Коментари - Байдън заяви, че САЩ никога няма да приемат анексията на Крим от Русия | Днес.dir.bg

Аз си седя на едно място на земята и виждам , че слънцето се мести. Нещо да кажеш?

Ко, не?!? Та кой бил и6тински президент - онова създание, което беше толкова противно, че дори собствената му жена го игнорираше. Политици нямаме от Стамболов насам, всички до момента изпълняват чужди интереси.

Не е президент а мекере на Бибитко. Най-подлото и гадно помашко същество изоставено даже от жена си и ближещо задника / и у.я / на Бибитко при всяка възможност. Това НЕЩО е президент колкото гол безгръбначен охлюв.

Ще питаш защо обедиха Левски и убиха Ботев... по същата причина .. местното население на Крим е репресирано че не иска руските окупатори и руско робство

Сталин ги е депортирал защото иначе татарите в Крим щели да бъдат избити до крак заради сътрудничеството им с немците. А последното нещо което му се е искало на Сталин е гражданска война в тила на Червената армия. Фактически след изхвърлянето на Вермахта от Крим рускоезичното население е подкарало татарите по списъкдето се вика. и НКВД обаче не е могло да направи нищо за да спре тази саморазправа. И затова мустакатия ги е натоварил за 24 часа на влака.

За кои окупатори говориш - за тези, дето са в американските бази на наша територия ли?

да строят. Провери - имаш Гугъл.

