100 години, 6 месеца и 2 дни: Хенри Кисинджър напусна света, който създаде (снимки)
Като личност от подобен мащаб, мненията за гуруто на американската дипломация и ролята му бяха и са противоречиви
Обратно в новинатаКоментари - 100 години, 6 месеца и 2 дни: Хенри Кисинджър напусна света, който създаде (снимки) | Днес.dir.bg
Коментари
този и други като него от съшия етнос, постигнаха целта на живота си, да наритат БЕЛИЯ ЧОВЕК В ЕВРОПА! Когато си иде и последния като него Сорос и Ко, Европа ше има някакъв шанс.
служещ като прикритие за душманите да грабят с пълни ръце,колко ли кръв на нормално ограбени от него хора е използвана за да бъде жив 100 години
Хенри Киснджър прекрати тази война, която други политици започнаха. Той съдейства да се подпишат Парижките мирни договори от януари 1973 година, които сложиха край на Виетнамската война. Нещо повече, по негово време Северен и Южен Виетнам се обединиха в една държава. Това беше един народ изкуствено разделен на две.
като тоя света отдавна да е по добър и краварските мародери ционисти да не са и помирисвали световния нефт
По покана на китайското правителство Джефри Сакс се яви като свидетел на срещата на Съвета за сигурност на ООН на 20 ноември 2023 г. и произнесе знакова реч, в която обвини Запада, че се опитва да подпали „трета световна война с мрежов характер“. Представяме ви речта на Джефри Сакс, под която има и видео от изявата му: Господа Президент, посланици, Генерален секретар, госпожо президент на НБР Русеф, уважаеми дипломати, дами и господа. Днешната среща се провежда в разгара на няколко големи войни. В свидетелството си ще се спра на четири от тях – Украинската война, която започна през 2014 г. с насилственото и незаконно сваляне на законно избрания президент на Украйна Виктор Янукович, Израелско-Палестинската война, която се подновява постоянно от 1967 г. насам, Сирийската война, която започна през 2011 г. и Сахелската война в Африка, която започна през 2012 г. в Мали, а сега се разпростря из цялата област Сахел. Тези войни може да изглеждат трудно разрешими, но не са. В действителност и в четирите войни могат да бъдат приключени бързо чрез споразумения в рамките на Съвета за сигурност на ООН. Една от причините това да не се случва е, че те са част от една голяма Трета световна война, която има мрежов характер и по тази причина тези конфликти са подхранвани отвън, с външни финанси, както и с външно въоръжаване. Съветът за сигурност на ООН може да вземе решение да потуши тези ужасни войни като възпре външното им финансиране и въоръжаване. Това ще изисква споразумение между великите сили. Другата причина, поради която тези войни могат да свършат бързо е, че те са в резултат на икономически и политически фактори, които могат да бъдат разрешени чрез дипломация, вместо чрез война. Разрешавайки пораждащите ги политически и икономически фактори, Съветът за сигурност може да създаде условия за мир и последващо устойчиво развитие на засегнатите от конфликта страни. Ще разгледам всяка от тези четири войни поотделно и накратко. За войната в Украйна има две основни политически причини. Първата е опитът на НАТО да се разшири на територията на Украйна, въпреки навременните и постоянни възражения на Русия от години това да не се случва. Русия смята присъствието на НАТО в Украйна за сериозна заплаха за сигурността си. Втората политическа причина е етническото разделение между Източна и Западна Украйна, отчасти по лингвистично-етнически и отчасти по религиозни оси. След свалянето на президента Янукович през 2014 г. три от етнически руските региони в Украйна (Крим, Донецк и Луганск) се отцепиха от правителството след преврата и призоваха за защита и автономия. Споразуменията от Минск 2, подкрепени от настоящия Съвет с резолюция 2202, призоваваха регионалната автономия на Донецк и Луганск да бъде включена в конституцията на Украйна, но споразуменията никога не бяха приложени от Украйна, въпреки подкрепата за това решение на Съвета за сигурност на ООН. Икономическата причина за войната е резултат от факта, че икономиката на Украйна е обърната както към Запада и Европейския съюз, така и на Изток, към Русия, Централна Азия и Източна Азия. Когато ЕС се опита да договори споразумение за свободна търговия с Украйна, Русия изрази загриженост, че нейните собствени търговия и инвестиции в Украйна ще бъдат подкопани, в случай че не се сключи тристранно споразумение между ЕС, Русия и Украйна, за да се гарантира, че украинско-руските търговия и инвестиции ще продължат да се развиват, наред с търговските отношения между ЕС и Украйна – това е добре познато явление в търговските преговори. За жалост, ЕС категорично отказа да преговаря с Русия за подобно тристранно уреждане и конкурентната двойна източно-западна ориентация на украинската икономика така и не беше разрешена. След 2014 г. Вашингтон и Брюксел наложиха на Украйна да прекъсне всичките си икономически връзки с Русия – включително много изгодните за Киев такива. Съветът за сигурност на ООН може да прекрати войната бързо, като разреши породилите я политически и икономически причини. На политическия фронт петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност трябва да се съгласят да разширят гаранциите за сигурност на Украйна, като същевременно се