Коментари - Дайнов: Бойкот и саботаж на опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци | Днес.dir.bg

Дайнов ти на 2-ри февруари ли празнуваш?

Да празнуваш 04.07., дано! Американецо.

Дайнов, Дайнов, някой пита ли те какво ти мислиш или ти държиш да си налагаш изкривените разбирания. Ето затова се стигна до това положение с Украйна, щото много такива пъстри като теб пропагандират тъпотии и като се нажежи обстановката, всички се покриха в миши дупки и Русия излезе голям окупатор. Така, че гледкай сериали по телевизията и не ни занимавай с твоето мнение, не ни вълнува.

Това не. Но премахване на паметника на съветската окупация и всякакви Альоши - да.

КОЙ ПЪК СЛУША АЛКОХОЛИЗИРАНИТЕ СОРОСОИДИ ДИЧЕВ, ДАЙНОВ И ТРАЙКОВ? МОЖЕ БИ ЕДИНСТВЕНО ПЛЮВНЮ И СОЛОМОН ПУСИ. ОНЯ В МИНДЯ СИГУРНО НЕ СЕ Е КЪПАЛ ОТ ГОДИНИ, А ДИЧЕВ ЧАКА ТРЕСКАВО ОБАЖДАНЕ ОТ ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ЗА ПИСАНЕ НА ХОНОРАР

