Изложбата представя 54 плаката, а общо изработените от художника са 90. Сред експонатите е изписана и една мисъл на Христо Бойчев: „И от най-великия спектакъл накрая остава само един плакат. Плакатът е безсмъртието на театъра. “Театралният плакат, като вид графично изкуство е работа, различна от живописването или рисуването, където творецът сам избира темата, формата, материала и т.н. Тук художникът трябва да се съобрази с редица условия, произтичащи от предназначението на това изображение – да привлича, да информира, да заинтригува, да покани зрителя в залата. В този смисъл плакатът е поръчково дело и темата за пресъздаване е сценичната творба, която предстои да се покаже пред зрителите. Има и още условия, на които трябва да отговори изпълнението – ясна композиция, лаконичен текст, лесен за разчитане шрифт – човек трябва, бързайки за работа, за среща да успее за секунди да получи необходимата информация от плаката. И след всичките тези уговорки, художникът трябва да изяви своята индивидуалност, да покаже и мисъл, и техника в защита на своята естетика. При Сакалиев сякаш няма и следа от творческото усилие, което изисква театралния плакат. Създава усещането, че той е правил всичко с такава лекота, сякаш се е забавлявал. Афористичност, анекдотичност, точност в препредаването на времето и много любов може да се открие във всяка творба. А това се нарича майсторство. Казват, че каквото прави човек, го прави за другите. Така е, но тук Стойко е направил и нещо за себе си. И то е, че е подредил тази изложба по случай своята 50 годишнина. И понеже истинските творци по природа са щедри, той я дарява на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“.