съгласят, че НАТО няма да се разширява на територията на Украйна и по този начин разрешат опасенията на Русия от разширяването на НАТО. Съветът трябва също да работи за постигане на трайно управленско решение за украинските етнически разделения. Там двата най-големи етноса – руснаци и украинци вече не могат да се понасят и едва ли ще е възможно да продължат да живеят в една държава. В икономически план има две съображения – едното е в политиката, а другото във финансите. В политическо отношение в най-висш интерес на Украйна е да се присъедини към Европейския съюз, като същевременно поддържа отворена търговия и финансови отношения с Русия и останалите страни от Евразия. Търговската политика на Украйна трябва да е инклузивна, а не разделителна, и да позволява на Украйна да бъде жизнен икономически мост между изтока и запада на големия свръхконтинент ЕврАзия. Във финансово отношение Украйна ще има нужда от финансиране за възстановяване и за нова физическа инфраструктура, като железопътна мрежа, нови енергийни мощности, 5G и модернизация, нови производствени мощности. Както описах по-горе, препоръчвам на Съвета за сигурност да създаде нов Фонд за мир и развитие, за да подпомогне мобилизирането на финансиране в помощ на Украйна и на други военни зони да загърбят войната и да се обърнат към възстановяване и дълготрайно устойчиво развитие. По същия начин можем да разгледаме войната в Израел и Палестина. Тук войната също може да бъде приключена бързо от Съвета с прилагането на множеството резолюции на Съвета за сигурност, които са изготвени отдавна – в течение на няколко десетилетия, призоваващи за завръщане към границите от 1967 г. и прекратяване на заселническите действия на Израел в окупираните територии, както и прилагане на решението за две държави, включително на резолюции 242, 338, 1397, 1515 и 2334 на Съвета за сигурност на ООН. Ясно е, че Израел и Палестина са неспособни да постигнат споразумения в съгласие с тези резолюции на Съвета за сигурност и хардлайнерите от двете страни многократно са разочаровали посредниците, които търсят мир въз основа на решението за две държави. За това според мен е крайно време Съветът за сигурност на ООН да наложи своите решения, прилагайки справедливо и трайно решение, което е в интерес както на Израел, така и на Палестина, вместо да позволява на хардлайнерите от двете страни да игнорират волята на този Съвет и по този начин да застрашават глобалния мир. Моите препоръки са този Съвет незабавно да признае независима държава Палестина в рамките на дни или седмици и да приветства Палестина като пълноправен член на в Обединените нации, със столица в Източен Йерусалим и със суверенен контрол над ислямските свети места. Съветът трябва да предостави мироопазващи сили основно от съседните арабски страни, за да се подпомогне осигуряването на сигурността в Палестина. Такова едно решение отразява преобладаващата воля на международната общност и е в интерес както на Израел, така и на Палестина, независимо от яростните възражения на твърдите реакционисти от двете страни на разделението. Тази политическа стратегия трябва да бъде придружена от икономическа стратегия. Главното е новата суверенна държава Палестина да бъде икономически жизнена и аз ще дам няколко примера как това може да бъде постигнато. Но най-вече Израел и Палестина трябва да станат част от интегриран устойчив план за развитие за Източното Средиземноморие и Близкия Изток, който осигурява благополучие както на двата народа, така и на техните съседи. По подобен начин Съветът може да прекрати войната в Сирия. Сирийската война избухна през 2011 г., когато няколко регионални сили и Съединените щати обединиха усилия, за да свалят правителството на сирийския президент Башар ал-Асад. Тази дълбоко погрешна операция за смяна на режима се провали, но тя отприщи продължителна война с огромни кръвопролития и разруха, включително на древни места и обекти на световното културно наследство. Съветът трябва да изясни, че всичките пет страни, постоянни членки и страните, съседни на Сирия са в пълно съгласие, че всякакви опити за смяна на режима са вече напълно безсмислени и че Съветът за сигурност на ООН възнамерява да работи тясно със сирийското правителство за възстановяването и развитието. В икономическо отношение най-доброто, на което Сирия може да се надява, е да бъде тясно интегрирана с Източното Средиземноморие и близкоизточния регион, особено чрез изграждането на физическа инфраструктура, свързваща Сирия с Турция и Близкия Изток и средиземноморските страни. Войната в Сахел има сходни причини с войните в Сирия и Либия– точно както Съединените щати и НАТО, заставайки зад местни опозиционни сили в тези две държави, се опитаха да свалят техните правителства – на Башар ал-Асад през 2011 г. и на Муамар Кадафи, опитвайки се да го направят, силно надхвърлиха правилата на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която беше оторизирала защитата на сирийското и либийското цивилно население, но със сигурност не беше оторизирала водените от НАТО войни за смяна на режимите там. Насилственото сваляне на либийското правителство бързо се разпространи в бедните страни от региона на Сахел. Бедността направи тези сахелски държави изключително уязвими от набезите на въоръжени