Коментари - Бивш генерал от НАТО прогнозира кога ще дойде краят на войната | Днес.dir.bg

Почивай в мир!

От окопите на 31.12. в 23 ч.ГРУ отвлича командира и заместника на 80 аеробригада на ВСУ. Тези мръсници убиха вързани руснаци. Сега ще играят нестинарски танци върху жар.

Годината, в която Руската федерация престана да съществува.

Провали се Пипислава.....

Подробности за удара на възмездието. Накратко: ВКС на РФ са нанесли удар по населените места Марково и Краматорск, ДНР и по Новоосиново, Харковска област, където са били временно дислоцирани чужди наемници, в.ч. американци, канадци, англичани, скандинавци, поляци. Убити са над 70. Ранени са над 100. .... Този път възмездието не закъсня! ВКС на РФ - най-бързата куриерска услуга в света.... :))))

на укрофашисти и Уса урви

е такъв - пандемия, война, глобална рецесия, инфлация и безработица и някъде през 2024 (тъкмо като ни набият еврото) ще ви бъде съобщено че единствения изход от тая ситуация са дигиталните пари, които се въвеждат само и единствено за ваше добро и удобство. Добро утро, роби :)

Добре е да се четат предвижданията на някои хора, предусещаши развоя на събитията. Ето едно малко познато предсказание на Майка Шиптън живяла около 1400 година в Англия: "А жълтата страна ще натрупа сила, щом могъщата мечка вече е покорила. Всеки от тези могъщи тирани ще реве, че света не е могъл да срази на две. А делата им ще дадат плодове гнили, с чумата си много народ ще са избили. Лекарите ще търсят лек за тази зараза, но напразно - тя е по-ужасна и от проказа."

Героичната руска армия танцува с вдигнати ръце за коледа: https://m.youtube.com/watch?v=6GX_ERzKZn0

Бой по хохлите

Магическият малък прозорец Едва ли бихме могли да определим руските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, особено по тема като „специалната военна операция“ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и изцяло сдаде „информационния фронт“ на Украйна. В първия месец от войната от малкия екран се отправяха високомерни коментари както към жалката украинска армия, така и към мекушавите „западни партньори“, които бързаха да приключат с приказките за „солидарност“ и „загриженост“, за да подпишат нови дългосрочни договори за доставки на газ от Русия. Тази подчертана ехидност бе изкусно съчетана с емоционални вопли за предполагаемия геноцид в Донбас. И за идентичността на извършителите: „Споменахме ли и че са нацисти?“. Да, вече 80 години Русия не е спряла да се бори срещу фашисти и нацисти, а отскоро и срещу западните либерални ЛГБТ „фашонацисти“. Но първо трябваше да бъдат изтребени „укронацитата“. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да припомнят за един таен договор, който според Кремъл не съществува¹. Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи постепенно бяха заменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули започна да се задълбочава някъде към края на март, докато „непобедимата руска армия“ се изтегляше от Киев, за да се фокусира в Източна и Южна Украйна. „Жест на добра воля“, цитираха руските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия край на целокупната „денацификация“. Напускането на Буча, разкрило за ужас на целия свят доказателства за военни престъпления срещу мирните украински жители, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в личния състав на руската армия. Имперските устички потрепериха и започнаха невъзмутимо да обвиняват украинските сили за греховете на руските войници. Междувременно заваля порой от заплахи към досадните „западни партньори“, които изненадващо действително се оказаха партньори на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от малкия екран. И някак си почти всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с искрени молби да им прости само този път за дързостта да му се противопоставят. „Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще активират Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го наричат – „непоклатим остров“? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще отстъпят“, заяви в ефир руският депутат Андрей Гурульов. „Ако има ядрен удар, поне ще отидем в рая“, акцентира върху положителната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов. Минаха месеци. Руснаците постепенно свикнаха с войната. Водещите съвсем закономерно започнаха да им напомнят, че „специалната военна операция“ може да продължи с години. Все пак от време на време се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата руска армия, която (съвсем сама) е премазвала всякакви „наполеони“ и „хитлеровци“, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все пак гордият дух на руския народ трябваше да бъде поддържан в бойна готовност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да участва в поредна Отечествена война. В душата на голия цар Цяло лято украинците предупреждаваха, че организират мащабна контраофанзива в южната Херсонска област. И руснаците се подготвиха – изпратиха най-добрите си сили в региона да съхранят контрола над него. Изненадващо „укронацитата“ се оказа, че са и лъжци, защото щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в рамките на дни. „Изненадващо“ казвам за нас простосмъртните, защото нищо не убягва на прозорливия и далновиден руски ум. Бягството в случая не бе пореден „жест на добра воля“, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „прегрупиране“ на руските сили. Явно „прегрупирането“ бе извършено прекалено успешно, тъй като украинските сили нахлуха дълбоко в „независимите“ земи на ДНР и ЛНР. Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – открито се прокрадваха критики срещу руските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „конечно“, мислеше три хода напред и знаеше как да компенсира некадърността на избраните от него подчинени: чрез референдуми. Четирите „освободени“ територии гласуваха с голямо мнозинство да се защитят от лошата Украйна, като се присъединят към добрата империя. И мед отново започна да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие отново бяха руски, този път „навсегда“. Царска гаранция. Но „укронацитата“ и със сигурност активно участващите във военни действия сили на НАТО не следяха внимателно тази мила история. Вместо това продължиха да превземат още и още земи – и то точно тези, които уж бяха станали „навсегда“ суверенни територии на Русия. Един чеченски варварин започна да громи поименно руски генерал, който носил вина за загубата на стратегически важния град Лиман. Към хора на осъжданията се присъедини готвач и бивш затворник, който, навярно от загриженост, към септември се сети, че притежава частна военна компания, която на всичкото отгоре още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана длъжен – той неколкократно отправи призиви некомпетентните руски командири „да бъдат разстреляни“. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ навярно сериозно е стреснала клетите командири. Но това по никакъв начин не се отрази на фронта. Междувременно царят обяви частична мобилизация. Чисто съвпадение бе, разбира се, че хаотичният ѝ старт съвпадна със седмицата на тържествените референдуми, та първоначално малкият екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът възникна, когато хаосът се оказа характерна черта на мобилизацията, не само елемент от началната ѝ фаза. И вече не само чеченски варвари, бивши затворници и Соловьов размахваха яростно пръсти. Въпреки че нямаше никаква вина, а и без никой да го е карал, царят се извини на руския народ за създаденото неудобство, след като бяха мобилизирани хиляди болни, стари, мъртви и какви ли още не хора. И даже обяви, че скоро мобилизацията ще приключи. Това последното бе предназначено за онези руснаци, които съвсем спонтанно решиха да заминат на безсрочна ваканция в Монголия, Грузия или Казахстан. Обещанието на царя сякаш поуспокои руснаците. Но от малкия екран побързаха да ги уверят: „Предстоят тежки месеци“. Това обяви и военен кореспондент пред водещата Олга Скабеева. Той самият не успя да намери логичен отговор на въпроса ѝ: „Защо се движим метър за метър, а украинците превземат село след село?“. И за всеобща зла участ „укронацитата“ се оказа, че не лъжат за мащабната контраофанзива в Херсон. Нахлуха и въпреки че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени руски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу обяви изтеглянето на руските войски от региона. Този път със сигурност не ставаше дума за „жест на добра воля“: "Животът на руските военнослужещи винаги е приоритет“, подчерта награденият с десетки военни ордени генерал, който през живота си никога не е помирисвал бойно поле. В този трагичен за имперското самочувствие на Русия момент царят не бе забравил най-важното нещо – здравето. Затова, докато Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа агенция Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от създаването на службата. В края на разговора се проведе тържествена церемония по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „Александър Невски“, благодари на царя, че е „върнал изконни руски земи“, също както средновековния принц. В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук сега Илф и Петров. Проклятието да си империя Нека се запитаме: „Какво отличава Великобритания през 1956 г. и Русия през 2022 г.?“ Тук може да отидем в различни посоки, но без съмнение правилен отговор е и здравият разум. След като се убеди, че е изправена пред непреодолими обстоятелства, Британската империя се сви в незврачния по размер остров и постепенно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява само в определени моменти – като при Фолкландската война. Русия, от друга страна, е решена на всичко, за да съхрани имперския си статус и да парадира с него пред международната общност. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското търпение на руския народ има предели. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите загинали учители, лекари и адвокати из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на малкия екран не ще успяват да прикриват тяхната липса "навсегда". Путин обяви тотална война на Украйна, сякаш именно като протест срещу решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на СССР, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и постепенното попадане на бившите сателити в евроатлантическата сфера на влияние. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по възможно най-достоен начин от Украйна, Русия ще бъде заставена да се примири със своята преходност. Путин е в надпревара с времето. И ако се забави твърде много, ще загуби повече от усещането си, че стои начело на империя. Ще остане без главата си.

