Коментари - Българите раздвоени за приемното родителство | Днес.dir.bg

Приемното родителство е играчка за богатите. България е бедна страна и не знам колко богаташи ще вземат деца за отглеждане. Такъв парадокс се получава: има бедни хора, които искат, но не им е разрешено да станат приемни родители или да осиновят дете. Богатите пък не искат. Какъв му е проблемът на един фрашкан с пари мъж, ако нямат дете с жена му, да си намери курва, която с удоволствие ще роди срещу тлъста сума? И кое ще накара такъв човек да вземе чуждо дете? (освен ако самият той не е импотентен, безплоден и пр.)... За да приемеш едно дете в нужда, трябва не кесия, а сърце. Но държавата не се интересува от това.

Категорично НЕ!Опитайте да станете приемно семейство и тогава правете проучвания.

На мен ми е интересно колко от вас ще пуснат в дома си циганета, вече изпечени крадци?

Такава форма на отглеждане и възпитание на деца чрез приемни родители се прилага вече от десетилетия в почти всички страни от Западна Европа, крайно време беше да дойде и в България. В някои случаи се стига и до осиновяване, но това е рядко. Там има много религиозни и добре ситуирани хора, коитро считат за свой дълг да помогнат за отглеждането и възпитанието на тези деца с житейския си опит и топлината на дома си. По-добре ли е според Вас децата да се отглеждат по разни домове от учители и възпитатели, вместо да попаднат в уютна домашна среда сред хора, които с желание ще общуват с тях, ще готвят за тях или заедно с тях, да си имат собствена стая и т.н. Най-важното е, тези деца да не се озлобяват и отчуждават, а да се убедят, че има и някой, които ги иска, има време за тях, иска да общува с тях. Междувпрочем в чужбина приемните родители не са съвсем случайни хора и службите за работа с младежта извършват контрол. Който пие, пуши, ползва наркотици, има криминални прояви, няма образование, затънал е в дългове и няма нужната култура - едва ли ще може да стане приемен родител. В случай на ексцесии службите за работа с младежта могат да вземат детето или децата обратно (защото има и приемни семейства, които отглеждат по няколко деца едновременно) или да ги пратят в друго семейство, но магат и да окажат помощ за решаване на проблеми чрез специално обучен психолог, медиатор или социален педагог. На децата се обяснява ситуацията по приемлив детски начин, за повечето от тях престоят от по няколко месеца до по няколко години или повече в приемно семейство е приятно преживяване и се отразява положително на житейския им път. Ако хората пък са се привързали толкова много, никой и нищо не им пречи да си поддържат връзка завинаги.

Аз лично не разбирам идеята. Имам няколко въпроса и ако някой знае отговорите ще е интерсно да ги сподели тук. Защо тези хора са наречени родители след като те не осиновяват децата, а само временно се грижат за тях срещу заплащане? Обяснява ли се на децата, че те всъщност не са в истинко семейство а в нещо като социален дон, докато се намери истински дом за тях, или биолигичните им родителите благоволят да се сетят за тях? Защото поставен така въпроса не честен, нито към децата, нито към хората които се грижат за тях, нито към останалите нормални семейства с деца. Първо, децата се привързват към хората с които живеят, съответно, възрастните се привързват към децата, и раздялата би била доста травмираща и за двте страни.

Приемното родителство е играчка за богатите. България е бедна страна и не знам колко богаташи ще вземат деца за отглеждане. Такъв парадокс се получава: има бедни хора, които искат, но не им е разрешено да станат приемни родители или да осиновят дете. Богатите пък не искат. Какъв му е проблемът на един фрашкан с пари мъж, ако нямат дете с жена му, да си намери курва, която с удоволствие ще роди срещу тлъста сума? И кое ще накара такъв човек да вземе чуждо дете? (освен ако самият той не е импотентен, безплоден и пр.)... За да приемеш едно дете в нужда, трябва не кесия, а сърце. Но държавата не се интересува от това.

Категорично НЕ!Опитайте да станете приемно семейство и тогава правете проучвания.

На мен ми е интересно колко от вас ще пуснат в дома си циганета, вече изпечени крадци?

Такава форма на отглеждане и възпитание на деца чрез приемни родители се прилага вече от десетилетия в почти всички страни от Западна Европа, крайно време беше да дойде и в България. В някои случаи се стига и до осиновяване, но това е рядко. Там има много религиозни и добре ситуирани хора, коитро считат за свой дълг да помогнат за отглеждането и възпитанието на тези деца с житейския си опит и топлината на дома си. По-добре ли е според Вас децата да се отглеждат по разни домове от учители и възпитатели, вместо да попаднат в уютна домашна среда сред хора, които с желание ще общуват с тях, ще готвят за тях или заедно с тях, да си имат собствена стая и т.н. Най-важното е, тези деца да не се озлобяват и отчуждават, а да се убедят, че има и някой, които ги иска, има време за тях, иска да общува с тях. Междувпрочем в чужбина приемните родители не са съвсем случайни хора и службите за работа с младежта извършват контрол. Който пие, пуши, ползва наркотици, има криминални прояви, няма образование, затънал е в дългове и няма нужната култура - едва ли ще може да стане приемен родител. В случай на ексцесии службите за работа с младежта могат да вземат детето или децата обратно (защото има и приемни семейства, които отглеждат по няколко деца едновременно) или да ги пратят в друго семейство, но магат и да окажат помощ за решаване на проблеми чрез специално обучен психолог, медиатор или социален педагог. На децата се обяснява ситуацията по приемлив детски начин, за повечето от тях престоят от по няколко месеца до по няколко години или повече в приемно семейство е приятно преживяване и се отразява положително на житейския им път. Ако хората пък са се привързали толкова много, никой и нищо не им пречи да си поддържат връзка завинаги.

Аз лично не разбирам идеята. Имам няколко въпроса и ако някой знае отговорите ще е интерсно да ги сподели тук. Защо тези хора са наречени родители след като те не осиновяват децата, а само временно се грижат за тях срещу заплащане? Обяснява ли се на децата, че те всъщност не са в истинко семейство а в нещо като социален дон, докато се намери истински дом за тях, или биолигичните им родителите благоволят да се сетят за тях? Защото поставен така въпроса не честен, нито към децата, нито към хората които се грижат за тях, нито към останалите нормални семейства с деца. Първо, децата се привързват към хората с които живеят, съответно, възрастните се привързват към децата, и раздялата би била доста травмираща и за двте страни.