Бързите темпове на дигитализацията ще изведат бизнесите на световния пазар в непознати региони

Снимка: "Булфото"

Бързите темпове на дигитализацията ще изведат бизнесите на световния пазар в непознати региони

Тенденциите в цифровизацията и киберсигурността на Централна и Източна Европа бяха акцент в шестата сесия на "Green Transition Forum 4.0"

17:48 | 28 юни 2024 | Редактор : Радостина Димитрова 0 11418 Снимка: "Булфото"

Тенденциите в цифровизацията и киберсигурността на Централна и Източна Европа бяха акцент в шестата сесия от последния ден на най-успешния форум за зелена трансформация "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".

Green Transition

За четвърта поредна година форумът се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна на 26 юни в столичния Sofia Event Center и продължи до 28 юни. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, водиха ключовия разговор за утрешния свят.

Фокус в панела, озаглавен "Тенденции в цифровизацията и киберсигурността на ЦИЕ", бяха още темите за регулацията в дигитализацията, за участието на бизнесите и правителствата в нея, за създаването на обща електронна платформа за европейски данни и какви са предизвикателствата пред хиперсвързаността.

Модератор на сесията беше Кристина Ешкенази - председател на клъстер "Биотехнологии и здравеопазване", а участници - Валентин Мундров - министър на електронното управление на България, проф. Георги Ангелов - заместник-министър на иновациите и растежа в България, НЦВ Княз Борис Търновски, Саша Билич - изпълнителен директор в APIS IT Хърватия и президент на Euritas, Дарио Зорич - регионален ръководител по цифровизацията на ЦИЕ към Министерство на външните работи в Дания, проф. Силвия Илиева - директор на Института GATE към СУ, и Коби Фридман - главен изпълнителен директор и съосновател на Findings.

Снимка: BulFoto

По време на дискусията в публиката беше и дядото на княз Борис Търновски - бившият премиер Симеон Сакскобургготски, който също така проведе разговор с Моника Станишева и Сергей Станишев.

Снимка: BulFoto

Въпреки постигнатия напредък, цифровизацията и цифровата трансформация в бизнеса, извън индустрията на информационните и комуникационни технологии, остава все още ниска в България, коментира министърът на електронното управление Валентин Мундров.

По думите му България е на една от последните позиции в Европа по отношение на внедряване на системи за управление на връзките с клиенти (CRM), планиране на ресурсите на предприятието (ERP), изчисление в облак. Министър Мундров отбеляза, че цифровизацията не е просто технологичен процес, а обхваща всички сфери на икономическия и обществения живот.

Снимка: БТА

Друго предизвикателство пред обществото не само у нас, а и в световен мащаб, е свързано с киберсигурността, посочи Мундров. Информационните системи се превърнаха в централен елемент на всекидневието ни, което води до разширяване на броя на киберзаплахите и това изисква адаптиране, координиране и новаторски реакции, каза той. Министърът добави, че броят, мащабите, сложността, честотата и въздействието на киберзаплахите се увеличава и те представляват съществена заплаха за функционирането на информационните системи.

След него думата беше дадена на проф. Георги Ангелов - заместник-министър на иновациите и растежа в България, който заяви, че дигитализацията, приложенията и т.н. не са въпрос на предизвикателство, а са вече реалност - ползите са вече налични и проблемът е как всичко това да бъде разширено.

"Обществото вече разбира какво е дигитализация. Особено пандемията даде голям тласък на дигитализацията, Сега трябва да видим как да я направим по-устойчива", отбеляза Ангелов, като добави, че трябва да се съсредоточим и върху "лошите страни, свързани със сигурността и уязвимостта".

Снимка: БТА

"Темата за чиповете е технически и физически в основата на дигитализацията. След COVID-19, особено в новата геополитическа ситуация, всички осъзнаха, че бизнесът с полупроводници не е просто част от цялата екосистема, а е много по-важен. Това е основата не само в настоящата ситуация, но и в следващите поне 3 десетилетия", обясни още проф. Ангелов.

И подчерта, че изкуственият интелект, които в момента е много актуален, също е базиран на такава техническа инфраструктура.

"Водещите икономики - ЕС, САЩ, Азия, са наясно със значимостта на чиповете и в последните години много политики бяха формулирани в тази посока", отбеляза още заместник-министърът на иновациите и растежа в България и подчерта, че европейските страни, включително нашата държава, вече работят по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (чиповете).

По думите му България има добри предпоставки като кадри и работна база, за да има успех в тази област.

"Дори и да има много налични фондове, те трябва да достигнат някъде. В предишните европейски програми за иновации и технологии като "Хоризонт Европа" и "Хоризонт 2020", един от основните проблеми беше, че много от средствата бяха концентрирани във вече развити и утвърдени икономики като Испания, Германия, Франция и Италия. Единствената страна, която получи значителна инвестиция, беше Полша, но останалата част от средствата беше изпратена към икономиките с вече изградена такава инфраструктура", заяви и НЦВ княз Борис Търновски, който прави проучване по темата именно за Европейския законодателен акт за интегралните схеми.

"Европейският законодателен акт за интегралните схеми има за цел да промени именно това разпределение на инвестициите и да отдели Европа от Югоизточна Азия заради веригите на стойността", добави Борис Търновски и припомни за забавянето на доставките по време на пандемията - като например доставките на автомобилни части.