Магическият малък прозорец Едва ли бихме могли да определим руските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, особено по тема като „специалната военна операция“ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и изцяло сдаде „информационния фронт“ на Украйна. В първия месец от войната от малкия екран се отправяха високомерни коментари както към жалката украинска армия, така и към мекушавите „западни партньори“, които бързаха да приключат с приказките за „солидарност“ и „загриженост“, за да подпишат нови дългосрочни договори за доставки на газ от Русия. Тази подчертана ехидност бе изкусно съчетана с емоционални вопли за предполагаемия геноцид в Донбас. И за идентичността на извършителите: „Споменахме ли и че са нацисти?“. Да, вече 80 години Русия не е спряла да се бори срещу фашисти и нацисти, а отскоро и срещу западните либерални ЛГБТ „фашонацисти“. Но първо трябваше да бъдат изтребени „укронацитата“. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да припомнят за един таен договор, който според Кремъл не съществува¹. Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи постепенно бяха заменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули започна да се задълбочава някъде към края на март, докато „непобедимата руска армия“ се изтегляше от Киев, за да се фокусира в Източна и Южна Украйна. „Жест на добра воля“, цитираха руските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия край на целокупната „денацификация“. Напускането на Буча, разкрило за ужас на целия свят доказателства за военни престъпления срещу мирните украински жители, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в личния състав на руската армия. Имперските устички потрепериха и започнаха невъзмутимо да обвиняват украинските сили за греховете на руските войници. Междувременно заваля порой от заплахи към досадните „западни партньори“, които изненадващо действително се оказаха партньори на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от малкия екран. И някак си почти всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с искрени молби да им прости само този път за дързостта да му се противопоставят. „Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще активират Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го наричат – „непоклатим остров“? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще отстъпят“, заяви в ефир руският депутат Андрей Гурульов. „Ако има ядрен удар, поне ще отидем в рая“, акцентира върху положителната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов. Минаха месеци. Руснаците постепенно свикнаха с войната. Водещите съвсем закономерно започнаха да им напомнят, че „специалната военна операция“ може да продължи с години. Все пак от време на време се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата руска армия, която (съвсем сама) е премазвала всякакви „наполеони“ и „хитлеровци“, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все пак гордият дух на руския народ трябваше да бъде поддържан в бойна готовност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да участва в поредна Отечествена война. В душата на голия цар Цяло лято украинците предупреждаваха, че организират мащабна контраофанзива в южната Херсонска област. И руснаците се подготвиха – изпратиха най-добрите си сили в региона да съхранят контрола над него. Изненадващо „укронацитата“ се оказа, че са и лъжци, защото щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в рамките на дни. „Изненадващо“ казвам за нас простосмъртните, защото нищо не убягва на прозорливия и далновиден руски ум. Бягството в случая не бе пореден „жест на добра воля“, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „прегрупиране“ на руските сили. Явно „прегрупирането“ бе извършено прекалено успешно, тъй като украинските сили нахлуха дълбоко в „независимите“ земи на ДНР и ЛНР. Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – открито се прокрадваха критики срещу руските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „конечно“, мислеше три хода напред и знаеше как да компенсира некадърността на избраните от него подчинени: чрез референдуми. Четирите „освободени“ територии гласуваха с голямо мнозинство да се защитят от лошата Украйна, като се присъединят към добрата империя. И мед отново започна да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие отново бяха руски, този път „навсегда“. Царска гаранция. Но „укронацитата“ и със сигурност активно участващите във военни действия сили на НАТО не следяха внимателно тази мила история. Вместо това продължиха да превземат още и още земи – и то точно тези, които уж бяха станали „навсегда“ суверенни територии на Русия. Един чеченски варварин започна да громи поименно руски генерал, който носил вина за загубата на стратегически важния град Лиман. Към хора на осъжданията се присъедини готвач и бивш затворник, който, навярно от загриженост, към септември се сети, че притежава частна военна компания, която на всичкото отгоре още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана длъжен – той неколкократно отправи призиви некомпетентните руски командири „да бъдат разстреляни“. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ навярно сериозно е стреснала клетите командири. Но това по никакъв начин не се отрази на фронта. Междувременно царят обяви частична мобилизация. Чисто съвпадение бе, разбира се, че хаотичният ѝ старт съвпадна със седмицата на тържествените референдуми, та първоначално малкият екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът възникна, когато хаосът се оказа характерна черта на мобилизацията, не само елемент от началната ѝ фаза. И вече не само чеченски варвари, бивши затворници и Соловьов размахваха яростно пръсти. Въпреки че нямаше никаква вина, а и без никой да го е карал, царят се извини на руския народ за създаденото неудобство, след като бяха мобилизирани хиляди болни, стари, мъртви и какви ли още не хора. И даже обяви, че скоро мобилизацията ще приключи. Това последното бе предназначено за онези руснаци, които съвсем спонтанно решиха да заминат на безсрочна ваканция в Монголия, Грузия или Казахстан. Обещанието на царя сякаш поуспокои руснаците. Но от малкия екран побързаха да ги уверят: „Предстоят тежки месеци“. Това обяви и военен кореспондент пред водещата Олга Скабеева. Той самият не успя да намери логичен отговор на въпроса ѝ: „Защо се движим метър за метър, а украинците превземат село след село?“. И за всеобща зла участ „укронацитата“ се оказа, че не лъжат за мащабната контраофанзива в Херсон. Нахлуха и въпреки че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени руски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу обяви изтеглянето на руските войски от региона. Този път със сигурност не ставаше дума за „жест на добра воля“: "Животът на руските военнослужещи винаги е приоритет“, подчерта награденият с десетки военни ордени генерал, който през живота си никога не е помирисвал бойно поле. В този трагичен за имперското самочувствие на Русия момент царят не бе забравил най-важното нещо – здравето. Затова, докато Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа агенция Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от създаването на службата. В края на разговора се проведе тържествена церемония по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „Александър Невски“, благодари на царя, че е „върнал изконни руски земи“, също както средновековния принц. В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук сега Илф и Петров. Проклятието да си империя Нека се запитаме: „Какво отличава Великобритания през 1956 г. и Русия през 2022 г.?“ Тук може да отидем в различни посоки, но без съмнение правилен отговор е и здравият разум. След като се убеди, че е изправена пред непреодолими обстоятелства, Британската империя се сви в незврачния по размер остров и постепенно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява само в определени моменти – като при Фолкландската война. Русия, от друга страна, е решена на всичко, за да съхрани имперския си статус и да парадира с него пред международната общност. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското търпение на руския народ има предели. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите загинали учители, лекари и адвокати из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на малкия екран не ще успяват да прикриват тяхната липса "навсегда". Путин обяви тотална война на Украйна, сякаш именно като протест срещу решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на СССР, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и постепенното попадане на бившите сателити в евроатлантическата сфера на влияние. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по възможно най-достоен начин от Украйна, Русия ще бъде заставена да се примири със своята преходност. Путин е в надпревара с времето. И ако се забави твърде много, ще загуби повече от усещането си, че стои начело на империя. Ще остане без главата си.

