Този въпрос за борбата с битовата престъпност, която от години тормози много българи, е гореща тема в последните седмици.

И главният прокурор, и президентът сезираха Конституционния съд за разпоредби от новия Закон за частната охранителна дейност, които позволяват кметове да се договарят с фирми. И двамата смята, че това е противоконституционно и е работа на МВР да върши тази работа.

Сотир Цацаров се мотивира, че това ще постави гражданите в положение на зависимост от волята на кмета кой да пази населеното място, освен това се позволява неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота на местните.

"Държавата няма право да абдикира. Възможността търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии по същество е отказ от страна на държавата чрез нейните изпълнителни органи да осъществява възложените функции по охрана на обществения ред“, изтъкна пък Румен Радев.

Дир бг. припомня как двама от най-известните политици в българската история - Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, са се противопоставили на този проблем още преди столетие - оказва се, че и тогава е имало нещо като "частни охранители", назначени от кметовете...

На 1 декември 1887 г., по-малко от четири месеца, откакто е на власт, правителството на Стамболов прокарва в Народното събрание първия Закон за изтребление на разбойничеството. Веднага прави впечатление формулировката -  в нормативния акт не се говори за борба или ограничаване, а направо за изтребване.

Гласуваният само за два дни закон предвижда извънредно положение в цели райони при появата на разбойници, образуване на потери, парични премии за всеки, който е заловил разбойник, и затвор до 15 години за този, който го укрива или му дава хляб, както и до 3 години за немарливост на чиновник от полицията.

Един от членовете е дори изключително жесток: "Предвижда екзекуция на цяло село, ако укрива разбойници".

В чл. 2 пък се казва: "За да се приеме някой за потераджия, освен условията които се изискват за полицейски стражар трябва: 1/ Добре да е запознат с местността дето върлуват разбойници и 2/ да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим.

Чл. 6 уточнява, че "потерите нямат право да вземат от населението нищо безплатно", но чл. 8 допълва: "ако някой потераджия осакатее или умре при изпълнение служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, ако се повреди или убие коня на потераджията, стойността му се плаща от държавното съкровище".

Чл. 9 от закона пък предвижда:

"Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава, според важността на разбойника и степента на подвига, от 50 до 500 лв. награда, която се отпуща от Министъра на вътрешните дела."

Идва обаче Ньойският договор и страната в страната настъпват хаос и беззаконие.

Тогава, по времето на земеделското правителство на Александър Стамболийски, е приет подобен нормативен акт, с леко променено наименование - Закон за изтребление на разбойниците, обнародван през декември 1922 г. в „Държавен вестник”. За да е ефективен, за бюджетната 1922/23 година са гласувани 20 млн. лева за преследване на разбойническите банди, които върлуват в страната. И според редица историци законът сравнително успешно се справя с ширещото се бандитство.

А той е само от 15 члена. Ето какво гласят те:

Чл. 1. Разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване.

Чл. 2. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тази сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийският началник може да образува потери, с които да ги преследва. Във всяко населено място, където се забележат разбойници кметът веднага назначава потеря за преследването им и донася на околийския началник.

Чл. 3. За началници на потерите ще се назначават лица, каквито околийският началник намери за добре.

Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение от общия кредит, който се отпуска за изтребление на разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава от Министъра на вътрешните работи.

Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойник, получава награда от 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, семейството му получава до 50 000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда 20 000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускат със заповед от Министъра на вътрешните работи.

Чл. 6. Околийският началник или началникът на потерята се разпорежда до общинската власт за храненето на потерите от самото местно население, където това е най-удобно за потерята. То е длъжно да им дава и квартири, когато това се намери за нужно.

Чл. 7. Ако някое лице, посочено от общинската власт за член в потеря, искана от околийския началник, умишлено откаже да участвува в нея или като участник в нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите, давани му от началника, наказва се с тъмничен затвор до 1 година. Със същото наказание се наказват и онези административни и общински власти, които умишлено не изпълняват постановленията на настоящия закон.

Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нужно, специални лица агенти за преследване на разбойниците, които агенти могат да бъдат изпращани в разпореждане на околийските началници в борбата им с разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щат, изработен от Министъра на вътрешните работи, одобрен от Министерския съвет.

Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно с другата въоръжена сила, преследват разбойниците. Като общ началник на тази сила в окръга е окръжният управител, а в околията – околийският началник.

Чл. 10. За разбойници се обявяват и онези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства, донася на надлежния съд, че те са извършили разбойничества. Съдът на другия ден след получаване полицейското донесение, прави публикация в най-близкия местен вестник и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойник, и ако в двадесетдневен срок никой от роднините или познатите на това лице не установят къде се намира, съдът го обявява за разбойник и обнародва това в „Държавен вестник”.

Чл. 11. Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656). Съдът веднага с пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото. З а б е л е ж к а: Всички власти са длъжни да дават най-голяма спешност на разпоредбите на съда.

Чл. 12. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията.

Чл. 13. (1) Осъждат се на повече от 5 години строг тъмничен затвор или на доживотен строг тъмничен затвор онези лица, които като узнаят положението и качествата на разбойниците, им стават укриватели, без да са били принудени за това с насилие.

Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе веднага на властта, се наказва с тъмничен затвор до 1 година.

Чл. 15. Настоящият закон отменя всичките закони, които му противоречат.