групировки и милиции. Резултатът беше насилие, което продължава и до днес, и множество преврати, които сериозно пречат на икономическо развитие на тези държави. Страните от Сахел представляват естествено обединение за регионални икономически инвестиции в инфраструктура. Целият регион спешно се нуждае от инвестиции в електрификация, дигитален достъп, вода и хигиенни съоръжения, както и в железопътния и пътния транспорт, социалните услуги и най-вече в образованието и здравеопазването. Тъй като Сахел е сред най-бедните региони на света, ако не и най-бедният, местните правителства нямат никаква възможност сами да финансират нужните инвестиции. Тук също, вероятно повече отколкото във всеки друг регион, Сахел се нуждае от външно финансиране, за да направи преход от война към мир и от крайна бедност към устойчиво развитие. Всяка от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, както и целият свят, понесоха сериозни последици от продължаването на тези войни. Всички страни плащат цената във вид на финансово бреме, икономическа нестабилност, риск от тероризъм и риск от по-всеобхватна война. Съветът за сигурност е в позицията да предприеме решителни действия за прекратяване на войните, именно защото е ясно, че интересът на всички членки на Съвета за сигурност, и най-вече на всички пет постоянни членки, е тези продължителни войни да бъдат доведени до техния край, преди да ескалират в още по-опасни конфликти. Съветът за сигурност е натоварен със значителни правомощия от Хартата на ООН и когато постигне консенсус между всичките 5 страни-членки, той може да разполага миротворци и дори армии, ако е необходимо. Той може да налага икономически санкции на страни, които не се подчиняват на резолюциите на Съвета за сигурност. Той може да предоставя гаранции за сигурност на държавите. Той може да прибягва към Международния наказателен съд, за да спре военни престъпления. Накратко, Съветът за сигурност е в състояние да наложи своите резолюции, ако реши да го направи. В името на глобалния мир, нека Съветът сега избере да приключи тези войни. Съветът за сигурност на ООН може също да подсили своя инструментариум, ангажирайки се в икономическо изграждане на мира, наред с обичайните решения относно граници, мироопазващи сили, санкции и други подобни. Вече няколко пъти съм споменавал идеята за създаване на нов Фонд за мир и развитие, който Съветът за сигурност може да използва, за да създаде позитивна динамика за устойчиво развитие и да работи с други инвеститори, като Световната банка, МВФ, регионалните банки за развитие, като НБР и други, за съвместни инвестиции в изграждането на мир. Бих препоръчал три ориентира за подобен фонд. Първо, да бъде финансиран от големите сили, чрез прехвърляне на част от техните военни разходи за глобално миротворство. САЩ например сега харчат грубо 1 трилион долара годишно за оръжие. Китай, Русия, Индия, Саудитска Арабия са следващите по разходи, чиято обща стойност на оръжейните разходи се равнява на половината от тази на САЩ. Ако приемем, че тези страни намалят военните си разходи само с 10% и пренасочат спестените средства към Фонда за мир и развитие – само това ще освободи 160 милиарда долара на година. Второ, Фондът трябва да набляга на регионалната интеграция. Това е задължително за постигането на мир, както и за успешното развитие. На Украйна ще се помогне да се интегрира както на Запад, така и на Изток. На Израел, Палестина и Сирия ще се помогне да се интегрират в мрежата на източното Средиземноморие и Близкия Изток. На страните от Сахел ще се помогне да разчупят изолацията си и липсата на услуги чрез мрежа от инфраструктура. Трето, Фондът за мир и развитие ще си партнира с други финансови потоци, като китайския „Един Път, един Пояс“, Глобалния портал на ЕС, глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на Г-7 и засилени заеми от Бретънудските институции и регионалните банки за развитие, както Генералният секретар на ООН г-н Гутериш призова. Интересното е, че Фондът за мир и развитие може да бъде носител на по-големи инвестиционни партньорства, свързващи Китай, ЕС, САЩ и Г-7, което също би било принос към мира, не само към прекратяването на днешните войни, но и към засилване на сътрудничеството между големите световни сили. Точно на отсрещната страна на улицата е стената на Исаия с визионерските думи на големия юдейски пророк от 8 век пр. Хр. „Ще изковат мечовете си в рала и копията си в сърпове. Народ срещу народ няма да вдига меч и вече няма да се учат на война“. Време е да почетем думите на Исаия като прекратим тези безполезни и разрушителни войни, орежем военните разходи и превърнем спестеното от отказа ни от войни, в нови инвестиции в образование, здравеопазване, възобновяема енергия и социална грижа. Като американец съм горд, че най-великият ни президент Франклин Делано Рузвелт беше визионерът, който предвиди създаването на тази велика институция – ООН. Твърдо вярвам в капацитета на Обединените нации и на този Съвет за сигурност да пазят мира и да промотират устойчивото развитие. Когато всички 193 държави членки на ООН, или 194 с… вярвам скорошното членство на суверенната държава Палестина, започнат да живеят според Хартата на ООН, ние ще имаме нова глобална ера на мир и устойчиво развитие. Благодаря ви!
