Агресия в клас: Учителка удря ученици с кошче за боклук (видео)

Не приемаме, че само учителката има вина, тя е била обект на провокация, каза директорката на училището

Обратно в новината

Коментари - Агресия в клас: Учителка удря ученици с кошче за боклук (видео) | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Какво да ги прави

Бях известно време даскал. Директорът на училището ми направи забележка за дебелата дрянова показалка. Купих си за три лева лазерна, но ставаше само за обучение. Кошчетата са слаби не стават за възпитание. Най доброто е половинцолова поцинкована водопроводна тръба с дължина около лакет, увита във вестник.

Расизмът е наказуемо престъпление.

Безправието на правоимащите е тъжна история. Набедени журналисти тиражират лъжата, че нямаме право да се защитаваме от агресия - не само физическа, но и срещу доброто ни име, честта ни, достойнството ни. Когато имаме нарушител на правата ни, той няма право да се позовава на неприкосновенноста си. Бой с кошче е бих казъл задължително.

Не приемам поведението на учителката, защото авторитета ми над децата и искреността ми към тях, въпреки строгостта ми, ги накара да ме търсят и издирват, според местоживеенето ми десетилетия наред - аз бях на 22-23, а те по на 8-10 годинки, а днес те са по на 40 и ме издирваха дори при раждането им на дете, за да закупим заедно бибероните, шишетата и първите вещи на бебето заедно, след като не се бяхме виждали над десетилетие, но чалга-културата с разводите тогава вилнееше с пълен бяс - нещо, на което не ги бях учила. Изнамират ме до днес с друго и далечно местоживеене, а те - моите ученици, тогава в 3-4-ти клас днес вече са бащи и са на по 40 години. Успяваха да се срещнат с мен и преди 15-20 години, когато страдаха от безработица,за да им намеря работа или страдаха до сълзи в страшна мъжка мъка, заради ранен развод с деца по на 1-2 годинки. Но, издирвайки ме, съобщаваха на близките ми или на служителите във фирмата ми, че съм била много строга с тях, което беше щокиращо за служителите ми.. Явно - строга за учебния процес, подпомагащ грамотността и развитието им, но вярващи в справедливостта на този акт, не накърняващ обичта, човечността и отговорността ми към тях..Търсеха ме порастнали, някои от тях - изоставени деца, за да ме запознаят със завърналите се от чужбина след десетилетие, техни биологични майки - най-трогателните постъпки, говорещи ми, че някога са ме възприемали като втора майка - факт, разтърсил душата ми до гроб. Незабравим ! Изправена пред съвестта и морала ми нова истина и нова отговорност, която преди това не съм предполагала. Факт, осъзнат от мен едва дни и месеци след случилото се. Разплаквах се от умиление и осъзнавах още тогава, че моят живот не е напразен, независимо какво се случва в семейството ми, с децата ми, с фамилията ми в тия трудни години за всички българи, които минаха и продължават до днес, щом като съм оставила такава следа в поне няколко души за 2-годишната си практика като учител, и то в ранна младост... Само този факт, може да е достатъчен и щастлив в минутата на равносметката преди да издъхна един ден. Споделям това днес с щастие, но и с огромна тревога, като гледам днешните деца-ученици в градинки и паркове. По-големите - в обществения транспорт. Абитуриентите - в интернет и в живота на племенниците ми. Много съм обезпокоена от агресията им. От резултатите върху психиката им на рекламите, модата, ТВ, интернет. Безброй пъти съм се намесвала в градските градинки в конфликти между ученици плачещи, други - заплашващи, трети - биещи. И винаги съм установявала, че добротата, логичността в тълкуването на живота и на постъпките, добрите морални и логично обосновани думи имат значение за тези подрастващи души без опит, изпълнени с противоречията на нашето време на световна глобална култура и особеностите, и недостатъците ѝ.. Но пък днес - и безпардонността е втрещяваща. Тук има значение семейното възпитение. И мисля, че точно това е факта, дакарващ днешните учители, подложени ежечесно и ежедневно на такава арогантност, безпардонност, агресия, незачитане на авторитети и йерархии, да постъпват неадекватно, според професията и сатута си. Този учителски проблем днес е всъщност страшен, страшен проблем не толкова на учителите, колкото на родителите, особено погледнат с по-късна дата . Ако днешните родители не съумеят да се справят, ако не възпитат децата си в уважение към авторитети и йерархии в обществото, към морал, етика и етикеция, то - тежко им в утрешния ден! !!!Тежко им! Вярвайте ми !!!! Даже не подозират какво ги очаква в зряла възраст и на старини, въпреки добрите им намерения и родителски дълг и обич към децата им. Родителството днес, както и възпитанието на децата в условията на глобализиран интернет, телефония с интернет, геймърски игри, реклами , моди и спуснати модели на поведение и консумативност, непроверена информативност откъм морал и етика, не знае какво изпитание го очаква в бъдеще според хилядолетните норми на дълг между поколенията. Бъдете живи и здрави! Строги и бдителни родители! За да са живи и здрави децата Ви! А семействата и фамилиите Ви - благословени и от Бога закриляни !