Снимка: БТА

По думите му в Европа има прекрасно автомобилостроене, като част от този отрасъл присъства и в България.

"Проблемът беше, че чиповете не можеха да достигнат тук и колите стояха в заводите, без да могат да достигнат до крайните потребители", обясни още князът и добави, че част от стратегията за това отделяне от Азия е, за да се проследи веригата на доставките и да се смекчи влиянието на ситуации като пандемията, политическо напрежение и други.

Борис Търновски посочи, че по време на проучването си е видял, че в България има високо ниво на експертиза, но все още има нужда от подобрение в образованието и разбирането за полупроводниковите технологии.

"Малки и средни предприятия ще бъдат основата на диверсификацията за Европейския законодателен акт за интегралните схеми и веригите за доставки в Европа. България е един от силните поддръжници за тази диверсификация в Европа", категоричен беше княз Борис Търновски.

И обясни, че колкото и средства да се предоставят, ако те не достигнат до бизнесите в България, това е загубена възможност, затова е необходимо компаниите да знаят как правилно да кандидатстват по тези европейски програми.

След него думата взе Саша Билич - изпълнителен директор в APIS IT Хърватия и президент на Euritas. Той обясни, че като част от стратегията Европа да е конкурентоспособна на играчи основно от Америка, европейските страни използват IT платформи и оборудване по най-добрия начин.

Снимка: БТА

По думите му, докато се създават национални центрове за данни, се работи и върху съвместната възможност да бъде направена и общоевропейска такава платформа.

"Сега работим върху зелени центрове за данни. Като част от сътрудничеството ни за възможността да бъде трансферирана информация от правителствата на Дания или Австрия например, работим тясно с ЕК и други организации, за да изготвим подходяща работна и легална рамка", каза Билич и добави, че се надява в скоро време да има резултат, но след това ще са необходими и регулации.

Билич подчерта, че със създаването на такива центрове за данни, ще се увеличи и потреблението на електроенергия. Затова следва да се обсъди как тази енергия ще идва от възобновяеми източници.

От своя страна, Дарио Зорич - регионален ръководител по цифровизацията на ЦИЕ към Министерство на външните работи в Дания, сподели, че изключително важно в дигиталната трансформация е доверието на хората.

"За да го постигнем, ние трябва да прекараме голяма част от процеса на развитие в тестване. Работил съм с различни правителства и изводът е, че ако в продължение на много години не си правил нещата добре, дори и да имаш най-доброто решение, хората са много скептични", обясни Зорич.

Той акцентира върху това, че в Дания са напрегнали доста дигитално и имат задължителни дигитализирани услуги, благодарение на доверието на хората.

Снимка: БТА

По думите му дигитализацията трябва да става от правителствата към бизнеса и от правителствата към гражданите.

"Живеем в Европа, където сме привилегировани да сме фокусирани върху поверителността да данните. Трябва да сме щастливи заради това, но в същото време имаме някои регулации заради GDPR - бизнесите трябва да вложат много средства, за да отстранят потенциалните законови рискове", отбеляза още Зорич.

И сподели мнението, че според него дигитализацията трябва да се случва незабелязано - трябва да ти дава свобода, а не да имаш допълнителни неща, които да съобразяваш.

След него думата взе проф. Силвия Илиева - директор на Института GATE към СУ, която даде три примера за това в какво се състои работата на института.

"Център на дейностите ни са хората - подобряването на живота и работата им", подчерта проф. Илиева.

Снимка: БТА

Първият пример беше за инструмент, който да позволява на хората да взимат по-лесно решения и да използват ресурсите на града и едновременно с това като платформа за гражданите да оставят своята обратна връзка за това как трябва да се живее по-добре. Работят още по инициатива "15-минутен град", която има за цел на 15 минути пеша. Занимават се още с качеството на въздуха, зеления транспорт, здравна електронна система и други.

"Във всички проекти, в които сме се включили, си сътрудничим с различни заинтересовани страни. Допринасяме за екосистемата не само в България, но и на европейско ниво", добави проф. Илиева.

Коби Фридман - главен изпълнителен директор и съосновател на Findings, отбеляза, че имаме огромни възможности за стартъпи, иновации, нови бизнеси по целия свят в региони, които все още не са достъпни за такъв вид дейност, и това дори ще продължава да се разраства.

"Няма начин да го спрем или да го забавим. Но от друга страна, трябва да бъде разбрано, че има много заплахи, които се задават около тази хиперсвързаност", подчерта Фридман и даде пример за три такива предизвикателства: киберсигурността, защитата на данните, GDPR и другите световни регулации; устойчивостта и ESG и последното - спазването на търговското законодателство, което става проблем заради политическата ситуация в света.

Снимка: БТА

"Това не означава да изпадаме в депресия, а да се подготвим. Всеки бизнес трябва да има план, да знае на какво се излага, когато иска да предоставя услугите си в целия свят, както и да работи в съответствие с регулаторните рамки", каза още Фридман и добави на края на речта си:

"Защото в близките няколко години бизнесите, които нямат възможност да покажат устойчивост, киберсигурност, ESG и т.н., ще загубят дейността си".

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive

ИЗБРАНО