Коментари - Фратини не борел корупцията у нас, а карал ски | dnes.dir.bg
назад

Фратини не борел корупцията у нас, а карал ски

Европейският комисар по въпросите на правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини се е увлякъл прекалено много от страните, върху които извършва мониторинг. По време на работна среща в България той отишъл на ски с Румен Петков.

Обратно в новината

Коментари - Фратини не борел корупцията у нас, а карал ски | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Е какво искат те от човека,да работи ли?

Дошъл е човека,видял че няма корупция и отишъл с един от най-честните министри да покара ски-какво лошо има! Руменчо ще му обясни колко сме напред с материала,как сми свели размера на подкупите до 34ст. после виж горната новина!

Що ви трябваше на баир лозе

Западноевропеец да бори корупция е все едно Руснак на сух режим! :)

Това е гостоприемство! В някои страни го приемат като подкуп, но в нашата бананова република си е в реда на нещата! МВР Министъра е преборил престъпността нас и не е никакъв проблем да отиде на едни ски.. А аз предлагам да изпратим цялата тази политическа измет в затвора. На следващите избори им покажете какво мислите за тях! Гласувайте! Иначе още 100 години ще гледаме същите боклуци!

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА Посвещав се на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене! Кой си ти? - попита го Дяволът. Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората! Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие... Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. Вие мразите онези мъже?, попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам. Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си. Дямолът пак се усмихна: О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си! Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . . Ти пак ще чуваш! успокои го Дяволът и му стори път. Мини! Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя! Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка: Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя! Дяволът: Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: Виж голите им кървави меса! Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . . През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . . Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си! Момъкът махна ръка: Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко! Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си? Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: Да бъде! Вземи ги! . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Какво може да се очаква от човек на Берлускони

Ако карането на ски в работно време не е подкуп, тогава какво е? Обмяна на опит?

Вместо да си губи времето тук,да се заеме с корупцията там.Всички корумпирани са с имоти в ЕС.Защо не са проверили произхода на парите им и съдружниците им,уважавани бизнесмени там.

ok kazvate che e koruptziq ama kakva e tzelta i ? da izvrankame po-blagosklonen doklad ot nego? Te ako mislite che EU se doverqvat samo na dumata na edin chovek bez dalboki izsledvaniq.... Te IMF i Eurostat I ECB sigurno spat. Po vajen e vaprosa nie da iskame kolkoto s emoje po-strogo mnenie ot strana na EU i natisk, zashtoto v kraina smetka koruptziqta pre4i na jivota na pove4eto.

Zashto da vinim vutreshniqt ni ministur, ta toi prosto e iskal da demonstrira nagledno shto e to korupciq i kak raboti tq v BG :)

Колко му е на този Фратини да му запушат устата, даже се чудя защо още не са му пробутали някоя манекенка с големи сини очи.

ясно е че е корумпиран не е карал само ски

Е какво искат те от човека,да работи ли?

Дошъл е човека,видял че няма корупция и отишъл с един от най-честните министри да покара ски-какво лошо има! Руменчо ще му обясни колко сме напред с материала,как сми свели размера на подкупите до 34ст. после виж горната новина!

Що ви трябваше на баир лозе

Западноевропеец да бори корупция е все едно Руснак на сух режим! :)

Това е гостоприемство! В някои страни го приемат като подкуп, но в нашата бананова република си е в реда на нещата! МВР Министъра е преборил престъпността нас и не е никакъв проблем да отиде на едни ски.. А аз предлагам да изпратим цялата тази политическа измет в затвора. На следващите избори им покажете какво мислите за тях! Гласувайте! Иначе още 100 години ще гледаме същите боклуци!

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА Посвещав се на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене! Кой си ти? - попита го Дяволът. Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората! Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие... Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. Вие мразите онези мъже?, попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам. Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си. Дямолът пак се усмихна: О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си! Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . . Ти пак ще чуваш! успокои го Дяволът и му стори път. Мини! Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя! Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка: Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя! Дяволът: Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: Виж голите им кървави меса! Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . . През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . . Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си! Момъкът махна ръка: Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко! Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си? Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: Да бъде! Вземи ги! . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Какво може да се очаква от човек на Берлускони

Ако карането на ски в работно време не е подкуп, тогава какво е? Обмяна на опит?

Вместо да си губи времето тук,да се заеме с корупцията там.Всички корумпирани са с имоти в ЕС.Защо не са проверили произхода на парите им и съдружниците им,уважавани бизнесмени там.

ok kazvate che e koruptziq ama kakva e tzelta i ? da izvrankame po-blagosklonen doklad ot nego? Te ako mislite che EU se doverqvat samo na dumata na edin chovek bez dalboki izsledvaniq.... Te IMF i Eurostat I ECB sigurno spat. Po vajen e vaprosa nie da iskame kolkoto s emoje po-strogo mnenie ot strana na EU i natisk, zashtoto v kraina smetka koruptziqta pre4i na jivota na pove4eto.

Zashto da vinim vutreshniqt ni ministur, ta toi prosto e iskal da demonstrira nagledno shto e to korupciq i kak raboti tq v BG :)

Колко му е на този Фратини да му запушат устата, даже се чудя защо още не са му пробутали някоя манекенка с големи сини очи.

ясно е че е корумпиран не е карал само ски