Коментари - 9 септември скара БСП и ГЕРБ в парламента | dnes.dir.bg
назад

9 септември скара БСП и ГЕРБ в парламента

СДС призова да не гледаме отново петолъчката на Кремъл, а звездите на Европа

Обратно в новината
| Редактор : Антония Чорева

Коментари - 9 септември скара БСП и ГЕРБ в парламента | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Всички БКПта в парламента, с различни декларации за 9 септември!

в България няма комунизъм и комунисти,ще кажа: Добрият комунист е мъртвия комунист. Ха сега юруш на минусите пребоядисани "демократични" дебили.

11 години истински преход. Независимо от това, че всячески се опитвате да им пречите, България върви напред и нагоре.

Мръсни комунисти какво да ви коментирам

Не само, следвайки челния съветски опит, направиха от селяните работници, научиха ги на мързел и да очакват да "им пуснат": месо, маслини, банани (само за Нова година), да чакат 15 години за съветските таралясници Лада, за съветските телевизори Рубин, след който като си купих Сони през 1991, разбрах, че телевизорът може да показва и жълт цвят

Луд с байрак.

Сельо за заплата от 10$ може да благодариш на другарите Жельо Желев , Ф. Димитров и И. Костов ! Благодарение на тях това се случи !

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!

Не призовавам да ви забранят. Призовавам за родолюбие, да се саморазпуснете. България би спечелила от такова действие. Ерата на Бойко Борисов свършва. Дали днес или напролет не е толкова важно. ГЕРБ без Борисов ги чака съдбата на НДСВ.

Проклети до 9то коляно да сте всички комунисти, социалисти, русофилистици...

Всеки нормален човек би се отвратил от БСП само заради тези три фундаментални за човека и неговия морал ,а именно - Премахване на частната собственост , Унищожавана на българската православна църква и изкуствено и нарочно създаване на македонска нация !

Храната на комунистическия елит Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – „Врана", „Евксиноград" и „Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости. „Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел „Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство „Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на „Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2 – 2.50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев. Специално място в обслужването на правоимащите заема комплекс „Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да бъде намерено всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В „Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Консумацията в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1 млн. – 1,1 млн. лева. Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности: „Особените функции на комплекса „Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО." Генералът дава за пример оборота на комплекс „Рила" през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8%. Готова храна е разнасяна по домовете – за 150 000, т. е. 11%. Останалите 1 062 000 лева – 81% – се изразходва за продажба на хранителни продукти. Ето какво е продал столът „Рила" само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др. „Тоест той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат „на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т. н. Бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от „транспортните клиенти" бяха млади семейства на „правоимащите". Продуктите, разбира се бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин", заключава генералът. Той обаче уточнява: „Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешалон, т. е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че „най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса „Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на „Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ." В комплекса „Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъп до който е „свит" за най-правоимащите. Право да влизат в него е ограничен до около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови други негови роднини.

България и космическа програма??? Посмали, Манго! Комунистите сте луди за връзване.

да ме очистиш, но май нещо не ти стиска

Прав си! Много я харесвам тая дума "лустрация", но за българската действителност тя е абсолютно излишна! Всичките ни политици, така са ЛЪСНАЛИ, та чак ни заслепяват!

а стои на последното място в Европа, на което беше смъкната по време на управлението на Тиквун. По-надолу няма къде.

Да сте чули някой от червената аристокрация да няма имот,апартамент от 300 кв.м нагоре,да няма хотел по Бетономорието и планините,самолети,яхти,милиони и милиарди по сметките в чужди и наши банки?Да сте чули мастити червени аристократи да имат индустриални предприятия за средства за производство.Само бизнес в туризма,услугите,хазарта,порнографията,печеливш износ и печеливш внос за сметка на работницитие и служителите си на минималната работна заплата.

Нещо статията удобно премълчава, че преврата е успешем единствено поради факта, че ботуша на Червената армия вече е стъпил в България. Без помощта на азиатската орда, преврат нямаше да има.

