Shutterstock
Застрахователи: Автокаско може да скочи заради фермерите
Основната несправедливост в новия Закон за превенция от бедствия в земеделието е начинът на финансиране.
Както и разпределението след това на средствата за обезщетяване на вреди, които биха настъпили вследствие на някои от събитията. Това каза Станислав Иванов от Асоциацията на българските застрахователи пред телевизия "Блумбърг".
Той посочи, че финансирането се предвижда да бъде от три страни – едната са застрахователите и в частност приходите по основни видове застраховки.
„Една от тях е Автокаско, която е може би най-масовата застраховка у нас. Другият клас застраховки са имуществените. Трябва да се знае, че тези два класа застраховки включват в себе си от застраховките домашно имущество, които се сключват както от хората, които имат някакъв вид ипотечен кредит и жилищата им служат за обезпечение на кредити, така и от големите индустриални обекти, включително на държавните предприятия“.
Иванов обясни, че същевременно концепцията на този етап предвижда обезщетяване на земеделски производители при рисковете, посочени в нея.
„В крайна сметка една част от доброволно застраховалите се потребители на застрахователни услуги, които така или иначе не са особено много (постоянно се говори за слабото проникване, неразвитата застрахователна култура и обичайното поведение и намерение на хората да чакат след като се случи бедствието някой да им компенсира – обикновено това се очаква от държавата или общината) няма да получат нищо. Обезщетения ще получат само зeмeделски производители и то тези, които са пострадали”.
Според него подобна мярка би увеличила цените на Автокаско и някои от имуществените застраховки. „Пазарът на застрахователни продукти в България е доста труден, тъй като конкуренцията е голяма, а цените са доста изтънени. Всяко едно натоварване на разходите на застрахователите ще доведе или до влошаване на резултатите (възможни са загуби), или увеличаване на премиите, за да могат да не се нарушат балансите, платежоспособността на застрахователите“.
Като друг проблем на новия закон Иванов посочи, че независимо дали земеделският производител е сключил застраховка или не, той ще получи обезщетение. „Концепцията има за цел, освен всичко друго, да стимулира застрахователната култура и включването на застраховането в земеделието. Това според мен ще даде точно обратния ефект. Ако някой ми подарява обезщетение, защо да плащам застраховка?“, коментира още той.
„Подкрепяме всяка една инициатива, която води до превенция, до разширяване на защитните, сигнализационните механизми, тъй като независимо от всичко природата е по-силна от нас. Но тази инициатива трябва да е разумно облечена и в икономическа обосновка, тъй като частните дружества би следвало да имат полза, т.е инвестицията да има ефект. Иначе със сигурност публично-частното партньорство ще доведе до комбиниране на капацитетите на застрахователите, възможностите и опита за управление на риска“.
Той посочи, че финансирането се предвижда да бъде от три страни – едната са застрахователите и в частност приходите по основни видове застраховки.
„Една от тях е Автокаско, която е може би най-масовата застраховка у нас. Другият клас застраховки са имуществените. Трябва да се знае, че тези два класа застраховки включват в себе си от застраховките домашно имущество, които се сключват както от хората, които имат някакъв вид ипотечен кредит и жилищата им служат за обезпечение на кредити, така и от големите индустриални обекти, включително на държавните предприятия“.
Иванов обясни, че същевременно концепцията на този етап предвижда обезщетяване на земеделски производители при рисковете, посочени в нея.
„В крайна сметка една част от доброволно застраховалите се потребители на застрахователни услуги, които така или иначе не са особено много (постоянно се говори за слабото проникване, неразвитата застрахователна култура и обичайното поведение и намерение на хората да чакат след като се случи бедствието някой да им компенсира – обикновено това се очаква от държавата или общината) няма да получат нищо. Обезщетения ще получат само зeмeделски производители и то тези, които са пострадали”.
Според него подобна мярка би увеличила цените на Автокаско и някои от имуществените застраховки. „Пазарът на застрахователни продукти в България е доста труден, тъй като конкуренцията е голяма, а цените са доста изтънени. Всяко едно натоварване на разходите на застрахователите ще доведе или до влошаване на резултатите (възможни са загуби), или увеличаване на премиите, за да могат да не се нарушат балансите, платежоспособността на застрахователите“.
Като друг проблем на новия закон Иванов посочи, че независимо дали земеделският производител е сключил застраховка или не, той ще получи обезщетение. „Концепцията има за цел, освен всичко друго, да стимулира застрахователната култура и включването на застраховането в земеделието. Това според мен ще даде точно обратния ефект. Ако някой ми подарява обезщетение, защо да плащам застраховка?“, коментира още той.
„Подкрепяме всяка една инициатива, която води до превенция, до разширяване на защитните, сигнализационните механизми, тъй като независимо от всичко природата е по-силна от нас. Но тази инициатива трябва да е разумно облечена и в икономическа обосновка, тъй като частните дружества би следвало да имат полза, т.е инвестицията да има ефект. Иначе със сигурност публично-частното партньорство ще доведе до комбиниране на капацитетите на застрахователите, възможностите и опита за управление на риска“.