Магическият малък прозорец Едва ли бихме могли да определим руските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, особено по тема като „специалната военна операция“ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и изцяло сдаде „информационния фронт“ на Украйна. В първия месец от войната от малкия екран се отправяха високомерни коментари както към жалката украинска армия, така и към мекушавите „западни партньори“, които бързаха да приключат с приказките за „солидарност“ и „загриженост“, за да подпишат нови дългосрочни договори за доставки на газ от Русия. Тази подчертана ехидност бе изкусно съчетана с емоционални вопли за предполагаемия геноцид в Донбас. И за идентичността на извършителите: „Споменахме ли и че са нацисти?“. Да, вече 80 години Русия не е спряла да се бори срещу фашисти и нацисти, а отскоро и срещу западните либерални ЛГБТ „фашонацисти“. Но първо трябваше да бъдат изтребени „укронацитата“. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да припомнят за един таен договор, който според Кремъл не съществува¹. Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи постепенно бяха заменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули започна да се задълбочава някъде към края на март, докато „непобедимата руска армия“ се изтегляше от Киев, за да се фокусира в Източна и Южна Украйна. „Жест на добра воля“, цитираха руските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия край на целокупната „денацификация“. Напускането на Буча, разкрило за ужас на целия свят доказателства за военни престъпления срещу мирните украински жители, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в личния състав на руската армия. Имперските устички потрепериха и започнаха невъзмутимо да обвиняват украинските сили за греховете на руските войници. Междувременно заваля порой от заплахи към досадните „западни партньори“, които изненадващо действително се оказаха партньори на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от малкия екран. И някак си почти всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с искрени молби да им прости само този път за дързостта да му се противопоставят. „Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще активират Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го наричат – „непоклатим остров“? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще отстъпят“, заяви в ефир руският депутат Андрей Гурульов. „Ако има ядрен удар, поне ще отидем в рая“, акцентира върху положителната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов. Минаха месеци. Руснаците постепенно свикнаха с войната. Водещите съвсем закономерно започнаха да им напомнят, че „специалната военна операция“ може да продължи с години. Все пак от време на време се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата руска армия, която (съвсем сама) е премазвала всякакви „наполеони“ и „хитлеровци“, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все пак гордият дух на руския народ трябваше да бъде поддържан в бойна готовност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да участва в поредна Отечествена война. В душата на голия цар Цяло лято украинците предупреждаваха, че организират мащабна контраофанзива в южната Херсонска област. И руснаците се подготвиха – изпратиха най-добрите си сили в региона да съхранят контрола над него. Изненадващо „укронацитата“ се оказа, че са и лъжци, защото щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в рамките на дни. „Изненадващо“ казвам за нас простосмъртните, защото нищо не убягва на прозорливия и далновиден руски ум. Бягството в случая не бе пореден „жест на добра воля“, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „прегрупиране“ на руските сили. Явно „прегрупирането“ бе извършено прекалено успешно, тъй като украинските сили нахлуха дълбоко в „независимите“ земи на ДНР и ЛНР. Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – открито се прокрадваха критики срещу руските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „конечно“, мислеше три хода напред и знаеше как да компенсира некадърността на избраните от него подчинени: чрез референдуми. Четирите „освободени“ територии гласуваха с голямо мнозинство да се защитят от лошата Украйна, като се присъединят към добрата империя. И мед отново започна да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие отново бяха руски, този път „навсегда“. Царска гаранция. Но „укронацитата“ и със сигурност активно участващите във военни действия сили на НАТО не следяха внимателно тази мила история. Вместо това продължиха да превземат още и още земи – и то точно тези, които уж бяха станали „навсегда“ суверенни територии на Русия. Един чеченски варварин започна да громи поименно руски генерал, който носил вина за загубата на стратегически важния град Лиман. Към хора на осъжданията се присъедини готвач и бивш затворник, който, навярно от загриженост, към септември се сети, че притежава частна военна компания, която на всичкото отгоре още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана длъжен – той неколкократно отправи призиви некомпетентните руски командири „да бъдат разстреляни“. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ навярно сериозно е стреснала клетите командири. Но това по никакъв начин не се отрази на фронта. Междувременно царят обяви частична мобилизация. Чисто съвпадение бе, разбира се, че хаотичният ѝ старт съвпадна със седмицата на тържествените референдуми, та първоначално малкият екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът възникна, когато хаосът се оказа характерна черта на мобилизацията, не само елемент от началната ѝ фаза. И вече не само чеченски варвари, бивши затворници и Соловьов размахваха яростно пръсти. Въпреки че нямаше никаква вина, а и без никой да го е карал, царят се извини на руския народ за създаденото неудобство, след като бяха мобилизирани хиляди болни, стари, мъртви и какви ли още не хора. И даже обяви, че скоро мобилизацията ще приключи. Това последното бе предназначено за онези руснаци, които съвсем спонтанно решиха да заминат на безсрочна ваканция в Монголия, Грузия или Казахстан. Обещанието на царя сякаш поуспокои руснаците. Но от малкия екран побързаха да ги уверят: „Предстоят тежки месеци“. Това обяви и военен кореспондент пред водещата Олга Скабеева. Той самият не успя да намери логичен отговор на въпроса ѝ: „Защо се движим метър за метър, а украинците превземат село след село?“. И за всеобща зла участ „укронацитата“ се оказа, че не лъжат за мащабната контраофанзива в Херсон. Нахлуха и въпреки че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени руски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу обяви изтеглянето на руските войски от региона. Този път със сигурност не ставаше дума за „жест на добра воля“: "Животът на руските военнослужещи винаги е приоритет“, подчерта награденият с десетки военни ордени генерал, който през живота си никога не е помирисвал бойно поле. В този трагичен за имперското самочувствие на Русия момент царят не бе забравил най-важното нещо – здравето. Затова, докато Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа агенция Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от създаването на службата. В края на разговора се проведе тържествена церемония по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „Александър Невски“, благодари на царя, че е „върнал изконни руски земи“, също както средновековния принц. В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук сега Илф и Петров. Проклятието да си империя Нека се запитаме: „Какво отличава Великобритания през 1956 г. и Русия през 2022 г.?“ Тук може да отидем в различни посоки, но без съмнение правилен отговор е и здравият разум. След като се убеди, че е изправена пред непреодолими обстоятелства, Британската империя се сви в незврачния по размер остров и постепенно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява само в определени моменти – като при Фолкландската война. Русия, от друга страна, е решена на всичко, за да съхрани имперския си статус и да парадира с него пред международната общност. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското търпение на руския народ има предели. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите загинали учители, лекари и адвокати из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на малкия екран не ще успяват да прикриват тяхната липса "навсегда". Путин обяви тотална война на Украйна, сякаш именно като протест срещу решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на СССР, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и постепенното попадане на бившите сателити в евроатлантическата сфера на влияние. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по възможно най-достоен начин от Украйна, Русия ще бъде заставена да се примири със своята преходност. Путин е в надпревара с времето. И ако се забави твърде много, ще загуби повече от усещането си, че стои начело на империя. Ще остане без главата си.

