Wikimedia
Само италианците работят по-малко от българите в ЕС
Италианците, българите и гърците са с най-кратка трудова кариера според европейската статистическа служба.
По данни на Евростат към 2015-а, цитирани от "Сега", 15-годишният италианец се очаква да се труди 30,7 години, преди да се пенсионира.
Българин на същата възраст ще има 32,1 години трудов живот. Почти толкова дълга ще е трудовата кариера и на тийнейджъра в Гърция - 32,3 години.
Увеличаването на пенсионната възраст в Европа, което цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население, би трябвало да увеличи престоя на европейците на пазара на труда. Това се вижда и от данните на Евростат.
Например средната продължителност на трудовата кариера за хората от ЕС е била 35.4 години през 2015 г. и се е увеличила с малко повече от 2 години от 2006 г. насам.
У нас също има ръст - през 2006 г. се е очаквало българите да работят средно по 30,7 г. - година и половина по-малко, отколкото сега.
Данните показват и ясна географска разлика в продължителността на трудовата кариера. В Северна Европа средната продължителност на трудовия живот варира между 37 и 40 години. На юг и изток европейците се трудят средно между 30 и 33 години.
Трудовият живот в Швеция продължава 41,7 г., а рекордьори са исландците - средно 46,6 години.
Значителни разлики има и в трудовата кариера при мъжете и жените. В ЕС като цяло средната продължителност за мъжете за 2015 г. е 37,9 години. Жените се очаква да работят средно с пет години по-малко.
Българин на същата възраст ще има 32,1 години трудов живот. Почти толкова дълга ще е трудовата кариера и на тийнейджъра в Гърция - 32,3 години.
Увеличаването на пенсионната възраст в Европа, което цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население, би трябвало да увеличи престоя на европейците на пазара на труда. Това се вижда и от данните на Евростат.
Например средната продължителност на трудовата кариера за хората от ЕС е била 35.4 години през 2015 г. и се е увеличила с малко повече от 2 години от 2006 г. насам.
У нас също има ръст - през 2006 г. се е очаквало българите да работят средно по 30,7 г. - година и половина по-малко, отколкото сега.
Данните показват и ясна географска разлика в продължителността на трудовата кариера. В Северна Европа средната продължителност на трудовия живот варира между 37 и 40 години. На юг и изток европейците се трудят средно между 30 и 33 години.
Трудовият живот в Швеция продължава 41,7 г., а рекордьори са исландците - средно 46,6 години.
Значителни разлики има и в трудовата кариера при мъжете и жените. В ЕС като цяло средната продължителност за мъжете за 2015 г. е 37,9 години. Жените се очаква да работят средно с пет години по-малко.