Павел Найденов пред Дир.бг: Изгубих всички близки, сам съм

stat
10:00  |  2 февруари 2018 | Общество / Автор Валерия Калчева /  
Павел Найденов Павел Найденов
Сн.: Личен архив

Преди 8 години сестрата на създателя на "Мултигруп" Илия Павлов и 8-годишният й син бяха открити убити в дома си в град Дейл Сити, щата Вирджиния.
В нощта на 1 срещу 2 февруари 2010 г. телата на 41-годишната Славка Найденова и второкласникът Пол бяха намерени от втория съпруг на Славка, а при аутопсията патолозите преброиха над 50 прободни рани по тях. Майката и синът бяха и с прерязани гърла.  

Часове след трагедията бе арестувана 47-годишната рускиня Наталия Лешченко-Уилсън, която година по-рано се омъжила за биологичния баща на момчето - етиопецът Лестър Уилсън. Пред криминалистите родената в Ставропол през 1963 година Наталия направи пълни самопризнания и обясни, че е извършила жестокото двойно убийство от ревност.

През август 2014 г. Върховният съд на Вирджиния потвърди двете доживотни присъди на рускинята. Двойната убийца излежава наказанията си в щатския затвор със строг режим "Флювана" без право на помилване. Славка и Пол пък бяха погребани в общ гроб в края на февруари 2010 г. в софийското село Мировяне.

В интервю специално за Дир.бг бащата на Славка Найденова и Илия Павлов - Павел Найденов сподели първо пред нашите читатели, че наскоро от този свят си е отишъл още един негов близък човек – съпругата му. Той се върна в спомените към децата си, които е загубил, разказва за любимите си внуци, които сгряват сърцето му.

- Изминаха 8 години от зверското убийство в Америка на дъщеря ти Славка и малкия ти внук Пол. Междувременно преди по-малко от месец загуби и съпругата си Стефка, нашите съболезнования, бай Павле...

- Да, загубих и съпругата си Стефка, още не сме изнасяли 40 дни. А на 2 февруари с близки роднини ще отидем на гробовете им в Мировяне, да отбележим 8 години, откакто дъщеря ми Славчето и внукът ми Полчо бяха жестоко убити. На 3 март пък се навършват 15 години от убийството на Илийчо... След като и Стефка си отиде, останах сам. Може би има 30 години бяхме женени с нея... Аз не исках да се женя, стоях сам, срам ме беше от децата ми. Но дядо Илия беше още жив, той беше в Богров сам, аз тук - в София. Имаше си нужда от жена вкъщи, да ми помага, да гледа къщата. Стефка преди това работеше при мене, касиерка беше в мое заведение. Пресрамих се и се ожених. Но какво да се прави, живот... Аз съм такъв човек, и баща ми беше такъв - емоциите и несгодите си ги преживяваме сами. Не искам да обременявам никого, не искам никой да ме съжалява. Даже отдавна не ходя по фамилните обекти и хотели само заради това. Защото като ме видят служителите, някои се разплакват и аз също се разстройвам.

- След като минаха толкова години, сигурно си мислил, защо бяха убити Славка и Пол? 

- Славка бе повярвала в учението на кришнарите и беше техен член. Още беше студентка в Лесотехническия институт в София. След това във Вашингтон тя си имаше добра работа. Занимаваше се с ландшафтна архитектура на къщи и вили по поръчка на клиентите си. Поради доброто си материално състояние, тя е давала дарения и за братството на Кришна. По това време е омъжена за Лестър Уилсън, който също е кришнар и то активен кришнар, и имат момченце Пол. Но Славка се разочарова от учението на Кришна, разстройват се и отношенията й с Лестър, и се развеждат. Пол остава да живее при майка си. Славка започва да убеждава и други членове на Кришна, да се откажат. Така си създава врагове сред кришнарите.

Предишната жена на Лестър - рускинята, която уби дъщеря ми и внука ми, също бе кришнарка. Едно момиче - българка, което беше много близка приятелка на Славка, ходи при нея в Америка. Като се върна в България и като се случи убийството, тя каза: “Още когато Славка се разведе с Лестър и намали присъствието си около Кришна, те й подписаха смъртната присъда!”. Към това трябва да се прибави още един немаловажен факт. Славка си беше направила една застраховка „Живот“, в Америка това е много актуално. Тя е била за 600 хил. долара и в полза на Пол. Но, когато се случи трагедията, Пол беше непълнолетен и наследник остана баща му – Лестър... Той беше в България и имотите, които му се полагаха от Славка, ги подари на мен. Между другото Славка смяташе да се прибира в България, за да управлява фирмата ни за контактни лещи. Каза ми, че ще остане там, докато Полчо завърши колежа. Но се случи покушението, което сложи край на плановете ни.

- Имаше обаче имотни претенции от страна на втория съпруг на покойната ти дъщеря - Филип Николов...

- Малко преди да се случи трагедията, Славка искаше да подаде заявление за развод. Изпрати го от Америка. Аз го спрях, не го дадох на адвокатката да го придвижва. Мислех, че нещо са се скарали и ще се оправят, ще изгладят недоразуменията. Но следващата година през февруари се случи зловещото събитие... Филип работеше като шофьор в корпорацията (“Мултигруп” - б.а.). Аз го назначих за шофьор на Славка, когато тя се върна от Щатите. След това те се залюбили. Славка вика: “Татко, мисля да се оженим с Филип!”. Казах й: “Ти знаеш, не си малолетна. Няма да ти се меся”. Филип ми изглеждаше добро момче, скромно. Направихме сватба и те заминаха за Америка.