БОГ ДА ГО ПРОСТИ ! Такива хора могат да живеят и още 100 години и няма да имаме нищо против него !! ! Най - Уважавания политик в Света !
Беше уникален дипломат, мисля, че беше и професор по международно право в някакъв американски университет. Наред с това беше и много умен, интелигентен човек. Съобразяваше се и с интересите на другите държави, не беше егоист само за Америка да бъде. Абсолютна противоположност на Збигнев бжежински. За когото не мога нищо добро да кажа. И двамата бяха евреи, но разликата между единия и другия от земята до небето!
Каквито и дерета да копате та да извадите вода, за да оправдаета една война - няма да ви се получи. 1. Русия на Путин започна война, катовероломно нападна съседна държава без повод и с лъжа, нарушавайки всички подписани от нея споразумения и признания на държавната граница на Украйна - ФАКТ 1 2. Русия, пък и не само тя НЯМА НИКАКВО ПРАВО да се намесва в самоопределянето на която и да е друга държава по какъв път да се развива. В този смисъл причината за започване на тази война е измислена и прикрива истинската - а тя е запазване на властта на Путин и кръговете олигарси в Русия- ФАКТ 2 3. По-късно посочените причини - ФАШИЗЪМ,ИМПЕРИАЛИЗЪМ, САТАНИЗЪМ и прочие прокламирани от Путин, неговата клика и руска пропаганда опровергават напълно каквато и да е опорна точка на руската дипломация и граничат с произведение на Достоевски. 4. От самото начало Украйна заяви че мирни преговори ще има когато Русия се върне в границите от преди 24.02.22 изтегли войските си и тогава може да има преговори. В нета има и снимки и информация за тези първи преговори в Истанбул. Така че теорията за Борис Джонсън и САЩ отново издиша. 5. Как приемате факта, че тази война на Русия с Украйна е предсказана от няколко човека в света като се започне от 1989 Джохард Дудаев и се стигне до Немцов 2016 година. И те ли са получили указания от Борис Джонсън и САЩ? Смесването на слухове с информация е основен метод за заблуда и манипулация, използван от тролове с маааалко по-висок коефициент на интелигентност. Но дори това не може да помогне в случая.
заглавието е много претенциозно, а края не е такъв...не доживял мирните дни...та то имало ли е мирни дни... иначе от снимките ми хареса тая, на която само той не се е подпрял на лопатата :) бил е човек, умен и интелигентен и дипломат, който не се е страхувал да казва това, което мисли...хм, което за дипломатите не е плюс, по всеобщо мнение
нали тоя чифут ни накисна че сме искали да трепем папата през 81а.мир на праха му,ще изпапкам една тлъста свинска мръвка за негова памет
нито пък на тях им пука за мен е, поне ще го изучават, но както знаем, хората не се учат от историята...
Гениален дипломат, винаги се бореше за мир и беше против войните. Явно коментиращите тук по подразбиране си го мразят, защото е американец и евреин.
Тази реч на Джефри Сакс /между другото той я поизнася в 2014 и тук малко послъгваш. следващата му беше през октомври а не през ноември 2023/ отдавна е оборена от няколко хиляди икономисти от целия свят, които в детайли разбиват на пух и прах 5-те му опорни точки, а именно: 1.Отричане на агентурата на Украйна 2.НАТО провокира Русия 3.Отричане на суверенната цялост на Украйна 4. Продължаване на мирните планове на Кремъл 5. Представяне на Украйна като разделена държава Вземи и поразрови в нет-а, но не на български и ще намериш хиляди статии, които оборват всичко, което този шушляк е казал. Поради тази причина изказванията му не са популярни и само онези, на които това им изнася се спират на тях и ги цитират. Ай със здраве.
Ами опитай да пуснеш мнение в немски сайт. Което не е по темата и ще видиш какво ще се случи. По-дълго от 20-30 СЕКУНДИ едва ли ще се задържи, гарантирам ти го.