Магическият малък прозорец Едва ли бихме могли да определим руските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, особено по тема като „специалната военна операция“ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и изцяло сдаде „информационния фронт“ на Украйна. В първия месец от войната от малкия екран се отправяха високомерни коментари както към жалката украинска армия, така и към мекушавите „западни партньори“, които бързаха да приключат с приказките за „солидарност“ и „загриженост“, за да подпишат нови дългосрочни договори за доставки на газ от Русия. Тази подчертана ехидност бе изкусно съчетана с емоционални вопли за предполагаемия геноцид в Донбас. И за идентичността на извършителите: „Споменахме ли и че са нацисти?“. Да, вече 80 години Русия не е спряла да се бори срещу фашисти и нацисти, а отскоро и срещу западните либерални ЛГБТ „фашонацисти“. Но първо трябваше да бъдат изтребени „укронацитата“. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да припомнят за един таен договор, който според Кремъл не съществува¹. Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи постепенно бяха заменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули започна да се задълбочава някъде към края на март, докато „непобедимата руска армия“ се изтегляше от Киев, за да се фокусира в Източна и Южна Украйна. „Жест на добра воля“, цитираха руските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия край на целокупната „денацификация“. Напускането на Буча, разкрило за ужас на целия свят доказателства за военни престъпления срещу мирните украински жители, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в личния състав на руската армия. Имперските устички потрепериха и започнаха невъзмутимо да обвиняват украинските сили за греховете на руските войници. Междувременно заваля порой от заплахи към досадните „западни партньори“, които изненадващо действително се оказаха партньори на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от малкия екран. И някак си почти всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с искрени молби да им прости само този път за дързостта да му се противопоставят. „Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще активират Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го наричат – „непоклатим остров“? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще отстъпят“, заяви в ефир руският депутат Андрей Гурульов. „Ако има ядрен удар, поне ще отидем в рая“, акцентира върху положителната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов. Минаха месеци. Руснаците постепенно свикнаха с войната. Водещите съвсем закономерно започнаха да им напомнят, че „специалната военна операция“ може да продължи с години. Все пак от време на време се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата руска армия, която (съвсем сама) е премазвала всякакви „наполеони“ и „хитлеровци“, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все пак гордият дух на руския народ трябваше да бъде поддържан в бойна готовност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да участва в поредна Отечествена война. В душата на голия цар Цяло лято украинците предупреждаваха, че организират мащабна контраофанзива в южната Херсонска област. И руснаците се подготвиха – изпратиха най-добрите си сили в региона да съхранят контрола над него. Изненадващо „укронацитата“ се оказа, че са и лъжци, защото щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в рамките на дни. „Изненадващо“ казвам за нас простосмъртните, защото нищо не убягва на прозорливия и далновиден руски ум. Бягството в случая не бе пореден „жест на добра воля“, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „прегрупиране“ на руските сили. Явно „прегрупирането“ бе извършено прекалено успешно, тъй като украинските сили нахлуха дълбоко в „независимите“ земи на ДНР и ЛНР. Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – открито се прокрадваха критики срещу руските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „конечно“, мислеше три хода напред и знаеше как да компенсира некадърността на избраните от него подчинени: чрез референдуми. Четирите „освободени“ територии гласуваха с голямо мнозинство да се защитят от лошата Украйна, като се присъединят към добрата империя. И мед отново започна да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие отново бяха руски, този път „навсегда“. Царска гаранция. Но „укронацитата“ и със сигурност активно участващите във военни действия сили на НАТО не следяха внимателно тази мила история. Вместо това продължиха да превземат още и още земи – и то точно тези, които уж бяха станали „навсегда“ суверенни територии на Русия. Един чеченски варварин започна да громи поименно руски генерал, който носил вина за загубата на стратегически важния град Лиман. Към хора на осъжданията се присъедини готвач и бивш затворник, който, навярно от загриженост, към септември се сети, че притежава частна военна компания, която на всичкото отгоре още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана длъжен – той неколкократно отправи призиви некомпетентните руски командири „да бъдат разстреляни“. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ навярно сериозно е стреснала клетите командири. Но това по никакъв начин не се отрази на фронта. Междувременно царят обяви частична мобилизация. Чисто съвпадение бе, разбира се, че хаотичният ѝ старт съвпадна със седмицата на тържествените референдуми, та първоначално малкият екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът възникна, когато хаосът се оказа характерна черта на мобилизацията, не само елемент от началната ѝ фаза. И вече не само чеченски варвари, бивши затворници и Соловьов размахваха яростно пръсти. Въпреки че нямаше никаква вина, а и без никой да го е карал, царят се извини на руския народ за създаденото неудобство, след като бяха мобилизирани хиляди болни, стари, мъртви и какви ли още не хора. И даже обяви, че скоро мобилизацията ще приключи. Това последното бе предназначено за онези руснаци, които съвсем спонтанно решиха да заминат на безсрочна ваканция в Монголия, Грузия или Казахстан. Обещанието на царя сякаш поуспокои руснаците. Но от малкия екран побързаха да ги уверят: „Предстоят тежки месеци“. Това обяви и военен кореспондент пред водещата Олга Скабеева. Той самият не успя да намери логичен отговор на въпроса ѝ: „Защо се движим метър за метър, а украинците превземат село след село?“. И за всеобща зла участ „укронацитата“ се оказа, че не лъжат за мащабната контраофанзива в Херсон. Нахлуха и въпреки че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени руски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу обяви изтеглянето на руските войски от региона. Този път със сигурност не ставаше дума за „жест на добра воля“: "Животът на руските военнослужещи винаги е приоритет“, подчерта награденият с десетки военни ордени генерал, който през живота си никога не е помирисвал бойно поле. В този трагичен за имперското самочувствие на Русия момент царят не бе забравил най-важното нещо – здравето. Затова, докато Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа агенция Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от създаването на службата. В края на разговора се проведе тържествена церемония по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „Александър Невски“, благодари на царя, че е „върнал изконни руски земи“, също както средновековния принц. В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук сега Илф и Петров. Проклятието да си империя Нека се запитаме: „Какво отличава Великобритания през 1956 г. и Русия през 2022 г.?“ Тук може да отидем в различни посоки, но без съмнение правилен отговор е и здравият разум. След като се убеди, че е изправена пред непреодолими обстоятелства, Британската империя се сви в незврачния по размер остров и постепенно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява само в определени моменти – като при Фолкландската война. Русия, от друга страна, е решена на всичко, за да съхрани имперския си статус и да парадира с него пред международната общност. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското търпение на руския народ има предели. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите загинали учители, лекари и адвокати из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на малкия екран не ще успяват да прикриват тяхната липса "навсегда". Путин обяви тотална война на Украйна, сякаш именно като протест срещу решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на СССР, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и постепенното попадане на бившите сателити в евроатлантическата сфера на влияние. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по възможно най-достоен начин от Украйна, Русия ще бъде заставена да се примири със своята преходност. Путин е в надпревара с времето. И ако се забави твърде много, ще загуби повече от усещането си, че стои начело на империя. Ще остане без главата си.