Цветана Кьосева е заместник-директор на Националния исторически музей. Тя е хоноруван доцент по музеология в Нов български университет и в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на 6 монографии, над 100 публикации в научни издания у нас и в чужбина и на повече от 150 научнопопулярни статии. Член е на Международната организация на музеите /ИКОМ/ и на Българския национален комитет на ИКОМ. Издала е на книгите „С Христос и Македония в сърцето. Страници от живота на митрополит Методий Кусев (1838 -1922)“ в съавторство с Недю Александров, „Руската емиграция в България. (България и руската емиграция през 20-те-50-те години на ХХ в.), „Царските колекции в българските музеи, архиви и библиотеки“, „Тайните на Третата българска държава“, „Първите дами на царска България“, „Любов през решетките. (Любовните писма на Георги Димитров и Любица Ивошевич). „Куриози и тайни от новата ни история“, „Мълчанието на архивите. Въпросителни от сянката на историята“. На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия. В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава под руска окупационна администрация, поверена на един руски императорски комисар за период от две години. Известно е, че Санстефанският договор има предварителен характер, и че той е ревизиран в Берлин на 13 юли 1878 г. Чл. 22 на Берлинския трактат намалява времетраенето на руската окупация на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България след изтичането на деветмесечния период. В българската социалистическа и постсоциалистическа историография този период е наричан „Временно руско управление”, докато в официалните руски архивни документи и в българските дипломатически преписки до 9 септември 1944 г. е означаван като „руска окупация на България”. Дали ще наречем периода „временно руско управление” или „руска окупация на България” в случая е без значение, защото така или иначе терминът „окупация“ е съществена част от оценъчната характеристика на времето, за което става дума. Като начало ще споменем, че той е фиксиран изрично в чл. 8 на Санстефанския договор, а и в един друг важен документ, за който ще стане дума тук. Тъй като понятието „окупация” има силен негативен заряд, предварително се налага да уточня, че тук изобщо не подлагам на съмнение нито освободителния характер на Руско-турската война от 1877-1878 г. и героизма и заслугите на руските войни, нито пък общата съдържателна част на този период от българската история, по време на който на практика се полагат основите на съвременната българска държава под ръководството и при управлението на Русия. Ако се обърнем към тълковния речник, ще видим, че универсалното значение на понятието „окупация“ означава „задържане на територия и контрол върху нея”. Ето защо окупационният период е неизменна част както от военните действия, така и от следвоенното регулиране на междудържавните отношения в съответния регион. В този смисъл руската окупация на България започва още през ноември 1876 г., когато в хода на подготовката за войната главното командване на руската армия създава „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи”. Тя се състои от руси и предани на Русия българи, получили образованието си в руски университети. Началник е княз Владимир Черкаски, а негови съветници са Сергей Лукиянов и Михаил Домонтович, полковник Леонид Соболев и българите Найден Геров, Марин Дринов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др. На 3 март, в деня на подписването на Санстефанския мирен договор, княз Владимир Черкаски умира и на негово място е поставен княз Александър Дондуков-Корсаков. В „канцеларията” се проектират формите на бъдещото централно и местно държавно управление на България. С преминаването на руските войски през Дунава тя /канцеларията – бел. ред./ влиза в активна роля и установява гражданско руско управление в освободените българските градове. До подписването на Санстефанския мирен договор са създадени 8 губернии. За губернатори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български общественици. Под ръководството на Канцеларията те устройват полицейските, административните, финансовите, съдебните, медицинските и образователните органи в освободените земи. След подписването на Санстефанския договор започва постепенната замяна на руските кадри с български успоредно с изграждането на българска армия, полиция, централни и местни органи на управление, съдебни и финансови институции. След подписването на Берлинския договор Канцеларията организира свикването на Велико народно събрание, което приема Търновската конституция и избира първия български княз Александър Батенберг. Организирано е и управлението на Източна Румелия, начело с руския генерал Аркадий Столипин. Така в кратък срок Канцеларията успява да постигне главната си цел – да подготви държавните структури и да създаде условия за самостоятелно съществуване на българското княжество. Това е накратко историята и същността на т. нар. временно руско управление, или на руската окупация на България. Каква е неговата цена? В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя”, т. е от българите. Почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор. В съответствие с тези клаузи руското императорско правителство в Санкт Петербург стриктно следи за разходите по поддръжката на окупационните руски части и гражданската администрация през 1878-1879 г. и формира т. нар. окупационен дълг на България към Русия. Според Симеон Радев, известния историк на новото българско време, княз Александър Батенберг споделял, че цар Освободител му бил обещал да опрости този дълг на младото княжество. Това обаче едва ли ще да е било истинско обещание, тъй като за него няма никакъв писмен документ. Истина