Пари за кастата... под масата Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. С идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит. През 1958 г., само две години след като той е оглавил БКП, с решение на Секретариата на ЦК „Б"-12 се създава безотчетен фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне, всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават. Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение по това време на населението в страната. Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна. Живков само пестеливо казва, че „това са така наречените „персонални" пари, които се даваха на членове на Политбюро." Секретният характер на тази операция обуславя и изборът на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО. Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление, не заради нещо друго, а просто защото постът му изисква той да продължи „традицията". Ето как разбира за нея: „Десет дни след като започнах работа бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размера на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева." Тетрадки са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместника му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо без никой друг да разбере какво е съдържанието им. От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз „по сметка №336 – получени материали". Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. „Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: „По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архива за раздаваните пари на правоимащите в периода 1981-1989 г. Тайният „ритуал" За това как точно се е извършвал „ритуала" по плащанията на тези суми разказва ген. Милушев: „Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година. След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида. Накрая с главния счетоводител изготвяхме писмен протокол, в който отбелязвахме действително изплатените суми и тези за храна на Тодор Живков. Сумата за храна на Живков варираше между 16 000 и 18 000 лева. Протоколът се подписваше от нас двамата и се унищожаваше разходния ордер и така се заверяваше сметката на УБО. Правеше ми впечатление, че в решението за Живков нямаше фиксирана сума по отношение на него, а с молив беше отбелязана цифрата 15 000 лева. Допускам, че това е ориентировъчна сума за разходите на Живков. Когато разходите я надвишаваха попитах Живков. Той ми каза, че не е определил размера на сумата, но след смъртта на Малеева и Людмила Живкова Политбюро е взело решение да се поемат изцяло разходите по прехраната." Подробни обяснения дава и началникът на финонсово-счетоводния отдел в УБО Георги Георгиев: „Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешалон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета. Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия „38 – разходи по разпореждане „р-336". Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Сумите се отнасяха до началника на УБО, който подписваше разходния касов ордер и като началник на УБО и като получател на сумата. Това е официалната отчетност във връзка с тези суми. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение „Б-13" на Секретариата на ЦК на БКП."

Честит празник на всички нормални истински българи. Днес е велика дата от българската история, за съжаление на капиталистическата шайка бандити.

Еееех, какви климатици правихме преди 90-та. Какви космически програми- малко не ни стигна да колонизираме Сатурн и Юпитер. И вземи ни светни за първия модел български автомобил.

Жеков и Люксенбург на произвежда изброените от теб продукти. Има най-висок стандарт в Европа. Той май зависи повече от това, което имаш в главата.

Стоки във валута Правоимащите от комунистическата върхушка имат и привилегията да закупуват западни стоки в комплекс „Рила". Заплащането и на тези услуги, извършвани от УБО се извършва чрез т. нар. лични партиди, водени в управлението. Личните партиди са счетоводен израз на направени разходи, които следваше да бъдат заплатени на УБО от правоимащи лица. Правоимащите се определят, както с основния нормативен документ за работа на УБО, така и с отделни решения на Секретариата и Политбюро, а също и с устни и писмени разпореждания на началника на УБО. Независимо от това дали е разрешено с нормативен документ или не, само началникът на УБО може да разпореди откриването на лична партида. Каквито разходи през месеца са направили съответните правоимащи лица от обектите на УБО, в края на месеца им се изготвя подробна сметка за размера на задълженията към управлението с приложените към нея фактури и други разходни документи. Всички сметки на правоимащите лица задължително се представят на началника на УБО за утвърждаване и едва след това се носят на правоимащите. Ген. Милушев обяснява: „Личната партида се състои от две части. В първата се отнасят средствата, изразходвани за прехрана, получената готова или приготвена храна в комплексите „Княжево" и „Рила", както и за получени продукти от двата обекта. Във втората част на личната партида се отнасяха общите разходите, извършени от правоимащите, покупки, ремонт, строителство, както за тях, така и за членовете на семействата им. В края на всеки месец се правеше равносметка по партидите и с писмо се съобщаваше на лицата какви суми дължат. Писмата до членовете на Политбюро се подписваха от мен, а за другите от главния счетоводител."

Братска Русия за втори път ни донесе свободата тогава.

Айде стига със самобичуването. Моята фирма например е трета в света в своята област на производство. Продаваме машини в цял свят. И да, ползваме база, изградена по врема на комунизма, но естествено значително подобрена. Аз самият съм учил и съм се формирал като инженер по времето на комунизма и не искам да отричам добрите неща от тогава. Но основният проблем беше, че бяхме затворени и не можехме пълноценно да се интегрираме в световната икономика. И основното, което ни липсваше, бяха мениджери с опит и самочувствие как да се справят в конкурентна среда.