Другаря Пригожин лично участва и се снима при товаренето на труповете на свойте могилизирани бойци. Какъв самье лучшие командир! Рашистите сме горди с него! И с Шойгу!

Кажете какво ще ги правим тези над 100 хиляди руски вдовички? Да ги пуснем на украинците? Не само да избиват орките, ами и жените им да обгрижват.

Война бе жертви няма. И от двете страни. Крайната цел е важна и тя ще бъде постигната. Унищожение на бандеровските терористи превзели властта в Украйна 2014 г. с майдан. И връщане на западните помияри в 15 век с отопление на дърва и кюмюр.

Магическият малък прозорец Едва ли бихме могли да определим руските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, особено по тема като „специалната военна операция“ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и изцяло сдаде „информационния фронт“ на Украйна. В първия месец от войната от малкия екран се отправяха високомерни коментари както към жалката украинска армия, така и към мекушавите „западни партньори“, които бързаха да приключат с приказките за „солидарност“ и „загриженост“, за да подпишат нови дългосрочни договори за доставки на газ от Русия. Тази подчертана ехидност бе изкусно съчетана с емоционални вопли за предполагаемия геноцид в Донбас. И за идентичността на извършителите: „Споменахме ли и че са нацисти?“. Да, вече 80 години Русия не е спряла да се бори срещу фашисти и нацисти, а отскоро и срещу западните либерални ЛГБТ „фашонацисти“. Но първо трябваше да бъдат изтребени „укронацитата“. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да припомнят за един таен договор, който според Кремъл не съществува¹. Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи постепенно бяха заменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули започна да се задълбочава някъде към края на март, докато „непобедимата руска армия“ се изтегляше от Киев, за да се фокусира в Източна и Южна Украйна. „Жест на добра воля“, цитираха руските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия край на целокупната „денацификация“. Напускането на Буча, разкрило за ужас на целия свят доказателства за военни престъпления срещу мирните украински жители, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в личния състав на руската армия. Имперските устички потрепериха и започнаха невъзмутимо да обвиняват украинските сили за греховете на руските войници. Междувременно заваля порой от заплахи към досадните „западни партньори“, които изненадващо действително се оказаха партньори на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от малкия екран. И някак си почти всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с искрени молби да им прости само този път за дързостта да му се противопоставят. „Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще активират Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го наричат – „непоклатим остров“? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще отстъпят“, заяви в ефир руският депутат Андрей Гурульов. „Ако има ядрен удар, поне ще отидем в рая“, акцентира върху положителната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов. Минаха месеци. Руснаците постепенно свикнаха с войната. Водещите съвсем закономерно започнаха да им напомнят, че „специалната военна операция“ може да продължи с години. Все пак от време на време се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата руска армия, която (съвсем сама) е премазвала всякакви „наполеони“ и „хитлеровци“, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все пак гордият дух на руския народ трябваше да бъде поддържан в бойна готовност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да участва в поредна Отечествена война. В душата на голия цар Цяло лято украинците предупреждаваха, че организират мащабна контраофанзива в южната Херсонска област. И руснаците се подготвиха – изпратиха най-добрите си сили в региона да съхранят контрола над него. Изненадващо „укронацитата“ се оказа, че са и лъжци, защото щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в рамките на дни. „Изненадващо“ казвам за нас простосмъртните, защото нищо не убягва на прозорливия и далновиден руски ум. Бягството в случая не бе пореден „жест на добра воля“, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „прегрупиране“ на руските сили. Явно „прегрупирането“ бе извършено прекалено успешно, тъй като украинските сили нахлуха дълбоко в „независимите“ земи на ДНР и ЛНР. Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – открито се прокрадваха критики срещу руските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „конечно“, мислеше три хода напред и знаеше как да компенсира некадърността на избраните от него подчинени: чрез референдуми. Четирите „освободени“ територии гласуваха с голямо мнозинство да се защитят от лошата Украйна, като се присъединят към добрата империя. И мед отново започна да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие отново бяха руски, този път „навсегда“. Царска гаранция. Но „укронацитата“ и със сигурност активно участващите във военни действия сили на НАТО не следяха внимателно тази мила история. Вместо това продължиха да превземат още и още земи – и то точно тези, които уж бяха станали „навсегда“ суверенни територии на Русия. Един чеченски варварин започна да громи поименно руски генерал, който носил вина за загубата на стратегически важния град Лиман. Към хора на осъжданията се присъедини готвач и бивш затворник, който, навярно от загриженост, към септември се сети, че притежава частна военна компания, която на всичкото отгоре още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана длъжен – той неколкократно отправи призиви некомпетентните руски командири „да бъдат разстреляни“. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ навярно сериозно е стреснала клетите командири. Но това по никакъв начин не се отрази на фронта. Междувременно царят обяви частична мобилизация. Чисто съвпадение бе, разбира се, че хаотичният ѝ старт съвпадна със седмицата на тържествените референдуми, та първоначално малкият екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът възникна, когато хаосът се оказа характерна черта на мобилизацията, не само елемент от началната ѝ фаза. И вече не само чеченски варвари, бивши затворници и Соловьов размахваха яростно пръсти. Въпреки че нямаше никаква вина, а и без никой да го е карал, царят се извини на руския народ за създаденото неудобство, след като бяха мобилизирани хиляди болни, стари, мъртви и какви ли още не хора. И даже обяви, че скоро мобилизацията ще приключи. Това последното бе предназначено за онези руснаци, които съвсем спонтанно решиха да заминат на безсрочна ваканция в Монголия, Грузия или Казахстан. Обещанието на царя сякаш поуспокои руснаците. Но от малкия екран побързаха да ги уверят: „Предстоят тежки месеци“. Това обяви и военен кореспондент пред водещата Олга Скабеева. Той самият не успя да намери логичен отговор на въпроса ѝ: „Защо се движим метър за метър, а украинците превземат село след село?“. И за всеобща зла участ „укронацитата“ се оказа, че не лъжат за мащабната контраофанзива в Херсон. Нахлуха и въпреки че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени руски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу обяви изтеглянето на руските войски от региона. Този път със сигурност не ставаше дума за „жест на добра воля“: "Животът на руските военнослужещи винаги е приоритет“, подчерта награденият с десетки военни ордени генерал, който през живота си никога не е помирисвал бойно поле. В този трагичен за имперското самочувствие на Русия момент царят не бе забравил най-важното нещо – здравето. Затова, докато Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа агенция Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от създаването на службата. В края на разговора се проведе тържествена церемония по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „Александър Невски“, благодари на царя, че е „върнал изконни руски земи“, също както средновековния принц. В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук сега Илф и Петров. Проклятието да си империя Нека се запитаме: „Какво отличава Великобритания през 1956 г. и Русия през 2022 г.?“ Тук може да отидем в различни посоки, но без съмнение правилен отговор е и здравият разум. След като се убеди, че е изправена пред непреодолими обстоятелства, Британската империя се сви в незврачния по размер остров и постепенно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява само в определени моменти – като при Фолкландската война. Русия, от друга страна, е решена на всичко, за да съхрани имперския си статус и да парадира с него пред международната общност. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското търпение на руския народ има предели. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите загинали учители, лекари и адвокати из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на малкия екран не ще успяват да прикриват тяхната липса "навсегда". Путин обяви тотална война на Украйна, сякаш именно като протест срещу решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на СССР, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и постепенното попадане на бившите сателити в евроатлантическата сфера на влияние. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по възможно най-достоен начин от Украйна, Русия ще бъде заставена да се примири със своята преходност. Путин е в надпревара с времето. И ако се забави твърде много, ще загуби повече от усещането си, че стои начело на империя. Ще остане без главата си.

