Той уточни, че църквата има значение не само за бесарабските българи, а и за българската идея в световен мащаб, защото може да бъде сравнена с желязната църква "Свети Стефан” в Цариград и с катедралния храм „Свети Александър Невски” в София.

Според Павлов в случая не става въпрос само за исторически паметник – макар и на най-голямата българска общност в чужбина, каквито са бесарабските българи, а за знак на българското присъствие в Източна Европа и в света.

Църквата е построена от няколко вълни български преселници-колонисти в края на 18-ти и в началото на 19-ти век, за да се покаже ясно българското присъствие в Болград. Храмоният празник на 29-ти октомври е и празник на бесарабските българи и от 20 години се отбелязва и в България.

Доц. Павлов каза още, че става дума за катастрофа, тъй като се е случило призори при неизяснени обстоятелства – рухнал е високият 50 метра купол на храма, а Спасо-Преображенският събор е архитектурен шедьовър и е обявен за паметник на културата.

Той призова за солидарност към нашите бесарабски сънародници и спешна намеса на българските власти в лицето на Министерството на външните работи.
ИЗБРАНО