е обаче и това, че докато е жив, император Александър ІІ и правителството му не правят никакви постъпки да си искат дълга от България и, както казва летописецът на нова България Симеон Радев, чакат „щото българските министри да се сетят сами”. След смъртта на цар Освободител на 13 март 1881 г. новият император Александър ІІІ решава да си потърси дълга. На 19 ноември 1881 г. управляващият Руското дипломатическо агентство в Княжество България, наследственият дворянин Михаил Хитрово, изпраща нота до правителството без министър-председател , с която се иска изплащането на разноските от времето на руската окупация на страната. Към нотата е приложен протокол от работата на руска комисия, която била определила сумата за издръжка на петдесет хилядния руски окупационен корпус (продоволствие, заплати, разноски за болните, транспортни разходи и др.) на 21 236 500 рубли и 87 копейки. Дългът е разделен на две части – по равно между Княжество България и Източна Румелия или по 10 618 250 рубли и 43 и 1/2 копейки. Българският княз отказва да изплати разноските и оставя нотата без последствие. На 14 януари 1882 г. Хитрово изпраща втора нота, в която настоява „българското правителство да му съобщи възгледите и намеренията си по въпроса”. Кабинетът му отговаря, че сумата е голяма и ще утежни много бюджета на Княжеството, поради което въпросът ще бъде разгледан в Народното събрание. На 16 юли 1883 г. управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков и руският министър на външните работи и държавен секретар Николай Гирс подписват конвенция за българския окупационен дълг. В нея е посочено, че България дължи на Русия 10 618 250 рубли и 40 копейки за разходите й по окупацията на страната. Предвидено е дългът да се изплаща на части, в продължение на 13 години, като първата вноска е на 13 септември 1883 г., а последната – на 13 юли 1896 г. Важен момент фиксиран в конвенцията е, че Русия се отказва от изплащането на лихви по дълга. Независимо от този жест, се налага да обобщим, че руската окупация на страната ни е струвала доста скъпо. В български пари сумата е 89 640 000 златни лева, а в сравнение с тогавашния курс на рублата спрямо златото тя е равна на 32 тона злато. Само личната заплата на руския императорски комисар в България княз Александър Додуков-Косаков е била 600 хил. зл. лв. – почти толкова, колкото е издръжката (цивилната листа) и на българския княз, определена от Народното събрание на 599 999 зл. лв. На 26 септември 1883 г., само с 6 гласа против, парламентът одобрява конвенцията и упълномощава правителството „да изплати този дълг, ако намери възможно, и в по-кратък срок”. Така Русия, разширявайки своята власт в княжеството, си гарантира, че България ще бъде дългосрочен неин длъжник, плащайки в буквалния смисъл за освобождението си. Окупационният дълг към Русия е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. На 3 август 1909 г. министърът на финансите Иван Салабашев изготвя „Изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия”, от което става ясно как е протекло изплащането на дълга. То е запазено в архивата на Тайния кабинет на цар Фердинанд, съхранена в Централния държавен архив. През периода 1883-1885 г. дългът е обслужван редовно. През 1886 г. изплащането му спира. Причината е в прекъсването на дипломатическите отношения между България и Русия поради неодобрението от страна на Освободителката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър І. Следващите плащания са доста нередовни и са правени през 1890 г., 1896 г., 1897 г. и 1902 г. Така през 1902 г. дългът, определен за Княжество България с Конвенцията от 1883 г., е бил погасен. Какво става с дълга, който е трябвало да изплати бившата Източна Румелия? До Съединението от 1885 г., независимо от това че е бил одобрен от местния парламент (Областното събрание на Източна Румелия), дългът не е бил обслужван, след което той преминава към обединената вече България. Тя обаче никак не бърза с изплащането му, тъй като и Русия не настоява за издължаване. Това неустановено положение продължава цели 11 години, до юли 1896 г., когато руският дипломатически агент в София Н. В. Чариков изпраща нота по въпроса до министър-председателя Константин Стоилов. Тя е оставена без отговор. На 30 януари 1898 г. новият руски дипломатически агент в София Г. П. Бахметиев изпраща нова нота, но и тя остава без резултат. И така чак до обявяването на българската независимост през 1908 г., когато Русия отново поставя на дневен ред въпроса за окупационния дълг на бившата Източна Румелия. Известно е, че след поредица от дипломатически преговори, разрешението на въпроса за независимостта на страната е сведено до огромна парична компенсация за Великите сили и за Османската империя. Тъй като България не е в състояние да плати парите, Русия предлага сложна финансова схема, в която включва и изплащането на окупационния дълг на бившата Източна Румелия . Министърът на външните работи на Русия Александър Изволски изготвя конвенция за погасяването му. Българското правителство обаче не я одобрява, води преговори за намаляване на дълга и не изплаща никакви суми чак до 1912 г. През 1912 г. Русия води дълги дипломатически преговори за създаване на Балкански антитурски съюз под егидата на император Николай ІІ, с участие и на България. В обстановката на добрите отношения между двете страни е подписана конвенция за изплащането на дълга на Източна Румелия. В нея се предвижда неизплатената сума от 10 618 250 рубли и 43 ½ копейки да се погасява на части по 250 000 рубли годишно до пълното й издължаване, като Русия се отказва от лихвите. На 24 февруари 1912 г. парламентът гласува конвенцията, а на 20 юли 1912 г. цар Фердинанд я утвърждава с указ.