ох, не ми се чете толко много но... да резюмирам: Съвета за сигурност на ООне дава само санкции и съвети /щот му е такова името де/ но къде е тук Сигурността и Реалността...
абе 12, смесил си две речи които тоя подкупен маймун е произнесъл в разстояние на 9 години. Ха ха ха ха .
Кисинджър беше само една говореща глава на рокфелерите и нищо повече от това! някакво посредствено преподавателче в Харвард, отчаяно търсещо възможности за кариера и предлагащо се на всички. Тия схеми с петрола, Виетнам, разгрома на източния блок, изобщо не са негови мисли!
И не само защото е американец и евреин го мразят. Имам усещането, че голяма част от драскащите тук имат ментални проблеми. Които навремето се решаваха при психиатъра. Останалата част пък са криминално проявени и за тях е стил на поведение да хулят някого.
Андропов беше този който разкрои света, но никой не говори, той участва в подривната кампания срещу СССР в Унгария, в Чехската пролет и в подаряването на Китай на САЩ и отглянето на СССР, от Китай, той е ключа за нахлуването на СССР в Афгранистан мнозинсотвото е против, но той се налага. При поемането си надлъжността си в КГБ разунавателната организация в Великобритания е напълно унищожена.... той е организатор на подривния бандитизъм вътре в СССР, казанските банди, което помогна за отглеждане на номенклатура и прочие , той е спонсор на Висоцки който разруши отвътре системата, и облада децата на номенклатурата, която Андропов отглеждаше. Та сега тези които са евроатлантици не можеха да се правят с лекота с евроатлантиците защото са децата модерните които плюеха по Тодор Живков и бяха модерните деца слушашащти висоцки и те могат да се борят само срещу по новите им версии тип Асен Василев и Кирето и отчасти тагарев, но не могат да с еборят срещу първо причините за проблемите. Кисинджър беше тандем с Андропов и единия и другия си помагаха кариерно, но безспорно водещ архитект беше Андропов също евреин
Когато не се спазват договореностите, нищо добро не се случва. Чел ли си приказката за лъжливото овчарче?
Я сега ученика с номер 12 да прочете следното. После ще го изпитаме на четене с разбиране илогически заключения. Модел #1: Отричане на агентурата на Украйна Във вашата статия „Новата световна икономика“ от 10 януари 2023 г. пишете: „В края на краищата опитът на САЩ да разширят НАТО към Грузия и Украйна предизвика войните в Грузия (през 2010 г.) и в Украйна (2014 г.). до днес).“ По същия начин във вашата статия „Какво Украйна трябва да научи от Афганистан“ от 13 февруари 2023 г. пишете: „Прокси войната в Украйна започна преди девет години, когато правителството на САЩ подкрепи свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович. Грехът на Янукович от гледна точка на САЩ беше опитът му да запази неутралитета на Украйна въпреки желанието на САЩ да разшири НАТО, за да включи Украйна (и Грузия). Нека изясним историческите събития от 2013-2014 г., за които намеквате в гореспоменатите дезинформативни твърдения: Евромайданът нямаше нищо общо нито с НАТО, нито със САЩ. Първоначалният протест беше предизвикан от решението на Виктор Янукович да не подпише Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна, въпреки че споменатото споразумение е прието от украинския парламент с огромно мнозинство и се радва на широка подкрепа сред украинското население. Изборът на режима на Янукович да отговори чрез брутален побой над мирни протестиращи (предимно студенти) в нощта на 30 ноември 2013 г. само допълнително отчужди населението и засили протестите. След приемането на набор от закони, забраняващи свободата на печата и събиранията (обикновено наричани „закони за диктатурата“) от Янукович през януари 2014 г., Евромайданът се превърна в по-широко движение срещу злоупотребата с власт от правителството и корупцията, полицейската бруталност и човешки нарушение на правата – което сега наричаме Революция на достойнството. Присъединяването на Украйна към НАТО никога не е било цел на това движение. Следователно опитите ви да проследите началото на войната до „НАТО“ са исторически неточни. Освен това третирането на Украйна като пешка на геополитическата шахматна дъска на САЩ е шамар за милиони украинци, които рискуваха живота си по време на Революцията на достойнството. Модел #2: НАТО провокира Русия Многократно подчертавате, че разширяването на НАТО е провокирало Русия (напр. „НАТО не трябва да се разширява, защото това застрашава сигурността на Русия“ от интервюто ви с Айзък Чотинер в New Yorker от 27 февруари 2023 г.). Искаме да Ви предупредим за няколко факта. През 1939 г. Съветският съюз и нацистка Германия нахлуха в Полша. През 1940 г. Съветският съюз нахлува в балтийските страни. През 1940 г. Съветският съюз анексира части от Румъния. През 1956 г. Съветският съюз напада Унгария. През 1968 г. Съветският съюз напада Чехословакия. Полша, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Унгария или Чехословакия не нахлуха в Русия или Съветския съюз. Никаква заплаха не е идвала от тези страни. Но тези държави бяха нападнати от СССР/Русия. Ето защо тези страни искаха да се присъединят към НАТО. След присъединяването си към НАТО никоя от тези страни не е била нападната от Русия отново. Точно както тези страни, Украйна (чийто военен бюджет бе едва 2,9 милиарда долара през 2013 г., преди военната агресия на Русия срещу нея) иска да има сигурност и мир. Тя не иска да бъде атакувана отново от Русия (чийто военен бюджет през 2013 г. възлиза на 68 