Алпинистът Иван Томов почина само ден след като изкачи връх Лхотце
Русенецът стана третият българин, преборил осемхилядника
Обратно в новинатаКоментари - Алпинистът Иван Томов почина само ден след като изкачи връх Лхотце | Днес.dir.bg
Коментари
Ужас! Кой убива децата на България? Вечна памет на героите като него! Това е умишлено!
мир на праха му! По-добре да умреш, постигайки мечтите си, отколкото оплаквайки се и намирайки причини да не го правиш, докато лежиш и пръцкаш на дивана след поредната тройна порция храна!
не е успял да си излекува кашлицата, но щял да рискува и се качва без кислороден апарат. Еми какво да кажеш? Баирбудала!
Човек сам каквото си стори, никой друг не може! Урагана му е отнесъл палатката.... Ама той: НЕ! Големият мъж по-могъщ от стихията и Бог... Дано да намери покой.
Това е безразсъдна смелост, много често заплащана с живота. Бог да го прости и светъл полет над върховете, които вече е виждал!
Според мен е по-добре да живееш. Но това, което си описал, не е живот, а мъртвило на живо.
Всички ще умрем рано или късно, това е ясно, само че едни ще си умрат анонимни и с псевдонимите, а други ще останат в историята с имената и делата си. Почивай в мир, смели човече!
еснафщината, простотията, малодушието...Те няма да ни изведат по-далеч от прага на кухнята...
Оток на мозъка? Или оток на белия дроб? Чела съм, че не бива с никаква болест да се катериш, защото всичко се усложнява за минути. Но пък там кашлят всички, защото въздухът е сух. Човек сам си решава, то е като руска рулетка. Толкова труд е да се стигне до там, че мнозина трудно се отказват и решават на всяка цена да стигнат. Друг е въпросът какви шеги си играе с тях мозъкът им при тоя кислороден глад... Затова не го съдете строго, мир на праха му.
Алпинизмът,особено високопланинския е наркотик за заможни зависими персони.Движат се по ръба на бръснача,особено тези,който не ползват допълнителен кислород.Когато рискуваш,винаги трябва да си оставяш аванс,а не да натискаш педала организма си до края.
мир на праха му! Добре де! но само аз ли смятам, че няма нищо героично в самоубийството?
С аванс не се изкачват осемхилядници. Освен ако не говориш за аванс от 50 хиляди долара за екипировка и разрешително. Там, на над 7000 метра ти започваш да умираш - не само нямаш аванс, но и изразходваш сили, които ги нямаш на практика. Само силата на духа ти те крепи.
И ме е яд за още един млад погубен живот. Мили хора, не рискувайте, животът сам по себе си е достатъчно предизвикателство. Съболезнования на близките!
Цената на мечтите Людмил Янков Не питай за цената на мечтата - бори се , литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред - в ръката, възкръсвай, ставай, искай и намирай! Не я затваряй в себе си, в душата... Изправен дишай, никога не спирай, мечтай за радостта, за красотата. С възторг и трепет, с вяра в чудесата - тя ражда и мира и светлината, с кръвта заплаща любовта и свободата. Не питай за цената на мечтата.
Остана в историята на българския алпинизъм, дървена главо. А ти къде ще останеш? Не се мъчи да ми отговаряш - НИКЪДЕ няма да останеш!
Мир на праха му. И как няма да се катери човекът! Чета коментарите и си мисля, че тук долу е пълно със самодоволни дребни душици, злобари, които никога никъде няма да се изкатерят (освен евентуално обратно на стола, ако паднат пияни под масата).
Много хора, които са починали, са оставили следи след себе си. Примерно един Радой Ралин. Не ми е ясно защото в заглавието пише, че е починал а в статията пише, че е загинал. Още повече, че не става ясно какво точно се е случило. А относно моята следа? Споко, уверен съм вече, че ще остане нещичко и след мене.
Не ми се иска да бъда груба, ама и тоя 'дето се е о*рал също оставя следа. Абсолютно непремерен "героизъм" е , да тръгнеш да катериш неподготвен или неоздравял .
Често пъти се пирам,какво лие удоволствието да дишаш-нищо и да мръзнеш при минус трийсет градуса при силен вятър? Питам се просто като един от милиардите обикновени човешки същества,които смятат предназначението на живота си за някакви прости цели,например ,като отглеждането на деца и осигуряването им на дом обучение и прехрана! Със сигурност има и други начини да рискуваш живота си,но славата след смърта я споделят само живите...мъртвите не са сред тях!
Почивай в мир. Всеки алпинист знае, че тръгвайки към върха може никога да не се върне. Жалко е, че си е отишъл млад , в разгара и в разцвета на живота си, но си е отишъл, вършейки това, което най-много обича.
Не сме от най-добрите алпинисти и скиори. Не сме и от най-добрите моряци. Тъй, просто статистика. В друго сме добри.
За щастие в света хората имат право на избор как да живеят живота си...Това, че неговите цели не съвпадат с твоите, не означава, че неговите са по-маловажни...Да почива в мир!
Силата на духа не е безгранична.Стотиците трупове по хималайските склонове го доказаха.
Същият въпрос може да се зададе и в много други ситуации: струва ли си да кажем да мреш от глад и да спортуваш по 10ч на ден, за да си от Златните момичета или шампион в каквато и да е др дисциплина..Или струва ли си пееш с дни и нощи и да ходиш нон-стоп на прослушвания, за да станеш Уитни Хюстън и тн. Всичко е за надскачане на собствените ни лимите. Това е присъщо на хората (или поне на повечето) и благодарение на това сме се развили..заради непрестанното търсене на по-визшата ни форма..
Осъзнатият риск е грях и изпитване на Господа.Резултата е стотиците тела на алпинисти.Приживе Боян Петров беше казал,че единственото желание,когато си на върха е по-бързо да се вахнеш от там.Тогава какво те тегли нагоре,освен лукавия.
Живота е най-ценото нещо за човека. Единственото оправдано рискуване на живот е в името на голяма, много голямам група хора и спасяване на много други животи. Всякакви други причини за рискуване на живот са неприемливи и безсмилени - хобита, слава, пари, удоволствие, адреналин и т.н. е най-безмисления начина да загубиш живота си. Така разсъждавам аз.
Пак ли 5 месеца ще са сълзливи истории и ред сълзи ред сополи по всички възможни телевизии?
Е вчера питах къв е смисъла от начинанието и ми обясняваха да съм млъкнел по форума и колко е бил добър алпинист. Сега питам имаше ли смисъл от тази смърт? - със сигурност ще липсва на някого...
ето затова аз си седя в къщи и си цъкам на компютъра. Защото всичките трупове по върховете осемхилядници са били на силно мотивирани хора.
Да тръгнеш с не излекувана кашлица е огромна грешка. То на земята едва дишаш с нея камо ли на 8х. метра. Тръгваш и без кислород, ами Господ помага, но в кошара не вкарва. Жалко.