Не фърфиш ! Трол, боклук ! Виж си минусите соросоидино !

Е все друго си е да чука говедар

Да, и България се нуждае от прочистване от ФАШАГИ.

Самара и укри , за такива като теб хората измислиха Wikipedia https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0

Смешници! Това, че днес ескалира напрежение и има военни действия на руската армия /породени от съвесм други съображения/, не означава отричане и зачеркване на героизма и жертвоготовността на руснаците да освободят поробения ни народ! Каква е тази пропаганда от вътре? Вие сте предатели и не разбирам как забравяте историята, миналото ни и тръгвате по тази отвратителна плоскост на противопостяване! Ужани сте!

А литургиите в църквите ще променяме ли? Там на 3-ти март винаги се чете молитва за загиналите руски войни и офицери. Кажете на патриарха да направи корекции.

Смърт на Путин, смърт на Русия, смърт на русоробите! Свобода на България!

Добре, аз предлагам 3 март да бъде обявен за ден на национален траур и ден за памет на геройски загиналите башибозуци, заптиета и турски аскер в справедливата борба на прогресивния ислям срещу ретроградното християнско православие. Предлагам Левски да бъде обявен веднъж завинаги за терорист, а Ботев за луд, а Баташкото клане за саниране на генофонда на нацията. Предлагам заедно с посланика на Турция да празнуваме заедно националния празник на Турция и да го обявим за наш национален празник. Трябва най-сетне да се възстанови историческата неправда и "Ал. Невски" да стане джамия, "Св. Седмочисленици"- тъмница, а останалите църкви да станат складове за зеленчуци. Евгений Дайнов най-сетне да може да се прекръсти на Евгюн Дайноолу, да му се осигурят безплатно потури и чалма и да бъде обявен за мюфтия на София и почетен аятоллах на целия Балкански вилает... и последно Аллах да ни е на помощ, защото Господ май е избягал... всъщност... те май са едно и също нещо... т.е. положението е меко казано безнадеждно... защото от Дайнов надали някой ще се намеме да ни спаси. За него отговорността си е изцяло наша.

май по история си имал 3- ? В Руската империя е нямало държава Укр. Това е област на Окрайне-по български Покрайнини. Вземете четете книги ,а не Мета-вселената -зомбита нещастни.

Това не е празника ни и за в бъдеще няма да се празнува! Но и паметника на руския агресор в центъра на София и альоша в Пловдив ще бъдат демонтирани!

Абе аз да питам, опълченците патриоти ли са, или предатели на родината си Османската империя? Ако не беше победил агресорът в тая война, щяхме ли да ги почитаме?

Подобни тези могат единствено да ни обърнат към Русия, а не бива.

Трети март е национален празник, за всички Българи. Празнували сме го и през първата световна война, а тогава воюваме срещу Русия. И ако някой е по-любопитен, може да прочете малко повече история и да разбере влиянието на Априлското въстание и речта на Ботев на кораба Радецки, какъв отзвук има по цяла Европа и как сме освободени. Прочетете и за Дибич-Забалкански, и как много българи след това намират новата родина в сегашна Молдова и Украйна. За това празнувате празника с гордо дигната глава. Тази свобода не ние даром подарена, а с кръв и пот на нашите деди и баби голяма част е получена.

Значи пак връщаме 9-ти септември за национален празник.

Тези безполезни идиоти искат гражданска война в България!!!

Срам и позор. Путин не е РУСИЯ. А да отречеш миналото си.... значи не си съществувал. Подиграваме се на Макетата, а говорим, че имамае държава на 1300+ години. Реално само на 120 години. Смех....

НАС НИ Е ОСВОБОДИЛА ЦАРСКА РУСИЯ. КОМУНИСТИТЕ ИЗБИВАТ РОМАНОВИ. А ТОЯ БОКЛУК ПУТИН Е ТЕХЕН НАСЛЕДНИК. НИКАКВО РАЗВЯВА Е НА РУСКИ ЗНАМЕНА, ЧЕ ЩЕ СИ ПОМИСЛИ ЧЕ ГИ ПОДКРЕПЯМЕ.

не може да има гражданска война при селяни

Как е възможно такива изруди като тоя помияр да има?....как?

Бойкот на клошари като Дайнов ! ! !

Знаеш ли какво е пинчер? Дребно кривокрако, кривооко и кривозъбо куче, което е адски злобно. Докато големите кучета лаят само по необходимост, пинчерът лае винаги,а и се опитва да хапе. Инак е на един шут живот. Може ли първо САЩ да затворят руското посолство и да не сме пинчер?

Смърт на Путин, смърт на Русия, смърт на русоробите! Свобода на България!

Украинското нацистко правителство трябва да падне. Войната започна с нацизма миналият век.

ОПЪЛЧЕНИЯТА СА ДВЕ. ПЪРВОТО 1829, СЛЕД КАТО РУСНАЦИТЕ ДОСТИГАТ ДО ОДРИН И СКЛЮЧВАТ МИР Е ПРЕДАДЕНО НА ТУРЦИТЕ. ТУРЦИТЕ ГИ ИЗБВАТ ДО ЕДИН. ТАКА, ЧЕ СПОРЕД ШЕФОВЕТЕ ТИ ОТ МОСКОУ ОПЪЛЧЕНЦИТЕ СА ВРАГОВЕ НА РУСИЯ. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА И ВТОРОТО ОПЪЛЧЕНИЕ Е МАЛКО, ЗА ДА МОГАТ ЛЕСНО ДА ГО ЛИКВИДИРАТ.

