"Бъдещето е наше": Противниците на Башар Асад празнуват свалянето му (снимки/видео)
Повечето световни лидери приветстваха падането на режима на сирийския президент, но изразиха безпокойство от присъствието на джихадисти
Обратно в новинатаКоментари - "Бъдещето е наше": Противниците на Башар Асад празнуват свалянето му (снимки/видео) | Днес.dir.bg
Коментари
Не виждам никакъв повод за радост от никой за случващото се в Сирия. Понеже е договорка за която сирийците всъщност нямат думата и надали ще ги пита някой наистина и занапред. От наистина кофти нещата изпъква факта че на Путин явно е по-важно да избива православни в Украйна и в името на това със сигурност си дръпна подкрепата от протежето колега диктатор в Сирия и я остави на някакви талибани.
До колкото знам история и география - фашистите са били и продължават да са в Западната Европа.
Затова ли умря скоропостижно горкият човечец? В едно се е доверил на Запада, и то го е убило.
Да не стане като в Либия, където в Бенгази за благодарност от внесената американска демокрация, резнаха зелката на американския консул и играха мачле с нея.....
"обективните" ни медии не бързат с новините, че израелски и турски военни части са нявлезли в сирийските провинции. И веча Израел е пратил ракети по базите на турските проксита, а май и по военните им колони.
България е определена към Русия за винаги! Това са геостратегически аксиоми, и който не се подчини, бива жестоко накаван! Така е било, и така ще бъде!
Руските кораби днес отплаваха от Сирия и се сбогуваха със Средиземно море. Сега ще разположат балистични ракети в Крим но Украйна ще ги унищожи
Целия арабски свят гори и тълпите налазват Европа.Скоро ще са повече от европейците защото се множат като зайците.Та не ми е ясно кво се делите тук на про и контра Путин.Ние ще го отнесем европейците а не СЩ и Русия.Те ще ни гледат сеира.
Странно. Цял ден не чувам Конь да цвили. Цял ден не виждам джуджак да клати пръстче край бутон. Цял ден не научавам за съкрушителен отговор от вторая армия мира.
Ма те вече се преориентираха в друга посока- ако не бяха няма как някакви к.зоебци да вземат без бой страната за седмица. Гаранция има някакви договорки и те определено не са в интереса на Европа за съжаление.
Мечтите за руския многополюсен свят умряха както комунизма на Ленин. Големи ги мислят но са нещастни тъпаци
Сирия вече е свободна и всички сирийци у нас трябва да си отидат. Всяко друго решение е антибългарско.
Тук има един педал , който пише и после трие коментарите отдолу. Ми да изсъхнеш , педалче
Събитията в Сирия са сериозен удар за Русия на Владимир Путин по най-малко три причини. Първо, онези, които все още приемаха Путин за геополитическа сила, ясно видяха, че той е или страхливец, или мошеник, който изостави верния си приятел. Въпреки че следя ежедневно събитията в Сирия в продължение на 13 години, аз също бях изненадан от липсата на воля в сирийските правителствени сили и неадекватните действия на техните съюзници (Днес, например, руската авиация бомбардира град Идлиб в Северозападна Сирия, докато не опита да възпре атаките на бунтовниците.). Този емоционален фон е причина мнозина, които планираха да общуват с Москва, да се замислят: може ли да им се има доверие? На второ място е военният фактор: както в Украйна, така и в Сирия руската армия показа, че може успешно да извършва въздушни кампании срещу болници и училища, но изпитва сериозни трудности срещу много по-малка, но мотивирана армия. Неспособна да завладее Донецка област за 3 години, руската армия изгуби контрола върху част от руската Курска област, а сега и сирийският фронт. И на трето място засега малко хора оценяват поражението на външната политика на Руската федерация, но то е огромно. Хмеймим е единственият логистичен център за всички операции на Москва в Африка. Загубата на базата Хмеймим е загуба за Русия в Судан, Централноафриканската република (ЦАР), Източна Либия, Мали и всички проруски хунти в Африка. Нещо повече, Русия за една нощ загуби политическото си влияние срещу Турция и ЕС под формата на нови вълни от бежанци. Нещо повече, сирийците от цял свят вече е готвят да се върнат у дома, без да се страхуват от руските удари и иранските милиции.