милиарда долара). Като се има предвид, че споразумението на Украйна да се откаже от ядрените си оръжия през 1994 г. в замяна на „гаранции“ за сигурност от САЩ, Обединеното кралство и Русия (!) не направи нищо за предотвратяване на руската агресия, в момента единствената надеждна гаранция е членството в НАТО. Също така искаме да обърнем внимание на факта, че Финландия и Швеция кандидатстваха за членство в НАТО в отговор на руската агресия, но въпреки това Русия не се оплака от присъединяването на тези две страни към НАТО. Вие също не изглеждате особено загрижени за присъединяването на тези две страни към НАТО. Това различно третиране на Украйна срещу Финландия/Швеция легитимира „сферите на влияние“, понятие, което изглежда подходящо за ерата на империите, а не за модерната епоха. Модел #3: Отричане на суверенната цялост на Украйна Във вашето интервю за „Демокрация сега! на 6 декември 2022 г. казвате: „И така, моето мнение е, че […] Крим е бил исторически и ще бъде в бъдеще, на практика, поне де факто руски.“ Искаме да ви напомним, че анексирането на Крим от Русия през 2014 г. наруши меморандума от Будапеща (в който тя обещава да зачита и защитава украинските граници, включително Крим), Договора за приятелство, партньорство и сътрудничество (който Русия подписва с Украйна през 1997 г. със същите обещания) и според разпореждането на Международния съд на ООН нарушава международното право. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Русия трябваше да защитава мира, но вместо това Русия наруши основополагащия принцип на ООН (член 2 от Устава на ООН: „Всички членове трябва да се въздържат в своите международни отношения от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации.“). Всъщност цялата архитектура на световната сигурност след Втората световна война се основава на предположението, че границите на държавите (независимо от историческия произход) не могат да бъдат променяни със сила, за да се запази мирът, както подчерта посланикът на Кения в ООН в известната си реч. Ако на една ядрена сила е позволено да анексира територии на друга държава, както пожелае, тогава никоя страна в света не може да се чувства в безопасност. Като настоявате, че Русия може да запази Крим, вие правите имплицитно предположение, че ако на Русия бъде позволено да направи това, тя ще остави останалата част от Украйна на мира. Това обаче очевидно не е вярно, тъй като „де факто“ собствеността на Русия върху Крим през 2014–2022 г. не направи нищо, за да предотврати сегашната й агресия. Целта на Путин е „окончателно да реши украинския въпрос“, т.е. да унищожи напълно Украйна и да анексира цялата й територия. Така, анексирайки Крим, той не „възстановява историческата справедливост“ — той просто подготви плацдарм за по-нататъшни военни атаки срещу Украйна. Следователно възстановяването на контрола на Украйна върху цялата й територия е от решаващо значение не само за сигурността на Украйна, но и за сигурността на всички останали нации (чрез засилване на урока, че агресорите не трябва да се измъкват със заграбване на земя!). Освен това заявявате, че „Русия със сигурност никога няма да приеме НАТО в Украйна“. За ваша информация, Хартата на ООН подчертава самоопределението на народите като ключов принцип. Не е работа на Русия да решава към какви съюзи или съюзи Украйна ще се присъедини или не. Украйна има свое собствено демократично избрано правителство (а не диктатура, както в Русия) и това правителство, след консултация с украинския народ, ще реши дали Украйна ще се присъедини или няма да се присъедини към НАТО. По същия начин страните от НАТО имат пълното право да решават сами кого биха приветствали в своя съюз. Модел #4: Продължаване на мирните планове на Кремъл В гореспоменатата статия „Какво Украйна трябва да научи от Афганистан“, вие пишете: „Основата за мир е ясна. Украйна ще бъде неутрална страна извън НАТО. Крим ще остане дом на Черноморския военноморски флот на Русия, както е от 1783. Ще се намери практическо решение за Донбас, като териториално разделение, автономия или линия на примирие. Въпреки че вашето предложение е напълно съвпадащо с това на руските пропагандисти, то оставя без отговор ключовия въпрос от украинска гледна точка: Въз основа на какви доказателства вярвате, че един сериен войнолюбец, който многократно е заявявал, че Украйна не съществува, ще се задоволи с Крим и Донбас, а няма да се опита да окупира цялата страна? Докато не намерите убедителен отговор на този въпрос, ще Ви помолим да се позовавате на мирния план от 10 точки, предложен от президента Зеленски и напълно подкрепен от украинския народ. Отхвърлянето на „мирните планове“ на Кремъл само би удължило страданието на украинския народ. Писанията, че ако Украйна предложи на Путин Крим и Донбас през декември 2021 г. или март 2022 г., тогава „боевете ще спрат, руските войски ще напуснат Украйна и суверенитетът на Украйна ще бъде гарантиран от Съвета за сигурност на ООН и други нации“ е просто пожелателно мислене. Мирните преговори в началото на 2022 г. се провалиха не поради несъществуваща намеса на САЩ, а защото Русия поиска безусловна капитулация на Украйна (и все още го прави!). Спомнете си, че целите на Русия в Украйна бяха „демилитаризация и денацификация“. Какво означава „денацификация“ обясни един от политическите съветници на Путин, Тимофей Сергеицев, в статията си „Какво трябва да направи Русия с Украйна?