Той определя отношенията между нея и страните от Антантата и поставя края на участието на страната ни в Първата световна война, като променя и границите й. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г. Според договора България трябва да предаде на кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. Това е национална катастрофа за България, но тя щеше да е нищо, ако се бе осъществил планът на Гърция, подкрепен от Сърбия и Румъния, за разделяне на победената българска държава на три „автономни“ области, съответно подчинени на трите съседни страни. Именно това практическо ликвидиране на страната е предотвратено от президента Уилсън на конференцията в Париж. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори през 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели. САЩ не успяват да наложат своето виждане по този въпрос, защото губят твърдата подкрепа на Италия. Президентът обаче е безкомпромисен докрай спрямо домогванията на гръцкия премиер Елевтериос Венизелос, сръбския премиер Никола Пашич и румънския премиер Йон Братиану за разкъсване на България. Уилсън е категоричен и заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Президентът е срещу отмъстителното отношение към победените народи и се аргументира, че то ще доведе до нова война в бъдеще /както и става/. Той настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това Уилсън напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. В резултат от преговорите България губи територии, но поради твърдата позиция на администрацията на Удроу Уилсън загубите са намалени, а ликвидирането на българската държава е предотвратено. Ньойският договор налага брутални репарации и тежки съпътстващи условия на България. Както вече знаем от историята обаче, тя успя да премине през този период и да се възстанови като водеща страна на Балканите до идването на Червената армия, която я освободи от нейната независимост. На 23 април тази година най-накрая откриха един барелеф на Удроу Уилсън. В Пловдив се сетиха, че все нещо му дължим за дребната услуга, която ни е направил, та го увековечиха, макар и скромно. Дето се вика – малко, но от сърце.”

Хубаво е да стреляш по майка ти и баща ти,че НЕ СА ТЕ ВЪЗПИТАЛИ АДЕКВАТНО.

И ти ще си на първа линия.

Българската армия няма изгубена битка. Но няма и спечелена война.

Досега когато сме въвличани във война ,винаги сме на губещата страна.От бедни ,ще стане народът мизерен,а някой милиардери

май предпочетеш да си под руско иго и хората на Кадиров да се забавляват с цялото ти семейство...

Купи му костюм за всеки случай! Шарлатаните са продажни,с тях всичко е възможно!

Личния пример къде остана? Принципа " Прави като мен" не ли актуален вече в МО? За книжните военни Запрянов и Тагарев този принцип никога не е важал, но нека опитат поне с личен пример като мобилизирани на фронта да увлекат масите......май се размечтах.

Джендър, пак си прекалил с тревата ?!