"Спирането на огъня означава, че се прекратява стрелбата. Преговорите вероятно ще отнемат много време, нужен е посредник" Пълни глупости. Точно обратното. Тогава се прострелват позициите на врага за да не се придвижват напред по време на т.нар. "примирие".... Тия лъжат като обезумели... Аз не съм ходил в казарма и го знам това...☹️

Аз съм самотна рашистка отрепка и единственото нещо, което стопля пошлата ми душа е да троля тук. Моля разберете ме и не ми обръщайте внимание. Не е готино да си нещастен негодник и да дремеш по празниците в дир коментарите

Няма такъв филм.

Бий агресора!

Кой вярва на руснаците, че се е събрал по-малко от една рота народ да празнува там, за да загинат само 63ма (според руснаците)?

Накрая като ги колцатат толкова ще хвърлят няколко атомни бомби и всичко приключва. Америка ли ще си намеси? Като знаят какво е насочено към тях. Съмнявам се. Да си говорим честно. Кои са по-луди глави. С оная голяма територия рашаните по ми се чини да оцелеят. Враг който няма какво да губи е най-опасен. Надеждата е в техния страх.

Този път възмездието дойде бързо. На 63-мата убити с американски ракети руснаци, ВКС на РФ отвърна с над 70 убити чужди наемници, в т.ч. и американци....

Досадно е да се четат коментарите на путинистите - отричат очевидни факти и с псувни и цинизми отговарят наамислени постове. Нормално - такива са "готвените" от "готвача' на Путин: безсмислени и бездарни. Затова търпят ежедневно провали както на бойното поле, така и социалните мрежи.

А, стига бе, ма тея и роуминг ли са им пуснали?!?

В същото време ВКС на РФ нанасят удар по базите с чужди кадрови военни, маскирани като доброволци в окупираната от Киев част от ДНР и в Харковска област. При ударите са унищожени над 70 чужденци измежду които поляци, канадци, англичани, скандинавци и американци...

Като гледам подробни кадри от Макеевка 63 са на куково лято. От сградата не останало нищо камък върху камък само и още пуши. Явно е било с термобарична ракета. Става дума за стотици пържени руски прасета. Сигурно мириса на пържени джумерки се носи носи вьв вьздуха на около. Ха ха ха ха ха.