“ Там той се аргументира за бруталното унищожаване на украинската нация, включващо убийството на милиони хора и „превъзпитаването“ на други. Руснаците вече започнаха да изпълняват тези планове в окупираните територии на Украйна. Предлагаме ви да прочетете целия текст на Сергеицев, но няколко пасажа ясно показват какво има предвид: „държава, която се денацифицира, не може да притежава суверенитет“, „Денацификацията неизбежно ще включва деукраинизация – отхвърлянето на широкомащабното изкуствено завишаване на етническия компонент в самоидентификацията на населението на историческите територии Малоросия и Новоросия, започната от съветските власти”, „денацификацията на Украйна означава нейната неизбежна деевропеизация”, [денацификацията предполага…] „заграбването на образователни материали и забрана на образователни програми на всички нива, които съдържат нацистки идеологически насоки” (в статията си Сергейцев многократно нарича украинците „нацисти”). Изглежда не сте наясно, че в съответствие с тази реторика Русия извършва ужасяващи военни престъпления, както е документирано от ООН и много други. Ние не успяваме да различим никакви индикации за истински интерес към мира от продължаващите руски зверства. Призоваваме ви да преразгледате позицията си относно това, че Русия се интересува от добросъвестни мирни преговори. Модел #5. Представяне на Украйна като разделена държава В „Какво Украйна трябва да научи от Афганистан“, вие също заявявате, че „САЩ пренебрегнаха две сурови политически реалности в Украйна. Първият е, че Украйна е дълбоко разделена етнически и политически между ненавиждащите Русия националисти в Западна Украйна и етническите руснаци в Източна Украйна и Крим. Това изявление отразява руска политическа технология, приложена за първи път по време на президентските избори през 2004 г. и все още използвана от руснаците, за да оправдае „денацификацията“ на Украйна днес. Препоръчваме ви да погледнете действителните емпирични факти и история. През 1991 г. всички региони на Украйна гласуваха за независимост. Включително Крим. Според преброяването от 2001 г. (последните налични данни за самоопределящата се етническа принадлежност за Украйна), украинското население е мнозинството във всички региони на Украйна, с изключение на Крим. И когато говорим за Крим, трябва да се запитаме защо има такъв етнически състав. Тя има руско мнозинство поради поредица от геноциди и депортации, започващи от първата й окупация от Русия през 1783 г. и едва през 1944 г., когато кримските татари са депортирани в отдалечени части на Съветския съюз. Коренното население на Крим беше депортирано, убито и заменено с руснаци. Подобна тактика беше използвана от Русия по време на няколко геноцида срещу украинци – например по време на Големия глад от 1932-33 г. руснаците пристигнаха да живеят в къщите на украинци, умрели от глад. Русия използва същата тактика за заместване на населението днес, в настоящата война: тя депортира украинското население, насилствено осиновява украински деца или ги „превъзпитава“ (промива мозъците), след като ги раздели насила със семействата им. Освен прочистването на украинското и друго местно население, Русия използва „по-меки“ тактики, като русификация, т.е. обезсърчаване на изучаването и използването на украинския език във всички сфери. Русификацията продължава от векове. Неговите инструменти са доста разнообразни – от „смесването“ на хората чрез изпращане на украинци да работят в Русия и изпращане на руснаци да учат или работят в Украйна, до почти невъзможността украинскоговорещите да влязат в университети, до представянето на украинския език и култура като изостанали и по-нисши от „великата руска култура“, до кражба на украинско културно наследство (напр. едва сега световните музеи започнаха правилно да идентифицират украинските художници, представени от Русия като руски, и стотици хиляди артефакти са били ограбени от украинските музеи от 2014 г. и особено миналата година). Така че острите езикови дискусии са естествен отговор на историческите опити на Русия да потисне всяко възстановяване на правата на украинския език. Въпреки тази история на потисничество, украинците постепенно преминават към украински, а руската пълномащабна инвазия засили този процес. Последните проучвания показват, че независимо от езика или местоположението, украинците преобладаващо (80%) отхвърлят териториални отстъпки на Русия. Проучванията също така показват, че 85 процента от украинците се самоопределят преди всичко като граждани на Украйна, за разлика от жителите на техния регион, представители на етническо малцинство или някакъв друг идентификатор. Това едва ли е възможно в една разделена държава. В заключение, ние приветстваме вашия интерес към Украйна. Въпреки това, ако целта ви е да бъдете полезни и да генерирате конструктивни предложения за това как да сложите край на войната, ние вярваме, че тази цел не е постигната. Вашите намеси представят изкривена картина на произхода и намеренията на руската инвазия, смесват факти и субективни интерпретации и разпространяват разказите на Кремъл. Украйна не е геополитическа пионка или разделена нация, Украйна има правото да определя собственото си бъдеще, Украйна не е нападала никоя държава от придобиването на независимостта си през 1991 г. Няма оправдание за руската агресивна война. Ясният морален компас, зачитането на международното право и твърдото разбиране на историята на Украйна трябва да бъдат определящите принципи за всякакви дискусии за справедлив мир.