Сериала “На всеки километър” беше сменен със епизодите на “Евро в чекмедже”. Първия поне имаше Мастера Стефан Данаилов. Втория един гол, ошошкал се на наш гръб простак.

Безплатно пътуване с държавните самолети Правоимащите и техните фамилии и антураж се възползват от лукса по времето на Живков да ползват безплатно услугите на авиоотряд 28. Така е обозначавано специализираното звено към БГА „Балкан", състоящо се от самолетите ТУ-154 М, ТУ-154, 4 самолета „ЯК" и два вертолета МИ-8. Предназначението му е да обслужва най-отговорните партийни и държавни ръководители в страната и зад граница. През 1987 началникът на УБО предлага Политбюро да вземе решение за ограничаване на неоправданото ползване на авиоотряда. „Извършени са стотици екскурзионни пътувания до Париж, Мадрид, Люксембург и други страни. Най-разточително се ползваше тази скъпоструваща на държавата техника", обяснява ген. Милушев. Тази екстра значително надхвърля кръга на правоимащите. Наред с тях вътрешните полети на самолетите на авиоотряда години наред са ползвани от служители от апарата на ЦК, Държавния съвет, служители на ДС. На практика всички тези лица безплатно са ползвали услугите на специализираното авиозвено. Хеликоптерите пък са ползвани също безплатно при ловуванията на правоимащите.

Всеки нормален , трезвомислещчовек тъгува за живота при социализма. Трябва да си богат или малоумник, че да не тъгуваш .

Обслужване и снабдяване от – до УБО обезпечава пълното обслужване и снабдяването на членовете на Политбюро, кандидат-членовете, председателя на ЦКРК, секретарите на ЦК, председателя на Държавния съвет, председателят на Народното събрание, председателят на Постоянното присъствие на БЗНС, зам.-председателите на Министерския съвет, Държавния съвет, Народното събрание, висшите ръководители на Държавна сигурност. Управлението строи апартаменти и вили, поддържа изградените обекти. Бюджетът, с който УБО прави всичко това, е държавен. Чрез Пето управление на ДС Живков комунистическата върхушка, оглавявана от него, си осигурява охолен живот, харчейки стотици милиони левове и валута. Само за една година в средата на 80-те години бюджетът на управлението е близо 100 млн. лева. Началото е поставено през 1956 г., когато с решение на Политбюро, оглавявано вече от Тодор Живков, УБО е натоварено с отговорната задача да се грижи за правоимащите – то е задължено да им осигурява жилища, да ги настанява във вили, да се грижи за прехраната. Цялата система за задоволяване на управляваща комунистическа каста се развива и с най-малките подробности при управлението на Живков. Генералният секретар на БКП успешно „изгражда" комунизма, макар и в една друга форма, предоставяща всичко на него и на посочваните от него членове на този привилегирован елит. Главният счетоводител на УБО Георги Георгиев описва параметрите на тази всеобхватна дейност: „В годините обслужването имаше определена тенденция на нарастване – както на обхвата, така и на обема. Какви бяха основните направления на обслужване: ремонтно-строителни работи по жилища и вили, които правоимащите изграждаха, като се започне от проектирането до предаването на обекта на съответното лице; поддръжката на изградените вече обекти – ремонт, боядисване, преустройства, ВиК. Комунално битови услуги, свързани с поддържане на наличното имущество, закупуването на ново имущество, както от страната, така и от чужбина, направата на мебели по поръчка и друго обзавеждане в работилниците на УБО; извършване на транспортно обслужване с автомобили на УБО, доставка на лични автомобили, както социалистическо производство, така и от капиталистически страни по предварителна заявка, поддържането на тези автомобили, осигуряване на гориво-смазочни материали за тях, авточасти и други. Осигурявахме хигиенни работнички, камериерки за поддържане на вилите и домовете, перални услуги, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, предоставяне на наш жилищен и вилен фонд с обзавеждане за ползване заедно с принадлежащите паркове и градини. Поддържането им също се извършваше от УБО. Извършване на тапицерски услуги, шиене на пердета, обкантяване на килими, пердета и други. Осигурявахме производство на хранителни продукти – меса и местни произведения, плодове и зеленчуци, произведени по традиционни технологии – с естествена тор, без никакви химикали и с провеждане на системен лабораторен контрол за наличие на вредности. Тези хранителни продукти се осигуряваха в прясно или преработено състояние по желание. Заплащането от правоимащите се извършваше на базата на определените единни държавни цени на дребно, независимо от тяхната себестойност. Разликата между цената на дребно и себестойността за някои продукти е значителна и тя оставаше за сметка на бюджета на управлението. Ежегодно тази дотация възлизаше на 500 000 до 700 000 лева. Осигурявахме също така почивното дело и санаториалното лечение на правоимащите в почивните домове и резиденции на УБО. Пребиваването в двата балнеосанаториуми в Хисар и Наречен бяха безплатни за правоимащите, а всички разходи се поемаха за сметка на УБО. В Евксиноград почивките се заплащаха 60% от правоимащите, а останалите 40% от УБО. В Евксиноград почиваше само висшия ешалон. Останалите правоимащи, които почиваха в комплекса „Златни пясъци", заплащаха цялата стойност на почивката. На чужденците, гости на ЦК, разходите се поемаха от УБО. Освен това при пътуванията в чужбина на правоимащите УБО се занимаваше с отпускането на средства за командировки и обмяна на валута."