в тази дива горска гора от възпитание и ценности днес! И знаете ли защо разбирам изкукването на учителката да мята кошчето за боклук ? Защото навсякъде виждам какъв работник е случайно хванал се на работа днес младеж. Най видно е в заведенията за хранене или питейните такива. Пълни олигофрени - неадекватни, невъзпитани, антиобществени, но и анти-себе си. Просто невероятно малоумие и неадекватност. За етика, за морал, възпитание, норми на хранене или пък етикеция - абсурд, а пък за професионализъм, за растеж - просто не можем да говорим. Вече поне две десетилетия, вероятно тези младежи са хранени в квартира на масичка върху вестник с нарязаните в магазинска хартия или фолио колбаси и направо от ПВЦ-опаковките със салати и всякакви полуфабрикати . Видно отвсякъде. Такова нещо като семейна трапеза, семейна вечеря, разговор, семеен анализ на деня пред родителя - това е забравен патриархат в социализма. Има ли българин да не е потърпевш на прост, лишен от елементарно възпитание, сервитьор вече над две десетилетия време ? Пристига една или един младеж, носи ти поръчката след много време, под буйната си коса, разговаря шумно и плюейки над чашата ти с познати от други маси, лови чашите за гърлото, където ти отпиваш с устни, макар че преди това си е наврял пръстите си пред погледа ти на съседната опразнена масав поне 6 чаши, събирайки ги и ги отнася на бара за миене. Със същите пръсти, опипващи вътрешността на чашите от опразнената маса ти носи чашата с напитката, като я лови за ръба, а преди това си тръска косите, хили се, говори и плюе в съдържанието ѝ - всеки говорещ, видно на слънце, хвърля яки пръски от слюнка .Сервира ти на мръсна неизбърсана маса. Пепелник изобща не сменя. А пък на бара отказват да го измият. Ако искаш да поръчаш още нещо в най-елитния ресторант, дори в перфектната ХЕПИ ГРИЛ, . забрави ! Всички сервитьори в България се връщат след сервирана поръчка като през джунгла. Никога за 20 години не видях да се оглеждат преминавайки покрай масите по пътя си към бара. На клиена остава единствено да рипа, да скача от масата си, да ръкомаха или да крещи, след като при тиха словесна молба не е бил отчетен от преминаващия сервитьор. СЕРВИТЬОРИТЕ СА ПЪЛНА КАРТИНА на възпитанието, статута, класата , зачитането на човека, на клиента, на авторитета в българското общество. Давам за пример точно СЕРВИТЬОРИТЕ, защото в цял свят те са ниско платени, за да се стараят и за да получават половин заплата от бакшиши. У нас те са против бакшиша си и собственото си благополучие, което говори или за малоумие, или за пълна непригодност, или за пълна беззащитност, въпреки егоизма и чувството им за оцеляване. А по-скоро за непознаване на елементарни норми на възпитание и култура или уважение към другия, което води до липсата им на нужно високия бакшиш. Малоумният сервитьор или по-скоро незнаещия нормите на поведение и зачитане, сервитьор е КАРТИНАТА на българския работник, на българското семейство и родителския му дълг и немощ за възпитание. Ако един родител не може да научи децата си на основните правила, култура, норми в живото, то той е враг на децата си и престъпник, спрямо децата си. Защото на 20-годишна възраст хвърля децата си в едни води, за които не им е създал, дори намеквал за перки за плуване. Хвърля ги в живота като удавници. Агресията, егоизмът и дебилщината не са достатъчни условия или перки за плуване в живота. Дори тези качества могат да се окажат убийците на децата им. ЕГОИЗМЪТ, ЕГОЦЕНТРИЗМЪТ и ЧАЛГАТА не са, НЕ СА достатъчни приспособления, за да плуват успешно децата Ви в живота. Те могат да бъдат точно убийците им, вкарвайки ги в разводи, в побои, в трагедии, в затвора. ЗАПОМНЕТЕ ГО, СКЪПИ РОДИТЕЛИ!

вероятно е заслужавал да го разстреля...

Едно време с показалките ни биеха и хора станахме.

Майка ми е учител пред ранна пенсия, каза че няма да издържи още 10 години, и ако не беше тази ранна пенсия да е напуснала! На хапчета е! Не само се гаврят с нея ежедневно, но я заплашват. Носят ножове в клас, подигравки, дрогирани, неадекватни. Родителите ми имат среден стандарт за страната и майка ми вдъхва респект като я види човек, но и това не помага. Пак казвам на хапчета е и ми е много жал. Реално няма как млад човек да го работи това нещо, а няма и защо да го работи.

А антибългарската политика не е ли?!

Два боклука ти сложиха минуси.

Похвала и повишение и един бой за келеменцето

...началното и средното образование да не са задължителни, да учи, който иска...обаче след това да не претендира за работа и социални помощи....

Предлагам във всяко училище да се назначи звероукротител, който да бъде призоваван с паник бутон и да раздава правосъдие на място.

Тъпите лайненца трябва да се укротяват с електрошок и сълзотворен спрей за самозащита. Щом от МОН "не могат" да измислят начини да се справят с гамените и дори ги толерират.

на мен повече ми прилича като на шега. Малко в техен стил /ученически/ . Явно е прегряла даскалицата :)

равенство на силите - според мен поне 10 учителя трябва да се занимават с един тъп ученик, а не обратното