Скочил от 13тия етаж, пил е чай, авиокатастрофа? Обърках статията, страната...май трябва да спра да пия...
слушай с какви клишета : борец за...... подръжник на....... допринесе за.......... Я да сметна още колко остават !
Още един военнопрестъпник, по малко. Към края на живота си започна да проглежда или се притесни, че отива директно в ада. На неговата съвест лежат десетки милиона убити и ранени, повечето цивилни. Срещал съм го лично , преди 20 години. Говори монотонно като робот, без емоции.
на промиването на американските мозъци /за Бжежински поне е ясно откъде произхожда това/, още със създаването на .../без прилагателни да бъде :)/ американска външна политика
Руският президент Владимир Путин вдъхна нов живот на Русия и й върна статуса на суперсила, каза Джон Миършаймър, професор по политически науки в Чикагския университет. „Факт е, че така нареченият еднополюсен момент приключи. Изчезна в огледалото за обратно виждане. Днес живеем в многополюсен свят. След 90-та година САЩ изгряха като единствената суперсила на планетата. Три десетилетия по-късно обаче вече имаме не една, а три суперсили: САЩ, Китай и Русия. Смятаме Русия за суперсила, защото Владимир Путин, идвайки на власт през 2000 г., успя да спре свободното пропадане и да върне руснаците от онзи свят. Повечето от вас знаят, че през 90-те години след разпадането на СССР, Русия по същество умря – беше на смъртно ложе. Путин й вдъхна нов живот и само за 20 години я издигна до суперсила“, каза ученият по време на реч в Центъра за независими изследвания, цитиран от InoSMI. Днес в света има три такива мощни държави, подчерта Миършаймър. „Русия е суперсила, Китай е суперсила и, разбира се, Чичо Сам също. Важно е да се разбере, че чичо Сам все още има най-мощната държава на планетата. Но Китай е сериозен съперник. Икономиката му расте, армията му укрепва и постепенно наваксва изоставането си от САЩ. Ето защо от дълго време казвам на всички, че истинската заплаха за Съединените щати е Китай. Русия е икономически най-слабата от трите суперсили. Трябва да разберем това. Това е основната архитектура на настоящата система. Преминахме от еднополярност към многополярност. Вместо една суперсила, вече има три и това не е нещо, което ние, американците, можем да променим”, обясни професорът. Миършаймър предположи, че влиянието на Съединените щати в света ще намалее значително. „Предвиждам, че Съединените щати ще затънат в Украйна и в Близкия изток още по-дълбоко, отколкото в момента. И проблемът няма да изчезне – и в двата случая. За нас ситуацията в Украйна само ще се влошава с времето. И ситуацията в Близкия изток, имам предвид палестинско-израелския конфликт – също. И в двата региона ни очаква тъмнина и мрак“, – заключава ученият.
да , ама в статията е написано и цитиран някакъв си там от техните президенти, дето го бил похвалил, че от емигрант се е издигнал до хеопсовата пирамида де /образно казано/...голема работа! обаче има значение откъде идва тоя емигрант де :)
е, тогава отговори ЗАЩО му дадоха Нобелова награда за мир? За какво? щот аз само локуми ям и ги разтягам...
само отворете и вижте снимка как е изглеждал . столетниците не изглеждат така , те са слаби и не са с подпухнали лица . на въпросния миротворец сигурно са му сменили 3 пъти сърцето
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}