Дайнов и сие, кога за последно си пихте хапчетата? А?

КАКВО ЗНАЧИ ПРЕМЕСТВАНЕ? ШМАЙЗЕРА НА ВТОРИЧНИ ИЛИ ПРИ ЛЕНИН НА ИЛИЕНЦИ В СКЛАДА!

Напреддддддддд, платените соросоиди на амбразурата!

Да ама днешните баби не щат. Тоя Евгени Лайнов например не си гледа чушкопека и фотоволтаика на село Мерданя ами и той: Въздухът трепери!!!

3 март нека си остане празник, но не национален. 6 септември е много по-подходяща дата. Това трябва да се промени веднага, защото е безспорно. Но нека си стане по каналния ред.

Да живее братска Русия,нашата освободителка!Който не признава на сюнет и в Анадола!

Слава Путина, долу украинская нацисткая сволач.

Дайнов, скъсай си дипломата понеже си завършил в СССР

Защо ИЗОБЩО давате думата и КОМЕНТИРАТЕ кой нещастни какво е изпльокал във Фейсбук? Ма вие малоумни ли сте бе, Джурналя! Джурналя недни!

Трябва да отбележа, че 3-март винаги се е празнувал от ЦЯЛА България - в т.ч. турци, русофоби, цар. Не стига, че доведохте страната до 6 млн. жители, което е нац. катастрофа, а и внушавате исторически неистини, които да отнемат паметта ни.

Да 3 маярт не е най-подходящата дата за национален празник на БГ, но как не ви срам да мърсите кръвта на хилядите обикновени руски войници и истински българи дали живота си за България. Егати гюнсуратите живет в тази страна..

Заради такива патриоти сме стояли 5 века под турско"присъствие". Такъв в друга държава народа ще го заплюе.

Хах, ами иди се бий за Украйна бе, Капудалиев! Капудалиев неден прост!

Трайчо ще маха грозния паметник. Нека идиотите почнат да реват..сега!! :)))

страх тресе добитъка. Изворът на българската цветна автокрадция наяве. Идва видов ден и в Миндя няма да се скриеш мишок ....Дайнов помним те не забравяме...Навремето още трябваше да ви избият, а не да докартас народа до свободийна демагогия маскирана в разграбване и участие в в губещи и крадливи пактове и съюзи. Неутралитета е най добрата форма на добросъседство и кооперация, а не дали домата е по юро стандарт...убихте селото и се нанесохте в него, като феодали, точно така направихте си къщи палати, вили и кохорти от преториански кухи лейки....

Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Москва., комуне от класа!!!! МНОГО БЪРЗО СЕ ПРЕБОЯДИСА КОГА БЕШЕ КОМУНИСТ КОГА СТАНА ОТ ОБРАТНАТА СТРАНА. МАЙ ЗАБРАВИ КОЛКО БЯХТЕ ПРИВИЛИГИРОВАНИ НАВРЕМЕТО. БЪРЗО СЕ ОРИЕНТИРАШ НАКЪДЕ ДУХА ВЯТЪРА А И ОТ КЪДЕТО ИДВАТ ПАРИТЕ МЕРЗАВЕЦ

Дайн-ОФФ !! Това консултира ли го с ОФе-Коалицията???!!! И най вече с Корнела и Мая дето ни ги пробутваше за изборите !

С ритници ще го натирят тоя алкохолик скоро от Миндя.....

"Евгений Дайнов е син на дългогодишния кореспондент на „Работническо дело“ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на БКП, в тесни връзки с ДС предвид работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на ОФ, дъщеря на активни борци срещу капитализма и фашизма. През 1982г. Евгений Дайнов е зачислен за аспирант (с тема на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на БКП. Това става със специално решение на Секретариата към ЦК на компартията, подписано от директора Давид Елазар (Дайшо) – изключително верен и приближен до Живков партизанин от отряд „Чавдар“, командир на Шопския партизански отряд. Освен Института по история на БКП, Елазар ръководи и отдела по пропаганда и агитация на партията-държава. Евгений Дайнов сам окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо предвид идейната близост между Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава."

Напротив, аз ще празнувам 3 Март. Но не този от 1878 г., а този от 1918 г.