Филип Николов няма принос към наследството на Славка, всичко е придобито преди брака. Но го бяха подковали негови приятели да търси имоти след убийството й, а те бяха в брак по-малко от две години. И Филип описал имотите на Славка в България. Оценили ги на 280 000 евро. Дойде при мен с адвокат и искаше 140 000 евро, 50 на сто. Викам му: “На какво основание да ти давам 140 000 евро?! А ги и нямам! Друго беше да имахте деца, а ние сега с теб нямаме нищо общо”. Като му отказах, той реши да ме съди за тези пари. Дори не съм се явявал на делата. Изпратих една жена, която съм упълномощил за подобни случаи. Дори не съм наемал адвокат. Съдът отхвърли неговия иск.

Филип имаше претенции за всички имоти, които са на нейно име. Къщата на “Граф Игнатиев”, която съм отстъпил на Славчето, е купувана през 1968 година. Славка има една къща по наследство в Мировяне. Направихме й ремонт още преди него да го има. Като си идваше от Америка дъщеря ми, често отсядаше там. Филип и от тази къща искаше дял.

- През 2014 г. първородната ти внучка Венцислава се омъжи за милиардера Тарек Микнас от Дубай. На сватбата успя да се видиш с най-близките си хора. Това можа ли да постопли сърцето ти след толкова трагедии в семейството?

- Тогава най-после успях да подаря на Илийчо специалната кутия с вещите на баща му, които толкова години пазя за него - часовника му, пръстена му от сватбата с Дарина, златната запалка, един златен ланец и златни бутонели, писалката му, които ми предадоха в „Пирогов” в оня страшен ден на убийството на сина ми. И аз ги пазех за неговия син. Тогава, на сватбата, си поплакахме всички за баща им... Аз, Паола, Венци и Илийчо. Бяхме четиримата в моята стая. Поговорих им да не са толкова дръзки и да бързат да напредват, а бавно, но сигурно да се изграждат като хора. И да не се притесняват да печелят пари, а първо да се образоват, защото са осигурени. А те и тримата извикаха в един глас: „Дядо, ние не искаме да харчим готови пари, ние искаме сами да си ги спечелим!“.

Говорихме си и кой на кого прилича. Казаха ми: „Ние всички приличаме на твойта рода!”. Илийчо много прилича на баща си като младеж, като тийнейджър. Той ще се промени с годините, ще направи бузки и още повече ще заприлича... Паола е голяма красавица, голяма! Венцислава много прилича на баба си, на Илия на майка му. Тя почина млада от инсулт. Беше много красива. Казваше се Венета. Викахме й Венче. На Паола и на Даринка подарих по едни златни обички с монограма на „Мултигруп”, лъвчето. На Венцислава от баба й имаше оставени едни по-големи обички, които малко актуализирахме, сложихме им също монограм на „Мултигруп” и един медальон със Света Богородица, изписана на него.

- Какво правят в момента внуците?

- Илийчо е последна година студент в Колорадо. Беше влюбен в някакво момиче, смяташе се, че ще се жени за нея, обаче това не стана. Поли завърши и има фитнес офис във Вашингтон, прави курсове по йога. А понякога като говоря с Дубай, правнучката Алба взема телефона и също се включва: „Альо, Альо...“

- Казваш, че не обичаш да излагаш емоциите си на показ, но какво се случва, когато останеш сам със себе си и най-вече нощем?

- Уединявам се, пуша пура, мисля... Нощем не мога да спя много. Сънувам някои работи от време на време... Сънувам Илийчо, Славка, говоря си с тях. Веднъж през нощта Илийчо се яви в съня ми и вика: “Баща ми, не заключвай параклиса, защо ме заключи?!” Обяснявам му: “Защото някой ще дойде да направи беля!”. Но той пак настоява: “Няма да заключваш, остави вратата отворена!”. Друг път сънувам, че виждам Илийчо, Славчето, искам да ги пипна, пък не мога. Често водя диалог със сина ми в съня си: „Какво правиш, що правиш, къде ходиш?” А той: „Бързам, имам работа! Хайде, после ще се видим!”. И изчезва. Както е било някога (дълго мълчание...).

- Случвало ли се е да се питаш: “Защо точно на мен се случи всичко това?”

- Никога не ми е минавала мисълта: „Защо точно на мене се случи?” Нямам грехове, не съм ощетил никого - да съм взел, пък да не връщам, нямам кредити, нямам задължения към никого. Някъде, където съм помогнал, не са ми върнали, но аз ги разбирам - няма човекът, не може, какво да прави?...

- Правиш впечатление на твърд човек, така ли е всъщност?

- Аз съм си твърд, но какъв е ефектът?... Утехата ми е в това, че внуците ми са добре - живи и здрави са... Но децата ми ги няма и това няма да се промени до края на дните ми...

Бащата на убития на 7 март 2003 г. бос на „Мултигруп“ Илия Павлов - Павел Найденов, е роден на 16 юни 1937 година в софийското село Долни Богров. Връстник е на царя, а Борис III спасява от смърт неговия баща.
Павел Найденов завършва Техникума по обществено хранене в столицата. През 70-те и 80-те години държи популярната закусвалня "Попското" и някогашния денонощен магазин срещу Съдебната палата. Работил е и в чужбина - в Швеция и Монголия. Днес Павел Найденов върти кротко бизнесите си, притежава спортен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава имоти под наем. Има и фондация на негово име, която помага на домове за социално слаби и на деца, лишени от родителска грижа.





Последно в Общество


Активизира се Източният маршрут на мигрантите

Миграционната криза в Европа продължава, независимо от намаляването на миграционните потоци от Северна Африка, Близкия Изток и Азия през 2017 г.