В новата конституция трябва да залегне точка ,с която да се забрани БСП/БКП ,като изключително вредна за България партия !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

А не благодарностите ми са само за Жан Виденов и неговите другари.

Годината е 2020, усеща се като 1990. Затова днес празнуваме 46 години от освобождението на България от фашистко робство.

Нещо ми се губи разликата със разходките по мачове на “правоимащите” в момента.

Роден си в село Трапоклово, там и ще си умреш.

БРАВО!

Всеки нормален, умен човек, ще се отврати от живота при капиталистическата шайка бандити. Липсват елементарни условия за живот, корупция, безработица, липса на всякаква ценностна система, лоши образование и здравеопазване, лоша правосъдна система и т.н.

Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на "правоимащите". Едно от първите достъпни за широката публика автентични свидетелства за сладкия живот на комунистическата номенклатура по времето на Тодор Живков са мемоарите "По коридорите на властта" на Георги Милушев. В продължение на три години той е бил началник на Пето управление на ДС (1986-1989), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО). Впрочем, както разказва генералът от ДС, кръгът от задачите, които трябва да изпълнява многохилядният персонал на УБО, е разширен още през 1956 - годината, в която Тодор Живков оглавява БКП. Тогава от служба за осигуряване на личната безопасност на висши партийни и правителствени членове УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства. 60 000 лева за храна? Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии е положено още през 1951 година. Още тогава на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е било позволено да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева, както и хранителни продукти за същата сума. За сравнение: в началото на 1950-те средната месечна заплата в НРБ е 540 лева. В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях първият секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20 хиляди лева. Зад грифа "Строго секретно" в ДС започва да кипи трескава дейност за "развитие и обогатяване на управляващите и всесилните", както пише Милушев. С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура. Обслужването ѝ е поето от две бази за специално снабдяване. Базата на столичния "Панорамен път" е достъпна за елитния отбор "А" - обкръжението на Живков и шефовете на ключови институции. Базата в софийския хотел "Рила" пък поема отбор "Б" - членовете на Политбюро и вождовете на БЗНС. Георги Милушев си спомня: "В УБО вече трайно съществуваха службата за "домоуправление" (на жилищата, вилите и 42-те резиденции на правоимащите – б.а.), за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, (служба) за охрана и поддържане на ловните стопанства [на ЦК], звено за строителство, ремонт и поддръжка (…) УБО се превърна в държава в държавата." С бюджета на управлението се финансират, впрочем, и пътуванията на Владимир Живков до Япония, Филипините, Индия, Сингапур, Малайзия и Тайланд, подбират се апартаменти за родата на Живков, ремонтират се личните коли на членовете на Политбюро и им се купуват нови возила направо от щандовете на Пловдивския панаир. Годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за "изхранване" и за "протокол". Три от най-горните етажи на номенклатурата са обгрижвани и с екстрата "безплатна прислуга". Някои от новите членове на ЦК на БКП са смаяни от чантите с огромните суми, които разните служби на УБО започват да им носят веднага след заемане на поста, свидетелства Георги Милушев. Безграничната алчност на "правоимащите" Повествованието в книгата "По коридорите на властта" е изпълнено с примери за безгранична, а в редица случаи и нагла алчност за нови безплатни придобивки от страна на партизаните на БКП и техните близки. "Хората от народа" въобще не си поплюват, когато по някакъв начин се почувстват "ощетени" от липсата на някоя от полагащите или неполагащите им се екстри. "Една от големите ми грижи бе как да се въведе някакъв ред във валутата, която теглеха от УБО Владимир и Евгения (Живкови) и (внукът на Живков) Тодор Славков. (...) Понякога даже не си правеха труда да ходят при валутния касиер. Позвъняваше някоя от управителките на вилите им и казваше: "На Тошко да се донесат толкова и толкова долара." Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха. Между 1985 и 1989 г. Евгения Живкова бе направила покупки в магазина в (хотел) "Рила" за около 70 хиляди лева, значителна част от които с валута. Претенциите на Владимир и Евгения (Живкови) към завършените им вили нямаха край (…) Тодор Славков беше едва 15 годишен, но искаше значителни суми (100-150 долара) без да пита дядо си. "Виж там" – беше цялата резолюция на Тодор Живков. "Виж там" означаваше децата да вършат каквото им е угодно", пише Георги Милушев. Правилото, че рибата се вмирисва откъм главата, важи за почти всички "правоимащи". Милушев посочва, че много дори от формално неовластените с "правата" на най-висшата номенклатура апаратчици правят каквото си искат. Величия на соца като Любомир Левчев, Георги Джагаров, Стоян Стоименов, Пантелей Зарев, Ярослав Радев, Димитър Методиев, Георги Божинов и други ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, като Георги Джагаров, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива "Имам право!", се казва още в книгата на Георги Милушев. УБО – оркестър за сватби и погребения По време на едно от посещенията на Фидел Кастро в България предшественикът на Милушев на поста началник на УБО - ген. Илия Кашев, се разплаква от злоба, защото кубинската делегация е поискала да ѝ се доставят "леки жени", твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел (!) на УБО Димитър Георгиев. ЦК на БКП е съпричастна не само към веселбите, но и към тъжните мигове в братските партии и терористични движения. През 1986 чрез бюджета на УБО ЦК на БКП отпуска 25 хиляди лева за закупуване на колбаси, вино и шампанско за погребението на вожда на Мозамбик Самора Машел. Но това е минималната щета, която велможите на Партията нанасят на събирания с труда на редовите български "труженици" държавен бюджет. Само в Мозамбик до края на 1989 управниците на НРБ вече са успели да закопаят като "перспективни инвестиции" 72 млн. долара, взети назаем от западни банки, както ставя ясно от изследването за външния дълг при комунизма на историка Мартин Иванов. Георги Милушев, "По коридорите на властта", издателска къща "INTRA book", 1991 година, 230 страници

