В отговор от ГЕРБ обявиха, че това не отговаря на истината. "Хората трябва да бъдат спокойни, че няма да има следене и ограничаване на трафик", увери Диан Червенкондев от партията, предаде БТА.

Законопроектът ще бъде обсъждан днес от парламентарната комисия по бюджет и финанси на второ четене.

Според левицата спорен е текстът, според който Комисията по хазарта взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри, и за ограничаване на достъп на интернет потребителите до такива сайтове. Кутев посочи, че се задължават всички доставчици да следят средата и да доставят информация за това кой какви игри предлага.

„Нашият въпрос е, ако Комисията по хазарта взима решение за филтриране на сайтове и ограничава достъпа до потребителите, тя откъде знае до кои сайтове да ограничава достъп?”, попита депутатът от БСП, цитиран от "Фокус". Според него, за да може комисията да получи тази информация, се задължават всички интернет доставчици да следят средата и да доставят информация за това кой какви игри предлага. Това означава, че ще има хора, които ще трябва да филтрират цялата тази среда.

„Тъй като те ще имат това задължение и все още не е указано къде ще предават тази информация, аз имам абсолютната убеденост, че МВР ще бъде едната от структурите, в които тази информация ще попада. АСТА даваше възможност на държавата и особено на определени структури в държавата да следят интернет средата и да я моделират по някакъв начин. Практически ние се преборихме това да не се случи с АСТА, а сега същото нещо се случва през Закона за хазарта”, заяви Кутев.

Колегата му от левицата Димитър Горов пък цитира решение на Европейския съд, според което всяко филтриране в интернет се определя като нарушение на общностното законодателство.

Диан Червенкондев обаче отвърна, че със законопроекта са се опитали да регламентират защитата на потребителите, защитата на малолетните и ограничаване на неправилната реклама в хазарта. Никъде в закона не се дават права за следене на трафика или на кореспонденцията, категоричен бе депутатът. Той допълни, че законът само ще изисква лицензиране на базираните във виртуалното пространство или работещи от разстояние хазартни фирми. За предотвратяването на услуги от незаконни онлайн оператори в нашия случай ще бъде съставян черен списък, каза още Червенкондев.

„Хазартът е икономическа дейност, която е по-специална, която е източник и канал на изпиране на пари, съответно за финансиране на незаконна дейност и ощетяване на държавата като цяло”, изтъкна депутатът от ГЕРБ.
По думите му за изминалата година приходите от хазартна дейност в България са 126 млн. лв. - 121 млн. лв. корпоративен данък и 5 млн. лв. приходи от такси, като в тези суми нито един лев не е постъпил от интернет залагания или от залагания от разстояние. Затова с новия закон управляващите опитали да направят и такава регламентация.

Междувременно представители на телекомуникационния бранш и интернет провайдъри предупредиха, че ако се приемат промените за филтриране в закона, това може да доведе до увеличение на таксите за интернет и понижаване на скоростите.
Купуването и поставянето на нужната технология за филтриране на достъпа до нерегламентирани сайтове с хазартни игри струва много скъпо, което неминуемо ще се отрази върху качеството на интернет услугите, твърдят от бранша, предаде Дарик Финанс.

В случай, че законът бъде приет от парламента, ще бъдат сезирани европейските институции.
Провайдърите обаче увериха, че засега няма опасност от спиране на достъпа до торент сайтовете.