Първи аспект: Загуба на доверие Недостатъчната воля на сирийските правителствени сили и неефективността на действията на техните съюзници може да предизвика съмнения в международната общност относно способностите на Русия да бъде надежден партньор. Ситуацията показа, че дори след 13 години активна намеса в конфликта, руските сили не успяват да осигурят необходимия контрол и стабилност. Това може да накара страните, които искат да установят отношения с Русия, да се замислят два пъти, преди да предприемат действия. Втори аспект: Военна неспособност Важно е да се отбележи, че въпреки значителните ресурси, вложени в руската армия, тя показва уязвимости срещу по-малко, но мотивирани опоненти. Неуспехът да се завладее Донецка област и загубата на контрол в различни региони показват, че руската армия не успява да се адаптира към сложната динамика на съвременните конфликти. Това от своя страна може да повлияе на възможностите на Русия да проектира сила в други региони, включително Сирия. Трети аспект: Загуба на влияние в Африка Базата Хмеймим е стратегически важен логистичен център за руските военни операции в Африка. Загубата на тази база би могла да намали лицето на Русия в континента и да затрудни подкрепата на проруски режими и независими дейности. Освен това, намаляването на руското влияние в региона може да доведе до нови миграционни вълни, свързани с бежанците, което допълнително усложнява ситуацията в Европа.
Променящият се световен ред: В последните години динамиката на международните отношения се променя, а новите глобални заплахи и проблеми, като климатичната криза, пандемии и тероризъм, поставят на преден план нуждата от сътрудничество. В този контекст, многополюсният свят може да изглежда нереалистичен, ако страните не успяват да намерят общ език. Вътрешни предизвикателства: Русия се сблъсква с множество вътрешни проблеми – икономически трудности, демографски предизвикателства и социално недоволство. Тези фактори ограничават способността ѝ да проектира сила извън границите си. Нарастваща изолация: След събития като анексията на Крим и конфликта в Украйна, Русия се оказа в международна изолация. Западните санкции и политическото недоволство от страна на много държави намалиха нейното влияние в глобален мащаб. Неуспешни военни интервенции: Както беше споменато и по-рано, военните приключения на Русия, включително в Сирия, показват, че дори и с значителни военни ресурси, успехът не е гарантиран. Това допълнително влияе на имиджа на страната и върху желанието на другите нации да взаимодействат с нея.
Дойдоха талибаните, сиреч демокрацията победи. Освободени от комунизма сирийци, връщайте се по родните места, вие вече не сте бежанци.
Егати иронията. В Сирия има руски бази от 50 години. Оцеляха при Горбачов, оцеляха при Елцин. Сега са пред прогонване при Путин. Тъп, чак вдлъбнат кагебеец.
Събитията в Сирия са сериозен удар най-вече за нещастните хора, останали да живеят там. Кадафи беше гадняр и половина, но как живеят либийците сега? Сирия ще бъде разкъсана между местни главатари и геополитически играчи, за които човешкият живот не струва нищо. Отсъствието на Русия не променя с нищо това пложение.
Загуба на влияние: След като Русия се намеси в конфликта в Сирия през 2015 г., тя успя да укрепи влиянието си в региона. Въпреки това, последиците от конфликтите, икономическите санкции и международната реакция значително затрудняват дългосрочната ѝ позиция. Подобни настроения като вашето сочат, че Русия вече не е видяна като доминираща сила, особено в контекста на растящата активност на други геополитически играчи. Ситуацията в Сирия: Организации и групи, които се противопоставят на режима на Башар Асад, наистина празнуват успехи на бойното поле, особено когато получават подкрепа от Запада и други държави. Въпреки това, Асад все още остава на власт, благодарение на руската военна подкрепа и стратегическите интереси на Иран. Регионални конфликти и дипломация: Конфликтите в региона, особено в Сирия, показват сложността на дипломатическите усилия. Наличието на множество международни и местни играчи прави ситуациите динамични и непредвидими. Общият контекст на конфликти: През последните години наблюдаваме и нови конфликти, както и настоящи напрежения в Източна Европа, което дава възможност на различни фракции и опозиционни групи да се почувстват по-силни и уверени. Ситуацията с Украйна и конфликтите в Кавказ също добавят към нестабилността, което води до метаморфоза в регионалните баланси.
Както я кара западната олигархия,няма да се изненадам ако подобни сцени започват да се случват и в западните държави. Предпоставките и условията са налице...
Стратегическото значение на Сирия за Русия беше със затихващи функции, а все така поглъщаше огромни ресурси. Безспорно изтеглането на Русия от региона е загуба (за Русия), но дали е чак толкова голяма загуба ... предстои да разберем. По развръзката в Украйна ще познаем. Колкото до самата Сирия - демокрациия там няма да има в обозримо бъдеще. На първо време там предстои война, между Турция и Израел. Сирийците пак ще бъдат невинни жертви и бежанци в посока Европа. А Асад - не бих бил сигурен, че е убит. Изобщо не съм сигурен, че е бил на онзи самолет.
Докато продължават да ни предоставят ТикТок, ИИ и подобни технологични душегубки, пагубни за критичното мислене и мислене като цяло, не са в опасност, защото поколението , което израства с гореспоменатите, в по-голямата си част е доволно , ако има пари да си купи телефон или таблет и да има достъп постоянно до облаците и виртуалната реалност, която си създават, друго не го интересува.