63 души са убити в Макеевйа Говорили са по телефони и така ги засичат

Според правоохранителните органи на ДНР, украинските военни са засекли местонахождението на руските войници, когато те са започнали да се обаждат до близките си по мобилните си телефони. Други източници обаче твърдят, че операцията е отдавна планирана и украинското разузнаване е разполагало с подробна информация за базата, предадена му от местни жители. Руските военни кореспонденти нападнаха ръководството на армията за продължаващите грешки, водещи до множество жертви - разполагането на голяма част военни близо до фронтовата линия в неподготвена сграда, както и разполагането на боеприпаси в същата сграда. Те припомнят, че това не е първият случай - подобни "инциденти" с много жертви е имало в Сватово, Кременна, Червонопоповка.

63 души са убити в Макеевйа Говорили са по телефони и така ги засичат

Накратко: ВСУ изстрелват 6 ракети с фугасна бойна част от РСЗО HIMARS по пункта на временна дислокация на руските сили в Макеевка, ДНР. Руското ПВО сваля два реактивни снаряда. Останалите четири удрят целта. В резултат сградата е разрушена и загиват 63 руски военнослужещи... Оттам нататък Киев помпа пропагандата и загиналите руснаци достигат и даже надхвърлят числото 500 .... :))) Нищо неочаквано от Киев, нали?

Американски генерал и прогноза ? Ама мола ви се , моето куче би направило по-точна прогноза. Ако войната продължи като досега , то ще продължи около 70 години. На Русия не и е притрябвала украинската земя, тя иска да изгради жълта 300 километрова военна зона по западната си граница, където да не може пиле да прехвръкне. Но поради ред причини и фактори войната ще продължи 20 години. Русия ще победи, ще бъде призната за империя от цял свят и Америка ще започне да им се подмазва. След това ще има 1000 години мир.

Загиналите в Макеевка били само 63.Загибите на Русия според Шайгу септември преди мобилизацията бяха 5970.Кораба Масква не потъна от удар с ракета Нептун а от цигара. Башибозука не избяга от Харковска обл а отрицателно настъпи. Не оставиха Херсон а се прегрупираха тактически. Сво не е война и никога няма да е. Бахмут от август пада всекидневно. Римските лъжи край нямат. Но къкво да очакваме от болшевиките атеистични убийци на жени и деца.

Отчаяни и изпълнени със злоба към командването в Киев .... пет човека от ВСУ напускат позициите си в Артьомовск..... всичко, което е останало от взвода! Дааааа, новите гробища ще никнат като гъби след дъжд в цялата бивша Украйна. Гледайте на "Colonelcassad"....

10 МЕСЕЦА руснаци и украинци СЕ ИЗБИВАТ; Европата понесла ЕНЕРГИЕН УДАР за 1 ТРЛН. долара и вместо лампички ПАЛИ СВЕЩИ на коледната елха; НЮЛАНД-ката и Сенилния ПРАЗНУВАТ...

Тук има само един платен в долари трол, който разлайва кучетата - Павел. Приятелю Павел, смени си професията моля те. С тази енергия можеш да успееш в живота и без да повтаряш до безкрай безсмислени думи и словосъчетания. Сигурно злобата ти си има история, но е много жалко да я изливаш по тоя просташки начин и върху малкото искащи да прочетат нещо смислено хора. Вероятно си много горд, че можеш да измислиш нова глупост като отговор на всеки коментар различаващ се от мнението ти. Има обаче и далеч по интелигентни начини да накараш хората да мислят в определена посока....преди всичко с факти. А пък ако просто искаш да рушиш....давай! Така или иначе на човек му писва в даден момент и спира да ти чете глупостите.

Колко и да се косите Русия ще си вземе своето. Да на висока цена но винаги е било така. Рашаните за жертви не мислят а само за целите си и за това печелят войните

ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ ПО ПЛАН – ОКОЛО 180 ПРЕДАЛИ СЕ ДНЕС УКРИ !! СЛАВА ЗА РУСКИТЕ ВОЙНИ !!

Неправилно боравене с отоплителни уреди: Руският провоенен канал "Царьград" посочи "стотици" загинали, а неофициалният канал "Оперативни доклади" съобщи, че са загинали 500 войници. Владимир Соловьов, руски водещ, написа в Телеграм, че "загубите са значителни... но дори не се доближават" до 400.

НЯМА ДА СПРЕ ВОЙНАТА , А ЩЕ ДАДЕ ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА НА БУНКЕРНИЯТ ЧОВЕКОЯДЕЦ ! КРАЙ НА ВОЙНАТА МОЖЕ ДА ИМА САМО И ЕДИНСТВЕНО ПРИ РАЗГРОМ НА БУНКЕРА НА БОЙНАТА ПОЛЕ ! ВСЯКАКЪВ ДРУГ РАЗВОЙ, РАЗЛИЧЕН ОТ ВОЕННО РАЗБИВАНЕ НА МОСКАЛИТЕ, ЩЕ Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА НОВ ЕТАП ОТ ВОЙНАТА НА ФАШИЗМА, СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА !

Вижте снимките от новото гробище край Лвов! Нацист до нациста лежи до хоризонта..... :)))

Войната ще приключи когато се съберат Путин, Кадафи и Садам.

2050 година: Зеленски обявява победа на Украйна от САЩ. В същото време Путин отбелязва денят на независимостта в Киев

май сакат за 4и път да бъдат ритани от руския ботуш,ама нема лошо в тва,тамън ще им избият комплексите педерунгелски

Войната ще свърши когато Тръмп седне в Белият дом! Но какви ще са щетите до тогава не се знае

ние чакаме бърза смърт на усрайна още на 3 март

Четете истината «В результате поражения четырьмя ракетами с фугасной головной частью пункта временной дислокации погибли 63 российских военнослужащих», — сообщили в Минобороны

Накратко: От 400-те "убити" по данните на Киев, са възкръснали 337, т.е. общо загиналите са само 63 - ма. Сами можете да си представяте мащаба на лъжите на Киев.... :)))