Причината за това е плащането на ученик, което в противен случай училището ще изгуби, се посочва в изследването на Института за пазарна икономика "Финансиране на училищата: Ефекти върху бюджетирането, заплатите и качеството на образование".

В него се казва, че системата на делегираните бюджети носи рискове от свръхфинансиране и недофинансиране там, където особеностите на отделните училища ги отличават от обичайния за страната профил. За сметка на това липсват механизми, които да награждават добри образователни постижения и демонстрирани от учениците знания и способности. Това е валидно както за цялостния бюджет на училището, така и за заплащането на педагозите.

Има и значителни разлики в заплащането в сектора "Образование" между отделните групи по единния разходен стандарт за издръжка на учениците, които са следствие от по-ниската привлекателност на тези населени места и училища за по-високо квалифицираните учители. Неспособността на малките общини и училища да привличат добри преподаватели най-вероятно е една от основните причини за по-ниското качество на образование в тях.

В изследването се отбелязва, че малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища.

Статистическите тестове за причините за по-слабите резултати посочват, че най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи.

Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата има известен ефект, той е значително по-малък. Училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях, заради дефицитите на социалната и семейна среда, а по-скоро го затвърждават, констатира изследването. То потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането на преподавателите с постиганите резултати.

Възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на значителна част от заплащането им /до 40-50 процента от крайното заплащане/ с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания.

Паралелно с това процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места /извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони/ трябва да продължи, се посочва в изследването на Института за пазарна икономика. В него се казва, че предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване, по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование.

При по-нататъшна образователна реформа биха могли да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип. Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН. Тези програми ще дават възможност на училища с амбициозно ръководство да подобряват материалната си база и да въвеждат модерни методи и технологии на образование, се предлага в изследването.