Обаче се надава вой до небесата за изселването на кримските татари, като се представя само част от истината. А останалата част се изопачава, при това напълно умишлено. Защото истината изобщо не е лицеприятна. Четири дни след Евровизия Украйна отбеляза за първи път официално Деня в памет на жертвите на геноцида на кримските татари по повод насилственото им преселване в Средна Азия преди 72 години. В този трагичен епизод има прекалено много лицемерие, скриване на истината, изопачаване на историческите факти и най-вече на такива ценности като чест, достойнство и морал. При това се спекулира с реалната трагедия на цял един народ. Затова е особено важно истината да се открои, без да се скриват историческите факти и реалните престъпления. Манипулациите на тази тема продължават и както стана ясно, дори се възпяват в попмузиката. А фактите са ужасно мрачни и едва ли стават за възпяване. Важно е да се отбележи, че при преброяването на населението в Крим през 1939 г. е установено, че от цялото население на Крим, което е 1 126 385 души, кримските татари наброяват 218 179 души (19,4%), руснаците са 558 481 (49,6%), а украинците 154 120 (13,7%). Освен това има още 65 299 евреи (5,8%), 51 299 (4,6%) немци, 20 652 (1,8%) гърци, 15 353 (1,4 %) българи, 12 873 (1,1%) арменци и 29 276 други (2,6%). Поради това целта на германската пропаганда и тактика е да противопоставят кримските татари на руснаците. Но това също не е масово и една голяма част от татарите попълват също така и партизанските отряди и се борят срещу нацистките окупатори. След началото на Великата отечествена война на 22 юни 1941 г. нацистката армия почти безпрепятствено прегазва западните територии на СССР. Германците завладяват цялата територия на Украинската съветска социалистическа република и на 24 септември 11 германски армии в състава на Групата армии „Юг” под командването на ген. Ерих фон Манщайн започват настъпление към Крим. Окупират полуострова, но не успяват да превземат Севастопол. На 7 май 1942 г. Манщайн дава заповед за началото на операция „Лов на жерави”, чиято крайна цел е завладяването на Севастопол и ликвидирането на главната база на Черноморския флот на СССР. Блокадата на града трае 250 дни и на 1 юли съпротивата на Червената армия е сломена. Вермахтът установява контрол над Крим и започва да унищожава методично населението, като изгражда концентрационни лагери и организира масови екзекуции. Убити са 45 000 военнопленници от Червената армия и 72 000 мирни жители на Крим, а в затворите и лагерите са задържани над 18 000 души. Най-големият совхоз „Красный” в Симферопол е превърнат в концентрационен лагер на смъртта и там са разстреляни, изгорени и ликвидирани над 15 000 души. Загиват дори актьорите от Симферополския руски театър за драма и комедия, които са участвали в антифашистката група „Сокол”. Загиват и деца. За охрана и обслужване на лагерите германските окупационни войски разчитат на местни колаборационисти, най-вече това са украински националисти от отрядите на Степан Бандера и Роман Шухевич. Но концлагерът „Красный” е охраняван от кримски татари доброволци, зачислени в 152-ри батальон на Украинската спомагателна полиция (HIPO Schuma). Това е местно военизирано формирование подобно на много други в окупираните територии, което се подчинява на германското полицейско управление. Украинската спомагателна полиция е съставена от членове на Украинската народна милиция, която от своя страна е създадена от Организацията на украинските националисти (ОУН), ултрадясна националистическа организация, поставила си за цел да създаде независима украинска държава, която да включва населени с украинци полски, руски, румънски и чехословашки територии. Нацистите използват тактиката за насъскване на етническа вражда, а там, където населението е хомогенно, налагат други методи на разделение и озлобление. Поради което се стига до странни абсурди. Така например южната част на Брянска област в Локотски район и Дятково са населени с етнически руснаци. В Локот управлението е поверено на вафенбригаденфюрер Бронислав Камински, обербургмайстер (кмет), бивш агент на НКВД, бивш член на Комунистическата партия, създател на 29-а гренадирска РОНА (1-ва руска), и районът е на „самоуправление”, като нацистите не се намесват. В другия район, Дятково, до 6 юни 1942 г. продължава да съществува съветската власт, районът е контролиран от партизаните и затова прекръстват града Партизанск. Но войниците на Вермахта не предприемат нищо, за да ликвидират този анклав на съветската власт. На 18 януари 1942 г. началникът на партизанското движение в СССР Пантелеймон Пономаренко пише писмо до Сталин, в което казва: „Немците използват всички средства, за да привлекат в борбата с партизаните контингенти от нашето население от окупираните области, създавайки военни отряди, наказателни и полицейски групи. С това те искат да противопоставят на партизаните не редовна армия, а формирования от местното население. Около тази тактика се вихри дива националистическа пропаганда. По този начин нацистите разпалват антисемитизъм, националистическа вражда, етническа ненавист... Така например кримските татари получават от нацистите градините, лозята и тютюневите ниви, конфискувани от руснаците и гърците...”