Че какво общо има БСП с БКП и социализма. БСП си е дясна крадлива партия.

Народа живееше добре по времето на соца.

Разликата между Тодор Живков и борисов е, че единия мислеше за България и умря тук, скромно и с гордост, докато другия мисли само за себе си и гледа да завлече ограбеното навън където да си живее живота.

От кого че не се сещам? Затова ли дълги години подред българите ходят да работят в държави които по това време са били много по зле икономически от България?Гърция, Португалия Испания и т.н.

Сори,ама това ли са належащите въпроси които НС трябва да решава?

Да бе, кой посмя да лиши "правоимащите" от всичко това? За това ли са се борили дядовците партизани и още ятаци?

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ ДОВЕЛ БЪЛГАРСКИЯГ НАРОД ДО БЛАГОДЕНСТВИЕ И СИГУРНОСТ !

Това може да го каже само пълен глупак.

Тодор Живков е най-големия политик на България от 1878г, до сега.

Задачка на Тодор Живков от виц на Шкумбата: - Стафка Костадинова, наша шампионка на висок скок, скочи два метра и 10 сантиметра, за което получи апартамент в София на стойност 25 000 лева. Колко ли е скочил Милко Балев, за да има антре във вилата си за 210 000 лева?

Няма логика ГЕРБ и БСП да се карат заради тази дата и двете са отрочета на БКП, даже в ГЕРБ комунистите са далеч повече и по-крадливи отколкото в БСП.

Като чета във форума имам чувството ,че българите са щастливи ,че комунистите премахнаха частната собственост и разориха хората ,а сега тичат в Англия и викат еее колко уредена държава ,уредена ,защото е нямала социализъм и има надграждане на поколенията ,само глупак ще каже обратното !!!!

Лъжа. Живеха, може би не по-добре, но по-безгрижно само комунделите.