Докато средният успех на дванайсетокласниците от профилираните гимназии (езикови, математически, хуманитарни) на задължителната матура по български език е 5,01, връстниците им от професионалните гимназии (бившите техникуми) изкарват 3,79, изтъква като водещ аргумент в своя анализ организацията със заглавие "Матурите свършиха. А оттук нататък?".

Отбелязва се неравният достъп до качествено образование.
Той според наблюдателите спира развитието на потенциала на огромен брой български деца и силно ограничава възможностите им за реализация в бъдеще.

"Заедно в час" подчертава, че традиционно след матурите и външното оценяване се акцентира на мерките срещу евентуално преписване, статистиката за оценките и класацията на училищата, чиито ученици са изкарали най-много точки.

Приносът на училищата за учениците

Но извън простото изреждане на числа се изпуска задаването на ключови въпроси: как са се справили отделните училища – а дори и класове, спрямо предишни години, кои мерки за повишаване на резултатите са проработили и кои – не, измерва ли този формат на изпитите уменията и знанията, нужни за успешна реализация в 21 век.

Те биха дали насоки за повишаване на качеството на образованието в България.

Организацията дава пример.

За седмокласниците в основното училище „Васил Априлов“ във врачанското село Хърлец последната учебна година е била посветена на изпитите от националното външно оценяване повече от всякога. Учениците са хвърлили огромни усилия да се подготвят – с участия на състезания, допълнителна работа след часовете и маратон от пробни изпити. За да излязат от тази една година много по-уверени в себе си, с умения за постоянно учене и с по-ясна представа какво им предстои.

ОУ „Васил Априлов“ не влезе в публично обявените класации след излизането на резултатите от матурите. Значи ли обаче това, че неговите ученици и учители са постигнали по-малко от тези на езиковите и математически гимназии от големите градове, които традиционно са на първите места по успех? Това питат от "Заедно в час".

Националните изпити също не отчитат множеството фактори, които влияят на постиженията на учениците в различните видове училища и региони на страната, смятат експертите. Те изреждат достъпа до частни уроци, количеството книги вкъщи, ангажираността на родителите и техните финансови възможности.

Така, от една страна матурите и външното оценяване формират класации, в които училищата са класирани далеч не само по резултата от работата с учениците в самите учебни заведения. От друга, анализите на изпитите пропускат да отбележат напредъка на училища, които макар и да са много извън „Топ 10“, са повишили в пъти успеха на учениците си.

Какво мерят изпитите

Изпитите продължават да мерят заученото, а не наученото, прави извод организацията.

Шестица на матурата или външното оценяване съвсем не означава, че младият човек ще може да се справя в живота след училище и че е усвоил ключовите за 21 век умения като работа в екип, аналитично мислене, решаване на проблеми и комуникационни умения.

Докато финалните изпити не започнат да мерят точно тези компетентности, няма как и обучението в училище да се ориентира спрямо тях, изтъкват от "Заедно в час" и допълват: учителите в крайна сметка имат задачата да подготвят учениците да покрият изискванията, които държавната политика е поставила.

 

Наблюдателите обръщат внимание и на оценките. Според скалата на матурите след XII клас оценка среден (3) – и съответно диплома за завършено средно образование, се получава при 23 точки от общо 100. Седмокласниците, изкарали само 16 точки от общо 65, пък минават със среден (3) външното оценяване накрая на основното си образование. В развитите образователни системи критериите са значително по-високи и бариерата за минаване на изпита обикновено е при покриване на поне 50% от знанията – а не на едва 20%, констатира организацията.

Макар като цяло средните резултати да са по-високи от миналогодишните, двойките по математика са над 13 хиляди, а по български език – близо 8 хиляди.

Търси се отговорът

И следват зададени въпроси: Къде прекъсва връзката с математиката и каква подкрепа могат да получат учителите, за да помогнат на учениците си да успеят? Какви са перспективите пред тези хиляди деца, които не са достигнали базовото ниво на основното образование?.

"Заедно в час" задават още един съществен въпрос: Има ли например добри практики от Смолян, които могат да помогнат и на учениците от Ямбол да повишат резултатите си? Съвсем на място, след като от резултатите от изпитите след седми клас се разбра, че най-добре са се представили учениците от София-град, Смолян и Варна, а на последните места са Ямбол, Ловеч и Сливен.