. Когато става въпрос за колаборационизъм в периода на нацистката окупация на полуостров Крим, то най-драстичен пример са именно кримските татари. Този разговор е следствие на една национална трагедия: депортацията на кримските татари след края на войната. Но исторически несправедливо е всички кримски татари да бъдат дамгосани с това петно, защото не всички са били колаборационисти. И освен това не са само кримските татари активни колаборационисти на окупаторите от Вермахта. Така например бургмистер на Ялта през 1942 г. става Виктор Малцев, полковник от Червената армия. Той става генерал-майор от колаборационистката армия на генерал Андрей Власов Комитет за освобождение на народите на Русия. Заради предателство към СССР е обесен заедно с ген. Власов на 1 август 1946 г. в двора на затвора Бутирка. Бойци от тази армия участват в наказателни операции срещу отряди на кримските партизани. През юни 1942 г. на полуостров Крим се появяват пунктове за вербуване на доброволци за Руската освободителна армия на Власов. В тези части се записват около 5000 руснаци и казаци, докато формированията на кримските татари достигат до 20 000 души. Въпреки тази диспропорция не е коректно да се говори само за колаборационизъм на кримските татари. Началникът на Южния щаб на партизанското движение Павел Селезньов пише през пролетта на 1944 г. в радиограма до Ставката в Москва: „Зверствата, грабежите, насилията на германците озлобяват и ожесточават населението на окупираните територии. Всекидневно расте недоволството от окупаторите. Населението очаква настъплението на Червената армия. Характерно е, че кримските татари масово се присъединяват към партизаните”. Комисар на Четвърта партизанска бригада е кримският татарин Мустафа Селимов, в която се сражават 501 кримски татари. Друг пример: Абдраим Решидов, татарин, който има 222 бойни полета, съветски герой, командир на полк от бомбардировъчната авиация на Червената армия. Летецът Ахмет Хан Султан лично сваля 30 германски самолета и получава званието „Герой на Съветския съюз”. При отбраната на Одеса командирът на артилерийски полк Сеитнаф Сеитвелиев унищожава лично 15 германски танка „Тигър”. След това участва и в боевете при Керч, Севастопол, на Курската дъга и в операцията „Багратион” в Белорусия. По време на борбата срещу нацистката окупация в продължение на 26 месеца в Крим действат 80 партизански отряда и 220 подривни групи. Те унищожават 29 хиляди германски войници и полицаи в 250 сражения и 1600 операции. В отговор на тези операции окупаторите за отмъщение разстрелват мирни жители, като изгарят 127 населени пункта. На 24 март 1942 г. нацистите изгарят живи в плевня 38 души в гръцкото село Лаки. В село Улу-Сала на югоизток от Бахчисарай също са изгорени живи 34 жени, деца и старци като наказание за мъжете, които са партизани. През юли 1942 г. са разстреляни всичките 125 жители на село Упруси. На 30 юни 1942 г. в село Борятино са разстреляни всички мъже и жени и дори пет деца са обесени. В село Вздружное на 19 септември 1942 г. са разстреляни 132 жители, в село Ворка са разстреляни и изгорени 137 жители. Всички тези жертви са кримски татари. Не бива обаче да се премълчава и истината за дезертьорството на кримските татари, което е най-масово на фона на останалите етнически групи на полуострова. След началото на Великата отечествена война всички мъже от Крим на наборна длъжност са мобилизирани в Червената армия. В това число и кримските татари. Но те се оказват най-многобройната етническа група, която дезертира и отказва да служи в дълг към родината. В докладна записка от Севастопол на зам.-началника на НКВД Кобулов и зам.-началника на милицията Серов с дата 22 април 1944 г. се казва: „Всички жители на Крим, които са призовани в Червената армия, са 90 000 души, като от тях 20 000 са кримски татари. През есента на 1941 г. при отстъплението на Червената армия 20 000 кримски татари дезертират от 51-ва армия”. Това означава, че дезертьорството на кримските татари е поголовно и масово. Според справка на НКВД например от татарското село Коуш от призованите в армията 132 мъже, 120 отказват да се явят на сборния пункт и дезертират от армията. Макар и да са малцинство, кримските татари се ползват със значителни привилегии пред другите етнически общности, кримскотатарският език дори е официален език заедно с руския. Освен това административното деление на Крим е осъществено на базата на националните малцинства поради което са създадени 207 руски съвета, 144 татарски, 37 немски, 14 еврейски, 9 български, 8 гръцки, 3 украински и по два арменски и естонски. Създадени са и райони с компактно етническо население – 7 татарски (Судакски, Алуштински, Бахчисарайски, Ялтенски и Балаклавски), един немски (Биюк-Онларски, прекръстен на Телмански) и 1 еврейски (Фрайдорфски). Във всички училища материалът се преподава на родния език, като дори на места „коренизацията” се провежда насилствено. Поради това съществува един любопитен документ от 1930 г. на селския съвет на Ново-Царицин, който възроптава срещу преподаването на български език и настоява пред властите в Севастопол да им пратят руски учители. В документа се казва: „Категорично заявяваме, че не желаем да осакатяваме своите деца с преподаване на български език в нашите училища, който не им е нужен. Нашите деца, изучавайки български език, не успяват да се справят с руския и след това не могат да учат в средните и висшите учебни заведения. Нямаме намерение да си пращаме децата в България”. Така по онова време българите се отказват от родния език в училище и децата им изучават само руски.